Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   2, допускаш грешка и си правиш генерални изводи само от една тясна камбанария. Хората са завистливи - така е, вярно, въпросът е защо? Хората са алчни - така е, вярно е, въпросът е защо?
Когато в училище на Иванчо пишат 6, а на Петърчо - 3, не пораждали това у детето неприязън. Когато учителката каже на едно дете ", сгрешил си - не е написано правилно", с какво ми помага това, каква информация дава на детето? Никаква. Ако детето сгреши дума не е ли по-добре да каже "много добре, но нека ти покажа би станало още по-добре".
Когато бащата порицава Петърчо, че няма оценките на Иванчо и не се учи добре, а Иванчо доволен седи отстрани какво мислиш предизвиква у Петърчо - няма ли Петърчо някой ден с цената на всичко да поиска да има неща, които стриктният Иванчо не би изкарал по честен път, като голям инженер.
Въпросът е много комплексен - сега има пари, като средство за размяна и съответно, докато има някакво средство за размяна, хората постоянно ще се стремят да се сдобиват с повече от него за да се осигуряват - ще има сива икономика, ще процъфтява капитализма, ще има корупция, ще има войни, проституция и каквото се сетиш, завист. Защото как да гледа Асен, който е израснал по сиропиталищата и най-вероятно ще работи кофти работа до края на живота си, как да гледа той на Стефан, на когото баща му е развил бизнес и Стефан само бере плодовете - кара скъпи коли, има жени, които Асен не би и сънувал. Как да гледат другояче на Асен жените, когато знаят, че парата е царицата и че в тоя несигурен свят, този с парите може да си купи каквото поиска - той има власт.
Не е проблемът в самите хора, те са просто отражение на средата си - продукти са на тази среда, защото вниманието им е насочено натам, накъдето гледат всички и те желаят това, което всички желаят, знаейки, че щом го добият, ще придобият уважението на другите. Има един цитат, че парите дават таланти и оригиналност, съответно и всеки се стреми как да изкара пари, как да стане известен - някои минават в сивата икономика, защото това знаят - това правят.
Попитай ескимоса какво иска и той няма да ти каже луксозен автомобил или апартамент в Милано, защото тези неща не представляват ценност за общността, в която той живее - а човек е продукт на средата си. Ти сам си го видял това. Накъдето е насочено вниманието на човека, на там и гледа. Въпросът не е, че хората са лоши по рождение - средата им, много обстоятелства, много причинно-следствени връзки и като цяло ценността, която обществото придава на парите, като необходимо средство за оцеляване ги прави да търсят начини да ги правят, затова и ще има клипове с голи кълки, трафик на хора, наркотици и оръжие, войни, затова и държавите с големи територии ще живеят добре, а тези с малките ще са в зависимост, а оттам, за да запазват държавността си, ще насаждат патриотизъм, който пък ще води до ненавист към други народи, раси и националности. Ето откъде ти идва злото, добри и лоши няма - обществото ги формира. Когато съседа ти има два сандвича, а ти си гладен, знаейки, че обществото цени парите и богатите, той ще запази едни за себе си, а другия ще продаде, от което ще си купи семена за картофи, ще ги посади, ще събере пожънатото от труда му и ще продаде картофите, от което и ще богатее, докато другия ще се принуди да краде. Когато попиташ хората "може ли човек да научи 20-30 думи", те ще ти отговорят: "много ясно", но, когато някоя манекенка обърка няколко столици, вместо да я поощрят, виждайки, че повечето коментари са присмехулнически и останалата част от хората също се напъват да измислят кой от кой по-саркастични и осмиващи коментари, не съзнавайки какво докарват на съответния човек и как го нараняват.
Но злото не е само и в капитализма, при комунизма, докато аз и ти живеем нормално, без икономиката да търпи кой знае какъв ръст, от което и ние да сме се примирили донякъде, не знаейки нищо по-добро, то децата на власт имащите ще живеят добре, ще са по-образовани и животът им ще протича леко - няма ли това да доведе също до протести, и още как, че ще доведе.
Виждаш ли, хората са продукти на средата си, а не лоши по рождение. Ти може да намериш любов, а може и да не намериш - може да намериш добри другари, а може и да не намериш, но ако ти не намериш, а аз да, как говорейки ти, че тези неща съществуват ти ще повярваш, след като от твоя опит не си познал тези неща? ! Мнението ти е крайно субективно. Ядосан си на нещо, това те е карало да пишеш. Влез след 3 години тук и прочети какво си написал, след това виж за себе си, мислиш ли същото. Мисълта се мени, няма нищо, което да не се развива.
4

