Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Принципно никога не можеш да бъдеш най-добрият в нещо. Дори да се случи да бъдеш за момент, след това ще се намери друг по-добър. Затова според мен не си струва да се опитваш да бъдеш най-добрия. Аз съм на принципа, че давам максималното на което съм способна, имам си някакъв вътрешен усет кога мога да направя повече и кога съм изчерпала всичките си сили. Човек трябва да развива себе си, а не вечно да е в гонене на недостижими неща. Иначе си абсолютно прав, че не е само до мързел това да не си успял. Когато нямаш среда където да се развиваш, работа в която да израстваш, няма значение колко усилия хвърляш. Да кажем една чистачка може да работи двойно повече от някой бизнесмен, но няма как да стане богата това е ясно. Ако ще по 24 часа на ден чисти, просто ще вземеш малко повече пари, но няма да е богата. Така че не е само до усилия, а до това да напипаш някаква ниша където да можеш да правиш пари. Но и тези ниши вече са взети от много хора и както каза ти започва конкуренцията. Напоследък стана модерно човек ако нещо тръгне да се оплаква веднага да го изкарват, че се прави на жертва. Както е в случая - не съм успял- мързелив си, не мога повече - стегни се, чувствам се зле- не си само ти и т. н. Мен малко това започна да ме дразни, защото едно е да се оплакваш и оправдаваш когато нещо наистина зависи от теб и можеш без проблем да го свършиш, съвсем друго е когато всички обстоятелства са против теб и си с вързани ръце. Ама не правиш се на жертва. То вече се превърна в някакво клише. Но да не се отвличам. С това исках да кажа, че има милиони хора които са правили и са давали много от себе си и не са успели, просто защото такава в системата. Да си седиш на заплатката, а ако искаш нещо повече, да трябва да поемеш голям риск. Просто никой от властимащите нямат интерес хората да са спокойни, богати проспериращи и т. н. Но и все пак би ми било интересно да споделиш поне според твоите критерии какво е да си успял.

7.   Коментара на но 2. Много ми хареса. Просто човек не трябва да си разпилява енергията на халост. Да се поддържа баланса е изкуство, което ако не се владее може да ти докара болести (както при мен например) или може да те изкара от психическо равновесие. Не да полудееш, но да крещиш на децата си е достатъчно зле(както го описва но. 1). Не съм идеалист, но както е казал Джон Ленън човек трябва да е щастлив, а не "някой си". За съжаление обаче много хора не искат да са себе си, а някой друг, създават си модели за подражание, идоли, фалшиви ценности, които не разбират, цели водени от хорските стереотипи и тн. А точно затова и си пилеят и енергията. Както се казва" ниско КПД"

А колкото до чужбина. В големите страни като Китай, САЩ, Русия и тн. Се работи много, защото там машината и пирамидата са по-големи. Слепи хора, с ниска обща култура, напъхани в т. Нар въртележка за хамстерчета колкото искаш. Когато болшинството от българите отидат там, от това ниско стъпало започват. Затова се оставя и впечатлението, че много се работи. Хората които отиват като специалисти не са толкова много. Аз например съм специалист в Китай и работя 12часа на седмица, ходя си където си искам и мога да си работя даже от кафето отсреща офиса. Ако искам даже и от дома мога да си работя. А като гледам моите китайски колеги които вземат 4пъти по малко от мен, даже работят извънредно. Не ме разбирай погрешно и аз от там съм минал., то май и заради това се разболях(болести ми е от времето когато работех за американци)
Така че момко, преди всичко "опичай си акъла". (тези последните думи не ги вземай за чиста монета, а наистина ги разбери)

8.   Точно снощи даваха такъв филм. Отношенията в американският колектив. В случаят - учителски колектив. Главната героиня е известна артистка, много красива. Създаде един куп нечестни машинации, изгони една колежка и остана да работи ни лук яла, ни лук мирисала.
Няма честност на запад, там е джунгла. Никой не те пита дали си кротък и честен. Подлите успяват. Това е.
Съжалявам, че копираме запада. Безбожници ни научиха да сме безбожници.

