Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

6.   "баща ми се изсмя ехидно и каза: "Ма ти си бил голяма работа бе! Да ти пикая на образованието! Аз на твоите години имах апартамент и вила, а ти живееш още на квартира и ми се мотаеш с градския транспот като пълен мизерник. Публикациите си ги заври отзад! Нищо не си постигнал в този живот! Аз съм постигнал много повече от теб! " -баща ти е бил прав, човек се образова за да постига цели, които да облекчават живота му, а не да трупа слава! Славата не облекчава живота, а угажда на суетата. Семейството няма нужда от суета, а от средства за пребиваване!

7.   Не си личат дипломите ти авторе в изказванията ти. А и колкото и да се опитваш да сравняваш няма да е в твоя полза. След като си обиколил света не видя ли че хората навсякъде уважават родителите си? Ако ще родителят да е от африканско племе той е уважаван от децата си. Мислиш ли какво вижда твоето дете при тези твой дрязги с баща ти? На какво учиш своето дете?
Жена съм на 40 години, обаче като чета гледам баща с основно образование е успял да образова сина си, но не е успял да го възпита на уважение.
На 38 години си, радвам се че имаш образование, но мислиш ли че си постигнал повече?
Да постигнеш собствено жилище, какъвто и да е автомобил и образован син, и то в България, и то през 90- те, и то след като си само с основно образование си е доста голямо постижение. Ако можеха всички с основно да образоват син доцент в западноевропейски университет. Ако беше лесно всички щяха да имат синове доценти.
Решил е човека че толкова много жилища не са му нужни продал ги е, то човек само данъците да им плаща няма полза. Но ти като син трябва да уважаваш неговите решения, имотите са си били негови, така е решил, така е сторил. Май се ядосваш че ти е пропил наследството, ама това вади извод че ти си материалистът.
Както забелязваш съвсем не те критикувам в какво си си вложил доходите, решил си да ги даваш за хойкане вместо за собствен дом, ами решението е твое, лошо няма. Нищо лошо не намирам и в това да нямаш собствен автомобил ако живееш в голям град, автобусите са най удобният транспорт, ако живееш на място в близост до спирка. Проблемът при теб е главно в това че не си научен да уважаваш родителите си и да цениш решенията на хората взети за техните собствености.
Мисля че не баща ти а ти си този който повече гледа материалното, дали го изчислява в апартаменти или в екскурзии е без значение, ти в случая си материалистът. Баща ти човека е с основно образование, няма как да искаме от него кой знае какви лекторски изказвания, но ти които си потрошил толкова години от живота си в образование, така ли трябва да разсъждава образованият.
Ако обаче ме попиташ мен като човек от кого от вас двамата бих искала да науча нещо, то аз бих избрала баща ти. Твоите знания мога да науча от публикациите ти, но неговото знание как с основно образование завършено с тройка се отглежда син доцент няма къде да прочета.
Всъщност за родените в БГ през 50 и някоя си година е доста нормално да са ниско образовани. Като се замислиш родителите им са ценели труда на нивата, а не постиженията в образованието. Лично познавам доста такива хора. Но не познавам нито един ниско образован със син доцент, адмирации за родителите ти.
А дори сега да ми опишеш че баща ти няма заслуги и единствено майка ти е тази която е направила от теб образован човек, знай че няма как да повярвам. Майка ти е избрала онзи необразования за твой баща, той както и да е постъпил, по неговия начин е успял да те накара да учиш и да се стараеш и да постигаш това което си постигнал. Може би сега това е неговият начин да те накара да купиш покрив на семейството и децата си.
И още нещо знай от мен, че постиженията в живота са не имотите и тяхната финансова стойност, а човешките отношения. Не взимай под внимание думите на баща си за това кой постигнал повече имущество, необразован човек, не разбира как е възможно да живееш дълги години на квартира и да даваш доходите си за пътешествия. Като стар българин за него домът е най-важното задължение на един мъж в семейството. Не очаквай от него той да разбира публикациите ти, нито да оцени ползите от пътуванията, та той е завършил основно с тройка. Обаче от теб доценът се очаква много повече, очаква се хем да го разбираш хем да го уважаваш, хем да се опиташ да му обясниш кое е важно в образованието и защо не трябва да си завираш публикациите отзад. Доцентите- образованите хора са онези, които трябва да поведат простолюдието напред, дано разбираш.

8.   Хех, пич, ама ти сериозно ли? !
Май наистина много на сериозно си се взел... :)
Бащицата вижда къде ти е мазола и те настъпва яко по него! А ти като последен комплексар му се връзваш и му доставяш садистичен кеф!

Да ти кажа, няма да ти хареса, но почти за всичко баща ти е прав! И престани да си мериш гарсониерите, образованието и т, н, с него! Роптаеш против материализма, но точно него мериш, и те боли, че не е в твоя полза... Опитваш се да изкараш, че всъщност другото е по-важно, но си личи че те боли.

Баща ти е успял в едно много важно нещо, и за твое огромно съжаление - в много по-голяма степен от тебе. А именно - ДА СЪЗДАДЕ И ОТГЛЕДА ТАКЪВ СИН, който да е нещо много повече от него за обществото, който да се изучи, да си хване пътя и да създаде семейство, по-добро от неговото... Ти можеш ли да се похвалиш със същото? А мислиш ли, че много бащи могат да се похвалят с това? ... Дори на повечето богаташи синовете им са простаци, безделници и наркомани, на повечето нормални хора в днешно време - също, но не и на твоя! Хубаво ти е натрил носа, всеки случай! :)

ТА! Престанете с жена ти да се втелясвате и да се задълбочавате с глупости... Ясно е каква оценка ще даде всеки нормален човек и на твоя, и на бащиния ти живот. Да не говорим, че сте живели в коренно различни времена с него, справяли сте се с различни проблеми. Кой докъдето го е докарал - дотам. Същественото е, че той вече си е изпълнил задачите и му е време да се пенсионира, а ти още работиш по своите. Та от тази гледна точка още не е ясно, дали ще се справиш по-добре от него... Може утре жена ти да те осъди за нещо и да ти вземе всичко, включително жилището, което ще изплащаш години наред. Можеш да се разболееш психически. Всичко може да стане! За баща ти вече вероятността тези неща да му се случат клони към нула...

Пий си ракията, или си чети книгите (там което ти е по-забавно). Не се връзвай емоционално! А като те подяде дъртия, озъби му се и ти подобаващо, и му кажи, че не приемаш критики от неудачници, които са пропили две къщи, и карат таралясници, които са ти набор! :)

Да ти кажа - и аз не успях да намеря цял живот верния тон и диалог с моя баща. Само че той... почина. Та сега няма и с кого да се заям даже... Та не казвай, че ти е лошо, щото има и много по-лошо...

9.   "Постигането" в живота е вътрешно състояние. Т.е. важното е не какво си постигнал във физически свят, а във вътрешния емоцианален. Моя баща също е подобен дебил като твоя, но го кефи и не го е*е за нищо и си е щастлив по своему. А аз подобно на теб съм постигнал някои неща като кариера, семейство, но пък не се научих да съм щастлив.

