Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

6.   5, това за съдбата е много дълбока тема и не искам да навлизам в нея, но само ще щрихирам някои неща.

По принцип успешните хора обичат да си мислят, че нищо не им е дадено, че всичко сами са постигнали, че едва ли не е трябвало да преобръщат планини, защото това допада на егото. Да, обаче мислиш ли, че няма много по-умни, много по-можещи, работиливи, знаещи от теб (и не само да са такива, ами и да са положили реални усилия и труд много повече от теб) и въпреки това не са успели да постигнат и 1% от това, което ти си постигнал? Е, 100% има и те не са никак малко.

Има и такива, които много по-малко са си мръднали пръста от теб, но са 100 пъти по-успешни и по-богати и то не защото са родени в богатство.

От моя живот мога да заключа, че съм постигал много неща без реални усилия и не съм постигнал нищо с адски много усилия години наред. Все правиш каквото трябва, все трябва вече да се получи, ама в последния момент все става нещо извън твоя контрол и всичко отива на вятъра. И когато това се повтори няколко пъти, започваш да приемаш идеята за съдба. Аз също мислех като теб преди време, но доста събития ме накараха да повярвам в обратното, колкото и да ми е неприятно. И на мен щеше да ми е по-добре да няма съдба, но уви.

А дори и ти самия казваш, че много малък процент управляват реално живота си, което пак потвърждава моето вярване ако не за всички, то поне за 90% от хората.

Ти примерно си успял в бизнеса да речем. Но мислиш ли, че това, че си учил точно този занаят е случайно, това че по някакъв начин ти е дошла идеята да се занимаваш с този бизнес, това че си имал възможността да го направиш, а нещо не се е объркало по пътя. Не омаловажавам труда ти, но той е само следствие от дадената ти възможност. Можеше изобщо да не ти се даде тази възможност и тогава щеше да е без значение колко часа на седмица си готов да работиш, просто защото нямаше да има къде и за кого да работиш. И това със сигурност се е случило с много други хора, при това по-умни, знаещи и работливи от теб.

Да, вярно е, че ти можеше и да не се възползваш от въжмоността, но все пак от нея тръгва всичко, тя е базата. Но ако я нямаше изобщо и нещо се беше объркало, какво щеше да правиш?

Така че според мен дори и да допуснем, че управляме живота си, ние го правим повече несъзнателно, иначе просто всички щяха да се напъват и влагат усилия съзнателно и всичко да е ок в един момент. Да, ама не става така. Аз от 10 години влагам и продължавам да влагам усилия за някои неща, но не става и това си е.

Значи или нещата не стават съзнателно, или както каза много малък процент го могат, което потвърждава, че нещата по-скоро не зависят от нас и има нещо извън нас, което ни контролира. Или ако не извън нас, то поне несъзнателно, което е горе-долу същото. А несъзнателното не става съзнателно току така. Може да минат и 100 живота, докато стане.

А да, имам и друг пример. Вуйчо ми преди години емигрира и направи много сериозен бизнес в чужбина. От много беден стана много богат. Доста години си беше богат. После обаче бизнеса му закучи. Сега изкарва, но доста по-малко. От години иска да се прехвърли в друг сектор, но така и не става. От години се мъчи, но все не му потръгва. Та защо така става? Нали всичко си зависи от него - от уменията му, от усилията му? Защо преди със същите и дори по-слаби умения поради липса на опит е успял, а сега дори вече с опит и пак не може? Значи има неща, които не зависят от него и те са дори по-определящи. Ако зависеше изцяло от теб, не може един път да успяваш, друг път в същото нещо със същите умения, същите усилия да не успяваш.

Та вуйчо ми ако преди години го беше питал за съдбата, щеше да каже "е, как ще има съдба, виж ме мен - толкова съм умен, трудолюбив, находчив, предприемчив и ето успях. Ако си лежах и само чаках да ми падне от съдбата, никога нямаше да забогатея" Обаче ако сега го питаш същото, няма да е толкова убеден в тези думи.

Дали е точно съдба не знам, но със сигурност ние нямаме особен контрол и има нещо извън нас (съдба, конкуренция, пазарна конюнктура), от което сме доста зависими. Дори и да зависи от нас, ако не можеш да го осъзнаем и да го променим съзнателно, то пак нямаме контрол реално. Това, че има малък процент ясновидци (като изключим големия процент шарлатани), които познават доста точно бъдещето, говори, че има някаква предопределеност.

