|  | 
 
 
	
		|  |  
		|  |  
		| 
				
			    | Полезно |  | Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена  Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.  Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |  |  
		|  |  
		|  |  |  |  
	
		|  |  
		| | Споделена история от Други | 
 
			Не знам вече как да се отнасям с хоратапреди: 8 години, 9 месеца, прочетена 1894 пъти
 Нямам представа публикувайки тази тема как ще изглеждам във вашите очи,  но съм един нормален човек,  който търси съвет.  Уча в университет,  работя прилична работа и всичко си върви нормално,  с изключението,  че нямам приятели.  Дали нещата,  които ще напиша са нормални,  през които всеки е минал или обкръжението ми наистина са утайки не знам,  от написаното ще прецените сами.
 
 Не съм идеален,  нито безгрешен,  отнасям се с уважение и внимание към хората.  И сега,  години по-късно осъзнах,  че може би там ми е грешката.  Един от близките ми хора смятах за брат и го приемах такъв,  какъвто е,  но разбирам от хората че ми се подиграва зад гърба.  Така и не успях през годините да разбера защо отношението на хората към мен е сякаш съм кученце,  сякаш съм по-ниско от тях.  Не се чувствам такъв,  но виждам,  че така ме преценят в техните очи.  Правил съм грешки и ги признавам пред когото е трябвало,  но може би проблемът е,  че обръщам прекалено много внимание на околните като цяло и придавам важност на всяко нещо.  Преди да предприема действие винаги го премислям и мразя да действам импулсивно,  а хората около мен са точно обратното - повърхности,  не ги интересува нищо и карат ден за ден,  правят глупости,  гледат на тях да им е добре,  за тях приятелството има материален характер и ако откажа услуга ставам най-големия предател,  но когато попитам някого за нещо все се намира повод да ми се откаже...   Имате ли си идея защо се получава така?  Говорил съм с родилите ми на тази тема за отношенията между хората и са ми казвали,  че понякога придавам важност на незначителни неща.  А не е изключено и да им ставам досаден.  Винаги когато ми звънят вдигам,  не се оправдавам...   предан съм...
 
 Не знам дали е показателно,  но останах без приятели.  Или по-скоро вече няма с кого да изляза.  Но това не ми е толкова тежко,  всеки е взел живота си в ръце и много от хората се пръснаха по света,  някои учат,  работят и нямат време за глупости,  но тези с които пребивавах и ми бяха уж приятели не ме имат за нищо.
 
 Мъж на 25,  имах не малко контакти с жени през годините.  От това не мога да се оплача - както сексуални,  така и приятелски.  Но в последно време ме заговарят момичета,  а аз съм супер спрял и не знам как да отвърна и да завържа разговор.
 |  
		|  |  
		|  |  
		|  |  
		|  |  
		|  |  
		|  |  |  |  
		| 
				
					| Коментари |  |  
					|  Вземи последните коментари по RSS |  
					|  |  
					|  |  
			 
 
																				
					
																				 
						
							| преди: 8 години, 9 месеца hash: 7d46b17185 |  |  
						
							| 1.   Просто прекалено много го мислиш,  прекалено много смисъл търсиш във всичко и прекалено много търсиш нечие одобрение.  Отпусни се и позволи на живота да се случи каквото трябва.  Запомни,  че дори и лошо да се случи,  то пак не е случайно,  защото дори и от лошото можеш да научиш много неща.  Понякога дори лошото е по-полезно.  Просто остави нещата да се случат такива,  каквито са,  без да задълбаваш прекалено.  |  
						
							| преди: 8 години, 9 месеца hash: 23adf6ea25 |  |  
						
							| 2.   Не си спрял.  Просто няма как да отвърнеш на момиче,  което те сваля.  Това е на обратно на всеки инстинкт и мисъл на мъжа.  Понеже сме доминантните половинки,  се чувстваме добре само ако ние поденем инициативата,  иначе какво ще си помислиш ако те свалят момичета. Прекалено са разгонени,  липсват им морал,  и възпитание на днешните момичета.  От този феминизъм се помислиха съвсем за мъже.
 Аз винаги съм се чувствал глупаво като момиче ме сваля или дори обарва.  Това е съсипващо.  Не мога да повярвам,  колко са...   (айде няма  да пиша истината,  че ще кажете,  че обиждам)
 |  
						