А каква файда от всичко постигнато, след като не можеш да му се радваш? Аз съм точно в твоето положение и мога да кажа, че баща ми колкото и да го мразя и колкото да не искам да си призная, е постигнал повече от мен, точно защото макар да е прост и първичен, е щастлив. А аз уж съм постигнал нещо, ама вътрешно прекалено много ме е*е за всичко.

Ти си същия като мен и съдейки по реакцията ти и това, че си се засегнал, говори, че ти не си щастлив и завършен. Нещо ти липсва, нещо не ти е достатъчно, за да си щастлив, не си в хармония със себе си (както и аз между другото). Иначе нямаше да се засегнеш, просто щеше да си знаеш, че така си си добре.

Ти си от този тип хора (като мен), че каквото и да постигнат, никога не могат да му се радват истински повече от няколко години и все искат повче и в дългосрочен план щастието им е като графика на фондовата борса - с много спадове и възходи, повече спадове.

А баща ти точно защото е тъп и ограничен, ще е щастлив, защото неговите потребности се изчерпват с ядене, е*ане, сране и ракия. А това е лесно за постигане и не са ти необходими усилия.

Тупак имаше един лаф "More mind, more problem". Колкото и жалко и несправедливо да звичу, е така. Тъпия не мисли и си живее живота, а умния все да постига, все да се доказва и вместо да се наслади на живота такъв, каквто е, все гони някакви вятърни мелници и на края умира, тревожейки се през целия си живот, без да се е насладил на нито един настоящ миг през целия си животец.

За мен единственото спасение за умните е да практикуват състрадание. Според будизма това е единствения начин да успокоиш ума си и да бъдеш щастлив, ако си прекалено умен. Аз от съвсем скоро го практикувам и има ефект за вътрешния мир.

Така че следващия път когато се окажеш с повече парички, не мисли само за жилища и почивки, ами отиди и дай някой лев на някой бедняк, сирак, вдовица. Вярно, че ще забавиш купуването на някои неща, но пък ще се почувстваш вътрешно по-добре. Защото в крайна сметка каква е ползата да имаш къща, след като изгубиш себе си и ти писне след някоя година и пак ще започнеш да се питаш какво ти липсва и защо баща ти е успял да те ядоса, след като уж си по-успешен от него.

ПС: според статистици дори спечелването на джакпота от лотарията те прави щастлив средно 2 години, след това отново започваш да си нещастен дори и с много пари. И това важи за всички човешки същества. Сам си прави извода каква е стойността на "постигането" на външни неща. Истинското постигането е вътрешната (емоционална) реализация, не е в "апартаментите" и "вилите". Не че не са важни, но те са само удобства, а не източник на щастие. Така че научи се да си пренареждаш приоритети по правилния начин, иначе ще се чудиш като мен какво не ти е наред и защо уж си постигнал, ама баща ти е по-успешен. Това е трудна задача, ако си умен и лесна за простаци като баща ти и баща ми. Несправедливо, но факт.

10.   За човек с образование, за което твърдите мисля, че разсъждавате твърде малко. Ако аз, какво Вие твърдите, признавах какви са моите постижения в живота, нямаше да обръщам внимание на такъв род подмятания. Съзнавам, че изреченото от родител, винаги боли и несъзнателно се стараем във всяка възраст да ги радваме и караме да се гордеят с нас, НО Вие сте възрастен и образован, вече и родител.
Може би Вашият баща усеща колко много е загубил от преди и показва огорчението си, чрез агресия спрямо Вас. Моят баща на моменти е същия, но аз го обичам, благодарна съм за свичко, което е направил за мен и му прощавам.
Съветвам Ви и Вие да не приемате твърде крайно изказванията му, бъдете разсъдливия. Все пак родителите ни не са вечни.
Успех!

11.   Тази история малко ми понамирисва на измислена, но нека да видим как ще продължи по-нататък. Хмм, отново четем за докторат, преподавател в престижен университет, награди за най-добър проподавател на годината, написани три академични книги и редица научни публикации жена и дете. Пътуване в над 30 страни на 4 континента. Сега искам да запитам. Авторе, ти със жената и детето ли пътувахте в тези 30 страни или сам пътуваше, а жената и детето стояха в квартирата. Под формата на какъв пътува в толкова много страни на 4-ри континента. Интересно ще бъде какъв отговор ще дадеш. Ако си пътувал само за удоволствие, а си занемарил други по-важни приоритети, това ми говори, че ти не си много сериозен. Най- важно е първо да осигуриш благоденствието на семейството:-апартамент, кола и други второстепенни, но не по-малко важни неща. Жена ти работи ли? На колко години е детето ти? Дай повече инфо. А относно кой е постигнал повече в живота не забравяй народната мъдрост: "Пилците се броят на есен".

12.   И на мен ми стана странно доцент в западен ВУЗ. Сеюам се за лафа недей да падаш на нивото на простака, ще те бие с опит. Чудя се на колегите, които казват, че баща ти е прав. Но за съжаление това е българското мислене. Повечето българи имат собствено жилище, а примерно германците не-като живеят на квартира или изплащат, ако се гледа това значи ние сме световна сила, а те смешници. Другото значи може кметове и министри на запад да карат колела, а ние караме 20 годишните опели и като видим някой с колело си казваме, ей тоя колко е смотан няма кола. Живей си живота и не се впрягай.

14.   12, ами ти като критикуваш българското мислене, не си по-различен от критикуващите автора. Да не говорим, че аз реално ен видях някой да го е критикувал.

Истината винаги е, че всеки е прав за себе си и няма някаква универсална истина. Както и това, че истините на двамата не са взаимно изключващи се. Просто истината си е тази, в която ти си вярваш и това, че някой не мислел като теб, не би трябвало да те смущава. Ако те смущава, значи самият ти не си убеден в това, което вярваш.

Ако автора беше убеден, че за самия него образованието е по-важно от стар опер и панелка, тези думи нямаше да го ядосат, а просто щеше да погледне на нещата с чувство за хумор и с идеята, че всеки си има своя истина и си е прав за себе си.

Но аз все пак го разбирам. Той просто иска да си купи жилище и това, че няма, го кара да се чувства зле, затова и се е обидил. НО няма лошо, всеки си има желания, мечти и да е жив издрав, ще ги постигне и тях, но нека разбере, че дори и това няма да му донесе вечно щастие, а вътрешното разбиране, че всеки си има своя истина, която не е задължително да се препокрива с истината на другите.

По този повод имаше една будистка притча.