7.   Пропуснал си важен факт за физическото ни съществуване. А именно духовното извисяване чрез уроци, които се усвояват по време на поредния живот. Не е предначертана съдбата ти, а задачите на съзнанието и духа ти. Така че можеш да ги научиш по лесният начин, може и по заобиколен път да достигнеш до тях, а може и да не успееш, но ще продължиш в следващ живот. Например: един от уроците е да се отучиш да контролираш близите си, това какво си учил и работил е оставено ти да си решиш, но близките са ти подбрани такива, че да са свободолюбилви и ти да нямаш власт над тях, не те слушат, не се съобразяват с твоите съвети и т.н. т.е. ти не успяваш да ги контролираш, ако осъзнаеш, че това е грешка, приключваш с този урок, ако ли не - започваш да страдаш от хронично заболяване, което да те накара да се чувстваш по-слаб и да се замислиш и т .н. Мисълта ми е, че смисълът е в отработването на уроците и изчистване на вибрациите на душата ти, за да премине към по-горно ниво. Това е.

8.   Вярата в съдбата е като вярата в боговете, а и като всяка друга вяра - инструмент, които може да ти помогне или навреди. Не можеш да докажеш, че съществува, но у някои може да допринесе чувство за спокойствие, любов и сигурност, а у други - тревога, депресия, омраза. За мен съществуването на праволинейна съдба или бог е меко казано плашещо, за това и не смятам за полезно да вярвам в това. За мен е минус, по никакъв начин няма да подобри живота ми.
Различни сме и всеки си има своя теория - хубаво да се уважаваме, а не да спорим за неща, които не могат да бъдат доказани.

9.   Автора

Да, съгаласен съм и със 7, и с 8.

Въпросът ми към 7 е: как да разпознаваме тези уроци, за да ги научаваме по-бързо, вместо да тъпчем на едно място години (животи) наред?

8 - да, по-важно е вярата в кое от всичките е най-полезна за нас от истината. Дори и да няма съдба, но ти е полезна вярата в нея (или обратното), какво по-хубаво от това? Аз лично съдейки по житейския си опит смятам, че има някаква определеност, макар може би да е съчетана и с нашата свободна воля.

Но дори и да няма (което ме съмнява), се чувствам по-спокоен, вярвайки в нея. Иначе бих се чувствал прекалено ангажиран и натоварен психически. Бих изпаднал в стрес, страх и т.н. Не бих се радвал на по-дребните неща, ами бих се впуснал в някакво лудо преследване на желанията си. Ако не успея, това би ме влудило още повече, а ако успея, ще премина към следващото желание и така непрекъснато бих бил неудовлетворен в преследване на нещо, което ми липсва и не ми е достатъчно да съм щастлив.

10.   Може би някои хора сега ще ме осъдят за това, което ще ти пиша. За дъщеря ти. Отношението към децата е нещо, което живо ме вълнува, може би най - вече поради моето детство. Пиша от мои си лични наблюдения над мен и други набори. Според мен просто трябва да ѝ обясниш, че трябва да прави неща, които са ѝ приятни, интересни но и полезни, поне не и вредни (а защо? Не просто щот тря да ма слушаш и щот така, а защо е прецакващо за нея - трябва да имаш желание и търпение наистина да ѝ обясняваш със смислени аргументи защо не е добре за нея, защо е вредно да прави/взима еди какво си примерно). Да прави смислени и градивни неща. Но задължително интересни за нея!!! И никога да не ѝ говориш някакво такова нервно, никога да не си позволяваш да си го изкарваш на нея, колкото и да е бил гаден деня ти. Когато трябва ѝ говори сериозно, но спокойно. Винаги да намираш време да я изслушваш какво има да ти казва, независимо колко тъпо, досадно или безсмислено ти се струва. Също, да ѝ кажеш по подходящ според теб начин, че живеем в материален свят и поради тази причина тя трябва да избере да се занимава с нещо/неща, което хем да ѝ носят удовлетворение, но хем и да са добре заплатени (може изобщо да не се наложи, може тя сама да си осъзнае това, за което има голяма вероятност). И ако избере да се занимава с нещо, което на теб на пръв поглед не ти се струва толкова перспективно, защото е нещо ново и непознато за теб, то да не я спираш.
Казвам ти ги тези неща, защото питаш как да я възпиташ да учи и да се развива - според мен всеки човек иска да учи и да се развива (в една или няколко области даже) изначално! , още от ранното си детство, но при доста хора нещата се прецакват напред във времето, защото родителите им им действат демотивиращо: едни проектират тяхните нереализирани мечти върху тях, други пък тотално ги спират от учене като казват, че това е безсмислено. Трети пък принципно са някакви такива проблемни невротизирани и комплексирани хора. И това всичко директно си действа върху себеусещането на детето, самочувствието му, мотивацията - да действа, концентрацията, ентусиазма да се развива в нещо и. т. н.
A, да не забравя - трябва да намериш начин да не ѝ натрапваш директно или индиректно твоите страхове, притеснения за разни неща, да не ѝ вменяваш чувство на страх, на вина. Когато бърка, прави грешки да не ѝ го натякваш (ако това стане) - а да я стимулираш да почва от ново, защото човек се учи от грешките си.

