Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Аз и казах да ми се обади ако нищо не излезе, тя искаше да се разделим окончателно. Но да, или не ме е обичала или поне не дотолкова че да се откаже от него. Сигурността, навика и морала са взели превес над чувствата които не са били достатъчно силни за остане с мен. Не се чувстсвам използван а предаден.

7.   Мили, какво очакваш да ти каже - не те обичам и никога не съм те обичала?
Разбира се се оправдава с навик и морал, ама скъпи - ТЕ НЯМАТ ДЕЦА и не живеем в 20 век - сега и на разведените жени се гледа с добро око, особено на такива мъже!!!
Не е искала да те нарани сигурно, да ти каже - сори, ама аз още го обичам, а теб... ами просто не е същото.
Ще я има няколко пъти, ще я носи на ръце 2 седмици, ще и хвърли и някой лев за домакинството, после пак се почва... и дамата ще почука на вратата ти, номер 2 (авторе... ) - ти си резервата - мъжът в чекмедже.
Съжалявам, но ти имаш нужда от разтърсване, от един шамар, за да се събуди РАЗБЕРИ, ЧЕ ТЯ НЕ ТЕ ОБИЧА! Ако беше така, щеше да минава през трупове, за да бъде с теб - вместо това, тя го прави за него - замисли се!
Знам, че е много трудно, ама това е животът!

Жижу

8.   Жена, която не обича съпруга, има друг, когото ако не обича поне много харесва, не зависи изцяло материално от мъжа си и най-важното - няма деца си събира куфарите и се маха. Тя иска съпруга си, надява се на нещо, вероятно още го обича. Това е. Не е чак толкава сложно - просто не знае самата какво точно иска, но знае какво не иска - да го напусне /поне за момента/л

9.   8 по твоята логика, ако аз като жена обичам мъж, трябва изцяло да завися материално от него??? Правилно ли те разбрах? Щото ако е така, ами то аз никога няма да обичам никого...

Лола

10.   Немога да се съглася с жижу,така както съм ги поставил нещата излиза че не ме е обичала но се замислете че всеки човек е различен и след толкова години брак е трудно да зарежеш познатото и да се впуснеш в нова авнтюра с неизвестен край.Започнах да се оглеждам за някоя нова връзка за да мога да преодолея по-лесно всичко.Обаче в всяка нова търся нея,защото не е нужно да си бил с 1000 жени за да разбереш че с някой сте един за друг.Ако и тя ме обича и сме един за друг ще ме потърси някога може би,незнам и ще бъдем щастливи защото друга такава жена не съм срещал през живота си и надали ще срещна.

11.   Авторе, не търси друга жена за да преодолееш, ами ако тази жена те заобича и има чувства и е искренна към теб, ти ще я зарежеш заради тази жена, която се лута и незнае какво да направи , но от това написаното дотук за нея ми говори, че не изгаря от силни чувства спрямо тем-дано да греша.Аз съм жена и тярбва да ти кажа , ако съм в нейното положение и срещна правилния и човека който ме обича и който и аз обичам няма да се замисля и ще тръгна с него.
Да, нова жена може да излекува раната и да се получи между вас, но може и нищо да не стане , а това изхабява малко или много да се хвърляш от тази на друга жена.....няма гаранция в нищо, И ПЪРВОТО КОЕТО ТЯРБВА Е, ЧЕ ТИ ТРЯБВА ДА ГО ИЗЖИВЕЕШ, ТРЯБВА ДА ИЗЖИВЕЕШ ТАЗИ ЖЕНА И ТОГАВА ЩЕ СИ ОТВОРЕН КЪМ ДРУГА
УСПЕХ

