 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Притеснение, асоциалност и страх, които провалят живота ми.
преди: 8 години, 4 месеца, прочетена 2638 пъти
Здравейте! Искам да благодаря предварително в случай, че историята ми бъде публикувана, за което много се надявам.
Започвам с това, че съм момиче на 24, на пръв поглед нищо не ми липсва, хората ме харесват, уча това, което винаги съм искала, семейството ми е заможно, обикалям по света, имам си собствено жилище и пълна свобода да правя каквото си искам... Хората често ми повтарят и се възхищават на (привидното ми) щастие, мислят си, че животът ми е прекрасен и това наистина би било така, ако душевно не се чувствах толкова ужасно.
Става въпрос за проблемите с общуването, за страха от срещи с нови хора, за стресът и ужасното притеснение, които изпитвам всеки път, когато трябва да общувам с хора, дори и с познати, а да не говорим за завързване на нови познанства и контакти...
Може би на някои от вас ще се стори много странно, но бих предпочела да си остана вкъщи, отколкото да преживея целия стрес около излизането с хора, имам чувството, че всеки следи точно моите движения, моите думи, замръзвам и се изпотявам, не знам какво да говоря и как да се държа. Често плача, посегнах и към алкохола преди 3-4 години, в началото ми помагаше да се отпусна, но постепенно се превърна в навик и пристрастяване, в момента ме дърпа надолу и не мога и от това да се отърва. Нямам приятели, а толкова имам нужда от близост с хора. Хем го искам, хем се ужасявам при мисълта да се запознавам и общувам. Всичко идва от много ранна възраст, когато бях малко по-затворено дете и съм отнесла толкова подигравки, тормоз и дори бой, че явно си остава травма за цял живот... В момента всички тези съученици ми завиждат, но нямат представа какъв е животът ми точно заради тях. Случва ми се да се уговарям с хора за излизане и когато наближи часът, да си измислям оправдания да остана вкъши, понеже се притеснявач ужасно много. Много често ми казват, че съм красива и ме питат защо нямам никакво самочувствие. Харесва ми да го чувам, но дори и за малко да придобия някаква смелост, отвътре, в дълбочина проблемът си стои и дори се задълбочава...
Бих изслушала и приела всякакви съвети от ваша страна, отчаяна съм до такава степен, че нямам идея какво да правя с живота си... Бих отишла на психолог, но нямам идея доколко би ми помогнало... Изобщо всякакви идеи биха ми били от полза...
Благодаря!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 8 години, 4 месеца hash: b12c3c18c3 |
|
2. Милата. Разбирам те, и аз трудно допускам нови хора до себе си, а ако не ми харесат въобще няма да бъдат и допуснати. Според мене, не ти трябва да се внедряваш между хората и променяш според техния вкус и очаквания - а ТЕ трябва да се опит(в)ат да се внедрят при теб, което никога няма да стане. Просто средата ти не те предразполага и хората не са подходящи за теб, не си пасвате. Това е моята преценка. НО, ако ти смяташ, че те са подходящи за теб и държиш на тях, но имаш задръжки - тогава проблема е в теб.
|
| преди: 8 години, 4 месеца hash: f0c7b63ca7 |
|
3. Здравей. Аз имам същия проблем. Притеснявам се невероятно много във всякакви социални ситуации, а притеснението е придружено и с физически симптоми-треперене, изчервяване, задушаване. Това се нарича социална фобия и се отключва поради редица причини, една от които ти си описала-училищния. тормоз. Мен не са ме тормозили, но въпреки това я имам. Чувството да изпиваш по 1-2 чашки преди да излезеш с някого, са ми до болка познати и да-в началото помага, но когато стане ежедневие е време да спреш. Още повече, че сме момичета и е грозно да миришем на алкохол. Истината е, че с друг съвет не мога да ти помогна, защото и аз самата не съм открила начин да се справя. Но ще съм безкрайно благодарна на модераторите, ако публикуват пощата ми, на която ако искаш можеш да ми пишеш
, да поговорим и по някакъв начин да се опитаме да намерим решение на проблема. Пощата ми е - ddreammm@abv. bg
|
| преди: 8 години, 4 месеца hash: 6c4425c683 |
|
4. Отиди на психолог или психотерапевт. Алкохолът не е решение, той временно те кара да забравиш проблема. Но проблемът си остава нерешен, че се и уложнява. успех!
