 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Жив или Не!
преди: 7 години, 4 месеца, прочетена 1388 пъти
Историята ми е доста дълга, но ще се опитам да я споделя накратичко. Пиша я тук, защото имам нужда да я споделя, без да се обеснявам дали съм прав или не.
На над 30 години съм, а историята ми започва още от дете. На 8 по мое съгласие напуснах домът на майка ми и заживях на селото на баща ми (Те са се развели рано, не помня да са живели някога заедно. ) Причината бе една, не чувствах любов от страна на роднините ми в Градът, в който израснах, избрах малко село но обиколен от хора които ме обичаха такъв какъвто бях - ДЕТЕ. Живота беше прекрасен, пълен с толкова много радост през годините там, че и днес ми се насълзяват очите, когато се сетя за тези моменти. Но, като всяко нещо и Раят има край. На 14 години се наложи да се върна в градът, в който бях роден. И да заживея с Майката на мойта Майка. Там успях да живея едва 9 месеца - "първи курс"-, но за съжаление тези 9 месеца бяха най кошмарните 9 месеца в живота ми. Цялото ми светло бъдеще бе опитано да се пречупи и да се захвърли на боклука заедно с мен. 14-15 годишен разбрах, че светът не е толкова красив, колкото го виждах аз. Аз дори нямах право да мечтая за този свят. Обвинен, че сам съм взел това решение да отида там като дете, сега трябваще да си платя цената на това щестие. Във въпросната жена в която живеех- не я наричам своя баба, днес дори не мога да кажа, че е била и майка на моята майка - започнах да описвам всеки ден в дневник. Всеки шибан ден, в който оцелявах под супер тежки обвинения и упреци, че аз съм виновен за целия този хаус настъпил в семейсвото. Толкова често чувах, че не е трябвало да се раждам, че дори сам се убедих в това и везех решение, което ме превърна в личноста която съм днес. " Хората често ми казват забрави. С времето всичко се забравя. времето лекува. " Жалко, при мен нищо не действа. Болката и днес е толкова силна, колкото и тогава. Тогава не намерих решение, колкото и да се стараех да съм перфектен, нямаше никъкв резултат. Всичко в този дом беше по устав, на 15 вече трябваше да съм с мисленето на възрастен. Методите, по които бях възпитаван са може би едни от най-жестоките, които знам до момента. ( да отворя скоба - насилие над мен физическо не е имало, но защо по дяволите "бе" психическо!? ) От сърце пълно с любов и искренност, Тя успя да го превърне в студено и плачещо с кървави сълзи, молещо се за милост, която така и не намери в нейно лице. Взех решение, което и днес твърдя че ми влияе. На 14 години бях убеден, че не е трябвало да се раждам, но не това ме подтикна да действам, а факта, че най близките ми хора, тези в моя РАЙ ме отхвърлиха с претекст, че не може ли да ме издържат на квартира, и че ще трябва и втория срок да се върна при "БАБА МИ" в града. За Бога, аз и до днес не съм стъпвал в тях поради тези първи 6 месец, как тогава да съм искъл да се върна. Останах сам, убеден че съм грешка, и че на никого няма да липсвам. Направих го! Направих не мислимото, до тогава за мен. Бях си спетил пари за погребението. Да не съм в тежест на околните. Написах си последния ден в дневника. И с усмивка излязох да се разходя сред природата, в покрайнините на селото. Ако съм знаел тогава, че това ще усложни нещата, толкова много, никога не бих го написъл, но кой да мисли че ще се върна. Усмихвах се също, както преди тези 6 месеца, мислех си всички ще са добре, за мен и без това няма място тук. Два патрона, един пистолет и аз. Бях описъл всичко, бях го преценил до последния детайл, вземам оръжието на баща ми, и докато не се свърши не спирам. Тогава имаше само два патрона в касата! какво ли щеше да е с три вътре!? И двата патрона засякоха и двата патрона все още ги държа в секцията ни. Втория има три удъра от петлето. Първия два. Не един а пет опита направих и можех да продължа. Плачех и не спирах да опитвам, но си казах и утре е ден. ще ги изсуша и ще повторя. Очакваше ме изненада. Баща ми беше разбрал, че съм му взел пистолетът и малко ми се кара, но едва ли е било нещо важно тогава за мен. След два дена без избор да направя втори опит се върнах в гадът при човека, който показваше само, колко много ме ненавижда, а истината е, че лично тя ме покани да живея в тях, защото майка ми не искала да ме вижда и чува. И докато живея с нея, Тя щала да ни "стопли" отнощенията. Докато роднините ми в РАЯ не казваха лоша дума за тия ГРАЖДАНИ. Повярвайте ми чувах само истории, които не ме засягаха, но пряко рефлектираха върхо мен, за близки те ми, на които до този момент, аз им се прекланях за човечноста и добротата. Контраста между двата рода беше толкова голям колкото между бялото и черното. Върнах се и взех дневника, започнах да обмислям най-подходящото време да повторя опита. Дневника още се пази до двата патрона, но когато бе намерен адът в който живеех пламна толкова силно, че смятам и сега гори в Мен.