							| преди: 8 години, 9 месеца hash: 165c910bc1 |  |  
						
							| 3.   Аз съм на 20 и съм в подобна ситуация.  Някак си е облекчаващо да знам,  че не съм единствен.  Разликата е,  че аз поставям някакви граници между себе си и хората.  Държа се уважително с околните,  но не се стремя да се харесам на никого.  Не говоря зад гърба на хората,  не се подигравам,  никога не съм обичал да тормозя по-слабите от мен.  Но забелязвам,  че голяма част от околните не ме харесва особено.  Радват се,  когато се проваля в нещо. Не знам на теб как ти се отразява това,  но аз леко се озлобих и се самоизолирах от хората,  точно заради тяхното отношение.  Имаше много хора през годините,  които считах за свои приятели,  но се оказа,  че не е имало нищо подобно.  Сега дори няма с кого да изляза.  Преди имах няколко човека,  с които излизах.  Сега някои от тези хора дори не са в България.  Други се задомиха доста рано и ходят само там,  където им каже приятелката.  С трети дори не се поздравяваме,  когато се видим на улицата(по тяхна инициатива).
 |  
						
							| преди: 8 години, 9 месеца hash: 18b78d4131 |  |  
						
							| 4.   Ами,  пич,  така се получава понякога,  но не трябва да се депресираш.  Наистина не е приятно,  минах през подобна ситуация,  без изобщо да съм го очаквал.  Някои хора просто гледат единствено собствената си изгода и когато вече нямат полза от даден човек,  прекратяват всякакъв контакт.  Аз,  честно казано съм доволен,  че бях освободен от подобни "верни приятели".  Важното е да не се настройваш негативно към хората като цяло,  защото не всички са използвачи.  Трябва само малко по-внимателна преценка.  |  
						
							| преди: 8 години, 9 месеца hash: 7dd91aa020 |  |  
						
							| 7.   Така е у нас, колкото си по възпитан,  добър, гледаш да помогнеш на всеки, толкова повече си неразбран, отхвърлен, използуван, подиграван и. т. н.  И аз съм също като теб и се убеждавам все повече, че мястото не ми е в тази западаща страна.  Млад си замини в чужбина хем ще изкарваш добри пари, хем ще те оценят,  ще видиш,  че хората там са много по разбрани и добри.  Тук у нас цари простотия и селяния, не си ли нагъл, арогантен не вървиш, жалко за тази държава, която не отива на добре.  Всичко кадърно бяга от тук, бягай и ти,  спасявай се.  Успех приятелю!  |  
					
					
					
					...
 
						
							| преди: 8 години, 9 месеца hash: e8ac3fe617 |  |  
						
							| 8.   Разбирам те и аз съм в подобна ситуация. Просто трябва да разбереш,  че хората са различни - не всички имат едни и същи ценности и разбирания,  а повечето нямат и никакви. Трябва да приемеш,  че повечето хора са лоши и неблагодарни. Ако имат възможност ще те използват и захвърлят след това и няма да те съжалят и да ти помогнат,  ако си в затруднено положение - напротив ще избягат от теб или още по-лошо - ще ти влошат положението. Верните хора и истинските приятели са наистина малко. Важното е да отсяваш и да си създадеш няколко истински приятелства. Друго не ти трябва. Ако показваш качествата,  които описваш и си предан няма как да останеш "незабелязан" и неоценен. Рано или късно ще имаш добър/добри приятели. Успех!  |  
						
							| преди: 8 години, 9 месеца hash: adff72926b |  |  
						
							| 9.   На тази възраст хората поемат по своя път-женят се,  учат в чужбина и пр.  Нормално е,  че старите ти приятели са се отдалечили,  просто са поели по своя път.  Чест ти прави,  че си почтен с приятелите си и им помагаш.  За жалост времената са трудни и много хора са потънали в проблемите си или са се озлобили,  станало саегоисти....   Така че ако можеш спри да се занимаваш толкова с тях.   Гледай себе си,  своя си път-да имаш професия,  да си намериш приятелка и пр.  А с хората се дръж малко резервирано,  не се хвърляй да им помагаш веднага.  И няма значение те какво ще говорят за теб.  Има една поговорка-Не съм злато,  че да ме харесват всички.  Няма никакво значение дали те харесват или -не.  Важно е ти да си се харесваш и да си в мир със себе си.  |  
						
							| преди: 8 години, 9 месеца hash: 8d6d25b681 |  |  
						
							| 10.   Ако искаш да ти е добре всичко, то гледай да бъдеш егоист. Аз бях като теб, докато не осъзнах колко хора са ме използвали по един или друг начин. Преди отивах на работа по-ранно, за да може човека от първа смяна да си тръгне навреме, оставах след работно време, за да помагам, вършех на "колегите" работата, пренабрегвах личните си ангажименти, за да ги сменям и т. н. И всичко това, за да чуя подигравките им и коментари, че се подмазвам на шефовете. И не само в работата, в живота също-давал съм пари назаем и не са ми ги връщали, ходел съм да върша работа на "приятелите" си за мерси и едно благодаря не съм получавал....  В момента, в който осъзнах това и почнах да отказвам, ти да видиш колко "приятели" останаха в живота ми-О. И не ми пука, почнах и аз да използвам хората, както те мене ме използваха. Сега си се радвам на един доста спокоен живот, в който си гледам само себе си. За другите, хич не ме е грижа. Колкото и ужасно да звучи  |  
						