Веднъж двама монаси се разхождали в градината на даоски манастир. Изведнъж единият от тях видял пълзящ охлюв на алеята. Вторият монах, негов духовен брат, по невнимание едва не го настъпил, но първият го спрял. Той се навел и вдигнал животинката. Погледни, ние за малко не убихме това охлювче. А нали това животинче е живот и чрез него Дао, което трябва да следваме. Този охлюв трябва да живее и да продължава циклите на инкарнация. И той внимателно пуснал охлюва в тревата. Глупак! – разсърдил се другият монах. – Спасявайки това на никому ненужно охлювче, ти подлагаш на опасност лехите със салати, за които се грижи нашият градинар. Заради спасяването на живота на някакъв си охлюв ти унищожаваш труда на един от нашите братя. Трети монах, който се оказал наблизо, с любопитство наблюдавал техния спор. И доколкото не могли да постигнат съгласие, първият монах предложил: Хайде да се обърнем с този въпрос към нашия учител, той е мъдър, нека той реши кой от нас е прав. И те се отправили към учителя си, след тях тръгнал и третият монах. Когато пристигнали, първият монах разказал как спасил свещен живот, който въплъщава хиляди бъдещи или минали съществувания. Учителят слушал кимайки с глава и после обявил: Да, ти си прав и именно така е трябвало да постъпиш. Вторият монах се възмутил: Но как така? Нима е добре да спасиш охлюв, който унищожава зеленчуците? Охлювът трябва да бъде размазан и да се спаси градината, която всеки ден ни дава вкусна храна! Учителят слушал кимайки с глава и казал: Това е вярно. Така е трябвало да се постъпи. Ти си прав. Тогава третият монах, който до този момент мълчал, се възмутил: Но техните гледни точки са противоположни! Нима могат и двамата да са прави?. Учителят спрял погледа си дълго на него. После поклатил глава и казал: Това е вярно. Ти също си прав.

Така че всеки е прав, независимо от другите.

15.   От автора - благодаря за коментарите на всички. За тези които се хващат с думата доцент, искам да уточня, че преподавам в един от американските университети в Европа, където има степени assistant professor, associate professor, (full) professor.
Аssociate professor може да се преведе на български като доцент. В английската система има звание Reader, което съшо се превежда като доцент. В много европейски страни има дори самата дума доцент като част от системата, например Белгия, Франция, Исландия и др. макар и с не абсолютно същото значение като в България. Ето тук линк за тези, които се интересуват, но мисля, че спорът за научните звания е излишен и се отклоняваме с него от темата.
https://en. wikipedia. org/wiki/List_of_academic_ranks

По темата, засегнах се, точно защото го казва баща ми, а не някакъв непознат на улицата. А, иначе, аз съм скромен човек и не се имам за велик. Помагал съм на българи с всякаки професии съвсем безвъзмездно с преводи, оправяне на документи и т. н. И когато срещна българин или човек от каквато и да е националност си говорим на общи теми и ако ме питат какво работя, просто казвам, че преподавам, освен ако не съм на академична конференция, разбира се. Не тръгвам да изреждам дипломи, награди, книги и т. н. Именно затова ме засегна баща ми. Не съм тръгнал да му викам или да споря с него. Той е този който гледа злобно и крещи без да има реална причина, освен може би алкохолът. Изведох бързо жена ми и детето ни на 3 годинки и толкова. Въпреки всичко, и заради майка ми съм се опитвал поне да покажа повърхностно уважение към баща ми, но повече няма да търпя подобни пиянски изстъпления. Най-малкото, което е може да покаже елементарно уважение и да каже, довиждане, лек път, а не да прави циркове.
Колкото до това, че ходим на екскурзии и почивки го написах не заради това, че съм такъв груб материалист, а за да обясня, че ние не сме някакви просяци тук. Живеем нормално, в квартал на средната класа и можем да си позволим и да излезем на ресторант и да идем за седмица до Канарските острови. Но, аз не парадирам с това, просто искам да кажа, че живеем конфортно и вместо да се радва баща ми на това, от него получавам само злобни подмятания. И това не е от вчера. Когато завърших средно образование в елитна гимназия с две четворки и останалите предмети шестици, баща ми взе дипломата и ми е подхвърли обратно с думите - четворкаджия. Когато получавах стипендии от амеркански и канадски университети, пак нито дума. Като завърших, едно браво не чух. Когато ме наеха като лектор, нищо, когато ме повишиха, пак така. Ето това ме обижда! Че вместо едно браво или поне една хубава дума, получавам ехидни подмятания. Смятам да прекратя напълно комуникацията с него. На гости ще ни идва само майка, а като сме в България няма да се срещаме дори с него. Аз искам позитивни емоции, а не провокации, обиди и ехидни подмятания.

16.   От автора - да добава за коментар 11. Какво значение има с кого съм пътувал за това как се държи баща ми?! Но, шом ти е интересно, ето ти информация. С жена ми и детето ми на 3 годинки, а преди да се роди само с жена ми, ходим на екскурзии и почивки в Европа и понякога в Канада и САЩ. На конференции обикновено отивам сам. Нямам финансиране за цялото семейство. Примерно от 13 до 16 юни съм на конференция в Париж, а от 10 до 15 юли съм в Австралия за ето тази конференция в Уолонгонг, близо до Сидни.
http://www.acsanz.org.au/wordpress/?page_id=23
Бил съм на конференции в Хонолулу, Хавай и Стеленбош, Южна Африка, пак сам. В Европа понякога вземам и жена ми, ако е на близко разстояние, като Италия примерно. Но, какво значение има всичко това с темата?! Аз не съм някакъв супермен, че да ми са измислени постоженията. Само да кажете и мога да ви дам линкове към страниците на мои бивши съученици българи с академични кариери. Имам бивша съученичка в САЩ с докторат по генетика, работи върху изследвания на рак на кожата. Друг мой приятел е преподавател в Сан Диего по политология. Най-добрият ми приятел работи в Берлин за голяма фармацевтична компания, а друга съученичка работи в изследователски център в Регенсбург. От 25 дущи в нащия клас имаме 6 души с докторат от университети в САЩ, Канада, Германия. Не виждам защо има толкова учудени! Да не мислите, че съм единственият българин с докторат на запад от Калотина?!

17.   Всеки може да даде различна дефиниция на "успял човек". Според мен да си "успял" в днешно време е да изкарваш приличен доход, малко или много да обичаш работата си, да уважаваш хората около теб, да не си материалист и не на последно място - ДА НЕ ЗАБРАВЯШ ОТ КЪДЕ СИ ТРЪГНАЛ.

18.   Браво на теб! Уж умен човек, а се връзваш на баща си на глупостите! Евала за всичко, което си постигнал, но не си прав за това, че единственото, което си постигнал над баща си са парите и академична кариера. Имаш семейство и детенце! Ти си по-добър баща и съпруг и това е по-важното! Къщи се купуват, пари се печелят и губят, но уважението и обичта в очите на наследника ти е едно за цял живот-с това трябва да си по-горд.
Да не ти пука, кой какво ти казва! Постигнал си много повече от 80% от българите и вече не си дете, за да търсиш одобрение от анонимни хора в интернет и най-вече от родителите си.
Ако, ти си щастлив с живота си, няма значение кой, какво ти говори!
За някои хора биричката и мача след работа са единственото важно в живота. Твоите постижения за тях са като местата до които пътуваш-знаят, че по принцип ги има някъде там, обаче нито са ги виждали, нито им пука. За човек с основно образование, който най-далеч в живота си е стигал до... Равда през лятото на 92-ра е невъзможно да оцени твоите постижения.

