 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Как продължавате напред ?
преди: 7 години, 2 месеца, прочетена 1091 пъти
Въпрос : Кое ви кара да продължавате в трудни ситуации? , Каква е вашата мотивация да продължите напред след труден момент? Няма да лъжа -Момче съм (20 годишен ), но в момента минавам през труден етап от живота си, и както се разбира от заглавирто - аз изгубих своята цел в живота, или примерно мотивация да речем. Вчера за първи път ревах като малко бебе, чудейки се какво правя с живота си и дали ще стане нещо от мен. Обеден съм, че всеки има такъв етап в живота си и именно за това ви питам как продължавате напред и не губите надежка за каквото и да е било?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 7 години, 2 месеца hash: f176237287 |
|
1. Не знам за другите, но при мен тайната на успеха се крие в това да не се отказвам -упорита съм като магаре и дори при много тежки ситуации съм стискала зъби. Няма лошо да ревеш, да се удряш в стената, да се влачиш на пода ако щеш в тежки моменти, но изкуството е отново да станеш и да продължиш. До кокал практически търпя! Рева, тръшкам се като съм сама, но после се мобилизирам и поемам пак по пътя си.
Мотивира ме най-вече класическата неволя - нямаш избор просто. Със сигурност нямаш какво да губиш, а който се откаже със сигурност губи.
Така цял живот само гледам как хората около мен се провалят и не осъществяват мечтите си само защото се отказват от целите си, от намеренията си по средата на пътя и при трудности. Аз успях да осъществя на практика всичките си мечти - образование в чужбина, а идвам от страшно бедно семейство, кариера, живот с много пътуване, имоти, бизнес... но до ден днешен се боря всеки ден и час буквално за всеки малък успех. Който твърди, че успехът е късмет и идва лесно за едни, а за други не идва... просто не е успял човек и е точно от тези, които отпадат по пътя. 10% има някъде късмет, 20-30% способности и останалото е чиста проба стоицизъм, да не се отказва човек, да стиска зъби.
Видяла съм как по-умни, по-красиви и способни хора около мен се сриват точно защото се отказват при първи по-сериозен проблем. Ние с мъжа ми сме родени буквално на смет без късмет и само със стоицизъм сме постигнали всичко, което сме пожелали и до ден днешен обаче се борим. Мотивира също да си представяш резултата от усилията си, морковчето с две думи. Ето защо е важно винаги целите ти да са собствени и никога да не са внужени от родители, близки, приятели.
„Всички загубили могат да видят действията ми, но това, което не могат да видят е стратегията, която поражда победата. “
(Изкуството на войната Сун Дзъ)
Примерно ако родителите ти искат да учиш право мотивацията е една, ако ти искаш да учиш право мотивацията е друга. Споменах, че съм учила в чужбина. Бяхме 20 българи в моята специалност и на практика всички останали бяха деца на заможни семейства с много амбиции. Аз работих на 3 места, за да се издържам и пак имах повече енергия от тях всеки ден, макар че те не работиха и имаха много повече време и за сън, и за почивка. Просто това беше МОЯТА мечта, а при тях беше наложено от родителите. Ето това е разликата. Завършихме само 2 момичета - второто момиче разви анорексия - да, остиска. но на каква цена?
„Този, който знае, кога може да се бори и кога не, ще бъде победител“
Изкуството на войната
Тоест дори понякога си заслужава да се откаже човек. Никога не води битки, които не можеш да спечелиш.
Много помагат класически трудове като „Изкуството на войната“на Сун Дзъ, също трудовете на Марк Аврелий. Тези проблеми са мъчили хората винаги, така че се учи от чуждия опит!