Жив съм! Съзнанието ми е запечатало, толкова болка в детето което бях, че и на лекари ходих, на врачки и на сбирки с подобен род проблеми, но нищо не помага. Всеки предложи "рецепта", която спазвах, но уви. Не се получава и до днес. Не знам дали тук мога да намеря помощ и дали изобщо ми е нужна такава, Но все си мислех че ако го напиша в нета. може и да се успокоя.
Жив съм, но на всяко погребение, на което ходя Питам, "защо не ме прибра и мен, когато исках". Вярвах, че силата, която ме е създала, може и да ме унищожи. Но тази сила още ме държи Жив.
Нищо след тези първи девет месеца не беще същото, както в рая от който и злязох. Вече няма Рай. Трябваше да се защитавам, защото и избора да умра не беше на дневен ред. Промених се. Станах жесток към хората. И дори към днешна дата им давам цялата си любов, но когато не получа същото, им отнемам всичко.
За мен няма значение дали съм те срещнал на улицата или си ми роднина, има значение само как ще се отнесеш към мен. Днес имам власта да управлявам всички. Всички, които се докоснаха до сърцето ми запазило Рая вътре в него. Тези всички хора се страхуват от ада, който Това сърце носи. Знам, че не мога да ОБИЧАМ, така като аз бях обичан, като дете. Опитвъл съм толкова много пъти да здържам негативните си мисли за хората около мен но не се получава. Всеки път казвам истината без значение дали ще ги нарани, дали това няма да е краят на връзката ни между нас. Хората се страхуват от мен. Аз съмия си давам сметка до колко жескок съм станал. от 14 годи вече съм семеен и много рядко допускам мислите ми да излизат от мен. и мам перфектното семейство. Но то не може да разбере какво е да си на 14-15 години и да те съсипят до толкова, че да мечтаеш за смърта. Вярвам само в тяхната обич. но повод стана за писмото друг факт в живота ми. Преди три седмици разбрах че един човек от преди 16 години не е спирал да мисли за мен. пазел е всичко което съм му дал. всяка вещ която е била моя е с него. Вярвайки, че никой не мисли за мен, защото съм "ЖИВОТНО"останах потресен. Този човек ми разказа всяко наше преживяване и интересно, от десетина години не се бях сещал за него, но всеки разказ го помних все едно е бил вчера. Аз знам че всичко извън обкражението ми ще пострада от мен, рано или късно. СЕГА се опитвам да предпазя този човек, но не знам как. Промених доста съдби, дадох живот на доста хора и отнех на други. Не на сила, но по моя вина. Хората ме обвиняват за това в което съм се превърнал, а аз смятам, че трябва да са виновни тези заради които се превърнах в това жестоко "копеле" имало е моменти, когато са ме молели да ги ударя, но да замълча да спра да исипвам болката с която са ме наранили. Толкова много ме учиха на жестокост, че забравих шесте години на обич и щастие, с които бях обсипан. Питам ви вас, всички вас, които сте видяли не малко в животите си, познавате и историите на вашите близки. Питам Ви, може ли да се поправи това!? Сторено преди толкова години, а още носещо последствия след себе си. Опитвам се да се променя, но виждам, че това е по лесен начин да покажа на човека отсреща, че Съм Живо същество и, че и аз мога да дишам на равно с него. Всеки, който се опита да ми даде насока в живота ми, как е по добре да живея му се пресмивам. Всеки опитъл се да се меси в личния ми живот го наранявам толкова добре, че никога не повтаря. Изкуството да унищожиш врагат си, а за мен май това са всички, съм го до усъвършенствал. Няма златна среда за мен, или едната крайност или другата. За мое съжаление се превърнах в по-лош и този, който мразя и до днес. Този, който с лека ръка унищожи всичко.