Ти иначе според мен имаш лека депресия. Но споко, повечето хора от това поколение сме така (аз съм на 29). Иначе за мен лично смисъла на живота е да си доставям удоволствия чрез неща, които ми харесват, а особено чрез изкуство - най вече чрез фотографията и също чрез хубавата музика. По принцип съм слушала през годините всякаква музика без чалга. Но последните 2-3 години най - често слушам класическа музика и джаз, чат-пат електронно. Тези неща наистина ме карат да се чувствам удовлетворяващо и някак позитивно. Определено Не съм от тези 90%, за които спомена номер5. Затова и за голяма част от всички тези хора ще остана неразбрана и със сигурност често осъждана за това, че не желая да вървя по техния път чрез всевъзможни евтини психоатаки тип 'искрена' загриженост за това какво ще стане с мен като остарея и какво, ако не знам си какво или директни обиди, че не съм наред и. т. н... Асоциирам идеята за семеен живота с това, че ще се наруши свободата ми или по - конкретно не бих искала да не бъда на първо място за себе си, както съм сега. Това е.

А това, което казваш, че човек просто си изпълнява ролята и сценария, за който е нает - ами аз мисля, че това е въпрос на личен избор. Нагласа. Аз лично съм избрала аз да съм сценатист и режисьор на моя си живот.
Иначе може и да има нещо вярно ако говорим за семейните хора с деца, за вас нещата стоят по - сложно наистина, но не е и невъзможно.

пп: към номер2: имам стелиум в 11 дом, луна и венера в 12, плутон и марс в 9ти, с. л. в. в 1ви

11.   За просветлението се казва, че усещаш любов към всичко - сливаш се с цялото, тъй като си осъзнал неразривната връзка между всичко. Това го казват тези, които твърдят, че са го преживели.

Откакто човек може да мисли, полярността на мненията се люшка между материализъм и духовност. Хората поддържащи материализма, смятат, че всички закони, които движат вселената - движението на планетите, въртенето на самите тях около оста им, природата и химическите процеси в нея довеждащи до определени следствия - са дело на съвкупност от последователни случайности, предизвикани и задвижени след Големия взрив.
Хората уповаващи се на духовността, смятат, че тези закони и всичко останало е следствие от дейността на висш разум. Тук обаче има градация и огромно деление между различните вярвания, водещо най-често до нетърпимост.

От Просвещението насам, т. е. от възстановяването на материалната наука до този момент, тя не се занимава с религия. За нея всички вярвания са следствие на това как човекът се е опитвал да си обясни околната среда и случващото се в нея - и понеже хората не са проумявали причините довели до дадено следствие, плашейки се от самото следствие(светкавицата, примерно), си създали богове. Тук науката поставя точката и търси само причините подлежащи на изследване, които водят до следствията, които от своя страна могат да бъдат наблюдавани. Тя прави наблюдения, които изследва, описва, систематизира и отбелязва в определена категория, която служи като основа и отправна точка за бъдещи логически заключения.

Религиите от своя страна не престават да съществуват. Човек се нуждае от смисъл за своя живот. При материализма смисълът се състои в това, което е видимо и може да се пипне, усети, а съответно и да се придобие.
Когато това вече не задоволява потребностите на човека, той започва да търси друго - тук се явяват религиите с техните догми, сектите и като цяло вярванията, които показват възможности за откриване на някакъв друг смисъл на живота. Изповядващите дадена вяра смятат, че тя е откровение от Бог, дадено посредством свещено писание, което да затвърди богопочитанието на хората към този Бог и да ги изведе по един път, който ще доведе до тяхното благуване след смъртта. Вярващите се опитват да причислят към тях си, колкото се може повече хора и да предпазят другите от заблуди, проповядвани в останалите религии, които те смятат за неправилни и лъжливи.

