Как да се измъкна от тази дупка!!!?
преди: 8 години, 3 месеца, прочетена 1448 пъти
Чувствам се ужасно. Идва ми да се самоубия. Това, което ме спира е задълженията, които са на моите рамене! Не знам какво да правя вече. Не помня от колко много време не съм се чувствала щастлива. Вече нямам сили. Нямам и хора покрай мен, на които да споделя тези неща за това и ми се налага да го пиша в интернет.

Имам ужасни родители - баща алкохолик и майка работохоличка. Докато чистя и оправям вкъщи непрекъснато трябва да търпя ужасното отношение заяждане на баща си. Работя по 12 часа на ден, плащам всички сметки на домакинството, а отделно и издържам непълнолетният си брат, на които родителите ми не му дават никакви пари за училище.

Нямам никакво време за себе си. Да отида някъде навън, да си намеря приятели или пък да създам връзка с някой човек. А пък и как да създам връзка с някой след като аз самата съм развалина? Толкова сама се чувствам, че не е истина.

Баща му не работи, само седи вкъщи, пие и си търси с кой да се заяжда, а майка ми работи на две места. И двете са над средния стандарт за заплата, но всичките и пари отиват за дрехи, телефони, фризьори. И двамата не ги интересува, че имат дете, което трябва да издържат.

Работя на място, където се отнасят добре с мен, плащат ми добре, но работата не ми харесва въобще. А като знам, че всичките пари ще отидат за да плащам сметки ми става все по трудно да ставам сутрин.

Последните две седмици ставам с плач, защото съм се събудила. Заспивам с мисълта „най-накрая покой. Дано не се събудя повече.“ Как да живея така?

Искам промяна, но нямам подкрепа от никого. Сам самичка съм.
Много ме боли. Искам да намеря смисъла на живота си, но не мога. Искам да правя неща, които ми харесват, но вече се чувствам като че ли няма такива.

Какво да правя? Как да се измъкна от тази бездна?
Моля за помощ!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 8 години, 3 месеца hash: 08782769bc

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Отдели се от родителите си. Те ти тровят живота. Сигурна съм, че ако ги нямаш като бреме ще погледнеш живота по друг начин. Не разбрах само какво те държи при тях?

 

...

преди: 8 години, 3 месеца hash: b32a42bca5

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Разбирам те напълно, но смъртта не е спасение, нито решение. Трябва да започнеш да правиш това, което харесваш, да намериш приятели и да се влюбиш (може би). Не знам как точно да промениш нещата, но знам, че имаш нещо с което да го постигнеш. Отчаяна си, щом мислиш за самоубийство, ти не живееш, а това значи, че вече си мъртва. Самият факт, че пишеш това го доказва: "Искам да правя неща, които ми харесват, но вече се чувствам като че ли няма такива. " Дължи се на депресията и отчаянието. Просто след като човек се пренасити с разни гладории, в един момент се чувства изтощен и спира да му пука за тези неща. Сякаш вече не харесва нищо и не е способен да бъде щастлив. Та, крайно време е да се опиташ да живееш! Няма смисъл да го обмисляш. Та ти заспиваш с надеждата да не се събудиш! Колко по - лошо може да стане? ! Освен това може да си поставиш някоя цел. Нещо, което да те мотивира да продължаваш напред. Просто не спирай да се бориш и си мисли за деня в който ще може да се изсмееш в лицето на съдбата! Успех! Вярваш или не, надявам се да се справиш, защото не ми се ще да умираш, пък и... Хъмм... Може би това е един от моите начини да се изсмея в лицето на съдбата.

 

...

преди: 8 години, 3 месеца hash: 42dfadb0bd

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   На колко си години? Ако си по-млада, най-добре е да се отделиш от семейството си и да се концентриращ върху себе си.

 

...