19.   Виж, алкохолиците нямат нормално поведение. Алкохолът коренно променя мислене, поведение и чувства. Аз на твое място бих помислил по-скоро да помогна с нещо - билки, капки, лекарства и аз не знам, които да намалят влечението към алкохол, защото всичко това води най-малкото до цироза, психически отклонения и други сериозни заболявания. Явно баща ти облекчава собственото си нещастие чрез алкохол и подобен тип грозно поведение. Ясно е, че не е нормално родител да не се радва за детето си и да се мъчи целенасочено да го унижи. Убедена съм, че такова е отношението му не само към теб, ами и към всички останали. За мен това е болен човек, който има неадекватно поведение. Следващият път просто се засмей и му кажи, че се чувстваш щастлив, и се надяваш като баща и той да е горд с теб. Приеми че е един стар, болен човек, който очевидно е с проклет характер, отнасяй се с него с хумор и въобще не си слагай на сърце подобни приказки. Ако можеш, помагай с нещо на вашите, дори го питай как е, прати му нещо, което да отвлече вниманието му от алкохола и да почувства, че не е захвърлен. Карай детето да комуникира с дядо си по скайп често. Връзката дядо - внуче чудеса прави. Но най-важното е да нямаш никакви очаквания и никакви изисквания, и да се отнасяш с хумор към ситуацията. Не търси одобрение, ти си почти на 40, не на 4, важното е сам да се харесваш и да си доволен от постигнатото. Не трупай огорчение, а помогни, ако можеш да се лекува от зависимостта. Следващият път просто се засмей, и му кажи: "браво баща ми, успя да ме развеселиш".

21.   Пичове, като прочетох някои от коментарите яко се посмях. От доктор в Западна Европа се ставало директно професор, ха ха ха. Идете и вижте в Една Германия колко степени има, то нехабилитирани, то хабилитирани пеподаватели, във Франция същата работа. А, и думата доцент, docent си е латинска и я има в много езици, що за глyпост, че я намяло в Западна Европа? !
Аз съм dental assistant в САЩ, но жена ми е американка и преподава история на изкуството или Art history като assistant professor все още и затова разбирам автора. Баща ти, авторе е наистина глупак и не му обръщай внимание. Можел е поне да се поинтересува през какво е преминал собственият му син и че в повечето случаи е много по-лесно да постигнеш материален комфорт като бачкатор или с един колеж, отколкото в академичния свят. Да не говорим за комунистическа България, където са раздавали панелки на сульо и пульо за от село за да работи в някоя фабрика в града, така че това не е голямо постижение. Майка ми е от Елхово, завършила е химически техикум във Варна и отишла да работи лаборант в Девня, където се запознала с баща ми и хоп дали им панелка във Варна. В САЩ или Западна Европа така не ги раздават жилищата. Ето аз dental assistant станах след само 3 семестъра колежанска програма и където и да се местим има буквално стотици места, където мога да започна работа и не съм оставал без работа откакто завърших, а съм и имигрант. А, жена ми уж местна, американка, но заради академичните й амбиции се местихме няколко пъти. Завършва бакалавър, но за магистратура и дават стипендия от друг университет, в друг щат. Айде там! Завършва магистратура, но за докторат специализацията, която търси е в друг университет и щат. После постдок, после гостуващ професор. Едва преди 3 години се установихме вече окончателно в Северна Каролина. Аз съм на 37 години, тя също. И едва миналата година си взехме къща с ипотека, просто нямаше как по-рано заради това местене от място на място. Всичките ни познати и приятели в академичния свят са така. Докато един пекар, мед. сестра или начален учител може просто да завърши и да започне да работи и след 2-3 години да се ожени, купи къща и кола и да се установи на едно място на 24-5-годишна възраст, както правят повечето американци и европейци, то един академичен кадър го чакат номадски години до поне 34-5 години, а понякога и до 40! Неизбежно е! И авторът гледам от това, което пише, че отскоро е доцент, няма как иначе. Освен това, докато жена ми учеше научният й ръководител я караше да ходи поне на 2 местни и 1 международна конференция всяка година! Тя е била на конференции в САЩ, Канада, Мексико, 1 път в Япония, където бяхме заедно и в Италия, Португалия, Франция, Ейре, Швеция сама. В академичната сфера, пътуванията не са просто "хойкане" насам-натам, както някой по-горе се изрази, а задължение, ако искаш да те вземат на работа и да те уважават като професионалист. И ако искаш да успееш в тази сфера е много трудно, защото има 1-2 университета обикновено в един град и ако не те наемат, трябва да ходиш на интервюта понякога на стотици, че и хиляди км и да се местиш там. А, един бачкатор като го уволнят като бояджия или охранител от фирма А, просто отива във фирма Б на 1 км по-надолу по пътя и продължава да си пие ракията. Но, това не означава, че трябва да се бъзика с хората, които правят академична кариера. Ама това е типичен български манталитет. В нормалните страни като кажеш, аз съм доктор или професор те третират с уважение, а в страни като Япония направо ти се кланят дори обикновени хора, а в България отношението е, къв е тоя ве? И кво като е професор? Пише некви там работи, дето ги четат 5 човека на кръст, нема панелка и кола, егати лузъра значи!

22.   Приеми, че баща ти е такъм и живей, без да мразиш. Игнорирай го и спри да общуваш с него.

23.   Аз не разбрах къде е проблемът. Та нали жилището, в което живее баща ти е наследено от неговия баща. Тоест той дори не е построил сам свое жилище. За колката втора употреба дори няма да коментирам. Според мен баща ти ти завижда и го комплексираш. Затова и се заяжда с теб. Та той не е построил свое жилище, колата му е стара, той няма нищо, с което да се похвали. На тоЗи фон си ти-успял и то не само в БГ, със семейство, голяма заплата и много добро бъдеще. Самолюбието на баща ти не може да го преживее. Всеки нормален родител би се радвал на успехите не детето си, но той явно-не. Имспоред мен това е, което те наранява. Не се занимавай с него, изобщо не му обръщай внимание. Той просто има комплекси и си ги избива върху теб. Гледай си живота и му се радвай. Щ Е имаш и жилище, и кола.... Имаш урок как да не се държиш с твоето дете.

24.   Спри да мислиш какво мисли баща ти. Да знаеш, по-добре е за тебе. И е лошо ако всичко това си го направил за съревнование, а не защото ти го искаш. Мнението на баща ти никога няма да се промени. Такива са родителите. Просто спри да го слушаш.

25.   Ти риторични въпроси ли задаваш? Материалните неща се преебават, колите се чупят, апартаментите (не винаги, но понякога) горят и се наводняват и са разрушени от земетресения. Образованието, опита, пътешествията, спомените, са нещо, което никой не може да ти отнеме и ще са в сърцето и ума ти завинаги.
Та пак се чудя, темата някаква ебавка ли е, или наистина си се замислил пи тези въпроси?