9.   Българина Е мързелив. Но и не е по-различен от повечето хора по света като цяло. От край време поне 5 плужека(мързеливци) се хранят от труда на 1 човек. Когато е опрян до стената, всеки става работлив и какви ли не неща още. Това че в чужбина си напъват гъзовете да работят не е защото получават повече пари, а защото НЯМАТ избор. Ако не работят ще са просяци на улицата. А тук не си дават особено зор, понеже в повечето случаи имат осигурен дом и роднини които няма да ги оставят гладуващи на улицата. Но както казах това не важи само за българина. На запад положението е същото - затова е и миграцията. Англичани, германци, французи, предимно си живеят на социалните помощи без да си мърдат гъзовете да хванат работа - за това са българи, румънци, поляци и т.н. Единствените които се напъват са от ниските прослойки, които нямат осигурен стандарт от мама и татко. А малкото от тия с осигурения стандарт които работят са некадърни, но въпреки това са по ръководните позиции. Типичен пример на това явление са също циганите. Повечето вече не можеш да ги хванеш да свършат нещо въпреки че им плащаш, понеже им било малко. Предпочитат да си седят на социалните помощи които получават без да си мърдат пръста.
А тия глупости с това че всеки можел да успее(каквото и да значи) с достатъчно труд си е от най-малоумните пропаганди на Капитализма. За сметка на това най-много народ се е излъгал по нея. С всяка изминала година, разликата между успелите и обикновените работници се увеличава. Като успелите вече са обърнали успеха си в семеен бизнес - НИКОЙ освен членове на семейството им или близки приятели не може да влезе в техния кръг(на успелите), без значение колко се напъва.
В крайна сметка на всеки 100 човека, само 1 стига до заветния кръг. И обикновено този 1 просто е имал късмета да бъде на правилното място в точното време. Естествено трябва да положи и някакъв труд, за да стигне до това място. Но поне 30-40 от тия 99 които не са "успели" са се трудили много повече от него. Просто не са имали късмета нещата да се случат както трябва и/или някой от "горе"(тия вече успелите, не разни богове измислени) да им помогне. Но пък ако не си даваш никакъв зор, е сигурно че ще си останеш един от тия 99 които няма да просперират.

10.   Важно е, да знаеш, къде и как да насочиш усилията си.
Важното е, да можеш да разпознаеш възможността, когато я срещнеш.
Имам приятел, който работеше, като главен готвач в добър ресторант в чужбина. Успя да стане съсобственик. Изкарваше суми от порядъка на 5000-6000 евра, което не бе лошо, при положение, че като готвач, щеше да изкарва наполовина. Работеше по 80 часа на седмици, минимум и имаше един ден почивка, на всеки две седмици. Нямаше ваканции, почивки и прочие. Спеше по 6 часа, често спеше и в задната стая ресторанта. Ресторанта бе успешен, имаше добри печалби, нащия човек имаше право, да кани приятели и да хвърля парита, без да се налага да плаща, защото приходите, благодатение на неговият труд, бяха феноменални.

Но истината бе, че работеше, почти двойно повече, беше с влошено здраве, заради много часове и алкохол (да, достъп до безплатен алкохол, изглежда като добра мотивация, когато си на 22, но като стигнеш 32, не изглежда точно така). Да, правеше добри пари, имаше собственост от ресторант, оценена на педесетина хиляди евро. Сумата не е малка, но при положение, че ресторанта не е публично продавана компания, този дял не означава нищо.