12.   Аз съм онази която носи Алената буква
Присъединявам се за да ви дам възможност да ме изгорите на кладата.
Здравейте всички, просто не устоях след всичко което прочетох и ако ми позволите бих искала да се присъединя. Аз съм онази, която всички с лека ръка обсъждат и поставят на кантар чувствата ми към това момче, на което всички искате да помогнете.
Всички се опитвате да го убедите че е направил грешка с мен и че не обича правилния човек, че съм се подиграла с него, че не съм го обичала истински и т. н. - ВСИЧКО ТОВА НЕ Е ВЯРНО!!! и той го знае. НЕ ГО НАРАНЯВАЙТЕ ПОВЕЧЕ ОТКОЛКОТО ДОРИ АЗ ГО НАРАНИХ!!! НЕ СМЕЙТЕ ДА ПОСТАВЯТЕ ПОД СЪМНЕНИЯ ЧУВСТВАТА МИ КЪМ НЕГО!!! Ако ме познавахте лично щяхте знаете, че не съм способна на игрички и никога не бих се подиграла с чувствата на когото и да било камо ли с неговите –мъжът, когото наричате мой любовник. Никой от вас не допусна, че може случайно да съм, достоен човек и че може и да има основателна причина този човек да ме обича. Никой от вас не приема, че той всъщност не е някой навин младеж, а сериозен мъж, който не би се оставил да го лъжат като детенце. Не съм го използвала, не съм си играла с него, не съм искала да го нараня, нито него, нито мъжа ми, нито мен самата! Влюбих се безумно, забърках голяма каша, нараних всички и най много него и мен. Сега и двата сме с разбити сърца… Винаги съм знаела какво искам за всичко. Не съм някоя лигла, нито мрънкало. Аз съм сериозна жена, която иска да постъпи правилно. За пръв път в живота си взимам решение за което не съм сигурна дали е правилното. Опитвам се да бъда разумна. Опитвам се да постъпя правилно. Мисля че чувствата, които изпитвам са само един от факторите, които влияят на решението ми. Не съм съгласна че брака не означава нищо и че е само един подпис. Знам че съм объркана, опитвам се да мисля разумно в момента, значм че трябва да дам шанс на брака си докато вярвам че той може да се промени, вярвам че не бива да заплюя факта че съм била омъжена досега. И да - до сега бях мазохистка, но вече няма да го допусна. Давам му един единствен последен шанс!
НЕ СЪМ СЪГЛАСНА С НИТО ЕДНО ОТ ВАШИТЕ МНЕНИЯ ЗА МЕН!!! НИЩО ОТ ТОВА КОЕТО ТВЪРДИТЕ ЗА МЕН НЕ СЪОТВЕТСТВА НА СЪЩНОСТТА МИ, НИТО НА ЧУВСТВАТА МИ!!!! ПРИЯТЕЛЯТ МИ (ДА ГО НАРЕЧЕМ ТАКА ЗАЩОТО НИКОГА НЕ МИ Е БИЛ ЛЮБОВНИК. БИВШО ГАДЖЕ МИ Е НО ВСЕ ПАК ПРИЯТЕЛ) НИКОГА НЕ Е БИЛ ЗА МЕН “ГАДЖЕ В ЧЕКМЕДЖЕ”. ТОЙ НИКОГА НЕ Е БИЛ ВТОРИ ЗА МЕН! НИКОГА НЕ СЪМ ОЧАКВАЛА ОТ НЕГО ДА МЕ ЧАКА, НИТО СЪМ ГО ИСКАЛА, НОТО СМЯТАМ ЧЕ ИМАМ ПРАВО ДА ГО ИСКАМ! НИКОГА НЕ МИ Е ХРУМВАЛО ДА ГО ИЗПОЛЗВАМ И ЧАСТ ОТ ПОСТЪПКИТЕ МИ СА ТАКИВА ТОЧНО ЗАЩОТО НЕСКАМ ТОЙ ДА СЕ ЧУВСТВА ИЗПОЛЗВАН!!! НЕ СЪМ ГО ЛЪГАЛА!!! НЕ СЪМ ИМАЛА ЗА ЦЕЛ ДА ДАВАМ УРОК НА НИКОГО! НЕ СЪМ ИМАЛА ПЛАН, ПРОСТО ВСИЧКО СЕ СЛУЧВАШЕ… НЕ СТОЯ МЕЖДУ ДВАМАТА И РЕШЕНИЕТО МИ ВЕЧЕ Е ФАКТ. С ПРИЯТЕЛЯТ МИ ОЩЕ ПОДДЪРЖАМЕ КОНТАКТ ЗАЩОТО ТОЙ МЕ ТЪРСИ. АЗ НАИСТИНА ПОЛАГАМ УСИЛИЯ ДА НЕ МУ ДАВАМ НАПРАЗНИ НАДЕЖДИ, КОЕТО НА МОМЕНТИ ДОРИ ГО ВЛУДЯВА, ЗАЩОТО ВЕРОЯТНО СМЯТА, ЧЕ ГО ИГНОРИРАМ, НО НЕ Е ТАКА. АЗ ПРОСТО НЕ ИСКАМ ТОЙ ДА СЕ ЧУВСТВА ТАКА КАКТО ВСИЧКИ ВИЕ КАЗВАТЕ – КАТО РЕЗЕРВЕН ВАРИАНТ. ВЯРНО Е, ЧЕ ПРОДЪЛЖАВАМ ДА ОБМИСЛЯМ РЕШЕНИЕТО СИ И НЕПРЕКЪСНАТО МИСЛЯ ДАЛИ НЕ ДОПУСНАХ НАИ-ГОЛЯМАТА ГРЕШКА В ЖИВОТА СИ! АКО СЪМ СПОДЕЛИЛА НЕЩО С ПРИЯТЕЛЯ СИ Е ЗАЩОТО ТОЙ МЕ Е ПОПИТАЛ И ЗАЩОТО СМЯТАМ ЧЕ МУ ДЪЛЖА ОБЯСНЕНИЕ, А НЕ ЗА ДА ГО ДЪРЖА СТЕНД БАЙ КАКТО КАЗВАТЕ. А ЗА НЯКОИ ОТ ФОРУМА ЩЕ КАЖА, ЧЕ МЕСИЦИ ПРЕДИ ДА СЕ ЗАПОЗНАЯ С ТОВА МОМЧЕ, КАКТО И В ТОЗИ МОМЕНТ ВСЕ ОЩЕ НИКОЙ НЕ МЕ Е ДОКОСВАЛ ОСВЕН ПРИЯТЕЛЯ МИ.
Колкото и да не ви се вярва истината за мен е следната:
Имах ужасен брак 10 години. Той се държеше ужасно, не ме уважаваше, не ме ценеше, непрекъснато се е опитвал да ме пропъди, непрекъснато правеше опити да ме напусне- с думи, с поведение, с постъпки, с каквото се сетите, събирал си е багажа безброй пъти и точно толкова пъти аз се опитвах да го задържа точно защото вярвам в брака. Омъжих за него с настройката на психикита, че ще остарея с него и ако има някакви проблеми ще ги решаваме а няма да бягам от тях, защото вярвам че така се прави в семействата и следвам философията си. Нямаме деца защото той не искаше да премахне причините, които ни пречеха да имаме деца. С годините той убиваше желанието ми да се боря за него. Той никога не можа да ми каже нито една причина защо се ожени за мен, нито защо след това неискаше да е с мен и правеше всичко за да ме пропъди. Никога не ме нарече с нито една мила дума. Никога не се обърна в леглото просто за да ме прегърне. Цялата обич и нежност кото получавах от него беше изпросена. Последните месеци и секса вече беше табу. Наскоро започна да ми казва “…. нама ли най накрая да си намериш някой и да престанеш да ме спираш да те напусна…” или “…не ме занимавай със себе си е там има скайп намери си някой друг…. ” и така накрая на мен ми писна, ПИСНАААААААА МИИИИИ НЕ МОЖЕХ ПОВЕ4Е ТАКА, НАПРАВО НЕ ИЗДАРЖАХ ВЕ4Е НИТО НА УБИДИТЕ, НИТО НА СЪЛЗИТЕ, СРАМ МЕ Е ДА ПРИЗНАЯ КАК СЕ Е ОТНАСЯЛ С МЕН, НАКРАЯ СЛЕД МИЛИОНИТЕ ОПИТИ ОТ МОЯ СТРАНА ПОВЯРВАХ ЧЕ ТОЗИ БРАК НЕ СИ СТРУВА УСИЛИЯТА МИ, ПОВЯРВАХ, ЧЕ КОЛКОТО И ДА Е УВРЕДИЛ ВЯРАТА МИ В ДОБРОТО И В ЛЮБОВТА ВСЕ НЯКЪДЕ ИМА НЯКОЙ КОЙТО БИ БИЛ ЩАСТЛИВ ДОРИ И НА ПОЛОВИНАТА ОТ ТОВА КОЕТО ДАВАХ НА ТОЗИ ГЛУПАК. Просто се съгласих с него, че е време да се разделим. Месец преди да си позволя да се огледам за новото си бъдеще реших отново да опитам за последно, за да знам че наистина всичко съм опитала за да спася този брак, за да знам че той не ме иска, а не че аз съм тръгнала да му изневерявам и че не се е скапал този брак защото аз съм го допуснала – игнориах отношението му, опитах се пак да говоря с него, опитах се да го убедя, че е време да се промени и да имаме деца и т. н. – отношението му беше същото и той за пореден път ми заяви че не иска да е с мен, не иска да има деца от мен, не иска бъдеще с мен, не иска да го търся, искал всичко друго само не и да е с мен. Този път обаче аз не го спрях и си дадохме няколко дена да си намери квартира и да си събере багажа. Просто исках да знам че съм почтенна с него до последно и че не аз съм съсипала този брак.
След това като по поръчка се запознах с този изключителен мъж и аз просто се отпуснах. Чувствах се свободна и нямах усещане че изневерявам на мъжа ми. Подготвихме документите за развода, мъжа ми се изнесе от къщи, а новата ми връзка се развиваше с пълна сила. Беше почти като любов от пръв поглед. Когота го видях за пръв път си помислих, че немога да повярвам на късмета си. ТОЙ просто беше неустоим във всяко отношение. ТОЙ беше пълна противоположност на мъжа ми – нежен, мил, галантен, уважаваше ме, глезеше ме, слушаше ме, съобразяваше се с мен, отгатваше мислите ми, ВЛЮБИХ СЕ БЕЗУМНО. Липсвахме си през цялото време когато не бяхме заедно, а когато бяхме заедно времето минаваше като миг. Имахме хиляди неща за които да си говорим, едва си довършвахме изреченията. Той изричаше това което мисля, още преди да съм го изрекла. Когато аз му говорех за хобитата си и това което обичам да правя той казваше, че сякаш говоря за него. Довършвахме си изреченията. Имахме еднакви реакции за всичко. Имахме еднаква ценностна система. Искахме еднакви неща от живота. Едни и същи неща искахме да ни се случат и едно и също ни правеше щастливи. Вярвахме, че сме родени един за друг. И всичко се случваше в действителност ….. Поднасяше ми всичко, което някога съм търсела и то без да му го искам. Когато той беше близо до мен дъхът ми секваше, когато го поглеждах в очите в стомаха ми пърхаха пеперуди и до този момент не вярвах че това е възможно, по- скоро мислех че реплика от любовните романи, а когато ме прегръщаше ми се завиваше свят и си мислех че ако не ме държеше в прегрътките си просто ще се свлека на земята и наистина се чувствах така. Когато ме целуваше потъвах с него в друг свят. Беше като сън… Беше вълшебно… Бях срещнала човека когото винаги съм търсела. Едва ли има смисъл да споменавам секса и как ме караше да се чувствам когато правехме любов.
През това време мъжа ми ме държеше под око, разбра че имам връзка и едва го преживяваше. В един момент започна да ми говори, че е бил пълен глупак до сега, че не може да си прости да ме загуби, че трябва да му дам още един последен шанс, защото иска да ми се реваншира, че вече иска да бъде семеен мъж, да ме уважава, да ме обича цял живот и да ми даде това което винаги съм искала от него. Иска да ми се реваншира и да ме направи най-щастливата жена. Убеден е че вече няма да скитори, всичко ще прави за семейството и аз ще съм на първо място за него и твърди че това ще го направи щастлив и че предишния живот няма да му липсва и че ако вярвам в брака и истинската любов трябва да му дам шанс, защото смята че този брак има бъдеще.
Смятам че е редно да му дам този последен шанс и да му повярвам в името на брака и на усилията които съм положила до сега и в името на чувствата които съм инвестирала в този брак. Ако се издъни, ще го напусна, но допускам че няма да се издъни. Не знам дали постъпвам правилно, незнам дали хората се променят, незнам дали наистина ме обича или се чувства наранен и чувства че му принадлежа и си иска своето. Когато започнах да се разколебавам го споделих с новия си пприятел, но той още не ме познава толкова добре и не разбра, че съвестта ми е водеща когато вземам решения. Незнам дали връзката с приятеля ми е любовта на живота ни (казвам го за двамата, защото знам че всичко беше взаимно) или само страст. Незнам дали ще го обичам вечно и вечно ще страдам, че съм допъснала да го загубя защото птичето кацва само веднъж на рамото и то заради мъж който може би не заслужава тази жертва. Може би правя грешка като продължавам да инвестирам отчаяно в този съсипан брак и пропускам шанса си да бъда щастлива, а и наранявам приятеля си, който не го заслужава и той най-малко заслужава да плаща и да страда за любовта си. Или пък може би за него е било просто страст и е било писано да не сме заедно сега или в бъдеще незнам, незнам, незнам. Няма правилно решение. Дори не знам дали мога да продължа да обичам мъжа ми след цялото ни минало и след разтърсващата любов която преживях. Взех това решение което смятам че е най разумно. Исках да постъпя правилно. Исках да постъпя по съвест и тъй като съм омъжена ….. Приятелят ми също търси начин да продължи напред и да си стъпи на краката (започна да излиза с дртуги защото смята, че така ще преодолее депресията от раздялата му с мен) и аз го подкртепям, защото всяка друга реакция от мен би била егоистична.
Не смятам че решението ми е на всяка цена правилно, нито справедливо просто мисля че така е редно да постъпя и постъпката ми е по съвест. Приятелят ми смята, че този шанс е не само незаслужен за мъжа ми (с което съм съгласна), но и безпредметен, защото вярва, че хората не се променят. Убеден е, че мъжа ми върти актьорски номера и че еуфорията му за идеално семейство и идеален съпруг ще продължи кратко и скоро пак ще започне старата песен на нов глас и когато се осъзная вече ще е късно за нас и нащата любов. Незнам дали е прав и дали хората се променят, нито какво ще се случи в бъдеще искам само да знам, че жертвата която правим двамата с нашата любов има смисъл, но за съжаление не мога да превъртя лентата напред. Сигурна съм, че всяко семейство си има своя грозна история. Незнам дали обичта към мъжа ми е просто навик, привързаност и желание за сигурност, нито дали любовта към приятеля ми е смисъла на живота ми или само страст. За съжаление, ако сега правя грешка ще го осъзная твърде късно.
Има още една причина поради която исках да споделя историята си и тя е, че през целия ми брак никога с нокого не споделих за проблемите си и винаги си носех кръста сама, а той понякога много тежеше.
Това е истината! Ако искате ме съдете, ако искате ме разпънете!
Искам само да кажа на приятеля ми, че съжалявам, че те намесих в живота си само за да те нараня! Прости ми, че ти отнех възможността да изживееш любовта си! Който каквото иска да си говори – може да ме критикуват, може да ме разубедят за начина ми за мислене, за философията ми, за всичко, но никой не може да ме убеди, че не те обичам и че това което изпитвах с теб е някакъв фалш! Остана неизяснено само бедъщето и въпроса “Щеше ли да успее нашата връзка и всички планове, които си правехме? ”. Може би, ако бяхме дали шанс на връзката си и ако бяхме останали заедно за по-дълго, след толкова силна любов щяхме непоправимо да разбием сърцата си ….