26.   Бате, чудя се как всеки втори дебил си купува кола и на две пресечки я пали и отива да пазарува да го видят другите. В София почти всички са суетни и комплексирани мишоци. Познавам мъж, който цял живот ходи на работа с градски транспорт и колело и всички, ама всички жени си мечтаят да им надуе корема, а останалите мъже го ненавиждат защото са му на по един тукат, човека е на 56 години и прилича на Аполон в тялото. Тича, ходи пеша и тренира по по един час през ден от 17 годишен. Има пари за кола и си е изкарал книжка, но не му трябва. Той и жена няма защото все такива ревниви мъже, като успелия ти баща тръгват да му се дуят, че им е изебал жената.

27.   По принцип няма как човек, който няма нещо за ценност, да го цени у някой друг. Тест образованието за баща ти не е ценност или е болна тема и затова няма как да се възхищава на твоите успехи. Естествено има родители, които се гордеят, ако децата им ги надскочат, но в твоя случаи не е така. Аз не мисля, че изобщо трябва да се сравняваш с него, защото успеха за един са едни неща, а за друг други. Някои искат да изградят кариера, други се смятат за успели, ако имат апартамент и кола, пък било то и с далавери. Според мен когато разбереш, че всеки е различен, ще спреш да се сравняваш, пък камо ли засягаш от нечие мнение. Аз например имам роднини също с основно образование и никога не са се интересували какво уча, а като завърших дори не ме поздравиха. Ами няма как- те са на съвсем друг начин на мислене, те не са го преживели и не знаят какво е, за да го разберат. А иначе самият ти трябва да решиш кое за теб е успех и да следваш собствените си критерии. Да вярно е че човек учи и работи за да постигне някакъв материален успех също така- да има жилище кола, но при всеки човек нещата стават по различен начин и по различно време. В този ред на мисли имах познат, който доста дълго живееше при жена си, учеше доста, не изкарваше почти никакви пари- съответно му се присмиваха, че е заврян зет. Да де ама този човек в един момент от уменията и знанията си забогатя страшно много и нещата придобиха съвсем друга посока. Ако беше слушал този и онзи какво как и защо трябва да е постигнал, трябваше да се е самоубил заради това, че няма апартамент и кола на 30 години.

28.   Както се каза в други мнения, постижения в живота е нещо субективно. Всеки има своя път, своите шансове и способности.

В твоя случай, ми се струва, че баща ти го казва, защото усеща, че с времето сте израснали много далечни. Той у нас, ти в друга страна. Той почти без образование, ти с висше. Той обикновен бачкер, а ти с научна кариера. Ти даваш за пример само една конкретна ситуация, но най-вероятно тя е в следствие на други по-дълбоки взаимоотношения помежду ви. Казваш, че неговите имоти са получени от наследство и той е наясно с това. Може би му се иска да запази родителски авторитет пред теб, да види уважението и благодарноста на детето си. Но вероятно не го е заслужил чак толкова, колкото му се иска, а в сравнение с твоя сегашен живот, неговата помощ ти изглежда маловажна, един далечен спомен. И затова той прибягва до този просташки и груб изказ.

29.   Че историята е на 99% измислена е повече от ясно. Все пак, ако за момент допуснем, че това е реален случай, то тогава бащата на автора е прав за едно - на тези години, с тези доходи и най-вече с тези претенции, няма как да нямаш апартамент (дори и да се налага да го изплащаш още дълго), а още по-малко пък кола. Никой не казва да я караш всекидневно, но на Запад притежанието на автомобил е абсолютно задължително.

Собствената кола ти дава неща, които в днешно време са адски важни - самостоятелност, независимост, пък ако щеш дори и сигурност. Вярно, апартаментът си е сериозен разход и не е чак толкова скандално, че го нямаш, но на 38 години да нямаш собствен автомобил си е смешно, откъдето и да го погледнеш.

Смешно е, не толкова поради факта, че го нямаш, а защото твърдиш, че постоянно си в движение и пътуваш. Цял живот на таксита и автобуси ли ще разчиташ? А ако е спешен случай? А ако няма автобус за дадено място? А ако таксито се забави, а е въпрос на живот и смърт?

Аз съм живял немалко години в чужбина и докато нямах кола си бях като затворник. След като си намерих кола вече бях направо нов човек. Сега съм си пак в България и в момента нямам кола, но се надявам до края на годината да си взема, защото направо не се издържа вече.

Това, че баща ти чисто интелектуално не ти е на нивото вероятно е така, но това не променя факта, че забележката му, макар и изключително просташка е абсолютно на мястото си, така че, авторе, на твое място бих се замислил върху тези неща, а не да го играя разсърден и възмутен. ;)

30.   Баща ти не е идиот, няма нищо по сладко от това един родител, да види че детето му е станало повече от него, това е смисъла на живота, децата ти да са станат повече от теб, някога замисли ли се че какъвто и да е тои, тои може да не е успял в живота и всичко да му е наследство, но какъвто и да е, тои се опитва да да си повече от него в живота , тъй като тои не е успял да направи това което ти, но най важното е че ти е дарил живот с който трябва да се гордееш, без значение какъв е тои, в много случай родителите се държат така, тъй като са си пропиляли живота в чудене, и не са могли да го реализират, и може би така да го кажа "тъпчеки ни" ни правят хората който те винаги са мечтали да бъдат но не са успяли, никой няма право да съди никой, макар че всички го правим и не се замисляме за последствията М 29 за някой може да съм прав за други не, това е мое мнение и никой не е длъжен да се съобразява с него.

31.   Мен повече ме зaостри внимaнието твоятa реaкция, aвторе.
Сaм посочвaш, мaкaр и повърхностно, че цял живот в същност си бил отдушник зa комплексите ня бaщa си. И продължaвaш дa му позволявaш дa ти влияе емоционaлно? Дa те "удря" от вътре?
Бaщa ти е изпятa песен и го знaе. Проблем имaш ти, при всичките ти постижения продължaвaш дa се чувствaш...жертвa нa бaщa си.
Дa, според мен си постигнaл много, но ти не се чувствaш успял човек, не си щaстлив, инaче не би реaгирaл тaкa. Би подминaл с усмивкa.
Вярвaм, че с мaлко помощ от психотерaпевт лесно и бързо ще зaтвориш тaзи стрaницa от животa си и се отдaдеш нa по-вaжни нещa, дa бъдеш уверен и щaстлив нaпример ;)
Успех ти желaя!

32.   Не мога да повярвам какви коментари чета! Някои хора още малко и философски трактати ще напишат само и само да изкарат бащата на автора - човека, "пикаещ на образованието", прав.