За избора. Всеки човек подлежи на закони, които го движат. Вие правите избори, но след като са направени, следвате закони, които не може да избегнете. Може да изберете да влезете в сайта и да четете - тогава четете от ляво на дясно, съчетавате звуците по определен начин, образувайки срички, от които да се получат думи, носещи някакъв смисъл, изясняващ се с изреченията, които прочитате. Не четете от дясно на ляво, защото няма да разберете нищо. Имате избор да ядете мазно месо - без да знаете, че в артериите ви се отлагат натрупвания, които ще доведат до проблеми със здравето - или да не ядете. В крайна сметка обаче, всичко минава през устата, хранопровода, стомаха и т. н. Не може да избегнете законите, които ви движат.

Човек зависи от обстоятелствата - ако се бяхте родили в държавен строй, управляван посредством диктатура, нямаше да правите някои неща, които сега можете. Ако се бяхте родили в бедно семейство, принадлежащо към държава от третия свят, то нямаше да имате образованието, което имате сега. Обстоятелства, обстоятелства и пак обстоятелства - при едни имате избор, а при други зависите изцяло от тях. Единствената разлика е, че при изборите може да действате съзнателно или несъзнателно. Човекът, който не е осъзнат, когато дойде някоя болест мисли, че някой го наказва. Истините са само две - или той се е довел до самата болест или обстоятелствата причинили болестта, не са зависили от него, а от много фактори, които е нямало как да контролира.

Най-трудното за превъзмогване противоречие е, че човек може да промени само себе си - а на нас така ни се иска да променяме другите според вижданията си, че се ядосваме, когато не го правят.
Не малко войни са породени от това. Премахването на религията не решава противоречията и войните - самите хора ги създават със своето мислене. Изборите, които правят са първични и най-често на емоционална основа - не се спират да помислят, преди да отсъдят.
Затова винаги ще е зло.
Номер 5 казва обществото да върви по дяволите, но същият той е в това общество - движи се от законите на това общество, влияе се от него, мнението му зависи от това, което обществото е определило за правилно и грешно. Защо, когато обществото ненавижда даден човек, отдолу е пълно с негативни коментари? Защото всички знаят, че ако обидят, хората ще одобрят постъпката им - никой не се замисля за последствията. Влияел на съдбата си... колкото аз влияя на вятъра.

12.   До автора/4/ от 2: Да, във връзка с това будистите казват "Преди Просветлението - цепиш дърва, носиш вода. След Просветлението - цепиш дърва, носиш вода". Т.е. не е кой знае какво, че някой е постигнал Просветление и е осъзнал съновната природа на реалността. Все тая е. Няма как да се избяга от преживяването, защото самото желание за бягане от преживяването произтича от преживяване. Т.е. няма как да се разреши проблем под или на нивото, на което е създаден.

Моето мнение по отношение на съдбата - някои неща са практически предначертани, но само защото нямаме осъзнаване за тях. А нямаме осъзнаване, защото те са програмирани в нас още в много ранна възраст или дори от минал живот, преди да се развият съответните центрове в мозъка, които да ни позволят осъзнаването, т.е. определени програми на емоционално ниво влизат в нас още преди да развием говора, или диркетно ги наследяваме от минал живот. Понякога от минал живот могат да се наследят много сложни поведения, които да са толкова невротични, че да са изключително трудни за осъзнаване. Разбира се, могат да се наследят и добри тенденции. Аз не съм привърженик нито на думата "карма", нито на "кармичен урок", но в крайна сметка излиза, че има нещо подобно.

До номер 1: Много ми хареса описаното от теб, защото съм имал сходни преживявания и знам за какво говориш- моменти, в които разбираш, че не си ума си. Научих се да влизам съзнателно в такова или подобно състояние след като експериментирах с едни техники за "влизане в настоящето", т.е. нещо като медитация, която може да се прави навсякъде и по всяко време. Гурджиев ги нарича "само-спомнямне" (на англ. self-remembering). Веднъж бях много дълбоко в настоящето и сякаш се "събудих" и виждах нещо като аура-поле около хората (по-скоро присъствието им, но нямаше никакви цветове и подобни, както някои автори описват аурата). Освен това получих осъзнаване за автоматичните си модели на поведение и сякаш осъзнах, че свободната воля е мит в обикновеното състояние на човек (което е полу-заспало, нищо, че уж е буден). Опитът ми показва, че както има нива на сън (лек сън, дълбок сън, REM сън), така има и нива на будност.

