Какво съм ''АЗ''?
преди: 7 години, 6 месеца, прочетена 869 пъти
Здравейте!

Не знам как да започна! Не мога да разбера, какво се случва! Мисля че имам този проблем от много малка!
Накратко: Била съм психически тормозена от класната ми ръководителка от 1-4 клас. За всичко викаше адски много, не само на мен, тя ни делеше! Когато нямаме домашно, когато не сме учили и т. н тя крещеше. Нейното отношение много се повлияваше и върху отношението на съучениците ми върху мен! Гледайки нейното поведение, те изолираха и обиждаха всички нас, отхвърлените от класната ръководителка, за която бяхме като трън в учите! Всичко това продължи до 7клас. Когато отидох в гимназията се запознах със страхотни хора и най-вече учители! Нямах проблеми с класа си! Но тук идва другия проблем. Изолирайки ме 7год., придобих един навик, който не знам за добро ли е или за лошо! Аз го тълкувам така:Виждайки добро отношение от учител или приятел, на когото мога да разчитам, се държах прекрасно с него. Имах добро поведение, държанието на учителите ме стимулираше да уча и да ставам все по-добро и така с всяка изминала година.... В училище имахме толкова приятелски взаимоотношения с 99% от учителите и това много ми харесваше. Имаше една г-жа, която никой не харесваше. Описваха я, като надува и високомерна, а тя се държеше много добре с тях! Да, не беше като другите, да се държи приятелки с теб, но получиш ли неиното доверие, значи наистина ти се доверява. Аз я защитавах пред близката част от приятелите си в класа, с риск да ме намразят, но просто не можех да търпя някой да обижда човек, без той да може да се защити, а и най-вече това да го злепоставя пред всички други учители. Успях и приятелят ми поговори с нея и всичко се изясни. Но не можах да разбера, защото тази учителка, колкото и да се опитваме да имаме отношението, което имат другите учители към нас(по-близко), сякаш имаше дистанция. Да ще кажете, че затова са учителите да има дистанция ученик-учител, но тя беше единствена. Родителите ми го тълкуват като привързване, аз го тълкувам като благодарност! Не знам, какво да правя! Чувствам, че може би съм постъпила грешно, като искам да се приобщи, виждайки, че и нея я изолират. Трудно ми е да гледам изолиран и унизен човек, тъй като самата аз съм била такава... Вие, какво смятате:характерът ми ли е такъв или е привързаност?