Споделена история от Други |
Има ли смисъл
преди: 7 години, 10 месеца, прочетена 1016 пъти
Здравейте,
Вече не знам на къде да поема за това се спрях да напиша моята история тук. Аз съм жена на 28, прилично изглеждаща, работя за голяма компания, изкарвам добра заплата, от една година съм сгодена, пътувам често. До тук добре. Сигурно много хора ще ми завидят. Усещането за нещата обаче е друго.
Имах седем годишна връзка, която прекратих за да бъда с човека, с който съм в момента. Раздялата стана по много грозен начин, няма да навлизам в подробности, но споменът за това още ми носи вина.
След смяната на мъжа, смених и работата си. Много по-перспективна позиция с по-висока заплата. Отворих нова страница.
Оказа се обаче че новата работа не е за мен. От страхотен специалист със самочувствие на старата ми длъжност, в тази фирма се чувствам като на чуждо място. Не можах да се разбера с колегите и да намеря някой, с когото поне да си пия кафето сутрин. Да, излизам с тях, защото все пак съм в този екип, но нямам желание да се забърквам в техните дребнави интриги. Работата сама по себе си е трудна и стресираща.
Добре, разбрах че това не е моето място, но пък ми е време да се замисля за семейство, за това с годеника ми започнахме да работим за дете, пък работата някак щях да я изтърпя докато забременея.
Да, обаче съдбата има други планове,защото вече година и половина бебето не идва. След година неуспешни опити, отидох на изследвания и се оказа че имам Хашимото. Това е автоимунно заболяване на щитовидната жлеза, което конвенционалната медицина не може да излекува. Трябва цял живот да съм на хормонално-заместваща терапия, ако искам и да забременея и родя здраво дете.
Поинтересувах се повече и се оказа че бих могла да се излекувам с хомеопатия, без да се налага да пия тези хормони цял живот. Естествено започнах да ходя на хомеопат. Да, обаче докторката ми даде едно хапченце и от тогава всеки месец ходя и й се обаждам по телефона, тя казва да не правя нищо повече, просто да си гледам живота и да чакам. Това ми изглежда крайно несериозно, защото бебето продължа да не идва, а времето си тече.
Не знам какво да правя, почна ли да пия хормоните, това значи че ще ги пия цял живот, но пък може би ще мога да забременея. Чувствам се някак излишна от този свят, болна и без деца. Приятелките ми, които започнаха да правят опити за бебе след мен, вече родиха. Почвам ужасно да завиждам на всяка жена, която е бременна.
Отделно заради тази хомеопатия спрях да пия кафе, да ям шоколад, да пия алкохол. Поне това бяха малкото неща, които ме отвличаха от напрегнатото ежедневие, а сега и те са ми забранени.
Това е като цяло. Ежедневието ми е заето да мисля, колко са неприятни и подмолни колегите ми, как никога няма да имам дете и колко съм болна.
Често ми се иска просто да се кача на някой висок етаж и да се хвърля от там. Сякаш нищо няма смисъл и никога няма да има.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 7 години, 10 месеца hash: 4f848c667c |
|
1. Само ще ти кажа, че хомеотерапията е най-голямата лъжа. Нищо не помага. Пил съм една година по 10 хапчета и нищо.
|
| преди: 7 години, 10 месеца hash: c894ed799e |
|
2. Не го мисли детето, остави когато стане, мисли позитивно...
На работа просто гледай да си изпълниш задълженията и това е...
Ако пробваш инвитро няма ли да стане?
|
| преди: 7 години, 10 месеца hash: 6571d49df1 |
|
3. Глупости тва последното изречение все едно не съм го чела! :) Не се отчайвай а вдигни глава и всичко ще си дойде на мастото с времето. Аз също имам проблеми с хормоните. Дълго време не можах да забременея но накрая се получи. Така че нещата си идват с времето. Всичко на този свят има точно определено време и точно определен час за да се случи. Не се отчайвай а мисли позинивно. Гледала ли си филма "The secret"? Ако не си, гледай го. :)
|
| преди: 7 години, 10 месеца hash: baae68219b |
|
4. Много съжалявам за диагнозата, НО не се отчайвай. Има толкова много жени със същото заболяване и са майки. Не се вманиачавай по темата „бебе”. В много случаи нещата са на психическа основа, нерви и стрес. Опитай се да не мислиш толкова и да бъдеш по—спокойна. Колкото до работата ще кажа само : Гледай си нещата, бъди изпълнителна и да не ти дреме. Всички са интриганти, рядко има приятелска работна атмосфера. Аз след месец правя 27г., сама съм. Тъжно ми е, но някак не мога да се влюбя. Искам бебче, но искам първо и моят човек да се появи. Стискам палци за две черви в най— близко бъдеще.
|
|