7.   Аз като спрях цигарите, алкохола, по купони и дискоитеки не ходя отдавна. Не ми харесват вече тия майтапения и псувания. Не ходя по кафенета, защото не пия и газирани напитки (прецакаха ми корема с годините и ги спрях) а и по на сметка ти излиза да си купиш 500 мл. газирана напитка, за 1. 30 лв. отколкото 250 мл. да пиеш от заведение и да дадеш минимум 2. 50 лв. Така че, спрях да ходя на кафенета (тдавна)
И музики и филми съм спрял, а когато бях още активен в слушането на музика и гледане на филми, то интересите ми са коренно различни от който и да е българин... ъндърграунд рап (американски) и комедии от 30-те, до 60-те години...
Пак, с такива вкусове, как да имам приятели, да отворя приказка с някой... и ги спрях и си е същото. Няма смисъл.
Наркотиците (тревата) съм спрял отдавна и кажи как да имам приятели?
То приятелствата на това се крепят и така се и създават.
Чрез някви материални неща.

Истинските приятели са тея от детската градина и от 1-ви клас, до 3-4-ти с които си се запознал и израстнал през годините. Минали сте през много неща и пак заедно сте си останали.

А това по-горното което споделях, за това как се създават приятелства (или по-скоро компании) то това е, за да уточня, че не си ли завързал приятел от детската градина, и от първи клас, то не очаквай, че лесно ще намериш (или че ще намериш) приятел от 7-ми или от 9-ти клас и нагоре.

Просто ще намериш компания
компания за алкохол, за трева, за дискотека и т. н.
;)

8.   1, благодаря ти, че сподели. Съгласен съм, че ако търсиш някого постоянно, но той теб не, тогава не ти е приятел. Всъщност, не съм човек, който никога не е имал приятели, както може би излиза. През годините съм имал, най-вече в ученическите и студентските години. Въпросът е, че през последните няколко, нямам и с някои се разделихме тъкмо по споменатата причина. Например, има човек, който търсех периодично и, с който излизахме на по бира винаги, когато предложа, но щом престанах да го търся, и той не се сети нито веднъж, вече 3-4 години. Винаги съм усещал лицемерие у него и сега, когато се съберем някъде с повече хора и той е там, просто не инвестирам никакво време за да развиваме стабилни отношения. Знам, че не си заслужава.

