 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Какво правите, за да не ви пука за хорското мнение?
преди: 7 години, 5 месеца, прочетена 3818 пъти
Много съм зависим от това "какво ще кажат хората", най-вероятно заради ниското ми самочувствие. Постоянно се сравнявам с другите - този е по-добър, тази няма да ме хареса, тези ще ми се подиграват и така нататък, списъкът е безкраен.
Преди да изляза навън винаги се оглеждам в огледалото - дали хората ще ми харесат дрехите, дали да си махна брадата понеже ще си кажат "тоя какъв е брадясал", дали пък ако я махна няма да си кажат "тоя каква детска физиономия има", дали да си подстрижа косата късо или дълго - как биха ме харесали повече?
Ако съм облечен с анцунг - дали ще ме помислят за селянин?
Ако вървя наперено - дали ще си помислят "този на голямата работа ли се прави"?
Ако вървя по-скромно - дали ще си помислят "този е ебаси балъка"?
Вървя пеша - сигурно си казват "тоя бедняк няма кола".
Често си купувам една и съща храна - "тоя само това ли яде"?
Сега като пиша този коментар, дали не съм допуснал правописна грешка някъде? Ще си кажате - "този не може да пише".
Като съм в чужбина и говоря английски - "този има ебаси смешния акцент".
В момента уча програмиране, сигурно хората ще си кажат - "тоя по цял ден стои на компютъра".
Е да, ама ако не стоя на компютъра другите програмисти ще кажат - "ти нищо не разбираш от програмиране".
Сега като го прочета малко смешно изглежда, но е така! Тотално съм зависим от мнението на хората и повечето неща които правя са повлияни от хорското мнение и ги правя, за да ме харесат и одобрят.
Затова искам да ви попитам - Вие какво правите, за да не ви пука от хорското мнение? Не мога да се отпусна, не мога да бъда себе си - постоянно си мисля "тоя дали ще ме хареса, тая дали ще ме хареса, тези дали ще ме харесат"!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 7 години, 5 месеца hash: e6d9201378 |
|
1. Аз лично също бях много зависима от това какво ще кажат другите за мен. Постепенно осъзнах че все някъде, някой няма да ме хареса. И почнах да правя всичко за себе си. Обличам се както на мен ми харесва, ям каквото на мен ми харесва и т. н. Според мен трябва да се отпуснеш, да бъдеш себе си и ще рабереш колко хора всъщност те харесват какъвто си! Късмет :)
|
| преди: 7 години, 5 месеца hash: 1fb1143e6a |
|
2. За да не мисля за хорското мнение, предимно се забавлявам. Когато човек се чувства добре, той не търси прозорец, в който да се огледа, защото може да се е разрошил или блузата му да се е намачкала. Имам някакви дни, в който все чувствам недостатъчност- недостатъчно сресана, красива, умна и прочие, но в тези дни се опитвам да се абстрахирам от това или да поработя върху него. Ставам, оправям се и излизам, както във всеки друг ден. Всичко, което се върти в главата ти, си остава само в нея. Някои хора предпочитат обръснати мъже, други брадясали, а на трети изобщо не им дреме. Последният тип хора са ми любими. Мисълта ми е, че няма как да се харесаш на всички и все ще минеш по някоя алея, в която се е събрала коментираща минувачите компания. Случвало ми се е да чуя лош коментар зад себе си, случвало ми се е да чуя хубав коментар зад себе си, приятели са ме обиждали, приятели и са ме хвалили, това се случва и на теб. Дори някой да си помисли нещо лошо, това как точно ще те промени, как ще повлияе на живота ти? Никак. Приеми, че все ще има недоволни от теб, ако се опитваш да си идеален и всички да те харесват, вероятно ще започнеш да живееш за хората, а не за себе си и никога няма да изпиташ удоволствие от нищо, което правиш.
Все някога си имал приятел, гадже или изобщо, човек, на който държиш много. Ако този човек е болен, излезе с домашни дрехи, само за да те види за час, защото се чувстваш зле, ще ти пука ли какво ще си помислят хората за него и за това, че си с него? Ако си влюбен в жена, която ходи с кецове и анцузи, без грим и прическа, но с нея сякаш се появява и слънцето, докато я целуваш ще има ли значение, че не е с рокля и червило? Всички първо забелязват повърхностното, но то не е постоянна константа и един непознат нищичко не знае за теб, не му харесва косата ти, но ако се опознаете, може да се влюби в същността ти и това е по-важно.
|
| преди: 7 години, 5 месеца hash: 88ee8b841c |
|
3. Имаш много силно его, което иска да е на висота във всяко едно отношение. Друг момент е, че това е насадено още в ранната ти детска възраст най- вече от родителите ти, сравнявайки те постоянно с другите "примерни" деца. Аз също имам подобно насадено и още се боря, преди бях като теб, а сега се чувствам много по свободен. Търси свободата, защото в момента си затворник на собственото си его. Също попрочети за сянката вътре в нас.
|
| преди: 7 години, 5 месеца hash: 19fa30f387 |
|
4. Изпъчи гърди и не се вълнувай излишно. Ще говорят зад гърба ти, ще те гледат на криво, но само Ти можеш да им позволиш да ти влияят.
