Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Майка ти няма право да те упреква, защото тя е виновна за всичко това. Не е направила нищо за теб през всичките тези години, не е помислила как ти се отразява това, че ти се подиграват. На различните хора това се отразява различно, между другото. Не ти го казвам, за да се настройваш негативно към нея, вероятно тя просто не си е давала сметка и продължава да не си дава как се отразява това.

Искам да ти кажа още нещо: Въртиш се в порочен кръг: Мислиш се за идиот - Страдаш; Мозъкът ти не може да работи нормално при всякакви негативни емоции, потиснат е - Наистина започваш да изглеждаш странно.
Случвало ли ти се е някога, когато си сам, когато скоро никой не ти е казвал нещо лошо, да се справяш със всичко много, много по-добре? Ако ти се е случвало поне веднъж, значи може винаги, но трябва да спреш да изпитваш негативни емоции. Не трябва да се страхуваш, че ще се провалиш. Не трябва да се страхуваш по принцип - от нищо и никого.

Сигурно сега си мислиш, че това, което ти пиша, ми е лесно да го кажа. Повярвай ми, знам какво говоря.
Ако имаш каквито и да е въпроси - задай ги, ще следя темата и ще ти отговоря.

7.   Ти можеш да се промениш! Казвам ти го от личен опит! На 17 съм но бях в по-същия начин, всички ми повтаряха, че от мен нищо не става, че съм.... какво ли не, на всичкото отгоре бях дебела и повярвай ми чула съм неща който до ден днешен са ми оставили следи в психиката, от родители, роднини, съученици "приятели'. Повярвай в себе си! Най-важното е ти да се обикнеш и да си вярваш! Започни да тренираш, спорта ще ти донесе самочустиве, а и ще запълва времето ти. Не е задължително да имаш приятели за да си добре. Излез сам разходи се в парка, пусни си филм вечер. А колкото до работата, все има нещо което ти се отдава, ще го намериш. Ако искаш да излезеш от този кръг, трябва да се вземеш в ръце и да се стигнеш, иначе не става. Ако си изиграеш картите правилно 1 ден всички, ще съжаляват, за това, че са били груби с теб. Успех
Вярвай в себе си!

8.   Горе главата момче живота е пред теб не трябва така иди на психолог обесни му ситуацията или започни да тренираш нещо аз поне така излезнах от голямата депресия в която бях 7 клас бях 170 см 100 кг всички ми се подиграваха имах пъпки по цялото лице но преглътнах всичко и станах машина горе главата и ако някой ти каже нещо че си смотаняк удряш пръв в брадичката да си знаят спорта помага спорта е дисциплина както и самочуствие ! Успех !

9.   Щом родителите ти са ти повтаряли, че от теб нищо няма да стане, са ти го внушили и сега се чувстваш точно така. Родителите ти са виновни. Излез на квартира. Не стой вкъщи, където ти смазват самочувствието. Та ти си завършил университет, как за нищо да не ставаш? Този дето ти го е повтарял -той/тя за нищо не става като родител. Разбери-това са само чужди внушения. Ти си стойностен човек, ценен човек, добър човек. Ако се абстрахираш от тъпите внушения, ще имаш самочувствие и свой живот. Постави си цели-намери си работа, излез на квартира, справяй се сам с живота. Бори се.

10.   Съсредоточаваш се прекалено много върху това което не искаш и за съжаление получаваш още от него. Както и всички хора се притесняваш от това какво ще си помислят хората за теб, но това в повечето пъти е само в главите ни и сами си го правим. Запомни, че докато се притесняваш какво мислят останалите за теб, ти си тяхна собственост. Препоръчвам ти да прочетеш една книга - казава се " Размърдай си задника " на Лари Уингет името е провокативно но идеята ми не е да те накарам да се чувстваш тъпо или да се съглася с теб, а да помогна.