13.   номер 12 - не будиш поне моето съжаление, защото аз глупачки не съжалявам.
Твоя „ някой навин младеж“ е достатачно глупав да ти се връзва, но според мен, аудиторията тук не е - не сме заслепени от любовта и от хубавото ти личице и маслинени жални очи.

Любовникът ти - да той е такъв, защото ти си омъжена жена - е станал жертва на слабия ти характер и емиционалната ти зависимост от мъжа ти. Не се оправдавай защо си избрала него, защо си нямала деца - това са лични неща и не сме ние хората, който да съдят и да решават, това се решава от ДВАМАТА семейни хора.

Срам ме е от теб, от твоята слабост и непочтеност, защото съм също жена и ме е срам просто, че има и такива същества от моя пол, който не само нараняват и мачкат с танк сърцата на другите, но и искат разбиране и съжаление, да се нарекат „почтени съпруги“. Не, ти не си такава и това не е заради връзката ти с автора, това невинно влюбено момче - такъв е, не го отричай, защото любовта го е направила слаб парцал, с който ти да бършеш остатаците от грозния си брак.

Не ме (ни) интересува брака ти, или подобието на такъв, нито мотивите ти.

ФАКТ Е, че си смачкала сърцето на момчето със железен ботуш и СИ го превърнала в „гадже в чекмедже“. Той е прост и заслепен НАЙВЕН ВЛЮБЕН МЪЖ, достатачно влюбен и достатачно найвен, за да те чака, да чака да дадеш този уж „последен“ шанс на „отвратителния“ ти мъж и това е. След като поредния достоен за съжаление опит да бъдеш „почтена жена“ (каквато не си), се провали - пак авторът ще го обере и така - момче на stand by.

Жал ми е за него, който се е влюбил в жена без сърце, без воля, без достойнство, чест и почтеност.

Успех в брака!!!

и дано авторът се вразуми, защото дори да опреш пак до него, той с такава жена не може да бъде щастлив и ще го види от личен опит след няколко месеца.

П.П. - от начина ти на изразяване имам чувството, че не си от български етнос - КОЕТО НЕ ТЕ ОПРАВДАВА за поведението ти. Не ме интересуват какви са порядките и обичайте, възпитанието в този етнос или представите за „почтеност“ и „морал“ -- ти тук сама като личност си си виновна и НЕ СИ ПОЧТЕНА И ЧЕСТНА ЖЕНА СПОРЕД ЧОВЕШКИЯ МОРАЛ!!!! ЗАЩОТО НЕ Е ЧЕСТНО И ПОЧТЕНО да се подиграваш така с хората!!!! Да се прикриваш зад уж стремежа си да си „почтена жена“ - ти си боклук за мен, и не е защото си се „влюбила“ (аз не вярвам в това) в автора, а защото го дъвчиш като дъвка и нямаш ДОСТОЙНСТВОТО да си водиш „ борбите за прелестно, достойно, честно и почтено брачно съществуване“ САМА.

не го отричай и не чакай, някой да те съжали!!! Не бих подпалила кладата, не заслужаваш това внимание, но за жалост ще продължиш да мъчиш автора, който е клиничен случай и просто е жертва на своята собствена клада в сърцето! Не ме интересува по порядките на кой етнос или семейство съществуваш, но ти криеш своето слабо душенце зад тях, както змията се крие във влажната горска почва, но това не я прави по-малко змия!

14.   Надявам се, че ти си единствения толкова безсърдечен човек зщото в противен случай всички хора със сърце и чувства щяхме да сме безкрайно самотни и нещастни. Радвам се, че приятеля ми не е като теб нито дори мъжа ми. Радвам се, че не познавам хора като теб и се надявам никога да не срещам. Не ми пука дали ми вярваш или не, пука ми само, че хора като теб влизат на места като това и правят хората още по-нещастни!

15.   12., пътят към ада минава през добри намерения - ти си се запътила през там, потъпквайки всичко и всеки добър човек, появил се в живота ти.

Много би ми било интересно да чуя и версията на съпруга ти, но едва ли и него си направила щастлива - да, този така омаскарен от тебе тип... все по-малко вярвам на теориите ти за съпруга - мижитурка, по-скоро той е също една от жертвите ти.

Чудя се, дали геройнята на тази тема е направила един човек в живота си щастлив. И двамата мъже, които тя „обича“ са нещастни и пълни парцали в краката ?, за да може тя да си играе на добра съпруга. Смях на бучки.
Толкова е фалшива, колкото е фалшив бракът и и колкото са фалшиви оправданията ?.

Обичащият, влюбеният човек НИКОГА и под никаква причина не би причинил това на субекта на своята любов - но виж, с един обект, с една влюбена изтривалка, каквато е авторът - може, може...

Дано не създадеш деца в своя фалшив брак, да не направиш нови нещастни хора на тази земя - двама са ни известни, десетки сигурно са нещастните хора в живота ти -на тебе - „жертвата“, „вложилата“ всичко в брака си, за да бъде честна жена.
Чудя се изобщо кой още вярва в тази институция с такива съпруги!!!
Ужас - нито за съпруга те бива, нито за любовница - само за дяволица!

16.   Аз съм този когото наричате наивникът и глупакът и гаджето в чекмеджето. Подобно на нея имах 7-годишна връзка без брак и деца с една жена която не заслужаваше и една хилядна от това което направих за нея. С две думи я направих човек а тя ме заряза след като си уреди живота. Сега ме търси пак но е мъртва вече за мене. Имал съм десетки жени просто съм такъв че ме харесват жените и имам много контакти. Но в нея намерих сродната си душа, затова се боря за любовта си защото знам че в този живот друга като нея няма да срещна. Ще мина с нея през ада за да бъдем щастливи нищо няма да ме спре. Знам че ме обича и че не ме е лъгала. Не сте прави да я съдите без да я познавате. Нейният мъж отрови връзката ни с скандали обиди и циркове. Аз мисля че го прави да си отмъсти заради изневярата и с мен. Още повече че е неприятно пред обществото и семейството си да кажеш че се развеждаш наранява ти се достойнството ти. Какво ще кажат добрите му приятели които му дават акъл че като е женен може да си има други и да си прави каквото си поиска ще загуби позициите си пред тях на мъжкар? Тя му е била удобна давала му е сигурност а сега ще трябва да търси нова глупачка която да го обича и да му търпи изпълненията. Аз мисля че хората не се променят прикриват се, сдържат се но вълка козината си мени нравът не. Той не е вярвал че ще го напусне никога сигурно се е имал за божествен. И когато го напусна първо почна да заплашва после да се моли кажете ми това какво е? Тя идваше при мен усмихнтата и като и се обадеже той я разплакваше. Заслужава да му причиня нещо гадно но неискам да го правя жертва в нейните очи. Ще я залъже ще и направи дете и тогава ще знае че му е в кърпа вързана и ще си води курвите направо пред нея. И тя ще го търпи заради детето. Но тогава колкото и да я обичам няма да я погледна повече. Искам всички тук след като прочетат нейният коментар номер: 12 да кажат честно и неутрално ще се промени ли нейният мъж и ще и даде ли това което никога не и е дал?

17.   Виж Авторе!!!
Нейния мъж може да е най-голямото леке на света, НО си е нейния мъж, на когото тя дава шанс!!! Реално погледнато ТЯ Е СЪЩАТА КАТО НЕГО, че даже и по зле!!! Поне ако нейният мъж АКО е правел нещо то е било без да разбива сърца или да дава празни надежди!!! В цялата история ти си като използвана тоалетна хартия - осрана и изхвърлена в кофата и дори ако някога пак се съберете то никога няма да е каквото е било или щяло да бъде - все ще има и 1 наум една натрапчива миризма, миризма на неискреност и нечисти отношения!!!

Моя личен съвет е да не си причиняваш повече болка и психически увреждания, защото когато срещнеш твоята истинска половинка рискуваш да съсипеш всичко заради травмата нанесена ти от "онази която носи Алената буква"

18.   Номер 17 помолих ви да си дадете мнението безпристрасто ще се промени ли нейният мъж или не?

19.   Искам да ви питам всички които се изказвате така дали някога сте срещали сродна душа и сте обичали някого с цялото си сърце и душа? Тя е объркана писа тук с надеждата да получи съвет как да постъпи а вие я сразихте направо. Аз няма да се откажа от нея. Кажете с оглед на цялата ситуация безпристрастно да дава ли шанс на мъжа си или да се върне при мен буквално за 5 минути ще ида да си я прибера и няма да му позволя да я тормози повече?