2, изчетох всичко, естествено, нали затова съм пуснал темата. Като цяло, не съм съгласен с теб, но имаш и точни попадения. :) Прав си, че има такива хора, но няма такова понятие като българин. Кой е този българин? Например, не се виждам в описанието за завистлив човек. Напротив, радвам се, когато някой е по-успешен от мен и се опитвам да попия от качествата му, които говодят към успеха. Нямам собствен бизнес, но имам добре платена работа. И знаеш ли кой е един от най-уважаваните от мен хора, които изобщо познавам? Прекият ми ръководител. Защото виждам, че умее да създава положителна работна атмосфера, защото ми харесва, че е професионалист в областта си, защото виждам, че инвестира страшно много в непрекъснатото си усъвършенстване. Наред с това прави и странични финансови инвестиции и спокойно може да не работи нищо, но въпреки това го прави, защото иначе не би се чувствал пълноценен човек. И точно тук съм съгласен с теб. Не ме интересува никой, който ме дърпа или може да ме дърпа надолу. Има много такива хора. Най-голям отпечатък е оставил един приятел от детските години, който ми беше много близък, но с който се разделихме, защото не успя да се реализира (поне така мисля). По негово желание. Аз винаги съм го уважавал, защото имаше наистина кофти семейство, но беше човечен дълбоко под агресивната си същност. Виждал съм как пребива човек, просто защото е бил нахъскван от други негови "приятели", без никаква друга причина. Беше пламнал голям скандал тогава, защото беше брутално и добре, че го разтървахме преди да го е пратил в болница. Но с мен беше приятел. Споделяше ми, давах му съвети и всичко беше ОК. През последните години комарът му изигра много кофти номер. Трябваше да пътува из цяла Европа, работейки какво ли не, за да събере парите и да ги плати, за да не го претрепят някъде. Успя и накрая се върна в България, където работи за пари под средното за страната. През всички тези години, когато пътуваше, винаги се обаждаше ако си дойде. Сега, вече 3 години след като се върна за постоянно, не ме е потърсил нито веднъж, а ако му пиша не ми отговаря, въпреки че вижда съобщенията ми. Телефон му нямам, заради това, че пътуваше и ги сменяше постоянно. Мога да го взема от други хора, но не искам. Последния път, когато се видяхме, всичко беше напред. Сам предложи да се видим, беше готино да се видим. След това обменяхме съобщения доста дълго време, правех му малки услуги в България. И изведнъж всичко спря. Без да сме имали каквито и да е пререкания. И знаеш ли кога стана това? Когато закупих собствено жилище. Подозренията ми са, че това се разчу, въпреки че никога не съм давал гласност (не обичам да парадирам с материални неща и да карам хората, които не могат да си ги позволят, да се чувстват зле). Смятам, че е станало дума за това, когато се е срещал с един конкретен човек и това е породило завист у моя приятел, който блъска години наред за да си плати дълговете, сега няма нищо и работи за малко пари. Не го разбирам, няколко пъти го търсих, но просто мълчи... Така, че да, има хора, които завиждат и не могат да приемат някой да е по-добре от тях, но аз не се олицетворявам с този така обсъждан българин, за който всички говорят. Наистина, трябва да следваме мечтите ти, а препъни-камъните просто да избутваме от пътя си.
Момичето ми е супер, благодаря! Когато се взехме нямах 1 лев в джоба си. И сега никога не ме гледа в ръцете. Млада, успешна и самостоятелна жена. С кифла не бих могъл да живея.

3, здрасти! Радвам, се, че темата ти харесва! Ще се радвам ако е полезна на повече хора. Знаеш ли, сега си във възраст, когато можеш да създадеш много готини приятелства и ти го пожелавам. След това, поглеждайки назад, става по-трудно. Хората стават по-дистанцирани, започват да се развиват в професионален план, а като дойдат децата става страшно. Всеки започва да се прави на много зает, което е вярно до известна степен, но вярването ми е, че ако има желание - има и начин. Права си, че човешкото поведение е сложно. И въпреки еволюцията си, все още твърде често сме водени от първични инстинкти. Наскоро срещнах някъде твърдение, които ми хареса, а именно, че човешкото поведение е просто маска. Всеки от нас има една или повече, които носи. Маска, която е моделирана от обществото ни и която се смята за приемлива. Но вътре в себе си, всеки от нас, е див звяр. Някои умеят да се контролират добре, други не толкова, но всеки е първично същество. Сега, когато се интересувам повече от човешките взаимоотношения, четейки и гледайки различни материали, виждам колко много малки грешки допускаме в общуването си. Как малките камъчета наистина са пагубни за каруцата. Колкото и да си мислим, че сме сложни същества, продължаваме да се водим от съвсем първични инстинкти. Интересно е. :)

4, в ученическите години определено е по-лесно. Особено в началото, до около 7-клас, за мен, беше съвсем лесно. Бъдейки интроверт, също като теб, предлагах интересни занимания и децата просто ме търсеха. Не ми се налагаше да влагам никакви усилия. Случвало се е да има спор кой ще седи с мен в определени часове. Имаше график. В пубертета нещата започнаха да се влошават, защото никога не съм бил келеме, а повечето момчета станаха такива. От твоето обкръжение се определям като разумният. Този, който подсъзнателно изпусна по-надолу в историята си. :) Това не е случайно. Наистина, нещата са комплексни. За съжаление не можем да върнем времето и да поправим грешките си. Колкото и да се усъвършенстваме като индивиди, ще продължаваме да допускаме нови и нови грешки, за които ще съжаляваме напред. Неизбежно е.