|
| преди: 8 години, 4 месеца hash: 1928ea2132 |
|
5. Здравей! Моята история е малко подобна - бой, тормоз, без приятели, за присмех на другите, винаги съм бил над учебниците или да мъча някоя наука. Точно това ме превърна в асоциален човек - човек, който не обича да излиза, не се среща с нови хора, който не може да говори за нищо друго освен за някоя наука (никакъв приятелски разговор). Аз как намерих решение. Започнах да се наслаждавам на света, поне толкова колкото мога - обърнах внимание на лириката и когато ми е тъжно си изливам душата под формата на стихове. Най-добрата ми приятелка, която е до мен много години винаги ми се е стичала на помощ, когато изпадна в депресия (за това че съм сам, че нямам приятели, половинка или нещо подобно). Благодарение на нея си изливам душата и наистина ми олеква. Психологът - да, ще помогне и ще те посъветва как да се справиш (но според мен най-добрия вариант е да споделиш на някого на когото имаш голямо доверие, все пак за това са най-добрите приятели). Алкохол - не, използвай музиката, стиховете, разходките в природата. Аз много пъти съм излизал от вкъщи, слагам си слушалките, музиката на макс и се разхождам. При мен това ми помага, с това аз релаксирам. Намери това, което наистина ти харесва да правиш - пиши, чети, слушай музика, създай си дневник. Относно кафето - не се притеснявай да излезеш, едно кафе е все пак. Малко по малко ще се отпуснеш и ще се прецениш на кого да имаш доверие и на кого не, а и ще се разнообразиш. А и все пак не излизаш с напълно непознати хора. Ако мога да обобщя всичко в две думи - намери това, което ти харесва и го прави, без да ти пука за мнението на другите. Надяввам се да съм помогнал поне малко... :)
Искрено твой, The Doctor - момче, 21г.
|
| преди: 8 години, 4 месеца hash: ac19e58677 |
|
6. Просто трябва да започнеш някак да общуваш и малко по малко от само себе си ще се наредят нещата. Отиди в някой друг квартал и си избери някакъв човек и го заговори за нещо. После някой друг. Анализирай поведението и реакциите им, и също така си представи себе си как си изглеждала отстрани, опитай се да откриеш недостатъците си и да се бориш да ги отстраниш, като например свеждане на поглед надолу или зяпане с телешки поглед без откъсване, или промяна в гласа издаваща вълнение и неувереност и т. н.
|
...
| преди: 8 години, 4 месеца hash: 8c88a83d17 |
|
7. Щом имаш възможности (вашите имат), отиди на психоаналитик - няма да съжаляваш! Няма как да ти помогнем тук, с по няколко изречения. Трябват месеци работа на специалист.
|
| преди: 8 години, 4 месеца hash: d0709d2e69 |
|
8. Мдаа имах същия проблем. Всичко е на психическа основа. Като дете много ме мачкаха бях много висок 194см. И много кльощав и получих същата фобия като теб. На 18г. Реших че ми писна да се страхувам и влязох във фитнеса редувах тренировки фитнес и бокс. На 20г. Вече бях 100кг. И на спарингите в боксовата зала взех, често да ги просвам на ринга. На 22г. Вече бях 115кг. Релефен и удрях много тежко. Оказа се че имам талант за бокс а тъй-като бях кльощав тип не качвах мазнини и приятелите в залата започнаха да ми завиждат, че ям каквото си искам без да замазнявам. В един момент на 22г. От спорта и изиката си получих самочувствие и голяма уверенъсх в себе си. Когато срещнех някой от тия, които като малък ме мачкаха ставах язвителен и ги дразнех исках да ги предизвикам и да ги пребия, да им го върна, но виждах огромен страх в очите им и даже ги съжалявах. Веднъж срещнах един, който живееше в отсрещния ход той е с 3г. По голям от мен и най-много съм го мразел. Та като се рйзминавахме той щастлив ми вика как си много си корав, браво. И аз ей така като да майтап го плеснах зад врата и го питам приятелски как е. И тоя човек нака се уплаши и започна да ми обяснява колко много се страхувал да не го пребия. Как всеки път като ме видел отдалеч се обръщал и тръгвал на обратно как на времето правил лапешки работи, че бил голям глупак и т. н. а аз го гледах с ехиден поглед и неусетнъ разбрах, че бавно и постепенно в тия години на тренировки от притесненията не е останало и помен. Дишах с пълни гърди сякаш тогава разбрах, че неусетно без да разбера тия години на спорт са изтрили притесненията. Вече съм на 45г. Имам семейство деца, пак съм си корав е вече поомазнял с коремче а хората въртя си бизнеса гледам хоратй в очите и няма помен от хлапака който бях а бях мъж с който всички се съобразяват и уважават. Жена ми е с мен вече 21 години и никога не е подозирала, че някога съм бил кльощав хлапак, който са мачкали. Тя и до днес си мисли че от дете всички са се съобразявали с мен и че съм човек с който не искаш да си в конфликт. Това бих препоръчал на всеки мъж, но за жена не знам какво да те посъветвам, определено бокс и мусколи няма да помогнат на теб. Освен ако не искаш да пребиеш някоя която ти е скубала косата като си била дете. Пък и няма да ти отива.
