 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Егоизмът-основата, на която се гради човешката душа
преди: 7 години, 5 месеца, прочетена 1589 пъти
Здравейте! Аз съм момиче на 19-години, студентка. Обичам да се смея, забавлявам, танцувам -обичайните неща за човек, чиято младост сега грее най-силно Но от известно време чувствам, че някъде вътре в мен се заражда едно огромно огорчение... Огорчение от хората около мен... или като цяло от всички хора... Всеки ден се сблъсквам с толкова много егоизъм и злорадство, че желая да се затворя вкъщи и да остана там докато светът не стане едно по-добро място... но уви.. това едва ли ще се случи.. Разбирам, че донякъде моите опасения са смешни-по света има толкова много болни, онеправдани, измъчвани, гладни и боси хора, че всичко което казвам изглежда като един огромен каприз. Но не мога да го обясня на душата си...
Дори когато излизам с приятелки се разочаровам от тяхното държание.. Как да ви обясня... не че са лоши, но.. всяка тегли към себе си... Говорят само за техните проблеми, за техните приключения, желания, амбиции, любови.. Никоя не изслушва другата.. Когато искам да споделя и аз нещо за себе си, забелязвам как никоя не ме слуша, разсейват се нанякъде, та понякога дори ме прекъсват... Аз обичам да изслушвам хората, но и аз копнея да бъда изслушвана.. Имам приятелка, която учи същата специалност като моята, но в различен университет.. Постоянно говори как стоят нещата при нея, колко е трудно и колко трябва да учи.. Опитам ли се и аз да се оплача че и при мен е доста трудно, тя веднага сменя темата.. Сякаш се опитва да омаловажи моя труд... или да покаже, че тя е в по-престижния университет, знам ли.. Може би много от четящите това, биха ми казали моментално да сменя приятелките си.. но ние сме заедно от деца и някак си не си падам по новите запознанства.. А и този феномен на държание го забелязвам у все повече хора.. Та въпросът ми е -ЕГОИЗМЪТ не е ли един от най-големите проблеми за взаимоотношенията между хората?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 7 години, 5 месеца hash: f8f726380b |
|
1. Решението за жалост е да си търсиш нови по-качествени контакти , тъй като тези със сигурност няма да се променят...трудно е, да...би било прекрасно ако бяха всички по заинтересовани но света в момента е толкова комерсиализиран че трудно оцеляват такива като нас....трябва да промениш средата си :)
|
| преди: 7 години, 5 месеца hash: 1605091fca |
|
2. Егоистично е да мислиш, че твоето виждане за Света е най-правилно и да очакваш другите да оправдават очакванията ти. Всеки си е какъвто си е. Егоизмът винаги го е имало, просто в днешно време е по-видим, а и ти като по-чувствителен човек го забелязваш повече.
|
| преди: 7 години, 5 месеца hash: c9932632f3 |
|
3. "Човек не може да си представи живота, без да желае благо за себе си. Да живее, за всеки човек, е равно на това да желае и да достига блага. Да желае и да достига блага, за всеки, е равно на това да живее. " - Толстой.
Това е мъдрост, която обобщава мислите на живялите преди него - от Лао Дзъ до древните гърци и т. н. Всичко се свежда до това. Дали си религиозен и търсиш благо след смъртта или си светски човек и го търсиш тук и сега, ти го търсиш.
Не можем да махнем проституцията, защото не можем да махнем търсенето - всеки търси това благо, което тя предлага. Защото и да махнем предлагането(което е невъзможно, докато има търсене), то това търсене ще създаде предлагане. Трябва всеки човек да се откаже, за да няма търсене и съответно предлагане, което е невъможно, по една или друга причини.
Не можем да създадем перфектен обществен строй, защото винаги има два полюса и ако за даден момент единият надделява, то в друг момент - противоположният взема превес. Не можем да строим комунизъм, защото, както в Китай, по време на плановата си икономика, БВП-то му е било равно с това на Гана(което и рано или късно води до недоволство в народа), но не можем да строим и капитализъм, защото, въпреки че населението богатее, пропаста между бедни и богати се увеличава, правата на човека няма как да бъдат стриктно съблюдавани и регулирани по всеместно - то ще зависи от работодателя, държавата ще регулира само финансовата система, която да облегчава или утежнява предприемачите; да стимулира или не вноса и износа.