20.   Здравейте,
искрено се учудвам на злобата и силната негативна емоция, която се излъчва от коментарите на някои "дами" тук...
Та това е една човешка история, това е една човешка трагедия... това за двамата главни герои - е изпитание... Не можем ли да бъдем великодушни, човечни... мъничко по-добри в коментарите си... Всеки човек вижда света по различен начин - моята истина не е истина на нито един от вас. Само те - двамата - знаят каква буря бушува в сърцата и душите им... и за това - другия път когато тръгнете да критикувате толкова безсърдечно едно изстрадало и объркано момиче - помислете дали с раздаването на виртуални присъди, квалификации и подигравки - не отмъщавате на някой друг за собствената горчивина в душите си. злобният човек никога не е градивен. той разрушава... най-вече себе си! Приятна вечер "дами"!
На героите - пожелавам спокойствие - дано всеки от тях намери своя правилен път, по който да тръгне, най-искрено им пожелавам Пътят да ги събере заедно!!! Успех!
Мира

21.   Авторе, извинявай, но хората ти дадоха безпристрастнa оценка. Това, че ти не си доволен от нея е друг въпрос. Вярвай на когото си искаш, но факта че тя е с мъжа си и му е дала шанс... просто си отвори очите
lo

22.   Стига бе хора, само дето не ме замерихте с камъни. Защо не повярвате просто, че съм искрена и наистина не съм искала да нараня никого. Имайте малко милост.

23.   22, а ти кого от двамата обичаш? Защо се събра с мъжа ти, след като знаеш какъв е?

24.   Според мен мъжът ? няма да се промени. Прави театър от наранено его. Тя греши ужасно. Това: "вярвам в брака" ми звучи мнооооооого тъпо! Бракът е институция, любовта си е любов. Да живееш с един, а да обичаш друг е ЛИЦЕМЕРИЕ. А ЛИЦЕМЕРИЕТО няма НИЩО ОБЩО със СЪВЕСТТА. И, жено, с кое сърце нараняваш човека, който те обича повече от всеки друг, за да угодиш на човек, който за 10 години се е доказал като мърсник. Ако го обичаш, отивай при него. Ако не, не го лъжи. Така прави ЧЕСТНИЯТ човек. Ако останеш с мъжа си горчиво ще съжаляваш. Няма лошо, животът си е твой. Но, да нараняваш този човек, автора на историята, нямаш право. Защото той, за разлика от мъжа ти наистина те обича. И, не, не си достоен човек. Достойният човек не е лицемер и не захвърля чувствата на другите, за да се направи на "съвестен".

25.   Авторе, нейният мъж НЯМА ДА СЕ ПРОМЕНИ, не и към тази жена. Ние, дори и ти, не знаем какво се е случило и случва между двамата - като чета и твоята история, и нейните излияния - вече не съм на мнението, че тя е невинна жертва на мъжа си, не съм сигурна, че не го провокира, защото мен направо ме изкарва извън нерви!

Както и да е - ти си прав, той ще ? направи едно дете и накрая тя - „невинната“ мъченица, нещастната омъжена жена, ще ти се плюнчи по телефона, ако имаш късмет, и в леглото ти - ако нямаш.

И какво - с какво се различава тя от предишната ти?
И тя те използва, дори много по-гадно.

КАКВО МИ НАПРАВИ СИЛНО впечатление в нейното изказване - ТЯ ВИНАГИ СЕ СЛАГА В ЦЕНТЪРА, тя е един вид егоцентрик и всичко се върти около нея - вие двамата се въртите като пумпали в моемента в центъра на Вселената - Тя.
Ти си, разбира се, на орбита номер 2. Първо да види, дали мъжът ? ще я възнагради най-после за „усилията“ ?, после можем да почукаме и на вратицата на автора. Авторът нека пак да прочете всичко, но СВАЛИ РОЗОВИТЕ ОЧИЛА - тя те е използвала, за да напизми на мъжа ?, да му докаже, че и тя може да получи друг мъж, че още не е за изхвърляне. Той идва, хваща се на въдицата - тя се връща при него и най-после може да го изнудва и за дете и за други работи, защото има при кой да отиде (при гаджето в чекмедже).
... мъжът ? ми става все по-симпатичен - не е толкова сляп и СЛАВА БОГУ е решил, че не иска дете от нея, ама гледам, че алкохолът му е повредил достатачно мозъчни клетки, за да се оставя и сега да го манипулира. Любовта пък е изпила мозъка на авотра и сега тя си има две куклички на конци - скоро ще бъде „честна“ бременна омъжена жена с хубав любовник - будала.

И какво, авторе - сега ще чакаме госпожата да види какво ще стане с номер 1, ще чакаме тази „честна“ жена да се „настрада“ и да дойде да се нареве на рамото ти...

Едно ще ти кажа, дори да я получиш, преди да я е забременил номер 1, не може един такъв СЛАБОХАРАКТЕРЕН И ЕГОЦЕНТРИЧЕН човек да те направи щастлив. Дори да е с теб, рано или късно ще се покаже - вярвам, че мъжът ? е боклук днес, но се питам, дали тя го е провокирала някак си. Едва ли е бил такъв при сватбата, едва ли. Питай се просто, опитай се да я видиш без розови очила - или един ден може да си като номер 1.

Желая успех на автора и на „честната жена“, за да го остави на мира, ама не вярвам, че има толкова доблест, ще продължи да го използва и за напред...

26.   24 e прав, но за съжалние не може да чакаме някаква честност от тази „честна“ омъжена жена.

Не и докато се приема за център на света и за правата и жертвата, когато отдавна тя самата е деятелят. Авторът просто е за съжаление, не знам - просто не му върви с жените и това е. Ако си мисли, че предната го е наранила... само да гледа какво може да направи сегашната божа кравичка.
Горкият ти, достоен си само за съжаление, нищо не можеш да направиш - достатачно си слаб, за да си нейна жертва и за в бъдеще. Само гледай как пак ще се върне при теб, но не чакай да си щастлив. С такава жена никой не може да бъде щастлив - тя вечно ще чака да я носиш на ръце, да взима с пълни шепи и нищо няма да ти даде - да, такив са егоистките и ти имаш слабост към такива жени

27.   Нека и аз да кажа нещо. Лично аз мисля че такава любов като тяхната ще мине през ада но ще оживее и ще бъдат завинаги щастливи защото са родени един за друг. Бих дала всичко на света да изпитам такава силна споделена любов. Вие ги обиждате но не разбирате че им е ужасно трудно и на двамата. Човек трябва да се бори за любовта си защото тя е смисълът на живота и без любов човек не живее пълноценно.

28.   27, надявам се да си прав(а), защото много искам да вярвам в доброто, в любовта и щастието, но аз не вярвам в любов, в която единият е лицемер.
Не вярвам, че човек в една ситуация е лицемер и нечестен човек, после се поправя и става добър и честен. Дори да са заедно, те няма да са щастливи. В това вярвам, защото вярвам, че и двамата трябва да се обичат, да дават всичко един за друг, не вярвам, че може само единият да прави всичко, да обича, докато другият го лъже.
Дано не съм прав и героинята се окаже принцеса под жабешкото облекло, но не вярвам - според мен по-скоро се крие крастава жаба под облеклото на принцесата...

29.   Аз съм на 23 години. Искам да допълня само, че тази жена, която описва Автора, не слуша женската си интуиция, която и говори, крещи ден и нощ, а слуша разума си. Това е голяма грешка. Дано се вразуми и остави съпруга си.
Това е от мен. Останалите са казали каквото трябва, но явно е твърдо решена в глупавата со постъпка.

30.   29. какъв разум има да се връщаш при човек, който уж те тормозил?
Не, според мен тя много добре знае какво прави и нито ние, нито дори авторът имаме информация какво се случва същност м-у нея и мъжа и!!!

31.   Объркана е това е. Обича ме липсвам и видях го в очите и вчера. Говорите без да я познавате аз имах време да мисля през времето в което бяхме разделени. Осъзнава че този човек няма да я направи щастлива. Тежи и промяната не се захвърля лесно 10 години брак. Незнам как да и дам сили да послуша сърцето и интуицията а не разумът. Трябва и време навярно но чакането за мен е тягостно и ме убива. Продължавам да вярвам и да се надявам че ще се върне при мен защото ме обича. Нашата любов е толкова силна и аз вярвам че тези трудности вместо да я убият ще я направят още по-силна и трайна. Преди да ме обявите за клиничен случай се замислете, лесно е да обиждаш трудно е да разбереш ако не си го преживял и да дадеш съвет.

32.   Еми, авторе, като те обича да дойде при тебе. Какво седи при оня идиот??? Кажи ? да избира и че няма да я чакаш. Да решава сега и завинаги.

