 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Победена от мъката си
преди: 7 години, 8 месеца, прочетена 1216 пъти
Чувствам се мъртва.
На 26 години съм, а вече не виждам смисъл в нищо.
Миналата година в рамките на един месец ме зарязаха (големия играч, прозрачен като стъкло), изгубих баща си, уволниха ме от работа (шуробаджанащина) и направих аборт.
Оттогава просто не съм себе си.
Изобщо не мога да си помисля да работя (от 12 - годишна работя почти без прекъсване), нямам никакви сили.
Опитах няколко пъти, но се сривах и напусках, само и само да не забележат, че нещо не ми е наред.
Издържам се с фрийланс проекти от вкъщи и финансово не съм най-зле.
Имам и приятел, който ме обича и подкрепя, живеем заедно... но просто не можем да бъдем щастливи и обмислям да го напусна, за да не го измъчвам с мъката си. Обичам го и определено не заслужава развалина като мен, колкото и да казва, че съм най-прекрасния човек, който е срещал.
Не съм излизала от месец (имам паник атаки), не се храня въобще от около 4 дни.
Не мога и да спя добре (пиша ви в 2 през нощта).
Всичко при мен сочи един единствен край.
И най-лошото е, че наистина на никой няма да му пука, ако ме няма (освен на приятеля ми, но отивайки си, просто ще го освободя от товар).
Мъчно ми е, но и такива нещастници като мен съществуват.
Благодаря, че прочетохте всичко.
Бъдете щастливи, добри и искрени към другите.
Обичайте се и никога не позволявайте на мъката си да ви превземе и изпълни до мозъка на костите.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 7 години, 8 месеца hash: 3e1ca143b0 |
|
1. Ами, и на приятелят ти няма да му пука за повече от няколко месеца, какво мислиш? То и аз да се гръмна на никого няма да му пука. Не сме нещо богове, царе или нещо такова. Всички сме временно тук така или иначе. Всеки трябва сам да следи да си гледа интереса, не да разчита другите да му го следят от съжаление.
Разнообрази си ежедневието (иди на екскурзия примерно), и ще добиеш нови перспективи.
|
| преди: 7 години, 8 месеца hash: ea7b7dbf65 |
|
2. Здравей!
Ако не напиша нищо, това ще е все едно съм съучастник в убийство.. така го усетих като прочетох тези редове.
Недей да се предаваш на такава възраст, аз самата съм на толкова години. Знай, че винаги може да е и по-зле в живота. Не си преживяла малко, но винаги има надежда. Не е вярно, че на човека до теб ще му олекне ако теб те няма, напротив. Най-вероятно ще изпадне в същото състояние като теб. Хората сме социални същества и сме създадени за общуване.
Недей да бъдеш така сурова към себе си, дай си шанс. Отиди на психолог ако трябва. Поговори с човека до теб или с някой друг близък ако имаш.
Животът и пред теб! Моля те, недей да правиш глупости с него, само един е.. Не бива да си поредната, която се е предала в ръцете на суровата действителност и за която да четем тъжни статии по вестниците. Не си заслужава..
Успех и не се предавай!
|
| преди: 7 години, 8 месеца hash: 63b2814d33 |
|
3. Радвай се че имаш човек до себе си който те обича и подкрепя това е единственото ценно нещо което ти е останало, внимавай да не го изгубиш защото тогава вече "не те виждам" както се казва.
Гледай позитивно на нещата, желая ти успех и щастие занапред.
|
| преди: 7 години, 8 месеца hash: 8224db5fca |
|
4. Времето лекува. Аз също имам периоди, в които ми се мре и нямам живец, както и ми си е искало да избягам в гората далеч от обществото. Мине не мине малко време и нещата отшумяват. Въпреки всичко все повече ми иска да скъсам с този живот и да се отделя самостоятелно далеч от всичко в природата. Трудна стъпка, но не и невъзможна, изискваща много смелост и риск най- вече, висока степен на осъзнатост.