7, както казах и на 4, прав си, че в детските години се създават най-добрите приятелства. С човека, който описах по-нагоре, комарджията, бяхме приятели около 20 години. От първи клас, до преди 3 години... И въпреки това, вече не сме. Ходи разбери. Иначе съм съгласен, че в средите, които описваш, се създават повече приятелства. Но това истински приятелства ли са или просто начин за развлечение, за убиване на времето, за бягане от проблемите? За мен това са познанства с общи егоистични интереси, които нямат нищо градивно и стойностно зад себе си. Можеш ли да разчиташ на човек, с който се напиваш 3 пъти седмично и, който спи проснат на улицата, защото е мъртво пиян? Не. Няма смисъл от такива "приятелства".

Изобщо, отношенията между хората са наистина доста неразбираеми за мен. Имах приятелка (не интимна) от студентските години. Бяхме неразделни. На лекции заедно, след лекции пак. Изобщо, голяма партия бяхме и след като завършихме настоя да поддържаме стабилна връзка един с друг и да не изоставяме приятелството си. Тя не живее в София, където учехме и живея, но е родена тук. Омъжи се във Враца и си идва периодично насам. През първите 2-3 години си пишехме и чувахме доста често, но нито веднъж не се обади да се видим, когато е в града. Подканих я 2-3 пъти, на мен това ми е прагът, всеки път обещаваше за следващия и все казваше, че била много набързо тук. Спрях да я питам. Спряхме и да си пишем. Сега се сещаме един за друг само по празници. За мен това не са приятелски отношения и я тествах на 2-3 пъти, примерно за Коледа, да не й честитя изобщо. Тя се сеща, аз тогава й отговарям, но тези съобщения нямат никаква стойност за мен. Вече дори не се питаме как сме, само обменяме шаблонни пожелания.
Друг приятел, пак то студентските години, пак държеше много да поддържаме връзка. Последния път ми писа, че иска да се видим, било му домъчняло. Супер много се зарадвах, защото го уважавам много и е голям веселяк, който не се съобразява с нищо и никого, освен с приятелите си. Разбрахме се да се чуем на следващия ден, за да се разберем за час. Звъннах му и ми затвори. Не ми върна обаждането. Видях го 2 години по-късно, случайно, на морето. Видяхме се за 1-2 часа. Каза, че ще ми звънне да се видим и в София. Не се обади.

9.   Повечето от коментарите не са по темата. Автора не ви пита дали истинско приятелство съществува или не.

10.   От автора до 9: Да, благодаря ти! Наистина, ще ми се темата да се развива малко по-различно и с повече примери за приятелство, а не за неприятелство, макар че и аз дадох такива. Нахоквам се! :)

