Домашен любимец-куче
преди: 7 години, 6 месеца, прочетена 1134 пъти
Здравейте!
Имам си домашно куче, вече доста остаряло. Само дойде пред дома ми, беше съвсем малко, мокро, треперещо. Видях го пред вратата и го съжалих, погалих го по главичката и понечих да си вляза в дома(живея в къща). Преди да затворя вратата след себе си, кученцето само влезе в двора, като, че някой го беше изпратил. Чувал съм, че във всяко куче се вселява човешка душа на починал човек. Майка ми почина по онова време, когато кученцето дойде пред вратата ми. Не съм суеверен, но приех, че Божа сила го прати при мен. До него момент не съм имал куче, и не знаех как да се отнасям с това мъниче, просто го съжалявах. Всички в семейството го приеха радушно. Нахранихме го, направихме му топло леговище и стана член от семейството ми. Постепенно така се привързахме, че като му говоря сякаш ме разбира. Не съм го дресирал по никакъв начин, просто му говоря в очите и то реагира сякаш ме разбира. Без да му говоря, като си протегна ръката, то си подава лапата. Ако е надалеч, като му кимна с глава да дойде, без да му казвам нищо, то си идва. Като тихо му кажа легни, то веднага ляга до краката ми. Страшен интелект има, по голям от много български кретени, които бият, изнасилват и убиват. До сега беше прекрасно, не съм имал проблеми със здравето му, само веднъж се бяха подули млечните му жлези( забравих да уточня, то е женско). Ветеринарят ми изписа някакъв мехлем, и досега това му е било лечението. Породата е улична-превъзходна, най устойчивата. Минаха вече над 12 години и усещам, че я няма вече онази жизненост, намаля му апетита. Преди и по евтини гранули ги ядеше с апетит, сега му купувам по скъпи и по пълноценни, но не ги яде с голям апетит. Повече лежи, а преди беше като фурия из двора. Чувал съм, че кучетата не живеят дълго, започвам да усещам, че кучето ми остарява. Моля опитните кучкари да опишат, какво да очаквам занапред, как кучето ми ще остарее, а най страшното е, когато дойде време да се разделим, не знам как ще го понеса(ако не умра преди него)? Правя всичко възможно, кучето да е щастливо, през деня сме винаги заедно(пенсионер съм), говоря му, милвам го. Най му е хубаво, когато седна на стълбите, то идва и се гушва в мене, като малко дете е. А толкова добродушен и предан поглед, даже в жените не съм виждал такъв. Опишете, как си отидоха вашите домашни любимци, как преживяхте раздялата?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 7 години, 6 месеца hash: e70687a6fb

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Добра идея е да поддържате връзка със своя ветеринар, тъй като кучетата развиват артрит и други заболявания с възрастта. Ветеринярят може да ви даде препоръка с какво да храните кучето, тъй като небходимостта му от големи количества протеини намалява с намаляването на активността му. Важно е кучето ви да продължи да получава достатъчно разходки и упражнения, но не толкова свързани с тичане, с колкото се е занимавало докато е било по-младо. Разходките с каишка са най-подходящото занимание и разбира се вие също ще се раздвижите, което ще доведе до двойна полза. Упражненията ще имат добър ефект за поддържането на мускулите и дишането на кучето в добра форма и ще намали пораженията върху ставите от възрастта. Вашето куче ще иска да се излежава повече, но ще се зарадва на възможностите за разходка. Когато кучетата остареят, те са настроени да се навъртат повече около стопаните си и когато им обръщате внимание наистина го оценяват. Може да се наложи да носите храната им до тях и да им помагате да излязат навън, за да си свършат нуждата, тъй като някои кучета окуцяват с възрастта. Възрастните кучета стават все по зависими от стопаните си с времето, но е достойно да се отплатиш на верен и постоянен приятел за годините на компания и обич. Това е най-малкото, което можем да направим за тях в последните им години.

 

...

преди: 7 години, 6 месеца hash: c2493813a8

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Ох, предишната ми хайтичка( и тя беше кръстоска) си я отгледах от бебе. Умря на 13 януари 2013, на 14 години. Около месец преди това стана по-вяла, загуби апетит, козината ѝ започна да пада много. На 12 януари отказа да се храни, забави походката, погледът ѝ стана някак отнесен, но все пак беше на крака. И цял ден гледаше да е близо до мен. Галих я, говорих ѝ, къса ми се сърцето. Това, че знам прекрасно, че няма как кучето ми да е завинаги с мен, никак, ама никак не помага. И си викам на ума, май скоро ще трябва да я приспим( виждала съм стари болни кучета, ослепели, оглушели, падат, напикават се, болят ги костите, а стопанинът, понеже "много го обичал" нещастното животно, не му спестява мъките). Аз не бих си причинила това, нито на себе си, нито на кучето си, по-добре да си отиде, преди да да изживее подобни страдания. Та ставам на тринайсти, то като пекнало едно хубаво слънце, а, викам си, днеска, ще и постеля на слънчево място, да се понапече. Тръгвам към мястото ѝ, съпругът ми вика: Чакай, аз я проверих...И като го погледнах, веднага разбрах. Легнала си в колибката, все едно спи. Ей така си отиде моята Бижу. Погребахме я в двора си. А на 13 март същата година се сдобихме с Чери и тя махлянка. Мъжът ми цяла седмица се мъчи да я хване, видял я, много му заприличала на Бижуто, дебна я, мами я с храна, накрая успя. Предполагам, че е била на година, година и нещо, младичка. Миналото лято роди, беше голям купон, като почнаха малките да шъкат, направиха двора дармадан. Трите момчета ги подарих на познати, но най-голямата беладжийка- изтърсачката Рокси си я оставих да ме радва и да са си дружинка с майка си. Голяма маймуна! Обичта, която ми дават не може да се замени с нищо. Как се преживява загубата, питаш, може би утихва с времето, но сега като пиша се скъсах да плача, всъщност започнах още докато четох историята ти. Дано да поживее още твоята любимка, аз лично познавам деветнайсетгодишно куче в добра форма.

 

...

преди: 7 години, 6 месеца hash: bc7ecc4df8

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Жалко, само моето куче излезе старо, другите любители на кучета са се отървавали от любимците си още докато са били млади. Или техните кучета са вечни? Благодаря на №2, поне малко ме успокои, ще се надявам кучето ми да поживее още дълго. Само добро на всички!

 

...

горе^