13.   Обединявайки някои особености на това което сте писали мога смело да ви насоча към един отговор. 1. Чояек има епифиза която дейатва почти безспирно; 2. Тази епифиза има в себе си ликвор и малки власинки точно като средното ухо и очите. Последните реагират на много тесен спектър, а в епифизата всяка точка има.около 7 датчика за цвят. Човек НЕ вижда с очите си, а с мозъка си. Човек има т.н. wi-fi система, която бачка на ококо 3.82 GHz. Ако пуснете на тази честота нещо, то ще се чуе дуректно, но това може да бъде освен аудио информация, то може да е и цифроеа инфо. Знаете ли, че всеки човек има команда за сън, команда идентична с shut down на комча и т.н....

14.   Докато не се научиш да живееш, илюзия ще е.

15.   Трева пушиш ли? Зашото аз в такива моменти съм стигала до подобни екзистенциални дилеми.
Нищо няма смисъл. Всички ще умрем и нищо няма да остане след нас. Понякога се замислям - за какво да уча, да следвам, да предледвам кариера, да се самоусъвършенствам, да обикалям света, като накрая ще умра, също както диваците в африканската джунгла, и всичко, което съм научила, опитът, който съм придобила, няма да има и грам значение.
Но това време тук, на Земята, колкото и малко да е, колкото и безамислено е (ако се окаже, че съществуването ни започва и свършва тук), все пак е дар. Единственото, което можем да направим, е да се възползваме максимално и да се стремим да опитаме от най-доброто, което животът може да предложи (ето затова ни е нужно образование, работа, пари и т. н. - за да можем да си позволим да се наслаждаваме на живота, вместо да се чудим с какво да си нахраним семейството). Поне аз така разсъждавам.

16.   Има най-различни теории за света, за съществуването. Това, че се впускате толкова дълбоко в съзнанието си е хубаво, освен ако не се депресирате. Аз съм само на 17 а вече съм се замисляла за толкова неща, някои от които са ме обърквали, други-радвали, трети-плашили. Това което описвате ми прилича на идеята за Матрицата(всички сме гледали Матрицата, нали), там е засегната и темата за съдбата, на главният герой Нео не му допада това, че някой друг контролира живота му и аз съм горе-долу на това мнение, но като цяло мисълта, че всички може да се окажем в Матрицата е тъжна. Повечето теории са много далеч от която и да било религия. На мен например ми харесва идеята за прераждането, която се отрича от Християнството и Исляма, разбираемо, защото напълно противоречи на вярването за рая и ада, които изпълват страниците на Библията и Корана. Като се замислим, на света има толкова много неща, които си противоречат. Да приемем, например, че това за съдбата е така, тогава защо после плащаме за нещо което ни е предопределено, за грешки, които е било писано да извършим... Нали това е вечният въпрос-"смисълът на живота", може би смисълът е нещо прекалено голямо, за да можем да го осъзнаем докато сме още тук на земята, където е само една от многото спирки(според други вярвания).

17.   Хора, за какво просветление говорите, не мога да разбера
Масово. Не се казва просветление, а проницание-това като са преживели автора и но. 1.
Просветлението няма нищо общо с нихилизма и апатията. То носи безкрайното щастие със себе си. Ако автора беше получил просветление, нямаше да коментира, особено тук в анонимен форум. То няма нужда от коментар или думи. То е върховната мъдрост, в която думите са излишни.

Относно проницанията- в живота ни са много. Будистите ги наричат " плодове" И в никакъв случай не са повод за посещение на психолог. По скоро психолога трябва вас да ви посети.

Честито на стъпилите на пътя. И да не забравяте да прочетете някоя будистка книжка и да не спирате да медитирате.
А, и Авторе, ОБЕЗАТЕЛНО да го кажеш това на дъщеря си. Истината не трябва да се скрива. Колкото по - рано я знае, толкова по добре. Ще й спестиш сума ти време да гони Михаля после. Само един съвет. Не и го казвай, ами й го намекни и я води по пътя. Тя сама трябва да се сети. Това ще те направи и добър родител а добрия родител морал не чете, той създава условия да се развива морала. Хайде успех! Радвам се че има хора като вас. Не всичко е загубено...

18.   НЕ СМЕЙ ДОРИ ЗА СЕКУНДА ДА СИ ПОМИСЛИШ ИЛИ ПОЗВОЛИШ ДА ТИ ВМЕНЯТ, ЧЕ ТИ ИМА НЕЩО!!!! Сменяме ера, земята си покачва вибрацията и тъй като трябва да сме на едно ниво с нея абсолютно най-нормалното на света е това пробуждане, а да не говорим, че тоз процес направо вече трябваше да върви към края и заслужаваме да сме заличени, защото сме нереално бавни и олигофрени слабо казано.

За последните 50 години сме в преход от епохата на Рибите в тази на Водолея. Официалното начало е 11. 11, 2011, някои казват и 21. 12, 2012, но независимо коя дата се приема това са жестоко много промени в близкото бъдеще. Влизаме в съвсем ново ниво на реалност, в което любовта, мира и духовното съзнание вземат превес. Хиляди хора преживяват въпросното осъзнаване, пробуждане и с времето темпото (трябва да..? ) се засилва безпрецедентно. Това е навлизане в пето измерение, трето е, в което сме, а четвърто е въпросният транзит и подготовка за петото. Тези измерения не са места, а нива на осъзнаване! Всяко измерение вибрира на по-висока честота от предишното и за да е "налично" следващото ниво за нас трябва вибрацията ни/енергията да вибрира на неговата честота, да сме по-осъзнати.
Цялата промяна изважда най-доброто и най-лошото в човека. От 1960г. насам има все по-силно движение към личната трансформация: опознаване на усъвършенстване на себе си, йога, медитация, здравословно хранене и т. н. Има и повишаване на депресиите, самоубийствата, стреса, пристрастяванията и т. н. А във външният свят виждаме промени в граждански права, права на жените и хомосексуалистите, но и повишаване на тероризма, расизма, хомофобията (страхът от "другите").

И това е вече защо цяла Европа гърмим и тук идва чистата ни извънземна простотия и именно, че ни е малко дори. ("You look pretty good down here. But you ain't really good") И пааааааааааак сме.. не се учим. Продължава да "взимаме мерки" за защитаването от въпросните терористични атаки отвън или в другите, вместо един малък поглед в себе си, да се спрем да сме такива животни (Judging who we love, judging where we're from. When did this become so normal? Celebrating hate is now a commonplace? When did this become so normal? ") и да осъзнаем, че на война срещу войната??? Няма си връзка. И не ми е тъжно ли? Не ме боли ли? Не пребивавам ли точно в Англия, където точно днес е третият атентат за тази година, а да не говорим, че 5 бяха предотвратени и още не се знае колко идват. Само аз си знам как функционирам. До там сме стигнали, че само болките ни събират и обединяват, но дори и те за не повече от ден, два след събитието ("We don't talk enough, we should open up. Before it's all too much. ") И не, дооори си няма нищо обшо с наказание всичко това, Вселената не е "нааааааааааа ви, като много знаете", не, не, не (не, че не заслужаваме.. но тези сили са галактически добри, КОЕТО ИМЕННО КАК МОЖЕ ДА НЕ НИ ВДЪХНОВИ И НИЕ ДА БЪДЕМ? :( )!!!! Вярвайте, на фона на каквото й/си причиняваме всичко това е малко! И даже "със сълзи на очи" и това ни се "сипва", просто Вселената е безсилна, иска ни заедно, винаги и завинаги, а ние оставяме само трагичните поводи да ни съберат. Ако всичко беше на база "заслугите" ни не ми се мисли! ТРЯБВА да бъдем изчистени, няма избор, то пак за нас се прави. ("Stop your crying, baby, it'll be alright!!! ") За един по-красив свят! ("We gotta, get back to beautiful. All these words, starting wars оver who can hurt who more. Gotta, get back to beautiful")

Английските цитати са от песните "Sign of the Times" на Harry Styles и "Back To Beautiful" на Sofia Carson, силно препоръчвам! Опитах се да бъда възможно най-сбита, но и се отдалечих малко май, но и не точно. ВСИЧКО Е СВЪРЗАНО. Време е и ние да бъдем.

Ж20

19.   Просто момент на просветление. В зависимост от това как го смелиш, може и да получиш още. Не очаквай нивото на което си го обясняваш да е особено високо. Във всеки случай, и човешкият ни ум не е способен на кой знае какво, но си личи, че размишленията ти по темата са още много незрели и има доста път да растат. Постановката има смисъл на определено ниво. Стана дума за съдба, която както изборът е до голяма степен илюзорно понятие. Интересувай се от карма, това е по-реалното понятие, но не задължително в популярният смисъл който се влага.