Честър Бенингтън
преди: 7 години, 5 месеца, прочетена 1257 пъти
В шок съм след смъртта на Честър от групата Линкин Парк. Вече една седмица не мога да се усмихна на нищо, много ми е тъжно. Най-голямия певец в днешно време, топъл и завладяващ глас. Поколения наред израстнахме с невероятната им музика. Не знам... просто исках да споделя, много ми е тежко..

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 7 години, 5 месеца hash: 897d85b9da

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

1.   И аз съм негов фен, и бях много учуден когато разбрах, че се е самоубил, защото няма за какво, смисъл супер група, супер семейство, 6 деца, много фенове по цял свят, но явно той си е знаел какво му е. Да почива в мир. Страхотен глас! Иво

 

...

преди: 7 години, 5 месеца hash: e30f96d57b

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

2.   На мен също ми е ужасно гадно. Преди малко четох за церемонията по погребението му и ми стана дори по-кофти. Не мога да го преживея, не преувеличавам. Израстнала съм с музиката на Linkin Park, помагали са ми чрез текстовете си малко или много, а сега след това просто... Много харесвах Честър, наистина голям талант. Изобщо не предполагах че може да се е чувствал така зле. Все пак не го съдя, знам какво е депресията и какво може да причини, но винаги ще ми е гадно, че е избрал този вариант вместо това да се моли. Явно вече му е дошло повече, разбирам го, но пак ми е гадно и тъжно.

 

...

преди: 7 години, 5 месеца hash: 50fd5f30d4

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   Много хора се чувстваме по същия начин.. :( За жалост нищо не можем да направим освен да се надяваме, че сега е на по - добро място. :( :( :(

 

...

горе^

преди: 7 години, 5 месеца hash: 10fa2069c0

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

4.   Аз израснах с него. Буйните ми тинейджърски години бяха прекарани в постоянно столкване, теглене на снимки(имах към 3000 негови на телефона), чете е на интервюта, поддържане на тоста известен тъмблър посветен на него, гледах всички представления на живо. Бях като енциклопедия и дори все още съм. Разбрах за смъртта му с 3 дена закъснение понеже бях на лагер. С мама поревахме там, когато дойде да ме вземе, поревахме си още когато се прибрахме. Плачех вечер. Когато се събудя. На път към курсове, в трамвая или сред приятели. Разбирам те. Не знам за теб, но аз никога не съм го виждала. Но емоционалната връзка, която бях изградила с него беше истинска. Първоначално нямах мнение по въпроса със смъртта. После започнах да го обвинявам, защото е безотговорнп веднъж към семейството, втори път към групата, да не говорим за милионите фенове като мен, които всяка вечер преди сън са си представяли среща с него или концерт. Но после си припомних всичко, което знам за него. Всяка дума, която е изпял. Всеки момент, в който съм се чувствала щастлива, щом съм слушала неговата музика. Стават такива неща. Хората в шоубизнеса не са по-различни от нас. Напротив. Особено Честър. Издигнал се е от мизерията около него, но това не означава, че тя е изгубила влиянието си над него. И това е проблем на много хора по света. Може би проблем, който ти или някой от роднините ти, близките ти крие по същият начин. Честър е оставил приносът си за света. Вдъхновявал е млади хора, борил се е за каузи, писал е и е изпълнявал прекрасна музика. И това ще остане след него. Като завещание. потъжи още ден, а после спри. Обърни се към блиьките ти и им дай това, което ти знаеш че би искал/а да получиш. Бъди до хората, които също са до теб. И слушай линкин парк с любов както никога досега. Бъди Честър за някой друг и превърни тъгата в любов към това, което вече имаш. П. С. Понеже аз бях много зле мама ми предложи да отидем до една черква. Аз не бих казала че съм религиозна, но го използвах като начин да се сбогувам с него. И оттогава продължих напред.

 

...

преди: 7 години, 4 месеца hash: 25ade5a5c0

гласове: 1 2 3 4 5   (4 гласа)

5.   Тъкмо щях да пиша тема за него... И видях,че някой ме е изпреварил! Евалата, авторе/ке,че си избрал/а да почетеш паметта на Честър,като пуснеш специална тема за него! Да,и аз съм много шокиран от тази внезапна и неочаквана трагедия,когато за първи път чух новината за неговата смърт,направо останах вцепенен за 2-3 минутки... Започнах да плача,да викам,да рева,да бутам,да троша всичко (без да се шегувам) и да проклинам шибания бог,че го е взел толкова рано. Но четох някъде,че е бил сексуално малтретиран като дете,от 7 до 13 годишна възраст,от някакъв дърт извратеняк-педофил,"семеен приятел",така,че нищо чудно,че се е самоубил... Такъв белег не се забравя никога и остава завинаги в душата ти и в сърцето ти за цял живот... RIP,Честър!

 

...