1. На колко си? Получил си малко озарение... да осъзнаеш безсмислието и фактът, че всеки е винаги прецакан накрая е съществен. Накрая всички умираме. Затова по-добре е да гледаш да правиш нещата, които ти се правят, да си доставяш удоволствията, които искаш и така нататък. С разумен подход, разбира се. И аз съм от такова семейство (баща алкохолик, липса на любов, непрекъснати караници, липса на приятели и прочие) и аз имах OCD. Имах и социална тревожност, фобии и така нататък. Докато в един момент не осъзнах някак си, че съм смъртен. Че тези неща ми пречат да си живея живота. Аз знам, че мога да ги преодолея, но се запитах защо ги държа? Отговорът е, че ги държах по навик, но и защото ми липсваше драма в живота. Умът на човек има нужда от някакви емоцинални spike-ове, нещо да се случва. Да се връткат допамина и серотонина. А като живееш скучен еднообразен живот, къде е драмата? Къде се случва нещо? Какво се случва изобщо? Май нищо. Затова умът, от скука, си избира някакви емоционални теми да си ги цикли във въображението. Така де, малко се отклоних. Това, което искам да кажа пак е, че времето тече. Ние сме в много странен период от човешката история - имаме по-дълги животи от тези на едновремешните хора, но не сме безсмъртни. Обаче се държим като такива. Може би един ден ще постигнем безсмъртие (много вероятно даже), но този ден няма да е скоро. Затова трябва да се живее като смъртен човек, защото такава е реалността. Прераждане може да има, може и да няма, но във всеки случай следващия "ти" не си точно ти. Така че има само една бройка от теб.
|