И аз имам проблем със самочувствието, но реших да търся МОЯТ комфорт на който не му харесва.... баира.
Ако ти не се харесваш и уважаваш не чакай другите да го направят.
|
| преди: 7 години, 5 месеца hash: 2e5bd9457a |
|
5. Виж видеоклипа на песента Black Is Black на Belle Epoque където певицата която не е много красива в лице, а прилича на лелка от будка за гащи и има откачена прическа скача като ненормална като един вид танцуване. Щом тя може да се забавлява и да се харесва и да се показва пред публика, защо ти да не можеш? Евалта на такива хора като тази певица.
А и тези които си мислиш че те критикуват сигурно имат такива моменти. Я погледни реално на нещата - някой мислиш че може да те подиграва, а всъщност да не е така. Освен това той пък може да е дебел, пък да се харесва. Харесвай се и ти.
Знам, че е трудно и понякога и аз съм като теб, но се боря с това. Мисля, че може да пробваш антидепресанти.
|
...
| преди: 7 години, 5 месеца hash: d6daa97e05 |
|
6. На първо място - защо си мислиш че някой се интересува толкова много?
Ако те видя пеша и с анцуНГ - няма да си помисля нищо. Просто не ме интересува дали имаш или нямаш кола, дали отиваш на работа или се връщаш от фитнес.
|
| преди: 7 години, 5 месеца hash: 37150949c6 |
|
7. Браво за темата. Аз съм жена, но също ми влияят на психиката разни такива хора. Дано напишат тук някакви полезни коментари. Ще следя.
|
| преди: 7 години, 5 месеца hash: 1ffef178a4 |
|
8. Ти нямаш контрол върху мислите и чувствата на другите, само върху своите.
|
| преди: 7 години, 5 месеца hash: 08162ee23b |
|
9. Запомни само едно, което се вижда и в това което си написал, хората винаги ще говорят, каквото и както го направиш, независимо дали е добро или не. Примири се с този факт и прави нещата така както на теб ти харесват, просто бъди щастлив независимо от другите, така или иначе един ден ще умреш и на никой няма да му пука с каква прическа си и как си облечен.
|
| преди: 7 години, 5 месеца hash: 847145a423 |
|
10. Все ми е тая кой какво мисли за мен. Не може всички хора да ме харесват. Нито пък аз харесвам всички хора. Интересува ме единствено мнението на най-близките ми. Знам, че техните критики са добронамерени и се старая да се съобразявам с тях. Но дори и тях не приемам, ако считам, че не са прави.
|
...
| преди: 7 години, 5 месеца hash: d36bd1696a |
|
11. Авторе, преди и аз бях като теб, особено като дете. Постепенно обаче започнах да отхвърлям тези зависимости. Принципно винаги съм се чувствал леко различен и съм искал да имам собствена идея за нещата. Окончателно спря да ми пука за хорското мнение след като доказах най-вече на самият себе си, че съм в състояние да се справям добре с живота. Освен това и мирогледът ми доста се промени след 29 годишна възраст ( сега съм почти на 35 ). В момента изобщо не ми пука какво мислят хората и да ти кажа, чувствам се чудесно.
|
| преди: 7 години, 5 месеца hash: 86b18fb65c |
|
12. Според мен номер 3 прав, защото и аз съм бил в същото състояние дълги години. Бях "избраникът" на родителите си, особено майка си. Сестра ми не я харесваха поради някавка причина, и на мен ми даваха всички отговорности - да съм най-можещ, най-знаещ, най-умен, да изглеждам добре и подобни, неподхождащи на 6-7 годишно дете. Същевременно като се справя добре с нещо следваха хвалби "бравоо, много си умен, браво! ", или "ето виж как добре изглеждаш с тази ризка, браво! ", "ох на мама сладура ще те изпапам много си сладък като правиш еди какво си" и така нататък.