Не можем да махнем желанието за богатство, защото парите, както казва Достоевски, дават във висша степен таланти и оригиналност на човека, а той винаги се стреми към тях за да изпъкне пред другите(благото на чувството за значимост, тщеславието).
Не можем много неща и никога няма да можем, за да можем, което никога няма да стане.
Всеки човек трябва да се откаже от проституцията и да не търси благо в секса толкова, колкото в любовта, а ако не се получи с един партньор, да се откаже завинаги - но никой няма да захвърли благото, което му дава живота, така мъже и жени винаги ще се нараняват използвайки се за собствените си цели - секс, интимност, фетиши и прочие.
Трябва да се изнамери източник на енергия, който да подсигурява топлина за през зимата(това за държавите, които живеят в такъв климат), да е възобновяем и да е безплатен - никой, който отначало може да прави пари от това, няма да го остави безплатно.
Трябва хората да се разселят на малки поселени места(тъй като териториалната площ на страни като САЩ и Русия го позволяват), от по няколко хиляди човека, като всеки да е длъжен да взаимопомага на другия с храна, премахвайки парите и с безплатната енергия, човек ще живее малко над екзистенц-минимума, няма да има интернет, но ще има за всеки - храна и енергия. - никога няма да стане, защото всеки търси парите(благото) в големия град, защото там са концентрирани фирмите и там хората знаят, че могат да искарат най-много пари и да живеят ДОБРЕ - а да живеят добре без пари не могат, а когато някои живеят добре, то други не живеят добре, понеже капитала се концентрира в едни, докато при други почти го няма.
Въпрос. Как ще се построят жилища, за които ще трябват пари, дори елементарни постройки, които да могат да бъдат снабдени с уреди(задвижвани от безплатната енергия), които уреди също ще струва т пари.
Въпрос. Как ще се организира процеса по водоснабдяване и поддръжка на водоснабдителните системи.
Защото: ако аз имам десетки/стотици хиляди долари и реша да направя секта/комуна от няколко хиляди човек, живеещи близо до водоизточник, който да подсигурява храната и елементарните условия на живот без екстри. Ако мога да получавам електричество - на най-елементарно ниво, то това ще е само малка част от човечеството, докато другата ще е принудена да живее, както е живяла досега, а тя живее в държави и общества, които осигуряват и канализация и отопление и всичко, но тези общества воюват помежду си, вярват в различни неща и общо взето злото винаги е повече от доброто.
Въпроса не е да променяме хората, а те самите да съзнаят, че трябва да се променят - но дори и 2ма от 300 да съзнаят, то те бързо ще видят реалността, че не могат да променят нищо и че е по-добре и те да черпят благо, отколкото да умрат без да се черпели - затова живота винаги ще е зло. А вместо радост, смисълът му ще се превръща в търсенето на доволство - вкусна храна, престиж или добро име в обществото, интимности/фетиши, които да доставят по-голямо удоволствие, слава, пари и т. н. - неща, които ти се представят като възможни и ценени от всички, а щом са ценени от всички, то и всички се стремят към тях.
Въпросът е поне, ако не можем да променим нищо, то да бъдем малко по-толерантни, защото имам чувство, че при определени случаи различните общества биха оправдавали престъпления, считайки ги за правда. Както онзи ударил котето, който биха окачили на въже, само за да отмъстят, не съзнавайки, че колкото и зле да е постъпил, човешкият живот винаги е с по-голяма стойност и че оправдавайки едно зло, за извършването на друго - не прави второто добро.
|
| преди: 7 години, 5 месеца hash: 53aae0e2dc |
|
4. Не го забелязваш само ти. Всичкия този егоизъм е прякото доказателство, че масата българи са с психични проблеми - егоцентризъм, обсесивно-компулсивно разстройство и т. н. Българите се мразим, ненавиждаме и т. н. Една от причините е социалната мрежа фейсбук и манията да си най-добре, най-красив, най-желан и център на внимание и желание... Към това като добавим и консерватизма, заради който гражданите на други страни ни виждат като вечно мрачни...