Но ето обрата на историята. Едни други, негови познати, решиха да си отворят бургери, ала Макдоналдс, само че, с леки изменения. Инвестицитя им бе, може би една пета, от тази на ресторанта. Разходите бяха нищожни. За началната инвестиция, не им се налагаше, да подбират скъпи пчеки, да прекарват газ, да взимат скъпи конвектумати, не им трябваха хладилни помещения с площ, два пъти тази на ресторанта. Нямаха хубави маси, а обикновенни скамейки. Нямаха прибори. Имаха диспенсери за слафетки. Не правиха скъпи сосове, които, като им сметнеш цената и труда, ти излизат по 200-300 евро на литър. Купуваха туби от Heinz и ги смесваха на място. Нямаха месо, сущено по една година. Нямах и вина, на обща стойност 100 000 евро в мазето. Месечните им раходи бяха също малки. Те работиха там, защото не бе работа, която изискваше специално образование. Нямаха 7 -8 часа заготовки преди вечеря. Можеха да си позволят, да наемат пълен идиот за тази работа. Имаха по 5ма в кухнята, който се събираха, когато има много работа. Имаха по двама на касата. Нямаше ги 8те готвача, 4те студент готвача, нямаха 6 сервитьор, отделно мениждмент, сомалиер, както и екипа от 4 чистача.
Усилието и вложението им бе нищожно, спрямо това, на другите "ресторанти". Трудът, който полагаха, бе много по-малък. А печалбите им са огромни. Тези с бургерите бяха също готвачи, на високо ниво, но не искаха, да се блъскат толкова много, за толкова малко.

И тук идва, момента, в който трява да се запиташ, кой считаш за успех. Първият има репект и реноме, на готвач от световна класа. Той винаги ще може да си намери работа и да привлече инвеститори. Той има уменията, славата и знанията, за да бъде добър готвач. Висшата кухня, виното и доброто настроение са неговият живот. Не е богат, но не можеш да го наречеш беден. Вторите, въртят бургери и правят луди пари. Ако бургерджийницата им се затрие, никой няма да си спомня за нея и след 3 дена. Едва ли, ще успеят да отворят наново, ако фалират. Работата е, че вече отварят 3ти обект. Имат достатъчно пари, а плануват, да имат над 20 обекта, до края на десетилетието. Изкарват феноменални суми, и ако продадът всичко, може да го инвестират по фондовете и цял живот, да не си мръднат пръста за нищо. Не искам да омолажавам трудът на когото и да е било. Прсото посочвам, че всеки един, от тези хора, счита себе си за успял и задоволен в кариерно и финансово отношение. За първият, вторите двама са мързеливи, които искат лесни пари. За тях обаче, първият е тотално ненормален, който си продава здравето, за не толкова хубави суми.

Та моят приятел напусна ресторанта, след няколко тежки години и потърси работа другаде (имаше няколко апетитни оферти, още на другия ден). Искаше друго предизвикателство, но аз вярвам, че имаше нужда от една дълга и здрава почивка. Тези с бургерите, още си работят, но истината е, че определено не полагат толкова усилия и макар, да има клиенти, не са толкова успешни, колкото бяха в началото.

Та виж - да се върнем към усилията - всеки от тях е планувал и е вложил себе си и уменията си, по различен начин. Понавам много бачкатори, които работя на две работи, а в събота и неделя, може да заместват някой познат, за екстра пари. Мързеливи ли са ? Не, разбира се ! Просто не са намерили възожност, да инвестират усилията си, в нещо, което би плащало по-добре. Други са просто щастливи, с това, което правят. Не е нужно, да лежиш като дракон върху купчина злато, или да си директор на голяма корпорация (което е същото, като предходното), за да се считаш за успял. Всичко е до възможност. А по-точно, до разпознаването и осъществяването на тази възможност.