Авторе, баща ти е един неудачник и комплексар. Яд го е, че ти си постигнал много повече, и сега се заяжда и се опитва едва ли не да те "стъпче" с думи и да те унижи. Затова и го е казал пред майка ти, жена ти и детето ти. Лошото е, че му се е отдало. Такива хора има много и, за да се справиш с тях и да ги поставиш на мястото им, се иска повече от образование и докторска титла - трябва ти кураж и мъжество. Трябва да не те е страх от конфронтация, да им се опълчиш и да се надсмееш на простотията и завистта им.

33.   Здравей, аз мисля, че баща ти е един огорчен от живота човек. Затова се е пропил и загубил недвижимото имущество. Според мен, той изпитва гняв към живота, околните и себе си.
Ти си просто логичната жертва.
Не му позволявай да те ядосва. Ясно е, че търсиш одобрението му, защото е твой баща. Но едва ли ще го получиш някога. Не заради себе си и това, което си постигнал, а заради него и това, което той не е могъл...
Затова не му позволявай да те ядосва повече. Следващият път му се усмихни и се съгласи с него. Само така ще го затапиш и обезоръжиш.
Такива хора "се хранят" като засягат другите и ги унижават. Така те се чувстват по-значими.
Приеми, че ти нямаш вина за това и ще видиш, че ще ти олекне. Приеми също, че не можеш да контролираш близките си, дори да не ти харесват такива, каквито са.
Радвай се на това, което имаш и прости на баща си, защото само един истински нещастен от живота човек може да се държи така с детето си.
Успех и повече усмивки! :)
Ж28

34.   има милионери, които живеят под наем... баща ти е заблудена душа

35.   Авторе, в горния ляв ъгъл на коментара има "хаш", по който се разбира кои коментари са писани от един и същи компютър.

Като виден "доцент" поне това трябва да го знаеш. С хаш 9769b69665 са коментари 15, 16 и 21. Коментари 15 и 16 твърдят, че са на автора, 21 твърди, че е на dental assistant в САЩ, който се обръща към автора и се смее на останалите коментари, че не знаели какво е доцент в Европа.

Последно в Западна Европа ли си или в САЩ?

Самият факт, че се хвана за този "доцент" да обясняваш тук на всички, че чак си пишеш коментари от името на друг, говори, че или историята е лъжа, или ти просто не си в мир със себе си и затова баща ти толкова те е ядосал.

Ами за мен човек, който не е постигнал мир със себе си, не е успял, каквото и образование да има. Извинявай, но не приемай коментара ми като заяждане, а като съвет да се стремиш преди всичко към хармония със себе си, а нека образованието, къщите и почивките и дори семейството са малко по-второстепенни. Ако не си в хармония, не можеш да се радваш на останалите неща, нито пък можеш да дадеш истинска грижа и любов на близките си.

36.   Кратко ще го кажа, ти си успял заради баща си, защото никога не си получил неговата похвала и одобрение, това подсъзнателно те е карало де се развиваш, да му докажеш че можеш. Но в крайна сметка сега си успял, но не щастлив, отново заради него. Колкото ти е дал толкова ти е и взел, квит сте, забрави го и бъди щастлив!

37.   Ако баща ти е голям материалист, то аз по -материалистичен пост тук не бях чел.
Ако не беше същия като него, нямаше да му се вързваш.
А то даже натурално те идва отвътре да си му конкуренция.

Гониш Михаля, дет са вика. Земи се спри и просто БЪДИ щастлив. Тогава ще си успял.

38.   В големите градове на Западна Европа хората пътуват с градския транспорт или с колело. Борис Джонсън, когато беше кмет на Лондон ходеше с колело на работа. Дейвид Камерън в началото на премиерстването си-също. Масово депутати, милионери и пр. Пътуват в Лондон с градския теанспорт. Едно, че е редовен, второ, че обикновено централните части на градовете са затворени за частни коли или достъпът е силно затруднен. Само в бедна България, в която допреди 25 години беше невъзможно човек да си купи свободно кола, а се редеше на списъци, е тази мания да има кола. И то трошка втора употреба, която замърсява въздуха. Донякъде това е защото градският транспорт е лош и нередовен, донякъде това е компенсация на соцминалото, в което човек дории да имаше пари, нямаше възможност да си купи кола. Затова и баща ти-расъл по социалистическо време, когато да имаш кола беше рядкост и въпрос на престиж се фука с трошка. Той още не е доживял до разбирането в Западна Европа, че къде по-добре е човек да пътува с колело. Няма и да достигне до този етап, като се има предвид, че депутатите в България не ходят с колело на работа, а харчат на всеки четири години огромно суми от българския данъкоплатец за да си купуват нови служебни мерцедеси. Така това евъпрос на начин на мислене. Прости на баща си, той е комплексар. Старай се да не общуваш с него, а акоти говори пак такива работи, го обръщай на майтап. Прости му в себе си и не позволявай това да те наранява.

39.   Авторът - Благодаря на всички за отговорите! Наистина въпросите ми бяха по-скоро риторични, защото всичко е ясно. Но, ви благодаря и за съветите! Това и ще правя в бъдеще, тотален игнор. Наистина сте прави, че това е основният проблем, че винаги съм очаквал баща ми да ми каже едно браво, но това не става и затова cе обиждам. Ако някой непознат го прави, просто бих го отминал без коментар, но баща ми ме засяга, а не трябва да е така. Прави сте, че отношението му не е такова само към мен, но и към сестра ми, която е в България, към майка ми периодично, която го търпи просто по инерция и от съжаление май, както и към други хора. Избрал си е любим внук дори, големият син на сестра ми, а на малкия гледа като на враг, защото не го кръстили на неговото име. Просто без коментар.

Н35 - този зъболекарски асистент ни е на гости сега на път за България. Вчера заедно обсъждахме темата и той се възмути също как повечето българи дори не знаят какво е доцент, но решават, че темата е измислена само заради това, че някой казва, че е доцент в Западна Европа и видите ли такива там нямало. Затова се включи също по темата. И аз съм съгласен с него, не е само така с жена му, а като се замисля, всички мои съученици, които преследват академична кариера в чужбина са все още на квартири, а тези които станаха мед. сестра, фризьорка, счетоводителка и морски капитан, всички те имат отдавна собствени жилища, просто защото целите ни са различни. За мен образованието, академичната кариера и това да оставя нещо след себе си под формата на публикации е много по-важно от апартаменти, къщи и коли. И ние ще вземем ипотека догодина, както и някаква скромна кола за уикендите, но просто това не ми е първата цел в живота, без да осъждам хората, за които това е така. А, това че съм по-добър баща от баща ми и давам много любов на дъщеря ми е ясно. Баща ми е научил едно в този живот с поведението си - какъв баща НЕ трябва да бъда.

За съжаление Н35 си прав, не съм все още в мир със себе си, явно, и това не го приемам като заяждане, а като факт, който трябва да променя. Моят приятел от САЩ зъболекарският асистент ми препоръчва да ида на психотерапевт вместо да пиша в анонимен форум, но те в САЩ само за психотерапевти мислят. Аз мисля, че просто трябва да се стегна и наистина да намеря мир и хармония със себе си, а, това си е трудна задача!