|
| преди: 7 години, 8 месеца hash: ef7ce87977 |
|
5. Мила авторке, чувала ли си за "посттравматичен стрес"? В рамките на много кратко време при теб са се натрупали куп негативни житейски събития. Психиката блокира емоционалната реакция, за да оцелее. Но година по-късно изведнъж реагира, за да преработи натрупванията. Това, което се случва с теб в момента, е клинична депресия. Подчертавам, че не съм лекар и това не е диагноза, на която трябва да се вярва безрезервно. Просто предполагам, но ако съм права - което задължително трябва да се потвърди от специалист - то имам добра новина: абсолютно лечимо е! С подходящ антидепресант ще ти просветне пред очите още след месец и всичко ще си дойде на мястото. Реално погледнато, нищо фатално не се случва в момента - загубила си родител (тежко е, но мъката постепенно ще стихне), уволнили са те от работа (идеално, тъкмо ще си намериш по-добра), не си останала на улицата без стотинка (това е важно), имаш добър приятел (страхотно), млада си (огромен капитал). Т. е. истинската картина не е никак лоша. Такава е само в ума ти, заради разбърканата биохимия на мозъка, която може да бъде балансирана. Депресиите винаги се проявяват и чрез физиологични симптоми. Затова не можеш да спиш, нямаш сили и апетит, нищо чудно да имаш и болки тук-там или пък сърцебиене. Моля те, отиди на преглед не при психолог, а при психиатър. Не защото си луда, а защото психиатрите са специалистите по депресии. Ще повторя: състоянието ти е абсолютно лечимо. Погледни на него като на грип. Зная, защото ми се е случвало и на мен даже в по-драматичен вариант.
|
...
| преди: 7 години, 8 месеца hash: 4db9efc94a |
|
6. Казваш - имаш паник атаки, на лекар ходила ли си???
Ако да - дали е адекватно лечението ти???
Тоест трябва пак да ходиш да на лекар, а и ми се струва, че имаш и депресия
А тя депресията така прави, кара човек да се самообвинява за всичко, приятелят ти като те иска, защо да го напускаш???
С подходящо лечение има хора се отърват от оковите на депресията
Защо се определяш като " нещастник ", то всеки може да се срине психически / с оглед нещата, които си преживяла/. Все едно да се разболееш от грип и да се чувстваш виновна, че кихаш
Така е и с депресията, човек се разболява, какво да се прави, ч е проявите са такива / подобно на твоето състояние. Характерно за това, ч е когато се разболее човек от депресия му се занижава и самооценката - защо мислиш, че няма да липсваш на никого???
Започни от там да отидеш на добър психиатър, отделно депресията иска движение, да ти е ангажирано съзнанието с положителни неща и ще се оправиш. И сама трябва да се научиш, къде да слагаш спирачка, тоест докъде може да се натоварваш психически, трябва да си определиш границата.
Както казах по горе, като си болна от грип - отиваш и се лекуваш, и тук е същото
Нищо не е изгубено, а и няма за губене
!!!
ПС - до номер 5
и на мен любимото ми сравнение за депресията е това, ч е е заболяване както грипа. Както човек като се разболее от грип се лекува, така и като се разболее от депресия - също трябва да се лекува. Но тъй като тя засяга мозъчната химия, а оттам и психологическото състояние на човек се изисква малко повече време
|
| преди: 7 години, 8 месеца hash: 8a55bf2ebe |
|
7. Здравей. Бях по същия начин и си казах, че не мога да продължавам така. Купих си жълт кантарион и си правя чай. Откакто го пия, усещам промяна. Чувствам се по-спокойна и някак си мога да погледна на нещата и положително. Все пак тази билка е в основата на много лекарства срещу депресия, то не трябва да се приемат и чай и лекарства. Опитай с него, мисля, че ще ти повлияе добре. Съжалявам за всичко лошо, което си преживяла, но не се оставяй на тъгата да те погълне. Опитвай се сама да се измъкнеш-знам, че ще успееш. Успех!
|
| преди: 7 години, 8 месеца hash: 7c331db9fc |
|
8. До н. 5, а дали не е "синдрома на хроничната умора"
"от 12 - годишна работя почти без прекъсване, нямам никакви сили"
ето това изречение ме кара да мисля така. Чела съм много за този синдром (повечето инфо е на английски) и се предполага, че е отговор (защитен) на организма след продължително прекомерно натоварване (физическо, умствено, емоционално).
|
| преди: 7 години, 8 месеца hash: 65badf9598 |
|
9. Напук на живота и на всичко трябва да се захванеш за живота. Имах една учителка преди години и тя винаги ми казваше, че само слабите избират лесния начин да се отърват - самоубийството. Помни момиче - захарта винаги е на дъното
|
| преди: 7 години, 8 месеца hash: 5fbdcc13f6 |
|
10. Отиди на лекар, моля те. Не всичко е толкова черно. Винаги им изход, винаги!
|
...
| преди: 7 години, 8 месеца hash: 3363e011f7 |
|
11. Не си виновна ти, миличка! И аз в момента съм на прага да направя нещо с някой и съм побъркано отчаян, но искам ти да разбереш, че ти нямаш никаква вина. И аз нямам, но ме побърква липсата на елементарна справедливост, от която имам нужда, а не получавам. Много ти е тежко положението, но съгласи се-ти нямаш никаква вина, колкото и да търсиш такава. Трябва да преодолееш този период. Ще се оправят нещата. Просто знай, че нямаш вина!
Апропо, администраторите, пускайте тези коментари с приоритет, тъй като могат да се оказват животоспасяващи!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
