 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Как да калим вярата в себе си?
преди: 7 години, 5 месеца, прочетена 962 пъти
Здравейте, имам един проблем и искам да споделя. Бяхме 3 деца и баща ми още от както съм малък не вярва в мен. Когато се захванах с нещо голямо първата му работа беше да ми каже - откажи се, няма да можеш. Неговото неодобрение ме съсипваше. Дълги години така съм растял, докато не порастнах. Когато станах на 20 и се отделих от него започнах да се развивам и да развивам вярата в себе си. Започнах да осъзнавам ограниченията на подобни хора и спрях да му обръщам внимание. Просто спрях да му споделям какво мисля да правя и изобщо каквото и да било. Само здрасти, как си, весела коледа, весели празници и т. н. Започнах да развивам вяра и любов към себе си. И живота ми тръгна. Сега съм на 26 и на скоро ми се случи нещо, което разколеба вярата ми. Искам не искам, се събрахме за празниците в моята къща семейството и той започна да ми разглежда вещите, да ми пипа нещата и ми видя рисунките, които съм нарисувал. Рисунките са хубави и аз го знам, но той ми каза, че не са, че не ставам за художник. Всеки месец аз си отбелязвам напредъка, като записвам на рисунките дата-та. След това поглеждам по дати рисунките за 3-4 години назад и забелязвам, че от първата, до последната, разликата е огромна. Не съм професионален художник все още, но вярвам, че ще се развия в това. Дори и да не стана, просто рисуването ме кара да се чувствам жив и е любимото ми хоби, освен това го правя не за да показвам картините на някого, да чуя браво, а за собственото си развитие и щастие. Това съмнение негово обаче ме порази. Сядайки да рисувам след това, аз бях загубил тази страст, вярата в способностите ми. Просто се запечата това "не ставаш за художник" в главата ми и сякаш аз му повярвах. Знам, че много хора имат подобен проблем, как се справяте вие с това?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 7 години, 5 месеца hash: 8376614692 |
|
1. Много велики художници са били критикувани, но не са се отказали и са успели. Баща ти най вероятно те критикува защото си мисли, че така те мотивира. Говори с него и му кажи как се чувстваш. Ако не спре след това не се отчайвай продължавай да си рисуваш, той щом ти казва така за всичко, значи не го мисли наистина и просто така си говори.
Успех!
|
| преди: 7 години, 5 месеца hash: 1928553f66 |
|
2. Освободи се от нуждата за негово одобрение. Той го прави не само, защото не вярва в теб, а защото е песимист, няма въображение, култура да бъде родител, има страх от новото. Вероятно, самият той не е бил подкрепян.
Като цяло, събирай се с позитивни, енергични, незавиждащи хора, които искат да успеят. Хората, които по някакъв начин са ти неприятни, пият ти енергията, мрънкат непрекъснато, избягвай. Научи се да казваш не.
Между другото, в някакъв подходящ момент, можеш да кажеш на баща си как се чувстваш и че би било по-добре да те подкрепя, когато правиш нещо добро. Ако успееш да предразположиш открит разговор и двамата ще се почувствате по-добре. Ако, обаче, баща ти е някой ръб, по-добре не се обяснявай.
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
