Нищо не е от значение - Spodeli.net


Нещата от живота...
 


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (124666)
 Любов и изневяра (30694)
 Секс и интимност (14697)
 Тинейджърски (22078)
 Семейство (6791)
 Здраве (9791)
 Спорт и красота (4787)
 На работното място (3379)
 Образование (7450)
 В чужбина (1712)
 Наркотици и алкохол (1132)
 Измислени истории (802)
 Проза, литература (1774)
 Други (19423)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Други

Нищо не е от значение
преди: 7 години, 3 месеца, прочетена 1472 пъти
Здравейте! Аз съм мъж на 24 години. Пиша тук, за да изкажа разочарованието си от живота. От малки ни е набивано в главите как парите са най-важното нещо в живота... Което според мен е много, много жалко, защото ние не работим, за да живеем, а точно обратното живеем, за да работим. Навън по улиците виждаме какъв е резултата от това- недружелюбни погледи от всички страни, ако ходиш с обикновени дрехи хората те подминават все едно си парцал, а ако ходиш със скъпи дрехи, пораждаш завистта им. Същото е с телефоните, лаптопите, жилищата, колите... Няма я тази позитивна нагласа, че си жив, здрав и близките ти също. Няма ги усмивките на лицата на хората. Всичко, което ги вълнува е как да изкарат повече пари, за да си купят някаква маркова дреха, телефон или кола. Да отидат някъде на екскурзия и да постнат снимките от нея в социалните мрежи, за да видят "приятелите" им колко са успешни в живота. Но живота си тече, а ние го изпускаме, за да можем да си задоволим материалното си его, да бъдем "успешни", да бъдем част от "ВИП-а", запътвайки се към единственото сигурно нещо в живота ни- нашата смърт. Така подминаваме, а може би и не оценяваме, нещата от истинския живот. Нямаме семейства, защото гоним кариера, бягаме в чужбина, за да можем да си купим нова кола, не си взимаме домашни любимци, защото по цял ден сме на работа, изоставяме родителите си под предлога, че трябва да ходим да печелим пари в по-големият град или държава, ставаме безчувствени, защото за "модерните" хора емоциите и чувствата са форма на слабост, която не трябва да показват. Не поемаме индивидуална отговорност към нищо общо-"щом не е мое, не ме интересува", не знаем значението на думата съпричастност- нас това не ни вълнува, другите да се оправят, не е на нашата глава, когато дойде ще го мислим.... И така ден след ден, ние сме все по-разочаровани от живота, защото съседа си е купил нова кола, а ние не, защото са го повишили, а нас не, защото има по-хубава/голяма къща от нашата и т. н. Разочарованието си го изкарваме на касиерката в магазина, на шофьора на автобуса, на детето си/домашния любимец, ако имаме такъв(защото те не са приоритет в нашия живот), на хората, с които работим, на хората, които ни заобикалят...
Хора, замислете се кое ви прави нещастни дали е работата или средата, която сте създали(точно така, ние също участваме в създаването на тази среда)? Замислете се дали не трябва да сме доволни, че имаме дрехи, имаме покрив, имаме семейство, имаме домашен любимец, който ни чака да се приберем от работа, имаме работа, с която можем да си платим сметките, здрави сме, тези неща не би ли трябвало да ни правят щастливи? Не, казвам, че човек не трябва да има амбицията да живее на по-добро място, да може да си позволи покупка на по-скъпи неща, но не това е най-важното нещо, не то е от значение, не трябва това да ни ръководи всекидневието, не трябва да ни става фикс идея, трябва да оценяваме малките неща и един ден, дано на всеки да се случи, когато "забогатем" да си спомним откъде сме тръгнали

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 7 години, 3 месеца
hash: 79e7ae7cfb
гласове:
1 2 3 4 5
  (305911 гласа)

1.   Имаш много повърхностен и негативен поглед над нещата. Виждаш само намусени хора, защото си песимист и мислиш, че материалното благоденствие изключва душевния мир и щастието. Обратното е истината - който всеки ден едвам свързва двата края, няма енергия за усмивки и щастие. Това, че караш хубава кола, имаш отговорна работа, таблет, телефон и т. н. не изключва другите щастия в живота, напритив. Аз съм живяла като дете бедно, сега съм добре осигурена материално. И в двете положения мога да кажа, че съм била щастлива. Винаги съм имала домашни любимци - котка като дете, сега имам два котарака. И да, котешката храна струва пари. Моята първа котка не можех да я храня пълноценно, защото нямах пари за храна. Левчето за закуска го давах за цаца и месо за котката. За котешка храна не можеше да се мисли, за ветеринар също и си умря котето на 10 години, защото майка ми му предозирала хапчетата при разгонване, когато мен ме е нямало. Днес имам два котарака, кастрирани. Давам около 3 лв. за храна за тях всеки ден и всяка година ги водя на ветеринар за ваксините. Като малко коте единият си одраска окото - 80 лв. за ветеринар. Наскоро другият имаше нещо като настинка - пак около 50 лв. за ветеринар, антибиотици и всичко. Сега чакаме и дете с мъжа ми и сме дали около 800 лв. за фетална морфология без да броя пътните разходи и разходите за хотел. Имаме кола, чиито данък е само 675 лв. на година и така нататък, но не ни пука, защото изкарваме достатачно пари. По навик си правя сметка обаче, но реално няма такава нужда.
Най-големи грижи имат хората, които не могат да изкарат картата и да покрият елементарните си разходи. Може в био село да живееш и пак да имаш повече тревоги от някой богаташ с 10 фирми, просто защото богаташът има хора да му вършат работата и може да делегира, а ти в селото ще ставаш в 4 да доиш кравите и пак накрая може да нямаш достатачно пари да пратиш децата си на училище.
Простичкият живот с две думи не ти гарантира щастието и обратно - можеш да намериш страшно удоволетворение и удоволствие в отговорната работа и разнообразните задачи.