А за работата на българина.
Чувам от млади българи, как в чужбина, всеки ходил сутринта на работа и се прибирал, чак следобяд. Като знам, че в Западна Европа, хората масово работя по 7.5-8 часа на ден, направо се чудя, как може да е проблем ? Нима в България, хората работят по-малко ? Нима има много такива, които отива на работа в 09:00 сутринта и се прибират в 14:00 ? Аз не познавам, човек, на пълен работен договор, който да работи под 8 часа на ден. Повечето работя по 10. Повечето работят от понеделник до петък, но има такива, който работя и през съботите и неделите.
Но въщо така, виждам и различия, не със всички, но с доста, от чуждите страни, когато заговорим за младите и работата. В България, рядко се случва, някой да работи от 14 или 15 годишен. Има често 16-17 годишни сервитьорки, но за повечето не е реална работа, а начин за прекарване на времето. Доста хора, не са работели редовно, за повече от 2 месеца през лятото на морето, чак до година след завършването на университета.
В Скандинавието, доста от младите се хващата да работят като касиери, чистачи, разносвачи, готвачи, сервитьори, а доста често и като чираци от рано. Много рядко е, да видиш на касата, хора над 21-2 годишна възраст.
В България, можеш да завършиш училище, като само си четеш уроците. Аз съм живо доказателство ! Завърших езикова с 5.20 успех, а може би съм написал едва една пета, от всички свой домашни. Просто научих, как да уча за контролни и класни. Това бе достатъчно. Но от приятели, знам, че в чуджите уличища, доста често, имаш проекти, които изискват, да се откъснеш от училищната среда, да работиш с други хора и да положиш реални усилия, още от 4-5 клас. Чувам, че вече се залага на групова работа в училищата, и се радвам, защото често виждам, че някак си, ние оперираме като единици, а не като цяло, и отнема време, човек да се пригоди, към такава среда, ако не е свикнал още от училище. Според мен, от там идва, идеята, че "българина не е свикнал да работи". Имахме часове по Труд и Нещо си (не им помня и името, сметнете, колко полезни и важни са били, но съм сигурен, че имах 6.00 от тях), преди 6-7 години, но бяха пълен фарс. Просто нямам условията и обучението, да работим от млади. Не мога да кажа, че сме мързеливи или неспособни. Това не е така. Разбира се, винаги се намират ленивци, но това е така, за всеки един народ.

Това са моите разбъркани мисли по-въпроса. Неделята не ми е силен ден. Приятна седмица на всички и дано положените усилия, върху каквото и да е било, ви възнаградят подобаваща.

12.   От авторката на темата:
Благодаря за коментарите на всички. Интересно е, че всички съвпадат с моето виждане по този въпрос...
Някой ме попита какво е според мен успял човек. Това няма значение. В тази тема визирам това, за което най-често се използва тази дума, а именно забогатял по някакъв начин. Това, което ме провокира да я напиша, са коментарите и стереотипите по отношение на тези, които се оплакват от ниски доходи, от това, че са експлоатирани на работното място и т. н. Коментарите винаги са, че са мрънкачи, завистници, че са мързеливи, да си вземат живота в ръце и т. н. Някои коментиращи дават пример със себе си, как били "успели" с много труд, колко трудно им е било, без да си дават сметка, че освен това, са имали и голям късмет, както каза някой "да са на точното място в точния момент". Че много голяма част от "оплакващите се" не се трудят по-малко, не им е по-лесно, не са по-малко заслужили, но просто не са имали техния "късмет". И се оплакват "основателно", така да се каже. И не са мързеливи. Разбира се, това не се отнася до всички, но при положение, че не знаеш какви са обстоятелствата около даден човек, не би трябвало да лепваш етикети и да правиш заключения. Номер 6 го е казал/а много добре: "Напоследък стана модерно човек ако нещо тръгне да се оплаква веднага да го изкарват, че се прави на жертва. Както е в случая - не съм успял- мързелив си, не мога повече - стегни се, чувствам се зле- не си само ти и т. н. Мен малко това започна да ме дразни, защото едно е да се оплакваш и оправдаваш когато нещо наистина зависи от теб и можеш без проблем да го свършиш, съвсем друго е когато всички обстоятелства са против теб и си с вързани ръце. "
Ето точно за това беше темата.

13.   Поздравления за добрата тема. Комбинацията МЪРЗЕЛИВ БОГАТ не съществува. Включително не съществува сред хората, които са изкарали парите си с някакъв вид далавери. Познавам български и руски олигарси, които работят буквално от 5 ч. сутринта до 22 часа вечерта и има хора, които спят 3 часа на ден. От нищо - нищо.
Никой мързелив човек не може да забогатее освен от ТОТО и по наследство - второто е много често срещано все пак.