33.   Пак съм аз - 29 номер. Номер 30 и аз това казвам. Цели 10 години е живяла в тормоз. Нищо хубаво не е направил, за се хване за нещо тази жена и да даде не втори, ами 22-ри шанс при следните обстоятелства: "нейният мъж постоянно я обиждал неискал да бъде с нея за най-малкото искал да си ходи пиянствал по цели нощи и си имал и други, нямаха деца", "Хващала го е в изневяра още на първата година след брака им. Постоянно и повтарял че не я иска да си намери друг за най-малките проблеми искал да си ходи и тя го връщала в името на брака им. Неискал да спи с нея не давал една стотинка за дома им (той живеел при нея) и прочие". Е в името на кой брак? Какъв е този брак? Какво име има този брак? Значи този шанс му го да за хиляден път и сигурно всеки си е бил последен. Това е слабохарактерен човек. Мазохизъм. "Той се изнесе но започна да я следи да и прави циркове да я обижда че е курва пачавра и тн. " В името на този брак! Чувате ли се госпожо? Вразумете се най-накрая! Отидете при истинския си любим. 10 години ПРОПИЛЯН живот. И сега искате да го доразбиете тотално! Страхувате се да поемете риска да бъдете с човека, който Ви уважава, обича, цени, обожава, Купнее да ви прави щастлива и за него това вече е единствения смисъл в живота. Не всички мъже след съжителство с вас ще се държат както "съпругът Ви". Този човек купнее толкова силно за Вас. И дори да се съберете няма никога да се държи като онзи човек. Те са 2 ужасно различни човека, от които единият мисли, а другият няма с какво. Празната му глава никога няма се напълни. Твърде късно е за такова нещо!!! "В името на брака", което си повтаряте всеки път ВЕЧЕ 10 годиниииииииии ми звучи много странно! Има нещо гнило! Някаква семейна ценност научена от родителите и??? Или е вярваща....??? "Опитвам се да бъда разумна. " И аз все разчитам на това. И ми писна всеки път докато слушам опитите си за мислене да чувам ясно гласът на женската си интуиция. Уви не се научих да я чуя на момента и след това се сещам как ми помагаше, но аз не чувам. Няма да загубиш нищо, ако се събереш истинското мило слънчице за теб! Господ не съществува! И няма да те накаже, че разваляш брак. И дори да съществуваше няма за какво да те осъди. По-скоро ще му е жал за съсипаните ти ХУБАВИ години. За съсипаната Ви младост! Господ сме си самите ние! Всичко зависи само от нас си. Жалко и за децата, които е страшно ако направите с този мухльо! Ще им съсипете живота, както на ме почти успяха! И защо? Заради Вашата тъпа нерешителност и гнусна страхливост! Виждам обаче, че трудно могат да ви убеждават за каквото и да е! Струва ми се, че сте малко твърдоглаа, но може и да греша. И знаете ли госпожо, трябвало е да се махнете от мухльото ооооооще тогава! А сте станала страхлива и като него. Покажете, че сте личност и наистина искате да сте разумна! Не бива никога да се примирявате с проблемите. Трябва да си създадете навик - изникне ли проблем веднага да се търси решение! Никакво отлагане и трупане! И искам и децата си да научите на това!!! Застанете кото умна ("разумна") жена и направете точно това, което чувствате! Вие ясно усещате как то крещи във Вас, а го пренебрегвате! Оставете логиката на мъжете. Тяхното по силно развито ляво полу кълбо - логиката. Следовтелно при жените - дясното... Истината ще Ви избоде очите и сърцето, Вие - не и не. Познавам такива като Вашият случай. Мъжът се отказа да чака заблудената си любов избрала съпруга си отново, сърцето и вика и крещи, че не е правилно. Сега депресиите са и вечният приятел. И докато не промени начина си на мислене и живот винаги ще си я съпътства най-добата и приятелка. Живота и решението си е Ваше. Може това да е за добро на Автора. Успех и на двамата и нека щастието все пак и вас да дарява. :)
Момиче на 23 г

34.   Много романтика лъха от историята, макар и на доста места да лъха и фалш. Тече безкрайното късане на листенца от цветчето на маргаритката с безкрайния рефрен "Обича ме, не ме обича, обича него, не го обича" - не се знае кога ще приключи, а времето тече, вероятно след първия даден шанс на "мръсника" ще последва втори и т. н. Още неизвестен брой години на лутане. По-горе беше споменато, че не се зарязва толкова лесно 10 годишен брак, па бил той проблемен, без деца и пр. За някои може и да е лесно, но тук случаят е друг. Още по-романтично звучи желанието да се изживее такава силна любов и после героите да са завинаги щастливи - де го това вечно щастие, историите тук говорят за нещо съвсем различно, но човешката природа е такава - мислим, че точно при нас ще е по-различно. Лошо няма - мечтите са безплатни. Авторе, колко още години /освен миналите 10/ ще са необходими на дамата да реши с кого точно иска да живее? Минал си през подобна връзка, срещнали сте се еднакво разочаровани, сближаването е повече от естествено и решавате, че сте един за друг - дали е така наистина? На влюбен и заслепен човек е излишно да се говори, но господинът няма да се промени, а дали дамата ще дойде при теб и дали ще бъдете щастливи - един Господ знае. Лично аз засега нямам такива проблеми, но се нагледах покрай познати и приятели на драми, сълзи и сополи - в крайна сметка никой не получи мечтаното щастие, а се разбиха семейства, разпаднаха се и новите, защото романтиката е едно, а битието е съвсем друго. Впечатлен съм от реалните, макар и негативни, мнения на коментиралите дами - аз бих ги послушал, никой не познава женската природа по-добре от самите жени. И докато късаш листенцата и времето минава безвъзвратно, прочети "Унижени и оскърбени " от Достоевски, ако няма полза и вреда няма да имаш. Иначе бих се радвал след време да пуснеш пост как сте се събрали и колко сте щастливи - мноооого са редки такива истории.
Мечо Пух

35.   Единственно един изстрадал човек като номер 29 разбра цялата ситуация и чувствата които бушуват в душата на моята любима. Има много въпроси на които тя търси отговор.
немога да заспя само затова мисля. Ти си пред мен и сега думите ти още звучат в ушите ми. Исках да се видим за да изпитам чувствата си. Надявах се като те видя да не почувствам това което чувствах преди към теб… “ така се чувствам всеки ден от както не сме заедно. Вечер се въртя в леглото до 2 до 3 ч. гася телевизора и продължавам да мисля какво направих, защо го направих, на къде съм тръгнала и какво ме чака на пътя.
Ще успея ли да те забравя? Трябва ли да те забравя? Ще успея ли да се прерборя със сърцето си? Трябва ли изобщо да се боря? Трябва ли изобщо да слушам сърцето си? Трябва ли на 34 да поемам рискове с неясен изход и дали няма да преживея това, че ми е писано да съм нещастна за пореден път? Трябва ли да рискувам? Колко всъщност рискувам? Какво е сигурно за нас изобщо и какво не? Знам че се обичаме страстно. Това се усеща и не можем да се залъжем в обратното с нищо, но сивотата на ежедневието може да изпепели тази любов и страст. Не трябва ли просто да грабна възможността да си имам детенце и дори и с мъжа ми да не потръгне в сърдечен план детотето ми стига да бъда щастлива и да осмисли бъдещето ми. А и винаги остава шанса той да успее да се промени, ако наистина все пак изпитва дълбоки чувства към мен. Ти няма да останеш самотен за дълго. Такъв мъж като теб жените търсят цял живот и немогат да го открият. Сега тъкмо съм свикнала със сивотата си. Имам си организирано ежедневие. Имам си изградено поведение с което да прикривам семейните си недостатъци и т. н.

36.   Авторе, авторе - не се опитвай да влезнеш в кожата ? и да мислиш, защо го прави тя. Едно ще ти кажа - тя е поне емоционално зависима от този човек.
Защо това да е последната ? възможност да има деца? Дори ти да си импотентен, има семенни банки и пак може да има деца - мъжът ? ? е казвал, че не иска от нея и взимам да го разбирам - защо.
Иначе, преценявай сам, дали съм достатачно изстрадала - аз съм в твоето положение вече 10 години и младостта ми мина в чакане. Никой нищо не ми обещаваше, но имаше вече и деца и бракът не можеше така лесно да се прекрати като при твята.
А тя какво прави в момента - връща се при него, който уж я бил мъчил, за да ПРАВИ ДЕТЕ!!! Това значи, за да подпечата ЗАВИНАГИ брака си.
Жал ми е за теб, защото знам какво е да се въртиш до 3 часа сам в леглото, да обичаш и уж да бъдеш обичан, но винаги да си сам, никога да няма човек до теб, в парка и на улицата да гледаш щастливи млади двойки, да гледаш снимки от сватбите на приятелки и приятели и да се радваш, мислейки, че ти никога няма да имаш своя.
Трагичното е, че изборът го правят те - хората, които твърдят, че ни обичат. Ние - ние сме само чакащи нещастници, това е.
Съседите даже почнаха да ми тропат заради този телевизор по нощите, като го изключа обаче сякаш съм напълно сама в света, сякаш стените ще паднат и ще ме смачкат.
Знам, че даже обаждане не заслужавам, когато е със семейството си, но когато има проблеми, нужда от любов и нежност - телефонът ми се къса. Дори да съм в банята тичам, защото не знам, кога ще е другото обаждане, дали ще има такова.
10 години обичаш и си обичан, но нищо не те свързва с този човек - само невидимите копринени нишки на любовта ти, която знаеш, че от твоя страна я има, но от другата?
Ок, не съм се настрадала може би достатачно, за да разбера, как се чувства твоята любима, но съм достатачно настрадана, за да разбера как се чувстваш ти!!!
И ти давам един съвет, ако искаш изобщо да направиш нещо от живота си, ако искаш сам ти да имаш деца и семейство, да не бъдеш сам нощем - забрави за нея. Нейната любов е егоистична, и вярвай ми - не само разумът, морални скруполи и т. н. я свързват с мъжа ?, тя има (колкото и да е нелогично) чувства към мъжа си.