горе^

преди: 8 години, 3 месеца hash: 1a9dc25cee

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Чудел съм се кое кара майка ми да се грижи за мен толкова всеотдайно, независимо от глупостите, които съм и наговарял, държанието ми към нея, обидите и прочие. Кое я кара да продължава да върши всичко безропотно? Това е любовта й към мен. Просто на първи прочит, но има нещо друго. Аз не усещам нищо към нея, а знаеш ли кое е странното, че дори, когато съм го казвал, тя продължава да си мисли, че не може да е така и просто не е вярно - с най-наивна вяра, такава каквато повечето майки изпитват, към децата си и дори да извършват престъпление са готови 100 пъти да ги оправдаят и да понесат тегобата на техния си гръб. Сега разбирам - любовта е отвътре навън - отдавайки я, не очакваш благодарност, признателност, облаги, а просто обичаш, защото не можеш да правиш друго, защото виждаш, че това носи благо за другия, независимо от себеотрицанието, на което обичащия се подлага. Аз обаче и до днес не я обичам - не знам защо, просто: факт. Стана ми интересно какво движи Света и кое му е толкова ценното, че хората превъзнасят живота, пишат песни за него, поетизират го, получават облаги от него и живеят. И разбрах, че света се движи от две неща, пряко произлизащи от едно и също нещо - любовта. Двете неща, произлизащи от това толкова възпявано в патетични песни и описвано в безброй стихове и романи, са: себелюбието и отдаването на любов(обичане). Себелюбието, на практика толкова коварна дума, отъждествявана с егоизъм, но в същността си далеч по-лошо, се изявява във всяка сфера от човешкия живот - от политика, през икономика до лични взаимоотношения - та стига чак до смисъла на живота, прикрито или прикривано под една или друга форма, откакто човека е бил върховният замисъл на природата, до днешни времена. Общо взето, то се изразява в придобиване на благо( в английския добре е съединено "well" с "being", загатващо благо за съществото; то да е добре). При себелюбието човек се старае да придобие това благо на всяка цена, виждайки, че всеки от другите нему себеподобни се опитва да направи същото, като всеки работи в ущърб против другия за да се удоволства максимално преди да умре - и в това седи смисъла на живота за хората, изразено така: "така или иначе ще умреш, а може и да е утре, то по-добре живей - яж, пий, черпи от удоволствията присъщи от интимностите с жени - и не го мисли, един път ще живееш". Всичко е ясно и просто, Дарвин е видял и описал, че оцелява най-приспособимият, и... съответно всеки се стреми да придобива колкото се може повече благо и удоволствие, дори да е в ущърб на другия: В този случай хората искайки само да задоволяват своите интимни нужди, с лека ръка са готови да излъжат отсрещния човек, обещавайки му неща и чувства, които дори не смятат да изпълнят, а казвайки ги, само за да се доберат до крайната цел. И интересно нещо: с промяната на времето, нравствеността пада до толкова, че дори не е нужно човек да се крие - вече е прието под различни форми. Така хората биват въвличани във войни, под гръмките слова за патриотизъм, родина, знаме, готови да убиват другия човек - с различно знаме и родина, но със същата майка, която го е жалила и очаквала да се прибере вкъщи, а не се е върнал. Така хора изповядвайки религии, извършващи всякакви обреди и богопочитания и правейки го, защото така е прието по канона, че трябва(за да избегнат страданието - респективно да получат благо в отвъдното) - та, в същото време те са готови да нападнат всеки човек, почитащ друг бог или не признаващ тяхното становище по даден въпрос, а не виждат пред тях самото творение - самият човек. Самоубиеца не прави изключение, просто не вижда това - на него му е тежко, живота се изявява като страдание, а той иска благо, както всяко човешко същество. Благото е в покоя, но на каква цена? На цената, че заради неговото благо ще страдат други хора, на които той така или иначе няма да види