И още хора видях как заради липса на стоицизъм се провалиха, хора поне толкова кадърни колкото мен, които днес работят на бензиностанции за минимална заплата. Говоря за най-добрата си приятелка. Тя искаше да учи непременно Право в престижен университет, но я приеха Социология. Вместо да се запише и после да търси начини да се прехвърли примерно, тя остана при родителите си в малкия ни град. Понеже баща ѝ е шизофреник и ги е бил през цялото време решава да забременее и да се ожени и така по лесния начин да постигне добър и спокоен живот. Речено - сторено. Е, лесният начин винаги излиза през носа. Днес е изтормозена майка с мъж алкохолик и невъзможно дете, работи на 3 места, за да издържа семейството, лятото ходи на гурбет за жълти стотинки.
Аз със същите възможности, произлизаща от подобно на найното семейство си живея живота в същото време и разликата е, че аз остисках няколко изключително трудни години, а тя избра на пръв поглед лесното и има цял живот само трудности.
С две думи не избирай лесния начин дори в момента да ти спести много усилия и тормоз. Реви, тръшкай се, но после пак стани и продължи.
Когато принудата на обстоятелствата един вид те обърка и разстрои, влез веднага в себе си и не нарушавай повече от нужното хармонията. Така ще я овладееш – като влизаш постоянно в себе си. “
Марк Аврелий
|
| преди: 7 години, 2 месеца hash: 2e22f84cb6 |
|
2. От автора до номер 1 : Благодаря !Ти ме трогна и буквално съм без думи
|
| преди: 7 години, 2 месеца hash: b16e1379b2 |
|
3. И аз изгубих всичко. Здраве, любими хора, всичко...
Сега живея от ден за ден.
Живея за мига.
Радвам се, когато ми е добре, и не ми е лошо.
Радвам се на малките неща и не очаквам нищо, не искам нищо, не планирам нищо.
Една разходка из планината ми осмисля живота. Един филм.
Едно книжле.
Пак е нещо. :)
|
| преди: 7 години, 2 месеца hash: 70ea216c32 |
|
4. При мен обикновено се получава така, че когато стигна до пълна безизходица и вече осъзная, че нито аз, нито който и да е било може да ми помогне и сякаш някаква висша сила започва да ми помага и става някакво чудо и всичко се оправя. Не знам защо, но винаги така се получава.
|
| преди: 7 години, 2 месеца hash: d60be4a1e3 |
|
5. Избираш си нова цел. Задължително нещо, което ти е интересно, нещо което те влече.
Също така не се обяснявай на приятели и познати.
Взимай си сам решенията!
Жена на 29
|
...
| преди: 7 години, 2 месеца hash: 63a50d0e05 |
|
6. Мисля, че с номер 1 имаме доста общо.
Преживях много неща, от които много пъти падах и ставах.
В следствие от много наркотици и предрусване изпаднах в депресия на 20 години. Беше толкова тежка, че на моменти бях като обезумял. Доста години продължи, но тогава си казах, че ще бягам всеки ден и ще се спася. Не знам защо, но някак си вътрешно усещах, че трябва да бягам и че това ще ме спаси. Започнах да бягам всеки ден в продължение на години. Започнах да заяквам, станах по-енергичен и ето, че след време започнах да си връщам разсъдъка. Започнах работа, бях добър в нея, след това макар и късно (на 24) реших да уча. Поставих си цел да уча и успях, изкарах 5-тица на изпита и ме приеха. Успях, но на цената на здравето. Разболях се от язва, докато работех работа, която ненавиждам, само и само да не изтърва срока за кандидатсване. И ето записах се, но се оказа, че изобщо не ме привлича тази специалност, дадох си сметка, че всъщност не знам какво искам, нямам конкретна цел, а просто се зписах защото винаги съм искал да бъда студент. Учих 1 година и реших да прекъсна. През тези години, отслабнах много заради язвата, станах 60 кг. Но си стигнах точно до тази истина, която номер 1 сподели:
„Този, който знае, кога може да се бори и кога не, ще бъде победител“