Наричан като дете боклук от него и как нищо нямало да стане от мен защото има 5 в края на срока, или защото докато изляза на вън и се запъхтявах- асматик съм. Сега същия този човек си преписва всички мои заслуги в живота, за негова сметка. И е прав. Ако не ме бе превърнал в звяр толкова рано, може би нямаше да оцелея сам в човешката джунгла. След Нея всеки ми се струва добър, но винаги с едно на ум. И ако сгреши... Защо за Бога не ме прибра...! Моята съвест вече не работи правилно, не и така като аз искам да работи. С леката си ръка, мога да се откажа от всичко, за да бъда за миг щаслив. А всеки ми казва "по-позитивен Тип не сме виждали" Факт, смея се много и на всичко. За мен КУПОН е дума, дори до тоалетната като отивам. Мога да расмея и смъртно болен с болеста му. но когато моята болка се появи, а това не става рядко през годините, няма земна сила която да ми помогне. Живея, но защо. Радвам хората около мен. а аз съм толкова нещастен. Те ме зареждат с усмивките си, но аз не се смея като тях. Весел съм, но саркастичен. Живее ми се а знам, че бъркам как. Всичко, което имам на този свят е НИЩО, ако немога да се смея от щастие. А щастието, аз съм го забравил как се чувства. Щастлив някак си, по себе си щаслив, но мъката ми е огромна за звяра в който съм сега.
Защо си с трува да живея се питам!?
Мъж, а плача, също като преди!!!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 7 години, 4 месеца hash: 97e03c208f |
|
| преди: 7 години, 4 месеца hash: 6aec8f96cf |
|
2. Смени обстановката. Имаш семейство, намали драмата. Каквото било - било. Да, банално е. Да, за човек като теб който е силно емоционално афектиран му звучи трудно да пусне емоциите, но трябва да го направиш.
|
| преди: 7 години, 4 месеца hash: 49063ec4ec |
|
3. Тъжна е, много е тъжна твоята история, но на света има само един човек, който може да ти помогне. Ти самият! Колкото и да те обича жена ти, каквито и приятели да имаш сега, ти и само ти можеш да решиш дали ще позволиш на миналото да те съсипе до живот или не. Рецепта няма, отговорите са вътре в теб, ти решаваш, дали винаги ще си останеш озлобен и гневен или ще позволиш на болката и гнева да си идат. Потърси в душата си, отговорът е там!
|
| преди: 7 години, 4 месеца hash: e766590bb1 |
|
4. Виж, отиди на психолог и му разкажи всичко това. Ти не си виновен за нищо. Виновни са родителите ти, че първо са оставили едно дете да взима решение при кого да отиде. Второ си расъл без майка, което винаги променя човека. Трето твоята баба и тя те е ударила, когато си бил тийнейджър-тоест доста чувствителен. Така че детството ти е доста сложно и затова и сега си объркан.
|
| преди: 7 години, 4 месеца hash: d70a07e3ef |
|
5. Значи първо искам да ти кажа, че супер много хора като деца и тинейджъри са се отнасяли гадно с нас.
И супер много хора продължават да се отнасят гадно с деца и тинейджъри!
Но ти съчувствам де.
Просто много ме е яд, че хората се отнасят супер гадно с децата и тинейджърите. Сега, ако беше на 14 примерно и ги пишеше тези неща щяха по - скоро да те нахокат тука и/или да ти кажат да се стягаш, да не се лигавиш, че на родителите ти им е тежко и да търпиш и на 18 да се изнесеш. А ако беше и от женски пол направо щеше да си изяден до последната костица.
Обаче сега след като си доста над 30, семеен (масите това много ги респектира) то мисля, че ще получиш подкрепа и разбиране.
Това го пиша сега, защото изпитах нужда да ти споделя, че супер много ме възмущава това нещо - как масите се отнасят към чувствата на децата и тинейджърите. Иначе както ти казах наистина ти съчувствам.
Съвета ми е да си гледаш децата и да се държиш готино с тях! Също да си угаждаш, без да си вредиш с разни дроги там примерно, да се наслаждаваш на всеки ден! И да спреш всякакви контакти с разните там роднини, които са те тормозили. Още сега да изгориш дневника, да хвърлиш тези патрони, и изобщо всички такива вещи от миналото ти - примерно снимки, предмети всичко - всичко да изгори и/или да отиде на боклука! Опитай се да се отнасяш към тези гадни години от живота ти, и към всеки и всичко свързано с тях, сякаш никога не са били! Това ще е най - гадното наказание за хората, които са се държали с теб гадно, независино дали са живи или не!
И също така ще е най - полезното нещо за теб и психиката ти!
|
...
| преди: 7 години, 4 месеца hash: 83cf0ccdfd |
|
6. Аз съм с 10тина години по малък от теб, но на преживявания- почти същото. С разликата че никога не съм обичан, поне винаги съм се чувствал сам. Човек като ме види би си казал, че имам материални вещи и добри родители, но не- ужасни са. Пред хората са мазняри и подлоги, а вкъщи ме обиждат и искат да ме бият... В резултат на това станах едно чудовище което иска да унищожава наред без значение непознат ли си или най- долния човек за мен от години наред. Не 1 път съм мислил как ще убия нашите и всички, които са ме наранили някога. Постоянно имам мисли за подобни отмъщения и сънища дори бих казал, че добри сънища нямам. За жалост имам и добра памет- помня всичко. Най- ироничното е, че не помня първите си 7 години, когато казват, че съм живял добре, когато съм живял на село. Нямам и един хубав спомен с нашите през тязи 7-8 години. Дори не помня лицата им. Но не, аз не се тормозя от това което съм. Започна да ми харесва, открих тренировките. Затворих се в себе си и действах по тази цел. И до ден днешен ми е трудно да общувам с хората нормално. Трудно ми е да казвам " Добър ден " трудно ми е да се подчинявам на някого, дори и за най - малкото, но се налага. И сега 10 години по- късно тренирам, дори след малко отивам на тренировка и като се сетя колко болка съм изпитал от това мое начинание се разплаквам от щастие, че съм оцелял от това. Доста хора биха казали, че съм глупав, защото бягам от нещата, за които хората мечтаят. НО не аз оцелях от тях и не съм пречупен и никога няма да бъда. История на 20 годишно момче :).
|
| преди: 7 години, 4 месеца hash: 4712f3ab50 |
|
7. Пич, не се занимавай с врачки, гадателки и т. н., нищо хубаво няма в тях. Единственото, което могат да направят е да те вкарат в още по-голяма пропаст. Истината и спасението са в Бога. Той не случайно те е запазил жив. Обърни се към Него и ще видиш как всичко си идва на мястото си. Аз не съм имал твоите проблеми, но пък бях изпаднал в една около 10 годишна дупка, без да има някаква адекватна причина и по-лошото, без да осъзнавам, че съм в такава. С няколко думи - животът ми се беше превърнал в една сивота. Както казах нямах никакви проблеми, но не бях щастлив, за което все си намирах причини - или приятелка нямах, или достатъчно пари, или и двете, и т. н. Бях станал като робот. Просто нямаше радост в душата ми, а даже не го осъзнавах. Единственото, което правех е да кроя планове за светлото бъдеще, когато щях да имам всичко необходимо, за да бъда щастлив. И така си ми минаваше живота - вяло и монотонно. В един момент Господ ми показа много ясно, че всъщност аз съм един голям щастливец и абсолютно всичко ми е повече от наред. От този момент нататък аз съм друг човек. Светлината и щастието се върнаха в живота ми. Радвам се на всеки един миг и благодаря на Господ, че ме спаси за пореден път. Вярвай в Бога, моли се и всичко ще ти се нареди. Имаш си семейство, приятели - какво по-хубаво от това. Да таиш негативизъм в себе си е една от най-големите грешки. Казвам ти го от опит.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