П. П. - как свърши моята история. Ами аз най-накрая го получих, той заряза жена си, но едва след като разбра, че тя си има любовник. Много страда от това, значи не му е била безразлична, не е било само заради децата, да спасял брака си и т. н.
Сега обирам остатаците от този брак, най-накрая имам уж човека, който обичам, но не го обичам както преди, нещо в мен умря в тези самотни нощи, изтече със сълзите ми.
Някак си част от мен иска да започне на чисто с друг мъж, някак си искам тези 10 години да ги няма, да съм имала преди повече сили и воля и да бях живяла живота си без него.
Любовта ми и без това вече я няма, задуши се в самота и чакане. Сега има само привързаност и задължение, да не го оставя сам в този момент, но и аз съм инвестирала (като твоята любима) прекалено много в тази връзка и ще ? дам последен шанс. Младостта ми си отиде почти, дочаках края на брака му, за да събера отломките, но се чувствам празен и изхабен, направо стар човек.
Решавай, аз ако можеше да върна времето назад, а вече знам, че той ме обича истински, но въпреки това - аз бих го оставила, бих заживяла свой живот и бях имала тези 10 (най-трудни години за мен) човек до себе си.

37.   Номер 36 аз не съм импотентен мъжът и има проблеми. Аз немога да чакам като теб 10 години. Тя искаше от мен за един месец връзка да и обещая че ще се оженя за нея и да и дам сигурност. Аз се колебаех тя се паникьоса и се върна при сигурното с което знае как да се справи. Тези седмици в които не сме заедно аз си дадох сметка на чувствата и съм вече сигурен за себе си че искам тя да е жената на моят живот и да остареем заедно. Затова не се предавам и не се отчайвам. Знам че е на кантар но ако не вземе решение възможно най-скоро ще ме тласне към друга на която аз няма да мога да дам нищо и ще я направя нещастна. След такава любов човек се уврежда изгражда стена около сърцето си и много трудно вече допуска някого там.
Не си прочела точно предният ми коментар в него цитирам нея тя не спи и седи пред телевизора и се чуди какво да прави. Аз знам какво искам и както се боря сега за нея с всички сили по същият начин и в живота се боря с трудностите и проблемите. Незнам как да я убедя моля се БОГ да я просветли и да отвори очите си и да послушз сърцето си.

40.   Здравейте всички - никога не съм поставяла условия и не съм поставяла ултиматуми за сватба на приятеля ми. Разговорите за брак бяха естествени и в контекста на темите за които си говорихме. И двамата знаехме само че сме се влюбили един в друг и не знам какво ни чака в бъдеще. Той не е толкова многословен като мен и понякога го разбирате погрешно. Така всички започвате да си играете на развален телефон и съответно да изразявате мнението си, обсъждайки пгрешно насочени отношения. Истината е че и двамата следим този форум и търсим отговори на дори неизяснени въпроси (това може би важи повече за мен). Многи ми се иска тук да се включи човек, който може да приеме че съм искрена, а не някоя лукава, подла лицемерка и то по природа. Знам, че постъпих лошо с приятеля си. Знам, че го нараних незаслужено и му се извнявах безброй пъти. И всеки път му казвах че трябва да ме забрави и да си потърси щастието другаде, особено след като виждях че целия свят мисли, че това е най-добре за него. Каквото и решение да бях взела единия от двамата щеше да бъде наранен. Отношенията ни се развиха твърде бързо, взех решенията си в крачка. Мисля че се паникьосах - за 1 мес. се запознахме и се влюбихме, летяхме в розови облаци. Той преез цялото време казваше че не е сложил розовите очила и че не мисли същото за мен. Заговорихме за неща, за които е нормално да се заговори след доста повече време и то при осазната връзка и партньори, които са се опознали, заедно с това подготвихме и документите за рзвода, провеждахме ежедневни мъчителни разговори с мъжа ми, събирах му багажа, премислях миналото, бъдещето, всички се стараехме да се концентрираме и върху служебните си задължения, в този същия месец се разделих се с приятеля ми и върнах отново ключовете на мъжа ми, лутах се между страховете си и ето го резултата. Не съм имала изобщо време да мисля и премислям, както някой тук смятат. Исках да спра да мисля за всичко и вярвах че мога, но просто не мога извън самата мен е. И за двама ни го вярвах - че можем да забравим един за друг. Вече не се виждахме с приятеля ми и в този момент не споделях чувствата си с него, а сърцето ми продължаваше да ми дава сигнали, които ме карат да полудявам и да си задвам какви ли не въпроси. А и приятелят ми не ми позволява и аз се вслушвам в него, защото и двамата с него знаем как се чувстваме. Това, че аз се колебая исках да си е за моя сметка и осъзнавах че когато избистря миналото си той вече може би ще е с друга и тогава да разбера че съм направила най-голямата си грешка. Не съм искала от него да ме чака и да стои между двата свята, най-малкото защото съм наясно че нямам право. Ако преди не съм вярвала, че е възможно да се влюбиш толкова силно, сега вече го вярвам. Времето в което сме разделени също го доказва. Въпреки всичко и всички ние се чувстваме все по-близки и осъзнаваме чувствата си вместо да охладняваме един към друг. Сега много повече осъзнавам, колко отговорно трябва да помисля за всичко. Неискам приятеля ми да се чувства - като НАИВНИКЪТ, който обича жената, за която всички казват че не го заслужава и ще го направи нещастен. Нито пък да го осъзае един ден когато вече че е късно. Аз се замислих върху думите на всички тук (поне на тези които са успяли да ме видят такава каквато съм, не на тези които нямат реален поглед върху ситуацията и характерите ни). Много бих искала да поговоря с някого, изпадал в моето положение, който меже да ми постави въпросите, чиито отговори търся, да ми помогне да осъзная верния път и да ме извади от умопомрачението ми.

41.   40. ами какво да ти кажа - ще ти разкажа моята история. Идвам от трудно семейство, баща ми е шизофреник и като не си вземеше лекарствата биеше майка. Гледах да не съм по у нас и затова още от 10-ти клас тръгнах с едно момче, което беше много елементарно, съседче, но имаше кола да ме разкарва и да не се прибирам у нас просто. Тогава си мислих, че ако се махна от вкъщи всичките ми проблеми ще се решат и така.
Обаче на бала се запознах с едно друго момче и почнахме да ходим с него. Влюбихме се много, но той отиде войник, и така аз пак у нас, в този ад.
Бившият ми използва това положение и пак почнахме да се срещаме, но нищо не правихме, само ме взимаше от нас и ме караше и ме глезеше по заведения. Аз същност не исках просто да се прибирам вкъщи.
И така стана, че една вечер ме убеди да правим секс, ама само с кондом му казах.
Е, след месец разбрах, че нарочно не е сложил кондом и бях бременна!
БЯХ БРЕМЕННА НА 18!

Моето войниче нищо не разбра, аз реших, че това е единственият легитимен начин да се махна от нашите - никаква любов не ми трябваше, не можеше да чакам.
И реших да се омъжа без любов и да си родя детето, което знам защо ми го направи.

и ЗАПОЧНА НОВ АД, от който вече няма начин да се измъкна. Родих и се концентрирах да живея за и в името на това дете.
Мъжът ми отдавна съжалява за мръсния си ход, живеем у нас, защото той заложи апартамента ни и не си плати вноските, синът ми е най-доброто в моя живот, но живее сред непрекъснати караници, конфликти със свекървата, имаме и материални проблеми.

Моето любимо момче, което не изчаках, ми прости. Не сме се карали, дори бяхме заедно няколко пъти, но той не можеше просто да си губи повече времето с мен.

Ожени се за друга, ремонтира си къщата, тя вече е бременна с второ дете, докато аз нямам как да изгледам мирно и сина си.
Синът ми, много хора ми викат, бил много лигав. Ама какво да правя? Аз ЖИВЕЯ, ДИШАМ И СЪЩЕСТВУВАМ ЗА НЕГО!
синът ми е най-чудесното нещо в живота, но знам, че не е от НЕГО, виждам как жена му ходи бременна из квартала, всички се радват, виждам как се грижи за семейството си, а моят е в кръчмата.
Намерил си е и любовница, а мен не ме докосва. И аз нямам желание към него, гнус ме е направо.
Така гледам детето си - в дом, пълен с ненавист, омраза, караници и студ. Нито една почивка не сме направили за тези 7 години, нито един празник, нито един рожден ден. Само на детето, ама той и за тях не идва, все е на работа.

Не знам, не издържам, решила бях да се самоубия, една приятелка усети и ме спря. Говори ми за сина ми и така ме спря, но като поизрастне, като няма нужда вече от мен съм решила да свърша с живота си.

Желая на моето войниче много щастие, съжалявам, че не те дочаках, моя единствена любов, последната ми дума ще е твоето име и името на сина ми, който не е твой син, а твоите деца ще ги ражда тя, мразя я и и благодаря, че те прави щастлив.

Обичам те!!! завинаги!

