Директна активна вербална агресия
преди: 7 години, 5 месеца, прочетена 1060 пъти
Здравейте, въпросът ми е насочен по-скоро към завършилите или учещите психология. Ситуацията е следната - трябва да общувам всекидневно с човек редовно прилагащ директна активна вербала агресия ( при нея човек може да заплашва, да ругае, да прави обидни забележки, да сгълчава, да упреква, да унижава, да се подиграва, да се присмива, да дразни останалите и т. н. Всичко това води до дистрес, тревожност и намаляване или загуба на самочувствие у жертвата). Изпада и в бурни истерии, ако нещата не се случват на нейното, говоря за възрастен човек, а не дете!! В последно време почти всички наши разговори завършват по този начин, а аз повишавам тон едва след като викането от нейна страна продължи известно време и ме изкара извън кожата ми цялата тази агресия.

Въпросът ми е - как трябва да се процедира с такива хора, при положение, че за момента ми е невъзможно да прекратя всякакъв контакт с нея.
Директната пасивна вербална агресия (може да представлява отказ да се отговаря на другия, или пък изобщо да му се говори) добра стратегия ли е? В последните два дни я прилагам и това пълно игнориране от моя страна като че ли засега дава ефект, просто липсата на комуникация не дава основа за скандал, а и дори тя пак да се разфучи за това, че мълча, имам усещането, че мен този подход ме уравновесява и идеята, че повече няма да ми се налага да водя разговори с нея, ме успокоява. Но т. к. не съм наистина запозната, ще се радвам, ако ме извадите от заблудата и ми кажете правилният метод за справяне с нейната агресия.

Хубаво би било и ако успеем да превърнем поста в една интересна дискусия за вербалната агресия и главно - начините да се справим с нея, т. к. такава информация в интернет няма.
Благодаря за отговорите предварително!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 7 години, 5 месеца hash: 507d26e2f1

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Не съм психолог, но някак имам усещане, че говориш за майка си? Който и да е агресорът, моят съвет е- мисли си за нея, че тя също е била жертва на същата такава агресия и не се е осъзнала...и няма и да се осъзнае тепърва. Дишай дълбоко и си мисли, че няма начин как да те вади от релси, че не искаш да ѝ подражаваш и си мълчи...мълчанието е злато! Трудно е!!! Но за друга работеща стратегия не се сещам! Успех!

 

...

преди: 7 години, 5 месеца hash: 592fb94472

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Също не съм психолог, но според мен мълчанието е правилен подход, също не влизайте в тона й - оставете я да си вика, а след като приключи най-спокойно й кажете, че не й отива на годините да се държи по този начин, като малко дете и т. н., после й обърнете гръб и излезте от стаята. Или директно щом се развика излизате и я оставяте да си крещи сама. От време на време нека да бъде на нейното - това ще я успокои поне за малко.

 

...