Споделена история от Други |
Губя
преди: 7 години, 6 месеца, прочетена 1175 пъти
Не знам как да се изкажа точно, но усещам, че губя. Спомням си, когато бях дете, и имах приятели, имаше хора около мен, с които се чувствах свързан по някакъв начин. После нещата тръгнаха надолу и изгубих всички тия хора. И сега ги виждам, че те са продължили животите си, докато в един период аз потънах в тотална дупка. Не виждах смисъл да продължа да живея, но нямах и куража просто да приключа със себе с. Останах напълно сам и изолиран от света, защото на никого не му пукаше как се чувствам. Заради това станах егоист, стегнах се и продължих напред, изолирайки се тотално от хората. Вълк-единак. Чувствах се самотен, защото виждах момичета, по които бях се увличал през годините, а и те по мен, да се хващат с други типове, и изглеждаха доволни. Все едно си бях пропилял шансовете. И сега, напоследък, просто не ми пука за нищо. Тотална апатия. Не ми пука за хора, за университет, за работа, пари и т. н. Просто седя и премислям къде сбърках. А всъщност никъде не сбърках. Аз съм си такъв, такава ми е природата. Не съм емоционален, не умея да разчитам емоциите на останалите, което ме прави доста дървен в комуникацията ми с хората. Постоянно анализирам езика на тялото им, интонацията и всичко останало. Това ме изтощава и напряга, поради, което избягвам да се ангажирам особено много. А особено сега, когато ме налегна тази апатия, просто забивам слушалките и не говоря с никого, нямам желание. Изолацията и самотата също ме задушават постепенно. На моменти си мисля, че не мога да продължавам така, но не знам откъде да започна. Провалям се и в най-малките си опити да се свържа с някого. Просто удрям на камък, каквото и да направя. Което ме разгневява и понякога просто искам да се свържа с някого НАСИЛА, но това няма как да стане, просто защото комуникацията не работи на тоя принцип. През последните две години отново започнах да изпадам в дупката, положих ОГРОМНИ усилия да изляза, но не успях. Просто се чувствам като кон, затънал в тресавище, което затъва повече и повече с всеки изминал напън. Преди вярвах в много неща - в Бог, в доброто, в морала, любовта, приятелството, истината. През последните години изгубих вярата си в почти всяко едно от тях и вече не вярвам в почти нищо, освен в желанието си да изляза от тази дупка и да покажа среден пръст на всички, които ме зарязваха, забравяха, подценяваха и т. н. през годините. Много гняв и злоба съм събрал в себе си, но същевременно не знам накъде да ги насоча. Това ме довежда до безсилие и евентуално апатия. И депресия. Пиех антидепресанти, веднъж ми помогнаха, но тази година и те ме предадоха. Не знам какъв ми е проблема - с депресията, с начина ми на комуникиране. Просто сякаш между мен и останалите има стена, която не мога да разбия. Това важи и за отношенията със семейството ми. Може би имам Аспергер синдром или поне отговарям на доста на симптомите му. Не знам... Просто усещам, че губя. И нямам никаква идея как да обърна процеса. Това е от мен. Знам, че на никого не му пука. И на мен не ми пука вече за другите. Просто искам да си изкарам мислите. Пред мен има два пътя: 1. Или ще загубя. 2. Или ще спечеля и ще изляза от това състояние. Ако спечеля, не знам в какъв човек ще се превърна. Едва ли ще съм приятен на мнозина.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 7 години, 6 месеца hash: e5fcd490ed |
|
1. Недей да мислиш за общуването с другите като загуба или победа. И като се замислиш всеки е сам в света. Само човек си знае какво му е и какво чувства. Затова на първо място обичай себе си, уважавай се. Започни да спортуваш нещо като бокс, кик бокс и пр. За да изразходваш енергията си. И във фитнеса си говори с другите спортуващи и с треньорите за спорт. Така се прави общуване -като имаш общи интереси с други хора к си говорите за общи теми.
|
| преди: 7 години, 6 месеца hash: 01797a66e3 |
|
3. Ще счетеш отговорът ми за пълна простотия, но съм минала по почти същия път. Имах хора, които ме подкрепят и обичат, но въпреки всичко се чувствах напълно сама и нямаше как някой да ми помогне, ако аз не го направех сама. Не е важно само желанието да излезеш от дупката, нужни са наистина доста усилия. Отвори се за всичко и всички. Усмихвай се. Започни да правиш милиони неща, които те интересуват - спортувай, чети, информирай се, запиши се на различни курсове, пътувай, запълни времето си. Нямаш нужда от хората да те правят щастлив. След време те ще видят, че не се нуждаеш от никого и сами ще дойдат да те търсят, тогава ще можеш да избереш кои са истински и кои могат да си ходят. Но най-важното е да промениш гледната си точка. Обичай себе си, уважавай се, поддържай се, образовай се и с времето нещата ще се променят. Бъди силен и не се отказвай, дупката не е бездънна, блатото, в което затъваш, има бряг! Успех!!
|
|