11.   Не си нормален като другите, защото обществото е допуснало това, започвайки от семейството ти, през съучениците, колегите в университета, та до шефовете ти. Държанието им към теб, поведението в ежедневните ситуации.
Злото е в самите общества, такива като теб има във всяка една държава. Проблемът е, че самото общество не може да види къде е коренът на всичко, тъй като то самото одобрява неща без да съзнава:
- момчето, което удари котето - всички коментари бяха злобни, насочени към това как ще наранят човека, но колкото и да е постъпило глупаво момчето, все пак живота на животно няма стойността на човешкия. Проблемът тук беше, че ако някой беше отишъл и наранил тежко в мъстта си момчето, хората щяха да одобрят. Животното имало чувства, а колейки други животни за ядене, те сигурно нямат. Просто социума е приел, че домашният любимец не бива да се наранява тъй като седи по-високо от другите животни - вероятно виждаш субективизма между добро и зло... такъв е и изкуствено създаденият субективизъм с гейовете, другите раси, религиите и прочие.
- всяко общество си има проблеми, мнозинството винаги решава проблемите бързо - "смърт за гейовете", "смърт за циганите", "нека насилват насилниците" - не съзнавайки, че така самото то става предпоставка за извършване на зло. Ако сега някой нарани или направи нещо лошо на циганин, не само, че обществото няма да обърне кой знае какво внимание, но, ако обърне, то дори ще оправдае извършеното насилие, тъй като е ясно на какво мнение са повечето хора.
- Давайки един вид, в омразата си и чрез нея, морално разрешение насилниците да бъдат насилвани в затворите, те не съзнават, че точно тия затворници, знаейки, че постъпката им ще бъде одобрена от обществото, никога няма да престанат да извършват гнусотиите, с които се занимават.
-обществото допуска промискуитета, като нещо нормално, не съзнавайки, че по този начин не само, че хората не стават по-щастливи, не само, че се оскотяват, не само, че вече не търсят любов, вярвайки, че я няма, а смятат доволството за най-висш смисъл на живота си и взаимно се нараняват момчета и момичета, мъже и жени.
-обществото допуска войната под слога на патриотизма(дори църквата допуска войната, правейки своя морал условен: "не убивай", но ако си на война - може), вярвайки, че прави добро за своя си народ, не съзнавайки дори една десета от това, което преживелите я трябва да понесат и заклеймявайки всяка проява на пацифизъм, като "немъжка постъпка", "нередно", "непатриотично", "неродолюбиво" и т.н. до безкрай. Защото в крайна сметка, освен от личния си интерес, индивидите се движат и от това постъпките им да бъдат одобрени от обществото, затова в долната тема момичето пита: "и какво като съм лека жена", затова и повечето питат: "как да направя хубаво тяло", "как да стана богат", "как да ме харесват жените/мъжете", защото, ако обществото не те одобрява, то живеейки в него, ти никога не може да се чувстваш пълноценен човек, но знаейки, че самото общество е зло - за какво ти е въобще да си пълноценен спрямо оценката на индивиди, която оценка е абсолютно винаги субективна и абсолютно винаги води до зло.
А най-лошото приятелю е, че това никога няма да свърши и аз също бях част от това, но на мен ми отне 5 години, за да виждам, на друг ще отнеме 3 или 5, или 10, или 15, а може и цял живот, а дотогава колко последствия ще са направили тези хора, преди да осъзнаят грешката си. Ще осъзнаят ли някога родителите ти, че потискайки самочувствието ти, то това ще е било само в твой ущърб или шефа ти, че можеше и да си замълчи и просто да те уволни, вместо по ефекта на пеперудата да задълбочава неща, за които дори не подозира, че една проста фраза може да отключи; или пък ще осъзнаят ли някога съучениците ти, че държейки се по определен начин, са подпомогнали кризата в един човек да се задълбочи. Всички тези гореизброени може и да осъзнаят, а може и да не го направят - на едни може да отнеме година, на другите 20... но цикълът винаги седи затворен, порочният кръг се върти и по ефекта на пеперудата злото винаги ще е повече от доброто, защото велики общества се градят само от велики индивиди.
Не знам формулата на щастието, но знам, че разчиташ ли на одобрението на хората, под каквато и форма да било то, никога не би могъл да си нито щастлив, нито спокоен. Повечето от тях никога няма да видят.

12.   Съвета ми към теб е вече да спреш да мислиш какво си мислят хората за теб. Всеки човек трябва да има самочувствие, защото всеки е уникален по свой собствен начин. Мисля, че е време да се промениш, живееш само един живот който трябва да е пълноценен, да имаш приятели, гадже. Трябва да загърбиш миналото си и да започнеш от начало. Не трябва да те е срам да разговаряш с хората, те не са нищо повече от теб.