11.   8, разумният най-често не е интроверт и не страни от другите, не е зубър, не седи на чина без да става. Той пие, но чаша бира, а когато някой се напие не го упреква - просто, когато се пусне лаф за някоя смешна история се забавлява с другите. Той знае, че не трябва да се прави на тежкар, защото, ако излезе ситуация, самата тя ще говори за него, няма нужда да е красноречив за смелостта си. Имаше такива момчета, но, както казах понякога се съчетават по 2-3 типа. В студентските години е същото, но трябва да хванеш нещата отначало... ако искаш да се социализираш, не е важно дали пиеш или пушиш - въпроса е, че когато се събират и запознават на 1-2 учебен ден, да си в играта. Въпросът не е да ходиш по дискотеки, но първите дни, там една чаша бира няма да те убие, а след това си продължаваш да излизаш с хората и без нужда от дискотеки, може и по домашно, разговори, разходки в парка, приятелка и т. н.
Най-често понеже от училище се разпръскват по чужди университети, хващаш някой стар познат, който учи другаде и оттам се завързват нови контакти. Но както казах хората са различни, сега като ги гледам, не всички от старото ми обкръжение са социални, някои, както знам за такива случаи, ако пропуснат първата седмица, две от учебната година в университета, после трудно си намират приятели. А в университета винаги се разбиват на групи, никога няма една обща компания - само от начало, на първия 8ми декември, после е по симпатии, който с когото си е допаднал.
С тези от детство се поддържа връзка, но, ако са на хиляди километри, все пак контакта е ограничен - каните се един друг, ако единият си дойде, се виждате и т. н. Ако сте в една държава супер, но не винаги става така, защото може да сте в различни градове и прочие.
Късните приятелства - като студент - също важат, но пак е относително, доколко ще поддържате връзка след 4-те години.
Има много обстоятелства и щрихи - имаше деца, които са инвалиди, например, и трябваше да си стоят вкъщи. Също имаше отритнати още от училище - винаги този, който страни или някое циганче. Обаче винаги нещо ви обединява - 1вия фактор е винаги училището - всички го мразят(в университета или учите нещо, което обичате, или лекциите са ви скучни - това е общото), после вече е спортът, игрите(футбол, баскетбол) и общите случки, които сте преживели, а също и много, много бъзици, които помниш дълго.
Обаче, ако старите познанства са поизгубени(по една или друга причина), то, ако работата ти позволява да пътуваш или да правиш нещо, което не изисква еднотипност, то може да се създават и нови познанства, които да са трайни.
Ти може да си разумен, да си глава(т. е. да си умен), да си силен - въпросът е да не се поставяш над другите - и затова и ще те уважават, няма да ти го казват пряко, но ще се усеща, докато, ако си всезнайко или ако се правиш на побойник, то... ще търпиш подигравки, само че за университета не са характерни побойниците толкова.
Забелязал съм, че човек не обича по-умните(защото той се смята самия за умен), затова на умния не му трябва да го изказва - то просто си личи от спокойствието, разсъжденията и разговорите. Понеже хората от малки ги учат, че трябва да са първи сред другите, децата често казват "аз бягам по-бързо от теб" - "ок", ще отговоря, "възможно е дори да бягаш не само по-бързо, но и два пъти по-бързо"... т. е. ти виждаш, че за теб няма никакво значение кой бяга по-бързо, това не би разрешило никакъв проблем, но другия те обиква. Може да си по-силен, по-бърз, по-умен, но, когато се снижаваш, само тогава ти го признават и то никога в първо лице. Аз помня как за някои момчета сме говорили с възторг, колко са умни, печени, весели, а как на други сме коментирали излагациите. Разликата е, че тия вторите вярват, че са такива за каквито се представят и оттам всички ги взимат на подбив и те постоянно искат да се доказват, докато например един "весел" тип и сам надсмивайки се на някоя своя глупост, прави всички да го обикнат. Просто така работят нещата.
Виж по телевизията, когато някой обърка 5 столици как го обявяват за глупав. Няма човек, който да не може да научи към 400 думи, ако няма някакви умствени отклонения - било то физически или психически - но, понеже тези хора се държат горделиво, то тяхното падение винаги е забавно на публиката. А се държат горделиво, защото хората ги осмиват - да не биха ги осмивали, те просто ще си живеят и толкова, но самите хора пък смятат, че осмивайки манекенките, това е единственият начин това, което пропагандират манекенките да се изкорени. Аз го написах в коментар номер 6 - човек е продукт на средата си - всички приемат славата и парите за нещо желано, съответно и всеки се стреми към тях(ще имаш сива икономика - проституция, трафик на хора и наркотици, нелегална дейност от всякакъв род, корупция, винаги), хората не са нито добри, нито лоши - те са продукт на средата си. Ако някое дете слуша от малко в семейството си "майка им и ма**ли", е логично, че ще мрази цигани. Когато четем как хан Крум завладява аварския хаганат или за завоеванията на Симеон се радваме, но, четейки как Византия ни е завладяла - не се гордеем с това, тъй като обаче Византия вече не съществува, то Турция си е пряк наследник на Османската империя и съответно омразата ще е насочена винаги натам. Въпросът е: кое е подтиквало и сега подтиква народите да воюват и защо държавите на нашата планета не знаят по-добър начин за съжителство, от това едните да живеят добре а другите зле. Как това може да се реши аз не знам. Има различни теории, само знам, че с пари и средства за размяна няма да стане, тъй като от както свят светува това не е помогнало кой знае как, но знам също и че при наличните ни технологии и знания, думата дефицит може да изчезне от учебниците по икономика. Плащаме за гориво, защото горивото е изчерпаем източник - съответно според добива и транспорта, цената ще варира в различните години - но електричеството е неизчерпаем източник. Въпросът е могат ли, с наличните ни знания и технологии, да се създадат транспортни средства от източници, които да са лесно и взаимозаменяеми - ако да, то вече няма да има дефицит, защото ако произвеждаш коли от един материал и той привършва, но имаш резервен, който по свойства не отстъпва на другия, то нещата почват да стават различни. Сега технологиите са насочени на там как да пазят устройството на държавите - атомни бомби, ракети, оръжия... защото добрият живот на големите държави се гради на робския труд на подчинените територии, както африканските колонии на Агнлия, Франция; както подчинените от испанците земи в Южна и Северна Америка. Докато знаеш, че парите могат да ти донесат повече територия, по-добър живот, повече от всичко - ти ще се стремиш към тях, а славата е просто вторичен продукт, защото известността е, ако не ключ, то поне старовремска ключалка през, която повечето хора да достигнат до съкровището на добрия и уважаван от всички живот. Разбира се има и известни хора, които не стават богати, за тях отключването на ключалката си остава непосилна задача, но стремежите са все същите от всички.
Като добавка - това ще поощрява и приятелства от финансова гледна точка, ако лице Х плаща на другите 4-ма, разкарва ги с чисто новия си бенц, насам-натам, то за тях това приятелство е съкровище - има и такива приятелства и там интереса е материален, ако такъв загуби положението си, може и да не го потърсят повече.