							| преди: 8 години, 9 месеца hash: 8d6d25b681 |  |  
						
							| 11.   Ако искаш да ти е добре всичко, то гледай да бъдеш егоист. Аз бях като теб, докато не осъзнах колко хора са ме използвали по един или друг начин. Преди отивах на работа по-ранно, за да може човека от първа смяна да си тръгне навреме, оставах след работно време, за да помагам, вършех на "колегите" работата, пренабрегвах личните си ангажименти, за да ги сменям и т. н. И всичко това, за да чуя подигравките им и коментари, че се подмазвам на шефовете. И не само в работата, в живота също-давал съм пари назаем и не са ми ги връщали, ходел съм да върша работа на "приятелите" си за мерси и едно благодаря не съм получавал....  В момента, в който осъзнах това и почнах да отказвам, ти да видиш колко "приятели" останаха в живота ми-О. И не ми пука, почнах и аз да използвам хората, както те мене ме използваха. Сега си се радвам на един доста спокоен живот, в който си гледам само себе си. За другите, хич не ме е грижа. Колкото и ужасно да звучи  |  
						
							| преди: 8 години, 9 месеца hash: ce0cdab907 |  |  
						
							| 12.   отнасяй се с хората учтиво,  приятелски,  позитивно,  бъди възпитан и коректен,  но не отивай в другата крайност - да позволяваш да те използват.  разбира се,  че преди всичко ще гледаш собствения си интерес.  нормално е с времето да се отдалечаваш от едни хора и да се сближаваш с други,  такъв е животът.  пътищата се събират и разделят,  нормално е. не мисли чак толкова за другите,  и на мен ми изглежда,  че имаш прекалено високи очаквания от хората и обръщаш внимание на дреболии.  хората с по-лековато отношение към живота по принцип са по-щастливи.
 |  
					
					
					
					...
 
						
							| преди: 7 години, 5 месеца hash: 0aa235b7c4 |  |  
						
							| 13.   Хората са различни,  има както лоши,  така и добри.  Човек трябва да бъде добър,  независимо от всичко и да има вяра,  надежда и любов.  Има ли ги тези три неща,  всичко е както трябва.  Негативните чувства и мисли не водят до нищо добро.  Казвам го от опит,  защото преди,  когато някой ме е предавал или наскърбявал,  започвах да мисля как да му покажа,  че не е прав и един вид да го накарам да съжалява.  Не съм кроил планове за отмъщение,  но като цяло бях обземан от негативни настроения.  Така неусетно изпаднах в някаква черна дупка и животът ми се потопи в сивота.  Спрях да се радвам на малките неща и на ежедневните радости,  както го правех преди.  Добре,  че Господ се смили над мен и ми показа какъв глупак съм,  защото иначе не знам до къде щях да стигна.  Сега се чувствам просто прекрасно.  Изпълнен съм с енергия,  радвам се на живота и се наслаждавам на всеки един миг.  Старая се да бъда добър с хората,  ако и те са такива с мен - идеално,  ако не - не тая някакви лоши чувства.  Например преди доста време покрай общи приятели се запознах с едно момиче.  Първоначално не ми направи никакво впечатление,  но постепенно започна да ми харесва с това,  че е винаги усмихната,  жизнерадостна и някак си естествена,  без разни превземки и други глупости.  Реших да пробвам какво ще излезе,  но от нейна страна нямаше някакъв ентусиазъм,  а и по същото време тя тръгна с друго момче.  Не ми стана приятно естествено,  но си запазих приятелството с нея и не го показах по никакъв начин.  Дори бързо ми мина.  Така се изредиха около 3 години,  в които си поддържахме контакт,  макар и не толкова интензивно.  До една вечер,  в която както обикновено,  реших да видя какво прави и й писах във фейсбук.  Все едно отсреща имаше друг човек.  Отговаряше ми хладно,  заядливо и троснато.  След тази случка повече не съм я търсил,  нито тя мен,  ако не броим едно пожелание за рожденият ми ден копи/пейст на това от предната година.  След време се бяхме засекли и на улицата,  като тя демонстративно си обърна главата настрани.  Въпреки,  че всичко това ми е доста странно,  не тая някакви негативни чувства към нея.  Така си е решила,  така е постъпила.  |  |  
		|  |  | Коментари очaкващи одобрение: няма |  | ... |  
		|  |  
 |  |