42.   авторе, и аз избрах навремето разума като твоята дама. Аз съм българин-християнин и родителите ми са много традиционалисти. Влюбих се навремето в една помакиня. Не знаех, че е такава, беше любов от пръв поглед. Направо сякаш бяхме родени един за друг - любимият ни цвят съвпадаше даже, всичко! филми, музика една и съща, но тя беше помакиня и нашите всеки ден ми опяваха, че не може и не може, какви ще са децата ни, какво е било семейството и и я изоставих.
Тя рева, къса се, ама аз си смених и номера, и просто нищо. Отидах три месеца в друг град и мисля, че я бях позабравил - отдадох се на алкохол, жени, цигари.
Като се върнах тя си беше намерила помак, бяха си направили и дете и беше бременна. видяхме се, говорихме, ревах много, тя също, но край, нямахме шанс, даже аборт не можеше да направи.
И така гледах как голямата ми любов се омъжи за друг, как си роди и си заживя по техните си традиции. Тя беше загубена за мен завинаги.
Днес съм сам, избрах и аз рразумът слушах другите какво ми казваха а после ми се подиграха родителите ми ми викат че било за добро ама вече толкова време съм сам.

авторе, не знам ако единияят е решил да избира разума ти какво можеш да сториш.

така си мечтая пак да срещна любовта, ако ще да е циганка не бих се замислил, но уви - бог ме наказа и сега сърцето ми е от камък

Марио

43.   История ти те е наистина много трогателна, благодаря ти че я сподели заради мен, знам че не ти е било лесно да го направиш. Иска ми се да ти дам вълшебен съвет, който ще заличи болката ти, но уви нямам такъв. Вярвам, че е възможно да намериш човек който ще върне вярата ти в щастието за теб и детенцето ти.

44.   знам, че ще ме осъдите, знам много но и аз обичах обвързан човек. само че мъж
и той като 41 избра брака си, нали да не си разваля семейството какво ще си помислят хората. нямаха деца тогава и аз все го питах защо е с нея нали нямат деца какво пречи. не та не - имал брак и това е, цялото му семейство я харесваше, коя бях аз - една бедна мишка.
но не можеше и без мен, сякаш огън гореше между нас и се виждахме всеки ден след работа не можехме направо да се разделим, все си измисляше пред нея оправдания да се виждаме.
И така забременях, но не му казах, защото ме беше страх да не го загубя. После разбрах, че жена му също е бременна. Тогава му казах да решаваме какво да правим, той каза, че просто е женен мъж, има си ангажименти, има си положение. Той има собствена фирма, какво ще си помислят хората за него. Жена му не била бременна от него, защото той отдавна не бил спал с нея, но не може това да се разбира, защото ще бъде глупак, всички ще му се подиграват, не вярва, че и моето дете е от него.
тя роди през май, аз през юни и реших да си гледам детето, но се оказа, че има леко изкривено краче, и ръчичката му едната не беше добре. Трябваха му много скъпи операции и ми казаха, че ако го дам за осиновяване, чужденци ще имат пари да му ги направят, защото трябваше да се направят в първите 2 годинки, или щеше да остане инвалид.
Отказах се от детето си, сама бях и без това. всички се отказаха от мен, защото съм забременяла от женен мъж и той не призна и детето, а нейното го призна, нали му беше жена.
сега не знам къде и в коя страна е детето ми, не искам и да знам.
обичах и това ме разруши защото бракът беше по-силен от моята обич. и всички се отказаха от мен, сега живея в друг град, работя като сервитьорка и като нямам пари не ми пука с кой ще си легна. направих си операция и си прекъснах тръбите, не искам и не мога да имам повече деца, не искам да обичам, мразя се.
никога не се влюбвайте в женени и омъжени, защото ще страдате, бракът е по-важен за тях от нашата обич.

45.   не знам дали ще помогна на 4о с моят опит, но аз напълно я разбирам, за разлика от съдниците. Вие не знаете какво е да обичаш и да знаеш, че не можеш, нямаш право на това.
Омъжих се не много млада, бях на 28 вече и не може да ме обвините, че съм била загубена и млада глупачка.
Като бях на 18 се бях влюбила лудо в един мъж. Той ми обещаваше всичко, докато не забременях и тогава той се изпари. Нашите ме накараха да направя аборт, защото нямаха как и студентка да издържат, и дете да гледат. Аз винаги съм била иначе отличничка, бяха ме приели вече в София, нямаше как да раждам и направих аборт, за което още много съжалявам и много често мисля.
В София веднага се запознах с един студент, който вече завършваше. Беше си от града, имаше си жилище, всичко. И заживяхме заедно, вече и нашите си отпочинаха от моите наеми и разходи. Влюбих се много в това момче, той веднага си намери работа, почна да печели добре и скоро се оженихме. Значи, знам че не ме обичаше както го обичах аз, но знам, че имаше чувства към мен.
И така, заживяхме си. Аз не забременявах, но не съм и искала, защото първо гледах да завърша. След като 3 години не забременях се почнаха едни доктори, едно чудо. Казах му, че съм правила аборт, той ми се развика много. казаха, че нямаме проблеми - нито той, нито аз, но от тогава нещо се промени.
Той почна да излиза с приятели, да не се прибира. Вкъщи бях като негова слугиня. Загуби и апартамента на родителите си, в който живяхме и на мое име взехме заем и си всехме друг, по-малък апартамент.
Но нищо не се промени. Аз вече си бях намерила хубава работа, имах си осигуровки и всички вече ме питаха за дете. Какво дете, когато с него не бяхме отдавна интимни.
Той се прибираше, караше се с мен и излизаше. Спря да ми дава и пари, разбрах, че и по жени е ходил и там си харчил парите. Аз си прибрах багажа и отидох при родителите си, пуснах си отпуска. И там срещнах любовта.
Той е мой бивш съученик, разбрал че съм в града и ме намери, излизахме на кафе. Каза ми, че отдавна ме е харесвал, но ми е загубил следите, целуна ме. Цяла нощ не можех да заспя. Излизахме цяла седмица, имах още седмица отпуска. Мъжът ми не ме и потърси. Бях на седмото небе, още на втората седмица реших да почна начисто с живота си, да се разведа, да се върна в града си и да започна даже работа във фирмата на любимия. Правихме си планове, да не казвам, че просто имаше и тръпка и обич между нас, той още от училище ме е харесвал. Напуснах работа, събрах си два куфара и у тях.
И така, докато не се появи мъжът ми с рози, с подараци за майка ми. Направо друг човек беше. Обещаваше, спечели родителите ми... те ме бутаха да не казвам за новата си любов и ме убедиха поне един шанс да му дам, обеща ми че ще си имаме истинско семейство вече, ще се стегне, ще си изплатим апартамента и ще си направим детенце.
Не се обясних на влюбения си съученик, и без това без мен щеше да му е по-добре. Когато той беше на работа си събрах нещата и се прибрах после в София, мястото ми на работата не беше още заето, почнах си пак и така. Мъжът ми действително в началото ме носише на ръце, всяка събота и неделя бяхме някъде, каниха ни на сватби, бяхме кумове. Аз не отговарях на телефона, на скайпа, на имейла на моя любим, той без мен нали трябваше да бъде по-добре. Нямах право да го обичам.
Авторът много ми напомня за него, така се изразяваше, говореше за любов и чувства, в които отдавна не вярвах.
И така, забременях от мъжа си и бях в началото щастлива. Роди ми се чудесно момиченце - да роди ми се, защото мъжът ми не благоволи да дойде, да види как съм. Беше някъде с приятели, на заведение, с някоя жена. Веднага като забременях и почнаха проблемите. Върна се към стария си начин на живот, апартамента го прехвърлихме на името на брат му, защото аз с това майчинство вносните не можех от моята заплата да плащам. Брат му нали помогна, но после разбрах, че това е било номер да ми вземат апартамента.
Спря да ми дава пари пак, останах сама с детето и майчинство нали, но не ми стигаха парите, продължи да ме унижава, не се грижише за детето, брат му ме заплашваше, че ще ме изгони ако много съм се отваряла... изобщо ад.
Така живея вече от близо година.
Родителите ми сега съжаляват, че тогава са ме убедили да му дам шанс, още само един шанс, щял да се промени. Не се промени, само дето сега и материално съм зависима от него и не мога да го оставя под никакъв предтекст.
Моят влюбен съученик ме търси дълго, но спря като се роди детето ми. Докато аз лежах сама в софийската болница, той сигурно е разбирал, че за него съм завинаги загубена, не знам. Не писа вече и мейли, не се обади, а и аз нямам право да го търся.
За него разбирам само от други хора, че фирмата му се е разрастнала, че давал хляб на много хора и работил много. Не знам как бих се почувствала, ако разбера, че ще се жени, ще има семейство, когато аз съм толкова сама и знам, че можеше сега да съм до него, заедно да градим бъдещето си.

Не знам до колко историята ми е сходна, но ми олекна като споделих. Аз избрах брака си, послушах родителите си и повярвах, че мъжът ми ще се промени, ще ме обича, ще се грижи за семейството си. Сега не го знам дори къде спи и къде ходи, сама съм с дъщеря си, чувствам се уморена и нямам помощ от никого. А уж взех правилното решение. Да уж.

успех и много любов на всички

46.   Сами сте си виновни хора! Милена Славова изпя: "Някой ден сърцето ще те съди за това, което ти си му отнемал... " Замислете се...