Не идеализирам чужденците или конкретна дръжава, но при по-голямата част от разговорите с тях, хората са били мили, приветливи, любознателни. Вярно е, че до някаква степен това се дължи на любопитството от запознаването с новата култура, но то си личи, какъв човек стои отсреща...
Аз съм мъж и го забелязвам и усещам, какво остава за жените... Жалка картинка е масата хора, но такъв е живота. Не бъди мила с всички, а само с приятелите и роднините си. Ако бъдеш такава с останалите, само ще те използват. Гарантирам ти го, защото съм го изпитал..
|
| преди: 7 години, 5 месеца hash: 7b29e4f9dd |
|
5. Винаги е така. На хората сякаш ни е заложено да се съревноваваме, да демонстрираме надмощие един над друг. Също както правят животните - съревновават се за храна, за партньор, за територия, но най-често го правят чрез бой. Понеже хората уж сме еволюирали до разумни същества, при нас съревнованието се осъществява основно чрез поведение. Егоизмът, сам по себе си, определено е вроден при всеки човек, той е нещо като инстинкт за самосъхранение, т. е. любов към самия себе си и няма човек на Земята, който да е лишен от него. Това, че при едни се проявява повече, а при други - в пъти по-малко е отделен въпрос. Мое лично наблюдение от скоро е, че хората живеем, за да си завиждаме - това да можеш да си кажеш, че си ПО в някое отношение от еди кой си е нещо като висш идеал и стремеж в живота на човека. За жалост човешката природа е такава.
|
...
| преди: 7 години, 5 месеца hash: e90a3b846d |
|
6. Браво за откритието! Сега ще ти помогна с нещо, което ще научиш по-късно: на 19 години нямаш огромно огорчение. На 29 ще имаш такова, а на 39 вероятно вече няма да се побира на скалата, с която го мерим в момента. За съжаление животът обича да помага на подобни чувства да растат и всеки опит да се излекуваш от огорчението се мотае, бави, пречи му се и се прави всичко възможно да останеш огорчен човек. Очакват те години борба с това, докато някой ден ти дойде реда да напуснеш този свят. Все повече се убеждавам, че то е като лавина и няма път назад - назрее ли веднъж, расте до края. Убеден съм, че си свестен човек - огорчението остава за тях, за останалите са комплексите и чувството, че никога не им е достатъчно колко хора са стъпкали и какво са извършили.
|
| преди: 7 години, 5 месеца hash: a6add9c034 |
|
8. Абсолютно си права и за съжаление наистина егоизмът е огромен проблем в общуването. Но това е заложено в природата на хората... Някои са по - егоистични, други - по - малко. Всеки гледа себе си и не му пука какво му е на този до него... Има и хора като теб, които не са погълнати само от собствените си интереси, но са малко.
|
| преди: 7 години, 5 месеца hash: 5665afbf66 |
|
9. Бих споделила с теб, че е важно човек да се опитва да бъде добър и така да допринася света да е по-добър. Аз - ът все ни надделява, дърпаме към себе си, а се оказва накрая,че аз не съществува без другите хора.
|
| преди: 7 години, 5 месеца hash: 557cca0191 |
|
10. И аз като по - малка бях като теб. Но напред във времето реших, че и аз ще се държа с тях така, както те се държат. Просто приеми, че всеки е център за себе си.
|
| преди: 7 години, 5 месеца hash: 290547660a |
|
11. Егоизъм, завист, злоба. Според мен това което им говориш въобще не ги касае... Характера на човек също едно от нещата, за мен най важното, но в днешно време безхарактерни хомосапиени колкото искаш. Абе хората светът най главно го варти материалното т. е. парите.
|
...
| преди: 7 години, 5 месеца hash: 037096e5f5 |
|
12. З бих те посъветвала да заминеш за друга държава. В БГ хората се озлобиха някак от несправедливостите.
|
| преди: 7 години, 5 месеца hash: 7ae00ff254 |
|
13. Ами и аз ще ти кажа, че може би е по-добре си смениш средата. Наистина, има много егоистични, лицемерни и лукави хора, но пък противно на всеобщото схващане, има и много свестни. При мен се получи долу-горе, както в твоя случай, с тази разлика, че с моите вече бивши приятели си прекарвахме добре. Помагахме си, забавлявахме се и нищо не подсказваше, че ще дойде време, когато дори едно "здравей" няма да си казваме. Единият в рамките на година-две се промени неузнаваемо и стана друг човек. Вторият пък, въпреки че винаги си е бил от т. нар. "сметкаджии", никога не съм предполагал, че може да спре да говори с мен в рамките на дни. Просто смени града и явно вече не му бях нужен. За мен те винаги са били приятели, макар че интересите ни бяха различни. Съжалявам единствено, че години наред се съобразявах с тях и изоставих доста хобита, които принципно имах. Сега, обаче ми е доста по-добре. Бях забравил колко е хубаво да правиш нещата, които харесваш. Имам 1-2 човека, на които мога да разчитам и ми е напълно достатъчно.
|
| преди: 7 години, 5 месеца hash: 93f138fbde |
|
14. С твоята приятелка психология ли следвате?
Отговора ми, на въпроса ти, може да не те задоволи, защото не е еднозначен, точно както живота.
Може да е проблем, но може да бъде и решение на много проблеми. Зависи с какви емоции се храни егоистът, ако са положителни, прави добро за да ги получи, обратното си го видяла.
П. С.
Относно смяната на приятелките ти, рано или късно ще се случи, както сезоните се сменят, така й хората се променят.
|
| преди: 7 години, 5 месеца hash: f4c23a0a45 |
|
15. И аз съм като теб и забелязвам същите тенденции. За съжаление средата (да не кажа абсолютно цялата) е токсична.
|
| преди: 7 години, 5 месеца hash: 3a5149ecc1 |
|
16. Моля те, нека станем приятелки!! Когато прочетох историята ти, се чувствах сякаш аз съм го написала! Ако питаш мен, ЕГОИЗМЪТ е малка частица от проблемите МЕЖДУ и НА хората. Аз съм малка(на 14години), но съм научила доста от хората на този, ако мога да го нарека свят... децата на моята възраст се оплакват за какво ли не било.. колко е труден живота с това училище, че не им се живее... какво да говоря? Ужас! Много се радвам, че има хора като теб и мен да се наслаждават на това, което им поднася живота!
|
...
| преди: 7 години, 5 месеца hash: 9354f3e18d |
|
17. Здравей! Много се радвам, че си засегнала тази тема, защото повечето хора, много често, не искат да мислят в тази посока. Инстинктът за самосъхранение е заложен във всеки от нас, при някой обаче поради ред обстоятелства се изостря и засилва до степен на краен егоизъм. Липсата на съпричастност е първата сигнална лампичка, която алармира, че нещо не е наред. Много по-лесно е да намериш приятели във своето нещастие... отколкото във своето щастие, защото чуждото щастие не е за всеки. За съжаление в този век по трудно е да споделиш радостта си, да срещнеш съпричастност към твоя успех или щастие, отколкото към мъката и загубата... Но не мисля, че трябва да виним някого за това. На фона на цялата ни българска действителност и хаос, изкуствените стандарти за успех и това което ни пропагандират ежеминутно по медиите, съзнанието ни се изкривява и ние постоянно гоним някакви стандарти. Да имаш кола, да си слаб, да ходиш на почивка всяка година, да не си сам, абе въобще да си като другите и ако може да си по-добре от тях. Ето тези фактори засилват още повече механизмите на личностния егоизъм. Но егоизмът не се наблюдава само в отделните индивиди. Колективният егоизъм също е много опасен. Да кажем една партия, една богата фамилия или една институция, тези социални организации и още ред други засилват още повече разделението в хората и наклаждат още егоизъм и ненавист. Да се поставиш на мястото на другия, да проявиш толерантнот, да дадеш подкрепа, да мотивираш, да дадеш дух или хъс на някого,
да не мразиш, да прощаваш, да не съдиш твърде строго,
са качества, които само богатите личности могат да
си позволят да имат. Затова бих казала не търси приятели, а бъди приятел, не се чуди дали някой те обича, а обичай, рано или късно хората разбират, какво имат или са имали...
|
| преди: 7 години, 5 месеца hash: e3109f5916 |
|
18. Смени си идиотската компания,!
|
| преди: 7 години, 5 месеца hash: 28ab8d92b3 |
|
19. Благодаря на всички за съветите и отделеното време! Не, не уча психология, но това беше второто ми желание :D
|
| преди: 7 години, 5 месеца hash: 69f3a35352 |
|
20. Н 3, учуди ме последното ти изречение о зaявлението, че човешкият животa винaги е с по-голямa стойност нa фонa нa остaнaлото.
Когaто осъзнaеш, че не си прaв зa последното, но ДA зa всичко остaнaло, потърси... е, имa групи от хорa, които се борим зa промянa. И не, не зa промянa нa село, грaд, държaвa... a от върхa.
Светът спешно имa нуждa от интелигентни бунтaри.
|
| преди: 7 години, 5 месеца hash: c9932632f3 |
|
21. 20, ако след извършеното злодеяние някой беше отишъл и счупил ръката на момчето ударило животното, отмъщавайки и ясно съзнавайки, че една телесна повреда ще се оправдае от обществото като праведна мъст, то в такъв случай се създава ЗЛО.
Ако пък обществото след извършване на злодеянието над извършителя, се обърне и каже, че не е било редно той да бъде нараняван физически, а е трябвало да се търси съд, то тогава самото то няма да осъзнае, че точно с негативните си коментари - след излизането на клипа в интернет - е провокирало някой, който знаейки и четейки в коментарите "счупето му нещо", "пребийте го от бой" е сметнал, че обществото одобрява такива постъпки, което е и двигателят на престъплението. Излиза, че самото общество с негативната си настройка, готово да жертва човек за животно(колкото и неправилно да е постъпил човека), само създава зло.
Така и при двете положения, хората са самото зло и не е само в нашето общество, а във всяко - просто се проявява в различна форма.
Още съм силно убеден, че ако някой нанесе тежка телесна повреда над циганин, над 70%, над 70% от коментарите ще одобрят постъпката.
Хората търсят начини да се борят със злото - ходят на войни, поучават се нравствено, четат свещени писания, не знаейки, че самите те са зло, защото, когато 20 коментара пишат "да го пребием", по ефекта на подражанието и другите почват да смятат това за правилно. Пуснах го и преди, пускам го и сега:
"Всички хора живеят и действат отчасти според мислите си, отчасти според мислите на други хора. В това, доколко хората живеят според мислите си и доколко според мислите на други хора, се крие едно от главните различия между хората. Едни хора в повечето случаи използват своите мисли като умствена игра, отнасят се с разума си като с маховик, от който е снет въртящият каиш, а в постъпките си се подчиняват на чужди мисли - на обичая, традицията, на закона, други пък, които смятат мислите си като главен двигател на цялата си дейност, почти винаги се вслушват в изискванията на своя разум и му се подчиняват и само понякога - и то след критична оценка - възприемат онова, което е решено от други. " - Толстой.
Иронията е, че никога нищо няма да се промени, откъм човешка нравственост - по ефекта на пеперудата злото ще предизвиква зло, маслото ще разпалва огъня и само понякога, рядко, някои ще се провикват, че водата е по-добрият вариант за гасене, но повлечени от общите викове на негодувание всички ще хвърлят пак масло, чудейки се защо огънят вместо да угасва се разраства - това с всеки един нравствен въпрос, от който страда човечеството!!!
|
...
| преди: 7 години, 5 месеца hash: bb259b877e |
|
22. "Приятелството между две жени е вражда срещу трета". И друга умна мисъл знам - "Великите умове обсъждат идеи, средните умове обсъждат събития, малките умове обсъждат хората".
едно от най-досадните неща в контактите ми с хора е да слушам историите им. Забелязал съм, че и дрите не им пука особено за чуждите истории, освен ако не са с пикантна, клюкарска стойност. Може много да се говори, но не обичам да досаждам с многословие. :D
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