13.   Здравей!
Искам да ти помогна. Ще ти дам няколко съвета който мисля че ще са ти от полза

14.   Стана ми много тъжно като прочетох историята ти. Аз съм същата като теб и предполагам как се чувстваш. И мене ме подиграваха в училище, даже бях подготвена, че и в университета ще е същото и изобщо не ми се почваше, но за моя изненада колегите се оказаха супер готини и поне те не ме карат да се чувствам като боклук. Е за преподавателите е спорен въпроса, но те са си прави сигурно да се отнасят така като ме виждат каква съм. Нямам намерение да ти казвам неща от сорта да не се отчайваш, че за всеки влак си има пътници и т. н, защото не може всеки да е щастлив и не може на всеки живота да е хубав. Дори и да нямаш приятели или приятелка какво толкова? Може да се забавляваш и сам, пък и каква е гаранцията, че ако имаш хора около теб няма да страдаш? Знам какво ти и да се чувстваш неловко пред хора и да те е срам. Аз си умирам от притеснение, ако трябва да кажа нещо на някого. И работа исках да почна лятото, но се отказах като видях що за трагедия съм и то на най-обикновена длъжност. От тогава само мисля за този си провал и се уверявам, че един ден и работа няма да си намеря като съм такава. Казвам си, че ще се променя, но просто не става. И аз като теб ходих на психолог, но не помогна, така че това да отидеш пак не е решение. Според мен или търси промяната в живота си като да излизаш повече, да се отпуснеш пред хората и да си поставиш цели или просто се примири и толкова. Аз в момента следвам втория вариант, въпреки че ми се иска да направя нещо положително за себе си и да се измъкна от тази депресия или там каквото и да е. Според мен ти си нормален, просто наистина нямаш самочувствие и навярно мислиш само за недостатъците си. Не си мисли, че един ден никой няма да те цени заради това. Има момичета, които не търсят супер големия красавец или богаташ, така че имаш шанс да си намериш момиче, с което ще си приличате. Не се отчайвай така и не си мисли за провал, защото не си. По написаното личи, че си интелигентен, просто трябва да поработиш над самооценката си.
Ж 19

15.   Прав си. Такава история не съм чела, но съм я изживяла до голяма степен. Момиче на 25 съм, почти 26 кажи речи. Абсолютно същото при мен. Никога не съм имала самочувствие, макар да не се смятам за грозна или глупава. Просто обаче когато говоря с хора се спичам, имам чувството че всичко което казвам и правя изглежда тъпо в техните очи, което значи че изглежда така единствено в моите. Това, което мислим ние за себе си проектира навън. Не се харесваме и си знаем кусурите, което кара околните да се вглеждат именно в тези недостатъци. То е като енергия - хората надушват кой е самоуверен и кой не. Това е и причината много грозни и дори гадни хора да бъдат харесвани и обкръжени от любов - защото те самите, по неясни за мен причини, се обичат - сами себе си. Което кара и останалите да ги заобичат. Аз просто мразя фалша и не ме бива да лъжа, затова и нямам приятели. Не мога да се правя на весела и да се хиля постоянно, ако в душата ми е нощ, надявам се ме разбираш. В даскалото и ун-тета кажи речи може да се каже, че бях тормозена. Не прекалено, най-вече вербално. Но сега, когато вече си имам дипломите в ръцете, без причина, една съседка започна да ме обижда и подиграва - а повярвай, последното което съм направила е да се държа зле с някой. Но ей на, като че ли колкото повече ние не се приемаме, толкова повече срещаме хора, които ни отхвърлят, за да затвръдтя мнението на нас самите към нас. С непознати вече не общувам, мъже още повече. Аз вече наистина вярвам, че явно ми е писано да си умра сама. Мои колежки вече имат по 1-2 деца и са омъжени, докато аз дори сериозна връзка не съм имала. Не мога, просто не мога да се впусна във връзка без да се чувствам добре със самата себе си, което така и не се случи. Бих се радвала някой път да попишем, но едва ли ще публикуват някакъв мейл на сайта. Защото знам колко е тежко, да няма с кой дори да си попишеш, пък било то и някой анонименик, който няма да познаваш никога лично. Ако все пак по някакво чудо имам шанса, може да ме намериш тук an долна черта fleur кльомба абв бг

16.   Човешкото общество е като животинското-като усетят, че някой е слаб и неуверен, ще го изкълват. Както се казва в един лаф"Не се дръж като овца, защото ще те изядат". Не е нормално на 23 да се сетиш, че нямаш приятели. Децата се опитват да се сприятелят от най-малки. Пропуснал си има-няма, 20 години. Но и сега не е късно това да се промени, както и на 40. Замислете се, вие самите какво правите за да се сприятелите. За всички тези години сте минали през различни среди и резултатът е един и същ. А, кое е общото? Вие. Опитайте да се сприятелите със съседи, колеги, да се внедрите в някоя група по интереси от нета. Все има нещо, което ви интересува-спорт, риба, коли, книги, секс. Има сайтове за запознанства. Все някоя двойка и тя въздиша, че никой не й обръща внимание. Имам чувството, че малко ви мързи -да се измъкнете от къщи, да направите някакво усилие, да вложите и вие нещо. Е, няма как да се извие опашка пред вас от навалица да ви се предлагат.

17.   номер11, този пример с момчето, което е тормозило коте и защо заради това хората се озлобили към него.. ми как няма да се озлобят!!! Едно е да убиеш животно, защото си месояден, а съвсем друго е да тормозиш живо същество само, за да си реализираш болните емоционални нужди, та дори и да си дете. Ако си дете не че трябва да те накажат, но със сигурност трябва да спукат от глоби (а защо не и от бой) родителите ти затова, че не се грижат за психическото ти здраве, за това как се относяш с живите същества и. т. н.
Иначе аз месо не ям, но съм категорично убедена, че дори и месоядните хора ще се съгласят с това, което казвам.

И да, какво толкова, че онова момиче обича да се наслаждава на секса, практикува свободна любов? Все пак толкова мъже го правят откакто свят светува и им се казва браво за това..
Изобщо примерчетата, които използваш за да аргументираш това, което обясняваш, което иначе е така, са доста криворазбрани от теб самия неща.

19.   17, не е така. И животните, които са за разкол и тези, които са домашни усещат по един и същ начин(имат емоции) - страх, болка, неприязън - и дали удряш прасе, кокошка или коте, нямай съмнение, че и двете страдат. Въпросът е там, че обществото е одобрило едните животни да са домашни - животни, които не бива да бъдат подлагани на тормоз и които не стават за ядене - и други, които стават за ядене и които минават под ножа, не защото са обичани(не, никой не обича кокошките), а поради вкуса на месото им - обичат него, а не кокошката, ако обичаха нея нямаше да я колят, но тъй като я смятат полезна за тях самите си, тя минава под ножа. Затова и ни се струва странно, когато в някои азиатски страни ядат кучета и се присмиваме - не, те просто са одобрили вкуса, обикнали са го и смятат целия процес за нещо нормално. Това се нарича субективизъм, а твоето се нарича по друг начин, но нека ти го приведа в цитат, мисля, че ще разбереш по-добре.
- Лев Толстой
" Всички хора живеят и действат отчасти според мислите си, отчасти според мислите на други хора. В това, доколко хората живеят според мислите си и доколко според мислите на други хора, се крие едно от главните различия между хората. Едни хора в повечето случаи използват своите мисли като умствена игра, отнасят се с разума си като с маховик, от който е снет въртящият каиш, а в постъпките си се подчиняват на чужди мисли - на обичая, на традицията, на закона, други пък, които смятат мислите си като главен двигател на цялата си дейност, почти винаги се вслушват в изискванията на своя разум и му се подчиняват и само понякога - и то след критична оценка - възприемат онова, което е решено от други. "

Не си харесала това, което съм написал, но тъй като не можеш да го опровергаеш, защото всички помним какво беше във фейсбук тогава(след като пуснаха клипа с котето), от раздразнение си писала, колкото да се намират на работа пръстите ти.
За момичето писах, като резултат от друг контекст, но се е получило нещо, което също наблюдавам често при раздразнение у хората. Ти си помислила, че осъждам делата й и в яда си, пишеш, че дори одобряваш подобно поведение(на леко момиче), въпреки че се съмнявам да си с подобно поведение - нарочно просто правиш напук. А на мен ми е все тая, за мен е ясно, че докато има търсене, ще има и предлагане и парите пак си се въртят в икономиката(за проституцията), защото като не ги декларират, подобни жени избягват данъци, но не могат да избягат от това да пуснат парите в обръщение, а единственият въпрос е как да вземаш парите от тези, които искат да ползват такива услуги, легално. Защото няма общество, което да не одобрява проституцията, просто никой и никога няма да го изкаже на глас, тъй като сексът си е секс, а семейството си е семейство и никой не иска да разваля едното заради другото.

Знаеш ли кое би било най-интересното. Ако след случая с котето, някой беше пребил момчето дотолкова, че то да влезе в болница, и ако тогава общественото мнение вместо одобрение, порицае деянието от мъст. Тогава самото общество никога няма да осъзнае и разбере, че точно с негативизма и омразата си е създало и предизвикало някой, който да иска да пребие това момче и ще обинят този, който го е пребил, като изкупителна жертва. Накрая чисто и света вода ненапита излиза винаги самото мнозинство - обществото. Изводът е прост - обществата са самото зло, ако щеш можеш да олицетвориш самото общество с антихриста.