 
  ...
преди: 7 години, 3 месеца
hash: 70f6c54832
гласове:
1 2 3 4 5
  (252444 гласа)

2.   Само заглавието ти е вярно. Действително, абсолютно нищо няма реално значение, всичко е в главите ни:) Както парите, колите, работата и телефоните, така и семейството, децата, любовта, нематериалното. Както материалното, така и нематериалното. Истински обективно погледнато, малите неща са също толкова без значение, колкото и големите неща. :)

В крайна сметка всичко е субективно възприятие. Казваш, че от малки ни набиват да се стремим към парите. Ами на някои хора от малки им набиват да имат семейства и много деца. При кои е по-"добре"? Ами при всички е еднакво добре, или еднакво зле, както искаш. Вселената е абсолютно неутрална и всяко преживяване е субективно.

Иначе, на малко по-земен план, човек е стигнал до този етап в еволюцията си, защото е искал разни неща. Искал е повече храна, по-бърз транспорт, по-топли жилища през зимата и тн. Т. е. хората движещи прогреса не са си казали "ами аз съм доволен и благодарен, че имам малко пшеница от по-миналата година, ще ми стигне да изкарам зимата".

 
  ...
преди: 7 години, 3 месеца
hash: 1e8d7e0412
гласове:
1 2 3 4 5
  (223330 гласа)

3.   Щастие не съществува , то е за наивниците , които си въобразяват , че ще го постигнат. Частично щастие има , да , но докато не ти се стовари някаква трагедия на главата. Парите са за покриване на важните разходи. Всичко друго са глезотии на суетата и подчинение на егото . Фект е ,че хората са станали като зомбита , егоцентрични , което ги прави намусени , навъсени и апатични . Това да живееш за другите те прави техен род и ще си далеч от думата "свободен" . Живей така както ти идва отвътре , а не както другите живеят . Бъди отделна еденица , за да си откъснат от стадото . Забележете коментар 1 колко време отдели за котките и какво ви говори това?

 
  ... горе^
преди: 7 години, 3 месеца
hash: c6a2176ff7
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Леле човеко, голям си нихилист, написаното е вярно, обаче кажи нещо ново, туй нещо което си написал са факти за които всеки вече си е дал сметка.

Сега седя и се чудя какъв беше смисъла да го пишеш това нещо, поне да го беше написал в поетичен стил да е по интересно иначе казано като се*еш да мирише на хубаво. Следващия път като пишеш за негативизми ароматизирай малко текста.

 
  ...
преди: 7 години, 3 месеца
hash: df0973cd12
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

5.   1 нещо се бъркаш феталната морфология е около 200 лева, освен ако не си я правиш всеки месец...

 
  ...


...
преди: 7 години, 3 месеца
hash: 79e7ae7cfb
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

6.   н. 5, феталната морфология е към 120 лв., не изпадам в подробности, но има много повече изследвания. Прави се минимум 3 пъти - в 11-13 седмица, втората ми беше в 21 седмица, а между тях имах други неща, в третия триместър също се прави, но не съм стигнала до там, а ако искаш второ лекарско мнение другъде пак плащаш, така че горе долу между 650 и 800 лв. съм дала до сега и то с кеф. Отделно имам следене по НЗОК, за което не плащам, но за здравни внасям към 90 лв. всеки месец, така че е същото.
Няма безплатен обяд. Всичко в живота струва и ако не искаш да се тормозиш, а да живееш спокойно трябва да имаш достатачно за битови и други нужди или идва Карбовски да си гледа сеира в дома ти. Такъв е животът и винаги е било така. Преди хората са се трудили на полето и не е било по-лесно. Умирали са млади от глупави болести и е имало воини. Ние живеем в мирно време, в условията на свобода на движението и свобода на мисълта. Колкото и да не ви се вярва специално в Европа толкова време да живеем без война е мега изключението. Гледайте си живота и се наслаждавайте, стига мрънкане! Винаги може да намери човек да е недоволен от нещо. Баба ми е на 88 г. и всеки ден се радва, че е жива. Вика ми „Ако щеш ми вярвай, не мога да си изхарча пенсията, никога не съм живяла така - от едното легло на другото, купувам си каквото искам“. Замислете се малко - у нас от Освобождението и от както има статистика не се е живяло по-добре от сега и никога не сме живяли по-дълго от сега. Прабаба ми почина 2007 г. и е родена в 1910 година мисля - нашият край се е освободил от Османско робство в 1912 г. Тоест прабаба ми, която ме е гледала дори като дете се е родила в Османската империя, преживяла е 2 Балкански войни и 2 Световни войни, комунизъм, Преход и умира в ЕС! Замислете се малко колко дълъг може да бъде един човешки живот и какво оставяме зад себе си на тези след нас. Как нищо да не било от значение! Има голямо значение как ще изживее всеки един от нас живота си и има последици за всички след нас.

 
  ... горе^
преди: 7 години, 3 месеца
hash: 1c6b0fd232
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   Има щастие, вземи си антидепресанти. И аз съм като теб и съм биполярен.

 
  ...
преди: 7 години, 3 месеца
hash: 46bcaca8ea
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

8.   Проблема е че си се вързал на чужди приказки за ценностите в живота авторе, вместо да търсиш свои собствени. Никога не съм бил на мнение че парите са най-важното нещо в живота, въпреки че съм израстнал в относително бедно семейство. Да със сигурност помагат за някои неща, но ако си достатъчно разумен и средно-висока заплата ще ти стига. Честно казано не прочетох целия пост защото нямам нерви за подобни словоизлияния.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker