 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
История от казармата - Роля за ОСКАР
преди: 7 години, 6 месеца, прочетена 3764 пъти
Има ли мъж който да е ходил едно време в казарма и да няма поне десет забавни истории за тогава! Според мен няма такъв. Всеки знае как като седнеш на ракийка с хубава салата неизбежно се подхваща тази тема. Особено ако компанията е предимно мъжка. Така че и аз да разкажа малко за онова далечно време! Веднъж се бях сетил че тази година стават точно тридесет лета от онзи септември когато остриган преминах КПП-то на поделението в което бях разпределен. Тридесет години…. а все едно бе вчера мама му стара. Но както и да е. Имах късмет признавам си да попадна в нормално, даже бих казал „културно“ поделение. Как ви звучи това? Няма да се спирам на клетва, на школата за радисти, която продължи шест месеца. Оказа се че съм сред двадесетимата от общо 120 новобранеца които са с най-добри показатели и постижения и при разпределението ни оставиха в същото поделени, което в същност беше и Щаба на корпуса на ВВС. Другите набори ги разпратиха по разните там летища – Крумово, Графа, Чешнигирово. От момента в който ни разпределиха в т. н „бойни роти“ започнахме да даваме дежурства в командния пункт който /едва ли ще издам някаква военна тайна/ беше под земята. Сладка служба, признавам си – дежуриш 6 часа и след това почиваш 12 или 18 като през това време никой не ни пипаше за нищо! И даже другите войници малко ни мразеха и ни викаха „кълвачи“! Кълвачи, кълвачи, ама сме на топло нали? Та лека полека се изтърколиха месеците, станахме стари кучета, после дойдоха полагаемите отпуски и аз взех моята в началото на август. Когато се прибрах след двадесет дена в поделението ми оставаха някъде около 40-50 дни до уволнението. Да, ама то лято, до онзи ден си бил в цивилизацията, сега пак с униформата…някак си не върви. И взех едно решение стратегическо – да изкарам някой ден болнични. Един от старите войници беше се направил на „луд“, полежа една седмица във Военна Болница и след това му дадоха 20 дни отпуск. Та реших и аз да се пробвам. Отивам при един набор радист и му казвам че искам да му взема дежурството, та заедно с моето да станат 12 часа под земята. Онзи се почуди защо, ама аз си права пас за причината. Нави се /как няма да се навие…. / и застъпих в 7 вечерта та до 7 на другата сутрин изкарах със слушалките под земята. Излизам, ама ми се спи та две не виждам. Отивам при нашия бацил /така казвахме на лекаря в поделението/ и му разказвам една сълзлива история …направо артист достоен за ОСКАР. Историята следната – бил съм си в полагаема, прибрал съм се преди 5 дни ама от тогава нито мога да спя, нито да ям! Оня ме пита защо. Ами – продължавам аз с един тих глас – аз си имах гадже от 9 клас, щяхме да се женим, ама тя си намерила друг и ми го каза като си бях в отпуск. И „бацила“ се притесни – все пак казарма е, има автомати, де да знае човек дали от тази пуста любов няма да взема да направя някоя щуротия. И ми казва на другия ден да ида с парадна униформа при него да ми даде бележка до Военна болница и да отивам там на преглед. И така първия етап от плана беше осъществен. Бягам аз при един друг набор радист и се уговорих с него също да му взема дежурството. И той се нави естествено. Поспах 2-3 часа и вечерта пак под земята дежурен. Сутринта след две нощи без сън бях направо като зомби – пребледнял, зачервени очи.. абе типичен образ на младеж на 20 години зарязан от любовта на живота си. Както и да е. Та взимам аз бележката от „бацила“ и отивам във Военна Болница. Отвън до входа павилион за закуски и кафе- набързо метнах 2 кафета с 4 цигари една след друга и ръцете ми се разтрепераха. На регистратурата казах за какво съм дошъл и ме пратиха в психиатричния кабинет! Направо „Полет над кукувиче гнездо“ /дано сте гледали този филм с Джак Никълсън/. Та качвам се аз на не помня кой етаж, чукам на вратата на психиатрията и отвътре едно басово – „Влез“! Влизам. Гледам срещу мене прозореца на кабинета а на перваза седнал един толкова нисък, че чак краката му не стигаха пода. Седи, дърпа една цигара и пуфка дима навън. Като ме видя метна