48.   Моята история е малко по-различна. Отнася се за родителите ми. Нашите се обичали и се взели, баща ми ходел в чужбина за дълги периоди 2-3 години. Израстнал съм без баща общо взето. Живеели са при баба ми и дядо ми защото не са можели да си купят жилище времената тогава са били такива че се е чакало с години. Още тогава са имали проблеми от една страна заради баба ми и дядо ми който беше много властен характер, от друга баща ми беше алкохолик. След промените 89та година положението става още по-тежко. На баща ми инфлацията му стопява спестените пари в банката. Ражда се и сестра ми. През 94та успяват да купят жилище след голямо ходене по-мъките. Аз се надявах че като се махнем от баба ми и дядо ми ще се успокоят нещата. Но уви. Всичко си беше постарому. Баща ми ходейки в чужбина си е имал и други там даже беше донесъл някаква болест на майка ми след поредният му гурбет. През 99та майка ми се среща отново с ученическата и любов случайно. Баща ми пак е в чужбина. Започват да се срещат тайно идвал е и удома. Много свестен човек отговорен мил работлив обичаше я много. Предлагал и е да се съберат той е бил разведен с големи деца щеше да я приеме такава каквато е. Изстрадала и с разбита нервна система от ежедневните пиянски скандали. Неискам да описвам колко психически травми съм получил от тези скандали. Сестра ми беше малка и се криеше уплашена под леглото. Аз му се опълчвах но ме пребиваше от бой защото бях по-слаб от него. Записах се да тренирам за да стана силен и да мога да защитавам семейството си от звяра. Заради тях бях убеден че бракът е нещо ужасно. Неможех да проумея защо го търпи след като е нещастна плаче всеки ден все таи надежди че ще спре да пие. Да когато беше трезвен беше друг човек, но това беше много рядко. Той разбра за другият започнаха се още по-големи скандали аз почти не ходех на училище не ми даваха пари само спортът беше моята надежда. Събрах се в лоша компания правих неща за които неискам да говоря изключиха ме от техникума. Редовно висях в полицията за какво ли не. Преместих се в друг техникум но и там пазих поведение един срок и после пак започнах с простотиите. Влюбих се в едно момиче което ме заряза заради един с 10 години по-голям от нея за наказание ги пребих и двамата след влизане с взлом у момичето. Семейната среда ми беше отвратителна скандали безпаричие безработица. Баща ми пропиваше всеки лев и затъна в заеми защото все нямаше работа майка ми ни издържаше с смешната и заплата. След казармата се махнах от родният си град и досега неискам да се прибера там. След няколко години той почина от болест породена от алкохолизма. Майка ми сега е сама опита с един двама мъже но вече е толкова съсипана след хубавият си брак че е много труден диалогът с нея. Това е моята история и искам да кажа на номер 40 аз като дете на разбит брак че това остави следи в мен завинаги психиката ми е обременена, всичко в живота го постигам с големи усилия защото нямам никаква подкрепа от никого. Ако майка ми навремето беше послушала сърцето си а не разума и общественото мнение нямаше да утежни толкова и нашият и нейният живот. Виждам че си на 34 номер 40 искаш дете времето ти минава възлагаш последни надежди на мъжът си за дете но помисли как ще расте то като мен ли? А в същото време човека който те обича и когото си пренебрегнала в името на морала, брака и обществото и който може да те направи щастлива страда отчаян и те чака да получиш отговори. Бог да го пази защото децата изкупват грешките на родителите си.

50.   48 много добре казано и съжалявам, че така се е развил животът ти.
аз самата съм дете на такъв брак и отричах и отричам тази институция, защото ми е писнало да слушам заради брака, заради децата.
Родила се е първо сестра ми, баща ми още тогава не е бил наред, не се е грижил за майка и за нея. Тя прави няколко аборта, защото и сестра ми не е била от лесните бебета, пари е нямало. Накрая той е убеждава да ме роди мен, щяла съм да бъда син, а тя се е надявала да се промени той от това и така нататак. Е, пак момиче и винаги се чувствах виновна за това, исках да ставам войник даже, да ставам истински мъж, за да са щастливи нашите
Ама съм момиче, какво да сторя .
Няма какво да разтягам локуми, просто баща ми не се промени. Тя преди него е обичала друг, но е бил много черен направо, от друг град и баба ми не и е дала да се омъжи за него. После се оказало, че този човек е бил от много важен род, не е искал да казва, за да не тръгне тя заради това с него, станал после и министър, докато тя цял живот едвам събира стотинки да ни даде за закуска.
Това е, като искате брак - имайте го, ама защо създавате нас - децата да страдаме?
Защо чакате ние да ви оправим отношенията и живота? Ние, РАЗБЕРЕТЕ ГО, НИЕ ДЕЦАТА СМЕ СИ ОТДЕЛНИ СЪЩЕСТВА И ИМАМЕ ПРАВОТО ДА ИЗРАСТНЕМ сред ЛЮБОВ , НЕ ДА ВИ ОПРАВЯМЕ ШИБАНИЯ ЖИВОТ
ако ще създавате деца, нека да е с любов, после и да се разделите, ще бъдем обичани, не изначало да не можете да се търпите и да чакате ние да ви оправяме живота, да ви даваме смисъл.
откакто се помня майка ми натяква, че живеела заради мен, това да съм сторила онова, на 18 си подбрах куфарите и избягах от тях, възможно най - далече, на 1600 километра въздушен път.
от тогава сме на скайп и това е, да се оправят родителите ми, и двете със сестра ми отдавна ни няма, тя е на над 10 000 километра и това е добре така, скоро отивам при нея, нашите ама да се оправят.

51.   Без да стигам до дълги обяснения, доказателства и т. н.

Доколкото разбрах две от страните в люб. триъгълник са тук на фронтовата линия...

Така...

Е, гълъбчета - какъв ви е точно проблема и на двамата? Че не можете да се вземете в ръце и да си се преборите за любовта. Смешна работа - така ще знаете!

Разгледано безпристрастно: имаме един мъж, който тормози съпругата си иняма изгледи да се промени, една жена, която има напълно погрешна предсатва за това какво е семейството и един друг мъж, който я иска тая жена и ги гледа и двамата и им се чуди на глупостите. Но я обича и си я иска. И да я спечелиш - приготви се да изграждаш връзката си с нея много търпеливо иумно, тя се е превърнала заради нещастния си брак в нещо като егоцентрик (лечимо е :)) С много любов всичко се лекува :)

Кой какво е правилно да направи
съпругът да бъде изоставен
жената малко да отиде някъде сама за известно време и да помисли над основните понятия в живота, да поразгледа себе си и да се изясни какво чувства
любовникът - да остави за сега настрана нещата и да не й се опдава на манипулациите, да излиза и да се позабавлява, да срещне някоя друга, да види дали ще може и ако може да е с друга и да я обича хич да не се вълнува от тази.

А иначе този брак е съсипан - то ясно!

Слушайте сърцата си бе хора - толкова ли е трудно, просто смело да послушаме шибаните си сърца, а не нещо друго?

Айде успех!

И авторе - направи й дете! Нали иска дете? Ти поне имаш патка - аз не мога да действам така с мъжа, когото обичам. Имам връзка със женен мъж! Но ти можеш - силната страна си! Не й с връзвай на женските номера, обича си те, но те манипулира и гледа на теб като на даденост. Я малко по-мъжката и всичко ще си дойде на мястото.

52.   Аз съм автора и съм възмутен от номер51. Който ме познава знае че аз несъм такъв подъл човек. Няма да мога за живея с мисълта че детето ми ще е заченато с измама и подлост а не с любов. Любимата ми също ме познава и знае че не съм такъв човек. Доказах и го имах възможност но не и направих бебе. Аз вярвам в любовта и искам да зачена детето ми с любов не насила. Ако обичаш някого пусни го на свобода ако се върне ще е твой завинаги ако не значи просто не сте били един за друг и така ви е било писано. Ако нейният избор е да не се върне никога при мен аз ще го уважа насила хубост нестава и колкото и да ми е тежко все някак ще го превъзмогна дори и цената да е че ще направя няколко жени нещастни защото сърцето ми вече ще е от камък.

53.   Браво Авторе, ТИ НСИСТИНА ОБИЧАШ СИЛНО ТАЗИ ЖЕНА И Й ЖЕЛАЕШ САМО ДОБРОТО!!!

54.   Да, точно така се обича, приятел!
Виж ако тя иска може да си останете приятели - кой казал, че любовта е само секс. Така тя ще си има доверен човек, ще си споделя проблемите и радостите, а ти ще бъдеш до нея - и това е любов - няма секс, няма страст, но има приятелство.

Мисля, че е много достойно това, че си уважил избора й. Да, на сила хубост не става. Остави й време да се освести сега, да си се върне към стария начин на живот, а после й предложи приятелсото си рамо - сигурна съм, че това ще те направи безумно щастлив. Да имаш възможността да й споделиш за новите си момичета, тя да ти разкаже за мечтите си, да се посмеете заедно - нека връзката ви си остане една красива приказка, която вместо дави е превърнала във врагове ви е направила добри приятели - като брат и сестра.

Такава обич мисля ще е достатъчна и за двамата. хем не се разделяте, хем тя си спасява семейството, хем ти имаш възможност да си изградиш свое.

Пък кой знае... може децата ви да допишат вашата приказка... като по филмите :)

Поздравявам те искрено. Личи, че си истински мъж!