|
| преди: 8 години, 4 месеца hash: 96a6431728 |
|
9. Защо не посетиш някой пенсионерски клуб, ще си говориш с бабите и дядовците! Аз все се каня да отида там, но сега е студено! На други места не обичам да ходя-заведенията не са за мен, скъпи са, нерядко има и вражески елементи! Пенсионерският клуб е нещо уникално-има и певчески състави, честват се рождени и имени дни и много други!
|
| преди: 8 години, 4 месеца hash: 209c6cb389 |
|
10. О да, психолог би помогнал. Това са емоции, които пречат на живота ти и справянето сама ще ти бъде трудно. Не се страхувай, отиди при някой добър психолог, мисленето ти ще се промени.
|
| преди: 8 години, 4 месеца hash: c522c88bf3 |
|
11. Не си мисли, че само ти имаш такова притеснение. Много хора са преминали през това, включително и аз, вземаш се в ръце и действаш - няма какво да губиш. Ще ти дам някои конкретни съвети и впечатления от моя опит.
В момента си обсебена от себе си - как изглеждаш пред хората, какво впечатление оставяш и всякакви подобни щуротии... Мила - на никой не му пука, всеки с проблемите си, забързано ежедневие, грижи, хора всякакви... Никой не очаква от теб да си перфектна и да си сигурна във всичко. Нито ще си първата, нито последната, която се притеснява, ако се загледаш и в най-сигурните хора ще забележиш, че и те имат моменти на притеснение - човешко е. И какво ще стане ако някой случайно си помисли нещо негативно за теб - след 10 секунди, вече ще е забравил, а ти ще го мислиш, че едва ли не е края на света. Хората си имат грижи, а ти си мислиш, че само теб ще гледат и коментират:)
Първо - спри да отричаш себе си, приеми, че си по-чувствителна и не се срамувай от притеснението си. Много хора го намират за чаровно даже;) Това, че се притесняваш или страхуваш, не те прави по-малко от никого. Когато приемеш себе си, стъпка по стъпка ще вървиш нагоре. Като си кажеш "Не се притеснявай!'' - какво става? Притесняваш се повече. Казвай си "И да се притеснявам - какво толкова, човешко е''. Давай си свободата да чувстваш всичко и да не блокираш моментите на притеснение - именно тогава ще видиш, как малко по малко преодоляваш себе си.
Другото е - страхът от грешки. Решение - греши си на воля, човек само тогава се развива. Пробвай да объркаш нещо нарочно, какво ще стане - някой ще ти държи сметка ли, нали затова сме хора, учим се:)
Какво следва - миналото ти и тормозът. За съжаление почти всеки е бил тормозен по някакъв начин - дали в семейство, дали в училище, във връзка или на работното място. Не си сама. Приеми, че и добрите хора правят грешки, отделно има и лоши хора, които са си такива. Когато ти се е случвало, няма да го допуснеш отново, по-силна си. Сега по-лесно разпознаваш кофти хора и бягаш надалеч от тях. А на добрите се научаваш да прощаваш, така и ти ще си по-добре.
Страхът не е чужд за никого. При някои, както и при теб е по-силно изразен. Ново запознанство, непознато място, какво предстои утре... Когато съумееш да оценяваш всичко, да се радваш, страхът ще остане на заден план. Важното е да намериш поне един човек, с който да ти е приятно като начало. Никой не очаква от теб да бъдеш активна, да говориш постоянно, напротив, много хора харесват точно срамежливи хора, защото умеят да изслушват, внимателни са и са добри приятели. Ако не искаш да говориш за себе си - задавай въпроси на другите, така и те ще се зарадват. Усмихвай се, каквото и да става, усмивката е сила :)
Другото - цени се, явно другите хора виждат качествата в теб, но ти самата не го правиш. Но и да не те одобряват, това не трябва да те спира, напротив. Сигурна съм, че си прекрасен човек отвътре и отвън, започни да го осъзнаваш и да се развиваш заради себе си, а не заради другите. В даден момент ще се чувстваш добре, независимо дали ти правят комплимент или те критикуват, а заради самата себе си. Ти не живееш заради другите - не го забравяй. Не е хубаво човек да е прекален егоист, но и върху другата крайност трябва да работиш:)
И последно, но не по важност - алкохола. Предлагам ти една прекрасна алтернатива - хомеопатията. Намери си читав хомеопат и ще видиш, че наистина има полза от нея и точно за такива проблеми като твоя. Другото, което и сама си се сетила - психолог. Ще разбереш много нови неща и ще намерите заедно решението. Понякога човек има нужда от помощ, ще видиш, че това е само период и всичко ще ти се подреди малко по малко. Някакво занимание като йога, което ще подобри цялостно състоянието ти също не е излишно.