фаса, скочи пъргаво и ми вика: „Сядай моето момче, сядай“. Преди да седна мярнах куртката на закачалката – „психото“ с чин под полковник! Сядам аз срещу него и забивам поглед в земята. Спи ми се ви казвам, та не две – едно не виждам! Ръцете леко ми треперят от кафетата…С други думи -истински образ на психично обременен. И доктора ме пита – „Кажи сега моето момче, какво става с тебе“. Поемам си аз дъх и започвам с един сънен глас да му разказвам същата история. В един момент онзи ме спира – „Абе я не се излагай.... “ /Айдеее, викам си, усети ме че лъжа – психиатър е все пак/. Обаче продължава – „Седнал си за някакво си гадже да мисли…Абе, я се стегни! Я колко жени има по улицата! Много важно че те зарязала. Ми ще си намериш друга! “ Тук аз го прекъсвам – „Да, ама си я обичам.. “! Направо ще ревна ви казвам, така се вживях в ролята си на изоставен любовник. „Абе я стига“ – доктора изобщо не ме оставя да довърша – „Виж сега моето момче, ще ти напиша една рецепта да вземеш лекарство от аптеката долу. Отиваш си в поделението, пиша ти че си освободен от всички занимания и другия вторник идваш с книжката тук да ти разпиша 20 дни болнични…“ Е тук направо дето наистина не луднах! Онзи продължава – „ И ти гарантирам че като се качиш във влака до в къщи още в него ще си намериш не едно, ами две гаджета. Айде бягай“! И аз ставам, търкам си очите от бликналите сълзи /шегувам се/ и излизам от кабинета. Минах през аптеката, взех едно шишенце с малки като леща хапчета и обратно в поделението. И там ви казвам – една седмица курорт! Спя си до когато искам, не давам дежурства, не ходя на проверки…. ами така де – аз съм психически неуравновесен или с една дума – ЛУД! Та другия вторник ми разписа този доктор 20 дни болнични, прибрах си се у дома и когато след това се върнах в поделението ми оставаха още само десетина дни до уволнението. Та такива ми ти работи……за тази моя роля на луд в казармата!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 7 години, 6 месеца hash: d13c685484 |
|
1. Типична шушумига, натоварил си друг да дава дежурства вместо тебе, пък се и гордееш с това!
|
| преди: 7 години, 6 месеца hash: 0b82f904a9 |
|
2. Хахах, добра пиеса си измислил и изиграл.
Аз (моето беше преди 20г), беше по-различно. Реших, че радист е скучно. С много зор се върнах при "щурмоваците" - карул през ден, ракия/водка, простотия. Тва марш на скок - удоволствие (бе чанч е як, ма дреме ти, след това вечерта сме на мотика! :-D).
Колко смешни/забавни случки имам от това яреме...
Изкарва ни дежурния по поделение в 22:00 (и нещо си там не помня вече), (щот сме на мотика пак всички), (тук е момента да спомена, двама ме подпират да не падна :-D), и ни заповядва марш с песен.
- Тон за песееен!
Един от челните дава - батальонаа, се строява, за послееден път... Всички след него..
Дежурния се пени и крещи - сприи, друга песен :-D
Ми това гонене на нарушители в периметъра на караула? (истински такива) - търчиш с ак-47, зареден, изстрели.. Чудо
Лежене в ареста за кво ли не..
Като се сетя - едно от най-качествено прекараното време за мен, и то благодарение на това, че избягах от това да съм радист :-D
|
| преди: 7 години, 6 месеца hash: 79008eeeb8 |
|
3. Благодаря за отзивите! Ще отговоря на всеки - на номер 1 - никога не съм бил, не съм бил, няма и да бъда шушумига! Може би трябваше да напиша че през тази седмица докато бях "луд" взимах на всички други радисти колеги по 3-4 часа за да бягат през оградата и да ходят на кафе с гаджета! Но прецених че няма смисъл от тези подробности!
На номер 2 - има една стара но истинска приказка - който не е бил в казарма нищо не знае! Не знае как една цигара се дели на 3, не знае за истинското ДРУГАРСТВО! А ако някой ми каже че поне един път като мене не се е правил на "Гявол" за да изкара някой и друг ден отпуск.... ще го обявя за ЛЪЖЕЦ! А колко други истории имаше... не е истина просто! Един беше късметлия - братовчедка му работеше във военна болница там дето правят снимки на счупени ръце и крака, та той уж падна от успоредката, удари се, изпратиха го на преглед и тя му сменила снимката с друга с пукната кост! Та той изкара 3 по 20 дни болнични!
