 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Манджа с грозде
преди: 13 години, 8 месеца, прочетена 2729 пъти
Днес е от онези дни, когато стоя и си мисля кое по- напред да подредя в живота си. В главата ми е каша- буквално. Чувствам съзнанието си празно, душата си празна, а за чувства- да не говорим. Писна ми от тях и май стана така, че съвсем започнаха да изчезват. Всичките- любов, гняв, разочарование. Или може би се смесват по толкова неопределим начин, че накрая не знам кое какво е. Омразата май надделява, но не знам омразата към себе си или към човекът, който ме направи празна.
Истината е, че не знам с каква цел пиша тук, не съм достатъчно конкретна, за да ми бъде даден съвет. Но просто не ми се говори. Пише ми се. И то пред непознати, кой знае, може те да ме разберат по- добре. Или пък кашата да стане още по- голяма. Хаха, е какво пък, колкото- толкова, свикнах вече. Сама съм, доста. И да, говоря както в "романтичен" план, така и във всеки друг аспект. Имам чувстото, че всичко и всички важни в живота ми неща и хора се изплъзват бавно, а аз се явявам страничен зрител. А може и просто тези важни хора да не са били никога това, за което ги мисля. Поне един не е....
Познаваме ли някога наистина някого? И ако да, как идва момент, когато изведнъж излиза, че не се е доближавал и на крачка до това, за което сме го мислели. В лъжите му ли е вината, или в нас самите, че не можем да ги различим, заслепени от така наречената "любов"?
Има ли хора, които не могат да обичат- просто не са способни и не различават ценното от долнопробното.. които не оценяват чистотата на едно доверие и изграждат псевдо личност и измислено доверие? За които няма значение колко и кога си бил до тях, колко си търпял и прощавал... Болни ли са тези хора, или просто трябва да се задоволя с фразата, че "нямат сърце"?
Как да се изправиш пред живота, без да се страхуваш, че си сам, без да се страхуваш от бъдещето? Защото и от двете ме е страх.. Как да намериш силата в самия себе си, и да проумееш, че ще се справиш? Как да изтриеш някого?
Време ми е да си лягам, и без това се чувствам като пълна откачалка ( а и може би съм ). На тези, които са прочели, простете за излиянието. Имах нужда. Благодаря
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 13 години, 8 месеца hash: 6ee8c29eb2 |
|
1. Човек винаги може да изненада себе си и околните. Никога не можеш да кажеш, че познаваш някого. На всяка случка се гледа от поне две различни гледни точки и всеки реагира според своята. Това води до ужасни резултати, защото хората не говорим за нещата които мислим. Да разкриеш мислите си е риск, който повечето не можем да си позволим...
Кашата в главата... Ако има хаос, значи има какво да бъде подредено ;-)
Доверието... не знам какво да кажа, защото аз не вярвам на себе си, какво остава за околните.
Няма човек, който да не може да обича. Просто има такива, които не успяват да се отпуснат и да повярват, че някой може да обича тях. Просто не могат да допуснат мисълта, че на някой го е грижа за тях и че за този човек те са целия свят.
Не знам... и в моята глава е бъркоч.
|
| преди: 13 години, 8 месеца hash: 87d71b96b6 |
|
2. Научи се да вървиш по твоя път и само по твоя път... Той ще среща и други пътеки, хората,които вървят по тези пътеки,ще повървят малко с теб и после ще продължат по своята си пътека. Научи се да гледаш на останалите като на свободни личности,а не да се опитваш да притежаваш някого, забелязала ли си колко често хората казваме моя(та) по отношение на друг човек? Това е местоимение за притежание... а не трябва да е там... Колкото до хората, не можеш да ги опознаеш, ти себе си не познаваш,а какво остава за останалите. Пропускай всичко покрай себе си, и се научи да запазваш гладката си повърхност... Надявам се да си успяла да разбереш какво ти казвам...
Лола
|
| преди: 13 години, 8 месеца hash: f76cb4cfed |
|
3. Много хубав и точен коментар на № 2, браво.
|
| преди: 13 години, 8 месеца hash: 0c5af5e6e1 |
|
4. От авторката:
Благодаря, номер едно, че си се опитал(а) да ме разбереш и да дадеш съвет :)
Номер две, разбрах какво се опитваш да кажеш. Но какво излиза заключението от това, което си казала? Че винаги оставаме сами, след като " всеки върви по своята пътека"? Че всички, независимо дали приятели или гаджета рано или късно се отделят? Аз не използвам "моят" или "моето", когато говоря за хората. Знам, че всеки е отделна личност, и знам, че никой не притежава никого. И все пак, нали за това всъщност градим приятелства и връзки, за да не сме сами, за да бъдем сред хора, които ни обичат и разбират? Напълно права си, че трябва да се науча да запазвам гладката си повърхност, защото единственото нещо, което си е наистина мое, е животът ми, и трябва да бъда доволна сама от себе си, независимо кого съм изгубила по пътя... И все пак, не мисля, че нещата трябва да са толкова черно- бели. Може би само аз още вярвам, че човек намира сродни души по пътя си...
|
| преди: 13 години, 8 месеца hash: 87d71b96b6 |
|
5. Приятелите и връзките не означават, че хората трябва да са винаги край теб, а и тпова, че са твои приятели не знчи, че трябва да оставят своята си пътека и да тръгнат по твоята. Изкуството е в това, да намериш човек, чиято пътека съвпада с твоята. Но твоя път е твой, и той трябва да се извърви от теб.
Лола
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