За рискът е права Авторката - Риск печели, риск губи. Човек трябва да има идея, която да е много добре премислена и да се занимава винаги с това, в което е по-добър от другите. Няма значение в каква област си - може да си ядрен физик, може да си готвач - прави това, в което си най-добър и можеш и да забогатееш / успееш в живота. Поемането на риск само по себе си обаче не гарантира успеха, а може да те руинира до живот.

Не че богатството е цел някаква, която си заслужава. Успехът има различни лица.
За мен успял е човекът, който е щастлив с това, което прави, с живота си като цяло - личен и професионален.
Може да си успял като учител, но и като човек, който работи във фирма „Чистота“. В моя квартал минават едни малки, нови камиончета, които събират боклука и на тях висят двама цигани, които изглеждат доста щастливи - смеят се като шофьорът даде газ, скачат с голяма енергия да си вършат работата. За мен те са успяли хора. Може би идват от най-голямо гето и са първите със сигурна работа в семейството си... доволни са и имат висок социален статус в общността си.

За работата в чужбина е съвсем друга тема. Аз съм учила в Германия, живяла съм и работила съм в Австрия, Германия, Холандия, България, САЩ, отделно съм работила с хора от целия свят. Едно важи не само за България, но и за много неразвити страни, така както за южни страни и страни от Източна Европа - концентрацията на труда не е толкова висока като в развитите страни.
Какво ще рече това - особено в Западна Европа са много високи допълнителните разходи за 1 работно място и често се случва вместо 2ма души, работата да трябва да се върши от 1 човек дори да е разнородна, може дори 1 човек да върши работа за 3ма. За работно време от 8 часа и за почивните дни у нас мечтаят много хора. В Холандия има 2 - 3 почивни дни в годината освен събота и неделя - Денят на краля, за Коледа 1 или 2 дни и за Великден 1 ден. Това е. Дори на 1ви май се работи и хората имат много по-малко почивни дни и отпуска по принцип.
Да не говоря за Германия, където работното време може да ти е отворено....

У нас все още не се работи толкова здраво и това не го казвам като нещо отрицателно, а напротив- повишава качеството на живот и прави България по-привлекателна за работа и живот. Ние също смятаме да се установим един ден за постоянно у нас, но като човек, който е ръководил българи знам, че българите могат да работят много здраво и изобщо да не работят - зависи от ръководството. Немците работят много здраво или са безработни. Шляене и отбиване на номер няма. Американците пък работят според способностите си/възможностите си и пак им трябва надзирател. Най-мързелив народ са пък холандците, но това е друга тема.
Който е работил съвестно у нас, той и в чужбина ще работи. Това е по-скоро личностна, не национална характеристика
Без работа обаче няма как да успее човек в живота независимо с какво ще се занимава.

14.   13, големи глупости си надробила. Най-много ми хареса как холандците, които нямат време да се обърнат даже. Истината, обаче, е "леко" по-различна: http://www.economic.bg/bg/news/8/stranata-v-koyato-polovinata-zhiteli-rabotyat-na-polovin-raboten-den.html

Следващия път понамали измислиците и общите съчинения.

15.   14, не знам за Холандия, но във Франция вече все повече хора минават на 4-дневна работна седмица. Засега са многодетните майки, или жени след майчинство, университетски преподаватели, високо-платени специалисти, но се надявам че до 10-ина години цялата нация ще е на 4-дневна работна седмица.
Събота и неделя се почива, след това - сряда. Но негласното споразумение е, че в сряда повечето държавни учреждения и фирми работят, та човек да може да си свърши и разни други административни работи, като например прехвърляне на наследство, счетоводно обслужване, оправяне на документите на фирма, ако има такава и т.н.

На мен лично 4-дневната работна седмица много ми допада - човек почти няма усещането, че работи (дори и да работи интензивно) - тъкмо започне да ти писва и хоп! почивка, излет в планината, срещи с приятели, и след един ден - с нови сили на работа!

Та българинът не само, че не е мързелив, ами даже е принуден да работи супер здраво, и в България, а да не говорим за чужбина, където обикновено започва от нулата...

16.   Не е срамно да си беден, но да се срамуваш от това, е срамно!