Резултатът? Самовлюбеност, нарцисизъм, прекалена зависимост от чуждото мнение (в подсъзнанието чуждата похвала е похвалата, която съм свикнал да получавам от родителите като съм бил много малък). Особено силна зависимост имам/имах от мнението на жените около мен за мен самия. В подсъзнанието това е одобрението на майката, което очаквам да получа, правейки нещо което да ѝ се хареса. Едва последните години започнах да осъзнавам тези неща, с помощта на много литература и по-важното - външна помощ.
Бунтът срещу зависимостта от чжудото мнение е бунтът срещу родителите премахващи идентичността на детето. Например, детето иска да направи нещо конкретно за себе си, но знае, че ще получи похвала и цунка от мама (или тати, но по-често от мама, особено за момченцата) ако направи нещо друго, което да ѝ се хареса на нея. Детето го прави и получава цунка, но същевременно собственото му желание остава неизпълнено. От този конфликт "моите желания" срещу "родителските желания" следва цялата тази драма, която много често контролира животите на хората из основи.
|
| преди: 7 години, 5 месеца hash: 7e4d810dc0 |
|
13. Проблемът ти е, че центъра ти е егото, а не душата ти. Решаването на проблема ти е дълбокото разбиране на това какво е его.
Ти не се раждаш с него. То е отражение на това какво мислят другите за теб и с колкото повече хора се сблъскаш, толкова по - комплексно става то. Ако едно дете отрасне напълно изолирано, то няма да има его, но това няма да му помогне да намери истинския си център, защото ще е като животно. Трябва да знаеш фалшивото, за да познаеш истинското. Егото е необходимо !
Дете се прибира вкъщи след училище - ако е изкарало шестица, цялото семейство е щастливо. Прегръщат го, целуват го и му казват "Какво прекрасно дете, ти си нашата гордост !". Така те дават храна на егото му. А ако то се прибере неуспешно - никой не го оценява и детето ще опита по - здраво другият път, защото егото е разклатено. Егото винаги търси внимание, за това винаги се питаш какво ще кажат хората за теб. Така получаваш идеята за себе си от другите. Това не е твоята представа за теб. Другите оформят центъра ти и този център е фалшив, защото ти се раждаш с истинския си център, това не е работа на другите !
Изморих се да превеждам, дано модераторите споделят линка, да знаеш английски и да разбереш, че ти си виновника за всичките ти нещастия и никога не са били другите хора !
http://www.jacobsm.com/deoxy/deoxy.org/egofalse.htm
|
| преди: 7 години, 5 месеца hash: 05877522d8 |
|
15. Здравей! Да минала съм през този етап, това беше когато живеех при родителите ми, тъй като те и по-специално майка ми постоянно ми висеше на главата, постоянно ми даваше непоискани съвети! Омъжих се, съпругът ми "бог да го прости", ми казваше, че са ме направили в семейството невероятна комплексарка-Бъди си ти такава каквато си! Минаха години, починаха и родителите ми и в момента така, не ми пука за хората, че понякога направо се забавлявам да ги скандализирам! Но тази 200 процентова освободеност я почувствах, едва след смъртта на родителите ми и си дадох сметка, колко съм била повредена! Вдигни глава и търси корена на злото! Така ще се оттървеш от него! На добър час!
|
| преди: 7 години, 5 месеца hash: 87444fade8 |
|
16. В стремежа да се харесаш на някой допускаш много повече грешки отколкото ако се държиш естествено. И знаеш ли какво харесват хората? Непринуденото поведение. Замисли се-ходиш си по улицата и се спъваш. Има много хора около теб. Умираш от срам. Продължаваш да си мислиш как си се изложил така цял ден. А всеки, който те е видял го е забравил в момента, в който си е отместил погледа. Тоест-никой няма да мисли за теб повече от няколко минути. Ще те види някой, ще си каже тоя как се е облякъл и в следващия момент отново ще си мисли за неговите си неща. Тоест хората никога няма да отделят час в мисли как може да облечеш тая блуза с тия дънки. Замисли се от кой търсиш одобрение- от семейството, приятелите? Или от целия свят. Когато разбереш, че няма как да получиш одобрението на всички или да им се харесаш ще си живееш живота много по-спокойно. За мен например е най-важно аз какво мисля-все пак от несигурност и комплекси идва и твоят проблем. За това аз се старая да се харесам на себе си-не на съседката или касиерката в магазина. И не ми пука какво мислят другите защото те са си те, имат право да си мислят каквото искат. Аз за тях също. Разбери, че когато получиш собственото си одобрение няма да ти пука какво мислят другите за теб. Най-важното е да знаеш кой си без другите да те определят.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