страданието и в това се изявява неговото самолюбие: "аз да съм добре, нямат значение цената и другите" - просто е дотолкова скрито, че и сам не може да го види. Ако очакваш да те обичат, уважават, да те смятат за умна, да оценяват постъпките ти, да те приемат и най-важното - да действат според твоите очаквания, то не мисля, че разбираш любовта, а щом не си я разбрала, значи си в самолюбието. Но и любовта не се изразява само в това да обикнеш един човек, та това е лесно - повечето семейства го правят. Не мисля, че се изразява и в това да обикнеш една нация - и това е лесно - всяка държава смята себе си за достойна по един или друг начин; Общо взето обичаме тези, с които комуникираме лесно и нямаме противоречия, а с другите, с които имаме ясни несъгласия в мненията - независимо дали става въпрос за хора, политика, икономика, религия - мразим и наричаме: "глупаци". Та коя майка не обича детето си и не би направила всичко за него? ! Но интересно нещо: Майка ми не обича свекърва си, не може да я гледа - действията и, говора и - всичко. Ако намеря формулата да обикна всичко, ще знам формулата за щастието. И тъй, като всяко човешко същество щом е родено търси смисъла на своя живот, а още повече търси и щастието, може това да ти помогне: Като дете, мислех, че щастието е да порасна по-бързо и сам да определям кога да ям - сам да решавам кога да уча, ям, играя, а не да ми казват. На 12, със започване на учебната година мислех, че ще съм щастлив с настъпването на коледните празници, асоциирайки ги с подаръци, а когато празниците свършеха, мислех че щастието се крие в лятната ваканция, която разбира се биваше умопомрачена от задължителната литература за ваканцията, а още повече от изпращането ми на село. И така почти до края на училище. С наближаването на гимназията, си бях избрал професия - мислех, че щом завърша и работя каквото искам ще съм щастлив. На 20 и няколко се разболях, живеца взе да се топи, тялото отслабна, нещата не вървяха в посоката, която исках и тогава почнах да връщам лентата, мислех, че щастието е било, когато съм бил безгрижен 17-18 годишен ученик, пийващ си, ходещ насам-натам, с нелош социален живот. Почнах да си въобразявам какво щях да правя, ако можех да се върна тогава - как щях да уча това, което преди не ми е харесвало, но което от гледната точка на тогавашното настояще(когато си спомнях за миналото) ми изглеждаше примамливо, така ако не харесвах езиците дотолкова като ученик, си представях как бих записал един език и бих го учил и бих бил щастлив. После оздравях, върнах си живеца, но щастието отново се насочи някъде напред - как бих бил щастлив, ако завършва, ако правя пари, карам добър автомобил - т. е. това, което повсеместно се смята за добър живот. И илюзията за щастие от бъдеще, минава в минало и после пак в бъдещето. Сега погледнато, няма как да е в миналото, понеже нито може да се върне, а насочвайки се, към бъдещето, то при постигане на смятаната за щастие цел, общото удовлетворение не само, че не нарастваше, а спадаше и винаги се получава обърканост - живееш за бъдещето(ядеш и тренираш за да станеш як - в бъдеще - за да може да изглеждаш така, както си представяш, че би те направило щастлив иска; учиш - стараеш се да завършиш, да развиваш ума - смятайки, че така това би довело до работеното на добра работа, което смяташ, че ще те доведе до щастие. И винаги или е в бъдещето или в миналото. Да кажем, че човекът постигне някаква задоволителна за себе си фигура, която не чувства като щастие, но е доволен, поне не е депресиран, и реши да покаже резултатът от своя труд в залата. Но се намират хора, неудовлетворение от постигнатото, които не виждат щастието си в подобна фигура, а представата им за щастие седи в съвсем друг тип фигура и разкритикуват определена част на тялото. Да, да - всички казват, че тренират за здраве, но... въпреки това се обиждат, ако някой не хареса фигурата им и тук човекът страда - страда и не знае защо, мисли че хората