Продължение на една история с лош край....!
преди: 6 години, 11 месеца, прочетена 1240 пъти
Здравейте,
Преди една година написах своята история тук, защото постъпих ужасно с мой приятел.. А ето и историята от преди година:

"Здравейте на всички!
Искам да ви споделя нещо което доста хора ми казват, но аз все не мога да се примиря с това. Става въпрос за действията ми! Ето и историята ми!
Всички около мен ме наричат егоистка, че манипулирам, и редица други неща. Ще се попитате "Защо ли? ". Истината е, че един приятел си хареса едно момиче ( в което няма нищо лошо разбира се), но аз знаех, че ще го използва! Минаха няколко дни през, които те са излизали, и общо взето станаха много близки. Едва ли не той ни остави заради тази вещица. Никой не ми вярва, че тя го използва, и аз реших да взема нещата в свои ръце. Направо да си кажа реших да ги разделя на всяка цена! Независимо какво ще ми струва.!
Споделих какво ще направя, и приятелката ми каза, че това не е редно, и не бива да се меся, но аз не се съгласих! Направих какво ли не, търсих "кирливите и ризи", бивши, слухове ли не пусках, интриги след интриги плетох и накрая ги разделих. Знаете ли какво ми каза той? Не искал да ме вижда повече! Аз о направих за него, да не бъде наранен, защото го обичам, защото ми е като брат.... А той ме остави заради нея.. :(...
Тогава аз просто не знам защо, но реших да го разделя със всички да не се вижда с нас, да остане сам, заради това, че ни предаде.
Сега съжалявам, но как да му кажа да ми прости.. Направих какви ли не неща, но никой не ме разбира, че беше за негово добро...
Сега за тях съм егоистка и лошата.... "

Измина година след като загубих прителя си, а след него и останалите.. Останах сама, защото реших да се правя на съдя и да определям какво е редно и не редно.. Сега разбирам, че постъпвах ужасно не само с него, но и с другите около мен. Знам, че си го заслужих и няма извинение за това..
Но аз наистина съм готова на всичко за приятелите си.. Как да се поправя?
Аз се опитвам да се променя, да бъда добра?
Имам ли право да търся прошка?
Имам ли право да искам да си върна приятелите?
Защо сърцето ме боли, само като се замисля за това което направих?
Хора не знаете как плаках... Плаках затова, че съм чудовище.. Една отровна змя.... Едно момиче с камък в гърдите, което сега се е изгубило в лабиринт и няма изод..
Дайте ми съвет, моля ви не ме съдете, аз си научих урока... Имам нужда от съвет?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 6 години, 11 месеца hash: 74f5ab2a5d

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Като начало се опитай да се свържеш с всички и да ги помолиш за прошка. Ама с думи като "Направих ужасни неща! Моля, те прости ми, ако не искаш никога повече да си ми приятел, ще те разбера. " и след това се надяваш да намерят сили да ти простят. Ако не го направят, поне ще знаеш, че си се постарала. Знам, че си мислела, че е за негово добро, но... е, научила си си урока и мисля, че друг път няма да се месиш където не ти е работата. И дано ти простят, а ако не... потърси други приятели и този път умната! Никакви клюки, никакви интриги, никакви слухове и т. н., че виждаш какво става накрая.

 

...

преди: 6 години, 11 месеца hash: d9b01d871c

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Съветът ми е много прост. Постъпвай с другите така, както искаш те да постъпват с теб. Научи се да се поставяш на чуждо място и да мислиш за чувствата на другите. Понеже осъзнаваш грешката си, е добре да се извиниш. Другите не са длъжни да приемат извиненията, но ще е хубаво да ги чуят. Идеята е да не просиш прошка, а да изкажеш, че осъзнаваш грешката си и ти се иска да не си я допускала. Можеш да се извиниш и на бившата на този твой приятел. Ясно, че искаш да помогнеш на приятелите си и си готова на всичко, но начинът не е да се месиш в техните лични животи и отношенията им с останалите. Помощта не се дава на всяка цена, когато не е искана. Не си мисли, че знаеш по-добре от тях, какво искат и какво ще ги нарани. Любовта често причинява болка, защото влюбените са много лесно раними, но това е в реда на нещата. С времето се учим да се пазим и да не избухваме от най-малкото, ставаме по-уверени и по-уравновесени. Редно е всеки да си изживее тръпката, да промени малко средата си, да обича и да бъде обичан. Позволявай го на приятелите ти, не ги ревнувай толкова силно и не се филмирай излишно, че са оставили всичко останало.

 

...