 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Застой. Какво правя с живота си?
преди: 7 години, 28 дни, прочетена 1611 пъти
Здравейте,
сигурно много от вас са минали през този период, когато не знаеш какво правиш с живота си. Затова реших да публикувам тук и да ако може да споделите опит, за да се мотивирам малко. От няколко месеца се намирам в застой, направо го чувствам като черна дупка. Проблема идва от там, че не знам какво искам да правя, не знам какво искам да работя, изобщо как да продължа от тук нататък с живота си. Наскоро прекъснах университет. Моля без да ме съдите. знам, че е глупаво и необмислено и безразсъдно(това вече го чух хиляди пъти от майка ми). Та общо взето прекъснах, защото не бях сигурна, че това е, което искам да правя занапред. Въпроса, че в момента нямам на идея какво искам да правя, какво да уча и работя. Липсва ми мотивация за живот. Направо се чувствам изгубена. Живея в чужбина и даже на моменти ми идват идеи да се преместя другаде и да почна от начало.. отново. Просто наистина не знам какво правя с живота си. Вече съм на 22, повечето ми приятели завършват, работят (уж) това, което искат и това, което ги вълнува. А аз съм толкова неориентирам и се лутам и рея. Ако се запаля по нещо някое хоби или прочие, то това бързо ми омръзва. Не чувтсвам изобщо, че живея живота си, а по-скоро, че го пропилявам. А не искам да го пропилявам, защото той е само един. И да знам, че това, повечето от вас го мислили, когато са били 12 клас и на 18 години. Но при мен малко така се получи, че тогава бях решила, че ще уча в чужбина, бях решила за специалността и въобще тогава не мислех това ли е изобщо моето призвание. Като цяло в момента се чувствам така сякаш съм попаднала в една дупка и не знам как да изляза от нея. Та общо взето ако бъдете така мили и добре да споделете дали сте минавали през същото, как сте се справили с тоя период, занимавате ли се с това, което ви вълнува, ще ви бъда безкрайно благодарна.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 7 години, 27 дни hash: 279929c728 |
|
1. Ами ако не знаеш какво да правиш, предполагам поне знаеш какви са ти най-важните цели. Здраво семейство ли искаш, кариера ли искаш, пътешествия и приключения ли искаш... Поне това си изясни и после си състави някакви дребни стъпки по пътя и като за начало започни от първата.
Само хоби не е решение, защото то е само за разтоварване, няма да се почувстваш полезна, нито пък развиваща се, а най-малко успешна. Трябва да решиш каква ти е целта и да чувстваш поне малко развитие по пътя от време на време. Иначе ще си все така изгубена.
Според мен като за начало трябва да започнеш някаква работа, дори и да не ти харесва. Там ще се запознаеш с хора, може да си намериш приятел, ще натрупаш някакъв опит, който ще ти помогне да си по-самостоятелна, да си намериш по-хубава работа, с парите можеш да правиш някакви други неща, които ти харесват и т.н., ще имаш някакво развитие, приятели все пак.
|
| преди: 7 години, 25 дни hash: f69b50ac8c |
|
2. Човек иска от всичко по-малко, а ако е като мен иска всичко наведнъж. Напълно те разбирам. Аз съм в България и имам подобни проблеми и още много. Почти завърших магистратура. И какво искам? Знам ли го и днес? Не, не знам. Не знам дали ще съм щастлива с работата си, дали лесно ще я намеря, какво ще стане, или няма да стане. Вечния въпрос за неизвестността, както и за семейството. Слушай сърцето си, дори и да трябва да се изправиш срещу целия свят. Това е моят съвет.
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