Мина време, нови депрсии, лутане. Докато накрая не осъзнах какво всъщност искам от живота. Написах го върху лист хартия и от тогава започнах да работя по осъществяването. Целта ми е толкова голяма, че за някой хорица сигурно е смешна и абсурдна. Аз дори не знам дали ще мога да я постигна, но знам, че ще се боря докато съм жив за нея. От както съм започнал да я осъществявам, до сега е минала година и полвина и за тази година и полвина живота тотално ме смаза. След като осъзнах каква е мечтата ми, осъзнах и колко пари ми трябват за да я постигна. Започнах да събирам, заминах за Чехия абсолютно сам, там живях с едни бивши затворници от България. Една вечер се напиха и започнаха да се гаврят с мен, Сбих се с единия и избягах в полицията. Без пари, без нищо се прибрах в България разбит от всякъде, а си мислех, че съм толкова близо до целта. Цяла зима преживях в депресия, но си казах, че не няма да ме откаже и това и когато дойде лятото аз заминах за Англия да бера ягоди, всичко наред, взимах хубави пари, всеки месец си събирах, всеки ден си представях мечтата си, всеки ден проверявах, организирах, чаках да дойде светлия ден в който ще се прибера и ще започне славният момент на триумф. Така два месеца минаха докато не катастрофирах. Една вечер се качих при един познат, който беше пил и се блъснах с около 200 км в ч, колата се въртя 7-8 пъти, 4 секунди преди катастрофата вътрешен глас ми прошепна да си сложа колана. Оцелях по чудо, но точно ръката с която берях ягодите беше разкъсана. Всичко рухна, отново. Отново се прибрах в България без 1 стотинка. 3 месеца лежа, обездвижен и чакам да ми се възтанови ръката и пак няма да се откажа, щом се възтанови пак ще отида и пак ще работя, но вече с едно на ум!
От цялата тази работа научех 1 нещо, всичко това ми се случи защото бързах, от бързане си докарах язвата, от бързане и невнимание се качих при пияният шофъор. Човек въпреки, че гони някакви цели, не трябва да забравя, че най-важното нещо е настоящето. Аз тогава живеех в бъдещето, по цял ден мислех само за бъдещето, спях и сънувах мечтата си. Сега знам, че колкото и голяма цел да имаш трябва да си щастлив и в настоящето. Много лоши неща ми се случиха, но с болката и премеждията идва и опитът. Човек си носи поуките от миналото и продължава напред. Вярвам, че когато човек си постави цел, съдбата го изпитва колко силно го желае. Аз го желая много силно и въпреки, че цялата вселена ми казва да се откажа, аз няма да го направя. Захапал съм я като питбул тая цел пък да става каквото ще. Сега съм на 26 години, Оцелях по чудо. Господ ми даде втори шанс, втори живот и не мисля да го пропилея. Каквото и да ми се случи вече не ми пука. Осъзнах, че живота е кратък, както го има, така и го няма. Много хора нямат представа какво е да оцелееш по чудо. Колко сладко е да дишаш, да изпитваш емоции, да си жив и да имаш възможността да осъществиш мечтите си! Какво по-хубаво от това!
|
| преди: 7 години, 2 месеца hash: 8956cf478e |
|
7. Уау, възхищавам се на човека от коментар ном 6 и му желая спокойствие и щастие.
Авторе, понякога човек има път в живота. И ако не го следва, го преследват неудачи. Помисли си дали просто съдбата внимателно не те насочва към друг път в живота. Може би ще си намериш щастието в други неща и занимания.
А и както добре са ти казали тук, човек намира щастието в неща като природа, музика, книги и пр. Спорт. Те зареждат човек с енергия. Практикувай ги всеки ден и по малко ще започнеш да се чувстваш щастлив.
|
| преди: 7 години, 2 месеца hash: 8956cf478e |
|
8. Браво и на ном 1. Абсолютно е права, че лесните неща рядко са истински. Обикновено човек трябва да се потруди здраво, за да получи нещо или да постигне нещо.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