Още веднъж, благодаря на всички за отговорите и най-вече за това, че ми посочихте основният проблем - моята реакция в тази ситуация и в много други подобни предишни случаи с баща ми, защото наистина е така, това е просто върхът на айберга. А, това трябва да се промени! Аз съм почти на 40 и не мога да си позволя да се хващам на глупости като обиден тийн!

41.   Авторе, кариерата ти няма да коментирам. Най-важно е каквото правиш да ти носи удоволствие.

Баща ми е г-д същият идиот. Цял живот на държавна работа. Има земи (прадядо ми е бил най-богатия човек в селото) и откакто наследи 1997 се замогна. Иначе е... Един изпълнител, инженер. В този свят със свои усилия не го виждам какво би постигнал. Поне апартамента си извоювах да го ремонтираме и да ми го припише за да живеем в нормални условия с жена ми. Години разправии и мързел.

Гадно ми е, че така говоря. Някой ден ако почине 100% ще ми е тъжно.

Независимост, жилищна, ти трябва и няма толкова да му се ядосваш.

43.   Съгласен съм с 38. Трябва да натискаме общината за по-добър и организиран градски транспорт. Основната причина, аз да искам кола е, че в автобусите ми се повръща от мизерия. Сложете камери във всички, започнете да глобявате тежко нарушителите, чистете ги на всеки два часа, когато си минат маршрута и имайте проверяващи, които се отнасят мило и уважително, както и шофъри, които не те псуват, когато ги попиташ, на коя спирка да слезнеш, за да отидеш някъде. А и увеличете броя на автобусите.
Няма да стане за ден, но за година - може би. Ако направим нещо и със влаковете (зщото си е наказание да пътуваш във влак, нека си го признаем), повечето хора просто ще забравят за автомобилите си. Ако картата за градския ти е 50 лева на месец и всичко ти е удобно, ще ти излиза много по-евтино, отколкото автомобил, който гори по 100 лева на месец, има нужда от ремонти, масла, нови гуми и има по 1000 лева такси, и застраховки на година. Да не споменаваме, че на всеки 4-5 години, цената му пада на 40-50%.

Нека превърнем градският транспорт в услуга, която повечето хора биха предпочели, пред автомобилите. Просот не мога да препоръчам на близки и познати, да вземат автобус. Кражби, побои , пияници, мръсотия, закъснения, неучтив и некомпетентен персонал - дори да ми даваха по 100 лева на месец, вместо аз да им давам по 50, пак ще предпочета кола, такси, пеша или колело.

44.   Авторе, имам към теб само един въпрос. Казваш, че нямате кола, а как пазарувате? Сигурно супермаркета не е пред жилището ви! Ами ако трябва да пазарувате от по-далечни магазини, било за дрехи или каквото и да е друго дето е неудобно за носене на по-далечни разстояния пак ли с метрото пренасяте покупките!? Мисля, че това е доста голямо мъчение за днешното време, а ми се струва и доста примитивно. Ти какво ще кажеш относно това. Бил съм в доста градове в Зап. Европа, но никога не съм видял хора да носят тежки чанти с покупки по улиците. Ти казваш, че сте без кола от много време. Как сте се справяли с този проблем?

45.   До автора: в случай, че темата все пак не е измислена, не виждам смисъл от нея. Едва ли имаш нужда от отговор на този въпрос. Кажи ни, ти чувстваш ли се добре от това, което си постигнал. Ако се чувстваш, значи си успял. В материално отношение, няма какво да се коментира, просто е излишно. Баща ти живее в своята малка кутийка, той е друго поколение, което не е имало нашата свобода, не разбира днешния свят. Въпросът е, че ти си уж интелигентен човек, а все пак разсъждаваш на дребно, по подобни въпроси?! Проблемът е, че колкото и да постигнеш в този живот, по каквито и да е стандарти, ти трябва да освободиш съзнанието си от същата тази кутийка, в която се е затворил и баща ти...

44, коментарът ти е абсолютно безсмислен. Аз имам 3 супермаркета в района на жилището ми - от 2 до 10 минути пеш е всеки един от тях. Имам и малко квартално магазинче на 30 секунди от входа ми. И не съм слаботелесен, нося си всичко на ръце. Колата е по-скоро бреме и не желая да имам, поне към момента. От такива, като теб, по пътищата е ад. Нито може да се шофира, нито да се паркира.

46.   От автора - Към Н44. На нас ни излиза много по-удобно, евтино и дори бързо с метро, автобуси, градски влакове и 54 евро на месец карта за транспорт. На разстояние 5-10 минути пеш имаме 3 супермаркета, 2 детски градини, училища, клиника, университетска клиника за зъболечение както и малки магазини за плодове и зеленчуци. Купуваме продукти за 2-3 дена максимум, не мъкнем толкова пълни чанти. Дори до летището ползваме метро или автобус. Нямаме проблеми с това. Когато сме купували, мебели, велосипеди, ТВ и други подобни по-тежки неща ползваме или безплатна доставка или съм ходил с някой приятел с кола и т.н. Ние вече и двамата с жена ми имаме книжки, но дори когато си купим кола смятаме да я ползваме само през уикендите да идем до някое градче или село, където е по-удобно с кола. Наистина не виждам смисъл да се ползва кола за работа или обикновени покупки през седмицата. Ректорът ни идва на работа на колело, а деканът с метрото. Е, разбира се, когато вдигнах 40 градуса температура миналата година, хванах такси до спешното отделение, но колко пъти в годината се случва това?! Виж в САЩ без кола, особено в някои щати е буквално невъзможно да живееш.

48.   Към 38, моля по-скромно с примерите като Борис Джонсън и Дейвид Камерън. Те могат да ходят на работа както си искат, но причината за това не е липсата на кола и аналогията със ситуацията на автора е неуместна. Ако на въпросните личности им опре яйцето, едва ли биха метнали болното си дете на рамката на велосипеда, или биха помъкнали раждащата си жена към метрото. Колата е необходима на семейството и колкото и да се правим на ларж и, че сме над подобни битови дребнотемия или на свръхзагрижени за околната среда, реалността е тази.

49.   Всъщност, баща ти те е направил това, което си. Когато ти е казал, че си четворкаджия ти си искал още повече да му се доказваш, за да заслужиш любовта и уважението му. Цялото ти съществуване е едно доказване, за да получиш одобрението му. Всъщност може и да има нещо общо с едиповия комплекс и желанието да привлечеш любовта на майка си, но тази тема ще я пропусна засега; в крайна сметка динамиката е подобна - ти не живееш собствените си интереси и желания, а тези, които подсъзнателно си наследил.

Не виждам защо толкова се засягаш впрочем - животът ти върви добре, както казваш. Просто приеми, че няма оправия в истинския смисъл. Когато наистина спре да ти пука, тогава ще ти олекне и ще живееш живота си, за нещата които наистина те интересуват.

50.   Успехът не е само в материалните неща, успех е и да развиеш личностните си качества. Успех е да бъдеш добър човек. Да караш някого да се усмихва. Успех е светът да стане по-добро място само защото те е имало. Ето това е успех. Успешни са били Левски, Ботев, Бенковски, Стефан Стамболов. Успешни са и всички хора, които всеки ден правят добро, правят някого щастлив, правят нещо за обществото, проявяват щедрост, помагат на някого в беда. Естествено парите са важни, защото с тях се храним и имаме възможност да правим много неща. Но не те са фокуса на успеха според мен. Голи сме се родили на този свят, голи ще си отидем. Важни са делата

51.   Много хубав на коментар номер 50. :)
Хората не знаят какво влияние оказват действията им и какво остава след една постъпка, защото не го виждат. Не се и замислят.
Наблюдавам доста често автобусните шофьори - трето лице съм, наблюдател. Те бързат, гонят график, иначе може(според фирмата) да ги глобят. Те трябва да хранят гърла, обаче бързайки, мърморят, цупят се, държат се по-грубо с бабите, ако някой запита дали автобуса е за дадена дестинация, която не е по маршрута на шофьора, той се ядосва и понякога ругае. Човекът питал за къде е автобуса, няма намерение да ядосва никого, но реакцията му произвежда неприязън у шофьора и той си го изкарва на другите, които после от своя страна се прибират ядосани вкъщи, което също води до някакви следствия. Но има и спокойни шофьори, обясняват, изчакват - по-малък процент са от общата картина за даден маршрут, но ги има. Някои от тях изтърпяват глупавите въпроси на пътниците без ропот, чакат бавните баби да се качат, а на туткащите се не правят забележка - това е до характер, да си готов да жертваш дори част от хляба си, но знаейки, че твоите действия оставят резултат, който ти не виждаш и все пак знаеш, че съществува. Той е реален, както са и чувствата, които не виждаме, но знаем, че съществуват.
За всяко нещо е така - промени себе си, за да няма нужда да променяш другите. Това си е доста трудно постижение, а доста хора не успяват да го постигнат(по-голямата част от човечеството). Бавен и труден процес е, защото трябва да жертваш личността си за другия, а от материалистична гледна точка това не е най-добрият вариант, тъй като другите(повечето) не биха го направили за теб. И това е най-просто, което образува злото в света - затворен цикъл, едно и също, при това във всеки един аспект от живота.
Затова, ако някога човечеството в далечното бъдеще успее да го постигне, ще трябва да жертва удобствата на цивилизацията за добруването между хората, иначе е немислимо. Но в дребните всекидневни действия е постижимо от всички.
Иначе автора са го ударили по гордостта, а ако не разбере, че не може да получи признание от всички, то винаги ще страда. Ако пък разбере, че признанието не е от значение, стига на теб да ти харесва това, с което се занимаваш, ще види, че терзанието ще изчезне.
Повечето хора постоянно търсят признание - тези, които имат мускули, искат другите да уважат това, което са постигнали, но никога не получават пълно признание от всички и това ги дразни; измислена е във всяка сфера думата хейтър.
Дори най-известните и обичаните няма пълно признание от всички - невъзможно е. Когато чакаш признание - страдаш. За какво ти е одобрението? !
Изключително ми е интересно да наблюдавам рап индустрията. Там трите основни думи, на които се крепи тази музика са: за жени и синонимни думи за интимности с тях; за пари и синонимни думи за власт; за хейтър, на който да се докаже, чрез първите две защо не трябва да мрази, а да обича изпълнителя, тъй като изпълнителя е постигнал повече в живота.
Навсякъде, в корена на всичко седи и е залегнало чувството за значимост и тщеславието в човека. Това е, което движи, но никой не иска да види, че не може да постигнеш одобрение и любов от всички - невъзможно е. Хората са завистливи, хората това, хората онова - такъв е законът, той е като гравитацията, неизменен е и не го ли разбираш страдаш ти, не хората.

52.   Успехът се измерва с удовлетворението от себе си. Друг не може да го прецени, а само да го оцени според собствения си умствен багаж. От пияндурници не може да очакваш нещо хубаво. Колите увеличават стреса и разходите. За спешни случаи има таксита и линейки. Интересно ми колко на месец можеш да отделяш за жилище? В други истории съм чел, че на българите в чужбина не им остава много след изваждане на разходите.

53.   Авторе, не можах да разбера, какво стана след като се събуди? Тази история трбваше да я пуснеш в отдел НАУЧНА ФАНТАСТИКА И ИЗМИСЛЕНИ!

54.   Кво сте скочили върху човека бе, некадърници такива. Какви са му изказванията и начина на писане??? Вие разговаряли ли сте с човек, който е няколко години в друга държава??? В повечето случай - доста разлики в начина на говорене. А и на мислене.

Преди време се събирахме доста хора из квартала да се забавляваме, да пием бири и тн. и имаше пич, българин, който все едно беше чужденец, начин на мислене и говорене - тотално различни от българския.

Номер 50, много гръмко и велико ти звучи коментарът, обаче ще ти кажа, че за да си доцент в университет и то в Западен с няколко книги едва ли няма да правиш добро. Автора ако наистина е такъв, какъвто се описа в темата си е велик човек по българските стандарти. Замисли се колко българи са преподаватели в чужди университети и с такива научни степени.

Друг факт обаче е, че по-простите и ограничени хора имат огромна оценка за себе си. Прочетете за ефекта на Дънинг-Крюгер. Успелия човек знае колко много труд е положил и вижда, че може да постигне повече, има емпирични данни, на които да стъпи и да се позове, а простия, който не знае къде се намира много често има необяснимо висока оценка за себе си.

Не е вярно, че щом един човек ти е родител трябва да го уважаваш. Да, трябва, но ако уважението е взаимно. Единия да бъде унижаван и обиждан и да уважава другия, който не му пука!?? !!?? !? ! Това е идиотизъм и гавра.

Ако бях на мястото на автора нямаше да звънна повече, без значение какъв роднина ми е човека.

И да, автора ще си вземе на ипотека жилище, щото не е като в България. На Запад изплащаш жилище с години. Това не ви е България за 50 000 евро да си вземете апартамент. Там цените са други.

Та така, авторе, успех от мен и докато баща ти не се сети да се извини за държанието не му обръщай внимание и не се обаждай. Неуважението ще продължава. Щом се държи така, значи не те е оценил и няма уважение към теб, за него ти винаги ще си на по-ниско, а трябва като дете да си издигнат на пиедестал, в резултат на което ти да го уважаваш, но както гледаме първото не е на лице.

56.   Баща ти е идиот по много причини. Щом е на 62 значи е придобил имуществото си вероятно по Живково време. Идея няма как се купува жилище на днешната дествителност. И е пияница. И обижда син с които всеки друг би се гордял. Авторе стискам ти ръка Човече. Моята мечта е да обиколя да пътешествам. Млад си а вече имаш семейство. Доказал си се в професията и береш плодовете. Имаш още едно богатство - надежда и план. И спътници с които да ги осъществиш. Просто бъди щастлив. Желая ти го чистосърдечно :)!