|
| преди: 7 години, 6 месеца hash: 9fd04a2534 |
|
4. Мен ми се размина казармата, за което и до днес понякога съжалявам. Изкарах курса за парашутисти като военна подготовка още от училище и щях да съм в 68-а бригада, имах желание за военна служба и след казармата, но животът ми се стече по друг начин. Иначе като интересна случка мога да разкажа по време на парашутната подготовка още на първия ми скок ме хвана термика и ме отнесе доста на далече от мястото за приземяване. Паднах между едни канали от една страна и високи тръни от другата съвсем на чисто място като нямах една драскотина по мене. Обаче се изподрах доволно докато си измъкна парашута от тръните. После носих цялото оборудване повече от километър през разни канали и трънаци докато стигна до летището. И всичко това като се има предвид, че от първия скок ми се губят повечето моменти в самолета и самото скачане. Чувството да видиш земята от 1 км височина над горещата мараня долу е невероятно и едновременно доста плашещо. От тогава минаха почти 20 години и това беше единствения ми досег с казармата, но ми останаха много приятни спомени от това време.
|
| преди: 7 години, 6 месеца hash: 79008eeeb8 |
|
5. За коментар с номер 4!
Има една мъдрост - никога не съжалвай за миналото защото е без смисъл:) Знам че моята служба е била лека в сравнение с т.н кашици или такива като тебе но това е положението. И сега е жалко като гледам колко мамини синчета има в България-мисля че си трябва казарма дори да не е 2 години! Но поне да се научат на уважение истинско другарство и т.н Но това е мое мнение разбира се!
|
...
| преди: 7 години, 6 месеца hash: 6f044ca18d |
|
6. Момиче съм и разбира се истории от казармата няма как да разказвам, ама доста се посмях с твоите изпълнения. :)) Добре си ги метнал!
|
| преди: 7 години, 6 месеца hash: d891f4b8b0 |
|
7. №4, не си бил в казарма, но си по мъж от тези селски тарикати, които си мислят, че са били войници. Кафета, гаджета, и това ми било военна служба, че даже и такава им тежала. Всяка липса на войник в казармата, натоварва другите, пък и за другарство говорят!? Може да се мислят за герои, но са си шушумиги, какъвто е журналиста Коритаров, и той е бил същата шуга, правел се на болен и го освободили от служба, после станал доносник и агент под прикритие, донасял за колети, гнусна измет, поне да си траят и да не си показват мръсните номера. Служих в бойно поделение и нямахме време за такива глупости. Имахме софиянци като тези мамини синчета, страх ги беше да отидат на пост да пазят погребите, стояха зад караулното докато им изтече времето, ето такива са и тези тарикати! №4, ти си истински герой, дупе се иска да скочиш с парашут, по герой си от тези "уж"войници!
|
| преди: 7 години, 6 месеца hash: cb8c125994 |
|
8. Много хвалите казармата а все сте искали и сте правили номера да се чупите от нея,страшна логика!Добре че няма казарми и такива простотии,и не ни трябва да се правим на маймуни за някакъв пиклив отпуск ,жалка работа!
М18
|
| преди: 7 години, 6 месеца hash: 2ed5e225a1 |
|
9. Нямаше истински битки. Само простотията и простащината. Искаше ми се, поне веднъж да влезем в сражение. Да се бием! А не да се въртим като идиоти, чудейки се, как да избягаме за единия секс.
|
| преди: 7 години, 6 месеца hash: 79008eeeb8 |
|
10. за коментара на номер 8! Няма един поне който да е бил в казарма и да не е мисли такива начини да изкара отпуск! А самия ти коментар показва че и на идея си нямаш за какво става дума! Аз разказах за СМЕШНАТА СТРАНА! Ако седна да разказвам за другарството, дисциплината, уважението... роман ще напиша може би!
за номер 9.... ами не знам какво да кажа.... но ако се замислиш за това да е имало истински битки, смърт, сълзи разрушения.... не е много добра идея според мене
|
...
| преди: 7 години, 6 месеца hash: 3aa2be40ab |
|
11. №8 и №9, това не са били никакви войници, не се заблуждавайте, че навсякъде е било така! Това са мамини синчета, уредени на лесни служби, така наречените- връзкарчета. Нищо не знаят от истинската казарма. Повечето казарми по турската граница бяха истински бойни поделения, готови да водят истински бой. Играхме показно занятие на полигона Ново село(сега американски полигон), подписахме декларации, че ще бъдем отговорни за постъпките си, водихме бойни стрелби срещу въображаем противник, точно така както тренират и професионалните войници сега. Нямахме и миг за лигавене и мислене за щуротии. Ей такива шушумиги като автора вършат извращенията в мижавите поделения. В бойно поделение няма такива простотии!