20.   19, за момичето си прав, че почувствах раздразнение, както казваш съм си помислила, че я осъждаш.
Иначе поведението ѝ
(то самата дума, с която го дефинирате ти и др. хора 'поведение', звучи е б*си и назидаващото... а тя е такава каквато е и прави това, което прави в резултат на най - различни неща от детството ѝ, изживяванията от ранните ѝ тинейджърски години, липсата на внимание от родителите ѝ )
на мен не ми е проблем. Всъщност нямам никакъв проблем с това кой какъв секс прави. И за какво прави секс. С кого прави секс. Не ме и вълнува чак толкова.

И какво ще рече това, че правя напук?
Значи аз като не правя секс за пари и автоматично трябва да осъждам хората, които го правят, така ли? И защо? Какво ми пречат?

Разбирам да съм някоя застаряваща домакиня, която още в самото начало на връзката си тайничко, дълбоко в себе си е знаела, че с мъжа, с който се обвързва не са един за друг, ама нали трябвало да се задоми.. ; или някоя по - нелицеприятна, която така и не може да свикне да общува свободно с мъже.. - ей такива най - вече осъждат
(без наистина да им пука за наранената ѝ емоционалност, душевността ѝ и. т. н. просто искат да я накажат с критиката си)
момичета като това въпросното.

За момчето обаче си оставам твърдо на позиция, която вече изказах в предния си коментар:
'Едно е да убиеш животно, защото си месояден, а съвсем друго е да тормозиш живо същество само, за да си реализираш болните емоционални нужди, та дори и да си дете. '
И както казах - за това му деяние е редно родителите му да се държат отговорни, защото те са хората, които за длъжни да отговарят за действията му.
А и щом днес тормози коте, каква е вероятността, че след 20 години няма да тормози хора? Според мен лично - доста голяма, ако не се вземат адекватни мерки за психиката му.

Ти сега разбирам, че си се възмутил от реакцията на хората във фб, но мислиш ли, че наистина тези хора биха извършили тези неща, които с изречения в интернет се заканваха? Много ясно, че не. Ей тука в една тема в тинейджърски съвсем скоро, май беше нещо от сорта на 'набърках се в измама' едно момче сподели, че купило телефони реплики, та да ги продава на цена на оригинални, но го хванала супер параноя нали. И някои му писахме, че това, което прави не е окей, но да не се шашка толкова, че има сума ти хора, които така си вадят парите, от незаконна търговия. Но някакви, явно по - възрастни според мен, му писаха доста критични даже груби неща, едно от което беше, че лесно можело да се издири продавача и да му се натрошат кокалите! Забележи. И това сега е просто малък пример. Има много такива теми тук и изобщо в интернет пространството, в които разни хора упражняват вербална агресия към деца и подрастващи, но тази агресия силно се съмнявам, че биха могли да я упражнят реално в действителността (този дето говори за трошене на кокали, кой го знае какъв е мишок реално). Е, все още има такива, които си бият децата, което аз много строго осъждам, независимо какво е направило въпросното дете, боя не е начина. Та казвам, че дори и тези, които бият децата си съм сигурна, че не са способни чак пък да трошат кокали или да направят нещата от фб коментарите за момчето с котето (btw аз не съм ги чела, защото не ползвам фб, но споменаха по новините).

21.   Помисли какви са положителните ти страни, всеки има такива. Аз например също нямах кой знае какво самочувствие преди, но в последствие осъзнах едно нещо, осъзнах, че повечето хора са без принципи, морал, ценностна система, повечето хора пишат неграмотно. Малко по малко започнах да осъзнавам, че аз съм истинско качество в сравнение с много хора. Ти също пишеш доста добре, разсъждаваш върху фондаменлни въпроси, търсиш отговори и имаш желание да се развиваш, което означава със сигурност, че не си глупав. Глупака е човек, който не иска да се развива и най-често смята себе си за свръхумен и има фалшиво самочувствие, което няма покритие. Според мен трябва да насочиш цялата си енергия в това да се развиваш. Това за психолога е добра идея, но търсенето на добър психолог също не е лесна задача, смени няколко докато намериш най-добрия. Старай се да си добър човек, намери добра среда от интелигентни и нормални хора и се опитай да се интегрираш в тази среда. Това също не е лесна работа.. нито да намериш нормални хора нито това да се интегрираш сред тях. Опитвай се всеки ден да ставаш по-добър във всеки един аспект от живота ти. Опитай се всеки ден да бъдеш по-добър от човека, който си бил вчера. Това е от мен, успех! :)