Първата стъпка вече си я направила - осъзнала си страховете си и всичко, което те спира. Страховете са затова, да се преодоляват, така вървим нагоре и се развиваме.
Ще видиш, че ще бъдеш щастлива и когато преодолееш всичко ше осъзнаеш, че тези страхове не са ти носили нищо позитивно и единственият смисъл от тях е бил да ги преодолееш ;)
|
...
| преди: 8 години, 4 месеца hash: 958242a359 |
|
12. Значи аз решение не съм намерил, но поне знам как да не завишавам притеснението и изчервяването. При мъжете има горе - долу справяне. Не трябва да се гледа порнография, нито мастурбиране, защото засяга мозъка и повишава притеснението. Не си го измислям, защото го видях в един сайт, където си споделят проблемите. Аз самия от 30 дни не съм гледал порнография и се чувствам много по - добре. Другия проблем е гордостта....
|
| преди: 8 години, 4 месеца hash: fc20f1e777 |
|
13. А когато контактуваш с хора в интернет по същият начин ли се чувстваш?
Всеки има проблеми и за всеки неговите са най-важни.
Намери си приятел и се обичайте някой който да те подкрепя.
Потърси професионална помощ не е страшно нито странно предрасполагат те да споделиш и да се замислиш какво искаш ти.
|
| преди: 8 години, 4 месеца hash: 6bcef04923 |
|
14. От авторката:
Хора, благодаря на всеки един от вас за отделеното време и за коментарите! Наистина ме окуражавате и ме карате да се чувствач по-малко сама. Днес като се събудих бях в настроение за излизане и много приятелски настроена към всички, говорих си с хората в магазини/заведения, но изведнъж за няма и секунда все едно всичко се срива и идва онова чувство, че за нищо не ставам и че прикриването и маските за пред хора няма да помогнат с нищо...
Номер 3: ще се свържа с теб, благодаря!
Номер 5 и 8: благодаря, че споделихте и вашите истории!
Номер 11: благодаря за изчерпателния коментар и съвети! можеш ли да ми кажеш нещо повече за хомеопатията?
Номер 13: случвало ми се е да се чувствам по подобен начин и в интернет, да.. да мисля дълго какво и как да го кажа, какво ще си помисли другият, защо не отговаря/защо отговаря по точно този начин и т. н.
На всички, които препоръчаха психолог, благодаря също, явно е неизбежно.
Ще се радвам на още мнения!
Поздрави!
|
| преди: 8 години, 4 месеца hash: fc20f1e777 |
|
15. От 13:
Знаеш ли кое е хубавото?
Ами лесен отговор: И ТОВА ЩЕ МИНЕ! (Всичко е временно)
А отностно при разговор или чат съм сигурен, че можеш да контролираш единствено и само свойте деиствия и не носиш отговорност за отговор или реакция на някой друг освен самата себе си.
А това да общуваш с хората най-вероятно си ти, а маската ти са твойте притеснения.
Вярвам ще успееш да преодолееш този труден за теб момент!
Успех и се нядавам да споделиш тук как си успяла.
|
| преди: 8 години, 4 месеца hash: e1b7b66dbd |
|
16. Отговорът на номер 15 е нож с две остриета. "И това ще мине" - да. Но и животът ще мине. Накрая всички умираме. Радикално е, но е абсолютната истина. Емоциите ти и желанията ти имат само единствено този един живот да се реализират. Накрая сме парче месо в ковчег. Тази конкретна конфигурация от атоми и молекули, която сме сега, няма никога повече да се състои. Умовете ни често не могат да приемат реалността и се вкопчват в идеи за рай, душа, благодетелен Бог и прераждане като удавник за сламка. Но реалността е сурова.
|
...
| преди: 8 години, 3 месеца hash: fc20f1e777 |
|
17. От 13:
По добре ли си? Има ли резултати?
Поздрави!
|
| преди: 8 години, 2 месеца hash: 582f32eab4 |
|
18. И аз бях така. Изчервявах се и се разтрепервах дори когато трябваше да питам някой колко е часа. После с часове не можех да се успокоя. На мен ми помогна самоанализа. Започнах да мисля къде се корени това. Какво се е случило в детството ми...започнах да спортувам - тичах редовно по половин час. Започнах да чета литература за самопознание, както и Кастанеда. В някакъв момент просто това изчервяване изчезна. А общуването се оправи, когато хората ми станаха интересни. Интересни като психика, като начин на мислене. Някак ги изучавах и постепенно изчезна бариерата.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