|
| преди: 7 години, 6 месеца hash: 9fd04a2534 |
|
12. от н. 4 - Благодаря за хубавите думи, но не съм герой. Много момчета изкарахме тази подготовка и си направихме 10-те скока тогава, наистина се иска голяма смелост и не е за всеки парашутизма, но не е и кой знае какво геройство. Не нападайте автора за скатавките, аз не съм ходил в казармата, но имах възможност да се запозная от близо за какво става въпрос както от предказармената подготовка, така и покрай брат ми няколко години по-рано. В момента се създава една идеализирана представа за казармата особено сред по-младото поколение, която няма нищо общо с това което беше в действителност. Всъщност казармата с цялото си бездействие на войниците, правене на глупости, с известната и до днес тъпота на низшия команден състав (старшини и сержанти), пък и до известна степен и на офицерския състав, учеше младите момчета именно на скатавки, отвращаваше ги от цялата система на държавата вместо да ги учи на патриотизъм. Брат ми за година и половина служба имаше стрелби с автомат точно веднъж, което все пак е донякъде разбираемо понеже беше в КЕЧ-а, но и другаде положението не беше много цветущо - момчета от парашутната бригада казваха за една година служба имат по 2-3 скока с парашут. Предполагам липсата на средства беше причината всичко да се скапе до такава степен, но именно по тези причини се отказах от мечтаната военна кариера. Лично аз все пак съм решен някой ден да изкарам курса за офицери от резерва, въпреки че в момента нямам никаква възможност за това, но си остава като мое желание. Това е от мен, надявам се и други да споделят преживяванията и вижданията си за онова време.
|
| преди: 7 години, 6 месеца hash: 93e58a3a76 |
|
13. №12(4), не си бил в казарма, а за живота в казармата коментираш!? Не става от разказчета на мамини синчета да добиеш представа за истинската казарма. Писах ти, в бойно поделение нямаше простотии. Още като новобранци ни изкараха на зимно занятие, една седмица при -20 *С на палатка, иди мисли за щуротии. Ушите ни окапаха от студ, а тези тарикатчета са кютали на топло, никой не ги е натоварвал и затова са имали време за щуротии. Тогава и аз се дразнех от тези занятия, не виждах смисъл от тях, но като изгледах няколко филмчета как тренират американските тюлени, разбрах, че нашето е било като детска игра. Онези откачалки(американците) тренираха като пълзят по пясъчен плаж, а старшината им хвърля пясък с лопата в лицата, имитира пустинна буря. Явно са ги подготвяли за мисии в пустините. Без тренировки не става, войника трябва да е подготвен за всякакви изненади. Някои са си карали като курорт казармата, затова се хвалят из форуми, но истинската казарма е съвсем друга. Аз не съжалявам, че съм служил в бойно поделение, научих много неща, закалих се и се научих да мисля като мъж, а не като мамино синче. Автора и сега вероятно се скатава в живота, защото не познава истинското държание, на истинските мъже. Затова и жените започнаха да негодуват, няма истинска казарма, няма вече и истински мъже, а скатаващи се тарикати, бягащи от трудности! А от несериозни мъже, нищо не става! Затова България се скапва!
|
| преди: 7 години, 6 месеца hash: 2428ff929d |
|
14. за номер 11 - никога не съм бил мамино синче или връзкар! Така че ти благодаря за коментара и както казах - имам приятели танкисти, граничари и т. н! Но това е съдбата!
за номер 6... ами който ти каже че не е правил подобни изпълнения в казармата просто те лъже:))
за номер 7 - прочети всичко което съм дообяснил за историята!
И за всички - нали не мислите че да си радист в команден пункт на ВВС по онова време е било РАЙ? Имаше стар войник който изтърва посред нощ т. н"БОЕН СИГНАЛ" предаден от ГЩ на Армията и изкара 6 месеца дисцип! Така че ненужно се опитвате да влизате в заяждания!
|
| преди: 7 години, 6 месеца hash: 9fd04a2534 |
|
15. Н13- кое наричаш случен разказ на мамини синчета - това да гледаш брат си как деградира и се скапва психически по време на службата си, как за 18 месеца казарма единственото нещо свързано с военна подготовка е било маршируването по плаца и 1 (един) път стрелби с АК-47? Все пак както казах за КЕЧ-а може би е било нормално да е така... Не знам другаде как е било по същото време, обаче достатъчно информация имахме за парашутната бригада, все пак ни обучаваха инструктори от там. Мога да ти кажа само, че парашутист не се става с 2-3 скока, като тази бройка не е била заради скатавки. Имаше достатъчно мотивирани момчета, които като мен искаха точно такава служба, но просто нямаше пари за по-добра подготовка. Казармата в този си вид, в който беше през онези години НЕ ТРЯБВА да се връща никога повече. Нужно е да се въведе военно обучение за няколко месеца (3, 6 може би), където да наблегне точно на това по същество, с модерно оръжие и техника и най-вече с достатъчно пари за това. Вече политиците какво ще измислят е отделен въпрос, нагледали сме се на достатъчно безумия относно армията.
от. 4/12
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