са лоши. Да избегне страданието не може, колкото и да тренира - все ще има кусур. И въпросът е, че ако махнеш тщеславието, виждаш, че е суета и не струва нищо; така е и с дрехите, с работата; с ума - о колко хора, изявявайки себе си, се мъчат да изтъкват познания и прочетени статии, книги, научни трудове - това е гордост и не виждайки в себе си това, страдат когато някой не приеме твърденията им, и страдат от тщеславие, понеже всеки човек иска да бъде обичан от другите, но не съзнава, че първия закон на себелюбието е, че преди всичко - всеки обича първо себе си; Да се прехвърлим в музикалната индустрия - голям артист, носещ благо с музиката си за мнозина е обичан от едни, но страда понеже е нехаресван от други - обичан от тези, за които музиката му представлява наслада и им носи благо, затова и те плащат да го гледа на концерти и да се кривят подскачайки, но нехаресван от тези, за които музиката му няма стойност и човекът страда, не разбирайки, че първо всяко същество обича преди всичко себе си. В хип-хоп индустрията не случайно всяка трета дума е - "хейтър", а другите две са за пари и жени, с които да се докаже на "хейтъра" защо трябва да уважава изпълнителя. По същата причина богатия иска да се представи в една светлина, а виждайки, че е някои не го приемат страда - страда тщеславието в него. И накрая излиза, че всичко е суета. Раждаш се, живееш опитвайки се ползваш от благата, борейки се с подобните на теб същества и живеейки до смъртта си в противоречия най-различни(от ядене до вероизповедание) и накрая на всичкото отгоре страдаш и умираш. Страдаш, понеже тялото е вече амортизирано и не може да функционира и умираш - гаснеш. Тогава къде е щастието? По логика би трябвало да е в настоящия момент, всеки ден - обаче денят е прецакан, хората са кофти, ходиш на работа, живота не е хубав - не е така, както си го представя човек. Някъде някои се избиват, виждаш го по новините, катаджията се отнася грубо с теб и няма как да е хубав живота в настоящето, а никой не гледа там. Ако се замисли човек, светът си работи в пълна хармония - слънцето изгрява всеки ден, в космоса всичко е идеално подредено, дори природата тук е съвършено устроена, само дето няма кой да го види. Ако аз променя себе си и вместо грубо, с посредствения човек да се държа добре, то и той от своя страна ще се държи по-добре с другиго - ефекта на пеперудата. А сега си представи, че всеки ден все някой е недоволен - православния на католика, че не бил като православния, мохамеданина на православния, че не бил като мохамеданина; търговеца, че само гледали, а не купували. Еди-кой си, че нещо е криво... и в същото време никой не старае да промени себе си. А добрата постъпка има такъв отенък, че оставя следи - веднъж напсувах един човек, бях ядосан, той разбира се не знае защо съм бил ядосан, някой друг може да ме е ядосал, а аз да съм реагирал така, но този човек ми се извини, каза: извинявай, ако съм те обидил - това оказва влияние, този човек е променил себе си и сега аз се поучавам от моята грешка, от своя страна аз променям мен си, разбира се нищо не става за ден и гъсеницата е повредила доста листа, докато стане пеперуда, може пък бъдещите поколения, да са по-съвършени знаеш ли, а дотогава трябва да има нещо в настоящия момент: любов, към... природата- облакътяването на тревата и слушането песента на птиците, гледането на цъфтящите кокичета и калинките по тях; и аз не знам - трябва да има нещо. П. с. Мисълта тече несвързано в момента, но дано разбираш... нещо.

 

...

преди: 8 години, 3 месеца hash: de4bab9a47

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

5.   Сама се поставяш в такава ситуация! Веднага си събирай парцалите. Ако трябва само стая наеми. Повярвай ми веднъж отделиш ли се от тази отровна земя ще можеш и да се почувстваш като нормален човек. Стъпиш ли здраво на краката си ще можеш и на брат си да помогнеш. Директно се махаш от вкъщи и толкова! Да ти видят цената!

 

...