12.   Автор:

11, изчетох ти поста, но си засегнал толкова много житейски въпроси, че няма да успея да отговоря на всички. Благодаря за ценното мнение!

Какво става? Темата е доста тиха. Все такива, без приятели, ли сме се събрали? Давайте смело. Споделете какви хора са най-близките от обкръжението ви.

13.   Авторе, аз съм на 34 и до преди десетина години щях да отговоря без да се замислям, че имам истински приятели. Сега обаче положението е доста по-различно и честно казано, не знам дали имам истински приятели. Знам само, че хората, на които най-много вярвах и си мислех, че ще сме заедно до живот, ме изоставиха без да има някаква причина. Номер 2 като цяло е написал верни неща, просто не е трябвало да генерализира толкова. Много от нас наистина са злобни, завистливи, алчни и невъзпитани. Примери колкото искаш, като започнем от движението по пътищата и стигнем до съседите. В квартала, където живея например, много хора са си решили, че улиците са техни и ако някой спре на "тяхното" място, му режат гумите. С доста от хората буквално не се познаваме изобщо, нищо че живеем повече от 10 години "заедно". Гледат намусено, надменно, ако опиташ да поздравиш се обръщат на другата страна. Държат децата си като някакви затворници у тях. Предполагам, че им е под "достойнството" да ги съберат с останалите. По подобен начин се промени може би най-добрият ми приятел, с който израснахме заедно. От ведър, усмихнат, възпитан и винаги готов да помогне, се превърна типичен бай Ганьо. Злобен, завистлив и тарикат на дребно. Случи се толкова бързо, че го осъзнах години след това. Просто се събра с лоша компания и се повлия. Наскоро си говорих с хора, живеещи доста време в чужбина. Техният син беше направо шокиран в какво са се превърнали връстниците му в България - пиене, пушене, чалга и тотална профанизация. Не, че и при нас няма нормални хора, но обикновено са нещо като 5 към 1 и повечето се страхуват да покажат, че са различни, понеже останалите ще ги отхвърлят или пък, защото няма да изглеждат "вървежни". Общо-взето в момента имам няколко човека, на които мисля, че мога да имам доверие и си помагаме взаимно.

14.   Изобщо не мога да си представя живота си без приятелите си. Това са точно трима човека, които определям като истински приятели. С мен са повече от 30 години. Истинските приятелства се създават в детството, в училище или по време на следване и остават малко на брой. На работно място няма как да се създадат, защото сте в конкуренция в някакъв момент, намесват се интереси. Много хора бъркат приятелството с добро познанство. За да нямаш един истински приятел, причината е в теб. Сам трябва да я откриеш.