 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Покупка на апартамент
преди: 6 години, 7 месеца, прочетена 2023 пъти
Здравейте,
Обмислям възможността за закупуване на собствено жилище, но много се двоумя какъв избор да направя. Поради тази причина се обръщам към тези от вас, които са закупили такова. Как това Ви се отразява на живота. Съответно преди закупуването и след.
Малко информация за себе си, за да добиете представа, макар и груба, какъв съм, с какви доходи и амбиции.
Мъж между 20-30 години. Живея сам и съм финансово независим. От не особено богато и влиятелно семейство. Родителите ми са от малко провинциално градче без големи възможности за работа във фирми, тъй като там такива почти няма, а и те не са специализирали във нищо, освен във тежка физическа работа, която ги изхранва. С това се опитвам да обясна, че помощ от тях не бих могъл да искам или да получа. Въпреки трудностите и безпаричието, те успяха да ме изучат, за което аз съм им безкрайно благодарен и признателен за саможертвата, която правеха години наред, за да мога аз да следвам. Та както и да е. Завърших преди години специалност, която не съм спирал да работя от момента на полагане на последния държавен изпит. Не е някаква много престижна, известна или чак толкова добре платена, но ми гарантира 2 неща.
1. Търсена е и без рабора няма да остана.
2. Получавам средна работна заплата, която за сам човек като мен ми е повече от достатъчна (с перспектива и за спестяване, ако имам желание)
Живея от 3 год във среден по големина град в България, в който бих искал да се устроя за постоянно. Не че не съм го постигнал и сега, но съм на квартира. Мисля за бъдещето и за това, което ме очаква след време - семейството. Нямам жена, дори в момента и приятелка нямам, но някой ден ще създам свое семейство и ще искам да му осигуря един нормален начин на живот. А и така ще оставя нещо на детето си. Дори и да не иска да остане тук, винаги ще може да продаде жилището и да инвестира парите, където то иска - така му давам поне някакъв старт в живота. От друга страна аз съм голям прагматик и заклет враг на банките. Нямам задължения и живея според това, което изкарам. Страхувам се, че може да ми стане много трудоемко изплащането на собствено жилище. Човек не знае какво го очаква - заболяване, инвалидизиране, смърт и тн. Не мога да се обвърже с банката за 20+ години като не зная дали въобще ще бъда годен за работа след време, или някой Шумахер няма да ме отнесе на пътя. Не искам да поставям хората около мен в такова положение. За застраховка живот не искам и да чувам! Тези са измамници и смятам, че само ще си хвърля парите на вятъра.
Мисля че бях достатъчно изчерпателен около себе си, семейството ми, дори и начина ми на мислене....
Какво е вашето мнение? Вие как се справяте?
Благодаря предварително!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 6 години, 7 месеца hash: 1c576e75cf |
|
1. Горе долу в същото положение. "Скочих" като бях на 27, само че не апартамент а етаж от къща. Доволен съм, малко по голям зор беше докато направих ремонта, но сега вноските не ми тежат. Теглих потребителски защото предпочитам по високи вноски но за по къс период.
Иначе ако го мислиш, че някой може да те убие на пътя - ами може ама тогава заема вече няма да ти е проблем. Ако не те убие обаче, цял живот ще се влачиш по квартири а парите дето даваш за наем са почти толкова колкото вноската.
Сега кредитите са по изгодни от преди 4 години когато аз теглих, даже се чудя дали да не рефинансирам.
|
| преди: 6 години, 7 месеца hash: dbff9a79b8 |
|
2. Поздравления, че мислиш в перспектива и че си благодарен на вашите, но ако си враг на банките как си представяш да извадиш едни 100 бона кеш и да си купиш жилище?
Ти ако се инвалидизираш, дали си на квартира или в собствено жилище, дървото си го ядеш така или иначе. Аз преди като теб също исках всичко да ми е сигурно. Е, с времето разбрах, че сигурни неща няма. И по-важното - ако прекалено много отдаваш важност на сигурните неща, ти никога, ама никога няма да имаш смелостта да пргоресираш. Не казвам да правиш неоправдани рискове, но не може цял живот да не предприемаш рискове и да си стоиш в ъгъла като мишка. И между другото дори и в ъгъла да стоиш, пак си е рисковано, само че още не си го разбрал.
По-голям съм от теб и в теб виждам себе си отпреди 10 г. Гледам, че си амбициозно момче, така че след 10 г. ще се смееш на сегашните си разсъждения и толкова ще ти е втърснало да си неициативна мишка, че изобщо няма да ти пука дали ще си инвалид след още 50 г., ами ще искаш най-после да видиш някакъв плод от толкова години усилия.
|
| преди: 6 години, 7 месеца hash: 0c6fb9df35 |
|
3. Приятелю, разбирам те. Не е лесно за хора като теб. Заплатите в БГ обикновено стигат колкото да не умреш от глад. И все пак някои съвети.
1) Явно си извън София. Там и цените са ниски и не са повлияни от имотния балон в столицата, където цените са безумни и нереални. Една гарсониерка ново строителство, тухла ще излезе сигурно към 50. 000 лева. Сложи още 10. 000 за елементарни довършителни работи и обзавеждане. Вноската по кредит от 60. 000 лева при погасителен план за 10 години и 4% лихва е към 600 лева.
Разбирам омразата ти към банките, но явно пари кеш нямаш, така че имаш ли друг избор? Банките не са чак такъв дявол, ако си разумен и не направиш някои грешки.
1) Пълното изплащане на кредита да не бъде за срок над 10 години.
2) Първоначалната погасителна част от вноската да не е по-ниска от 2/3 от цялата вноска.
3) Месечната вноска да не надвишава 50% от нетната ти заплата. Идеално е даже да не надвишава 33%.
4) Имотът, който купуваш, трябва да е качествено строителство, с добра локация. Не се впускай по най-изгодните оферти, там сигурно има уловки.
5) Кредитът да може да се погасява (напълно или частично) предварително, това ти дава известна гъвкавост
Ако спазиш горните 5 условия, може да си сигурен, че не поемаш кой-знае какъв риск при тегленето на кредит. Същевременно, трябва да мислиш как да увеличиш доходите си, за да можеш да погасяваш повече.
Успех!
|
| преди: 6 години, 7 месеца hash: f1f20cc395 |
|
4. Поредният луд, който ще се загроби с кредит за цял живот за някакво идиотско жилище в една потъваща държава.
Жилища в момента има смисъл да се купуват само в големите градове и пак не е сигурно, че жилището там няма да струва след 20 години точно 0 лв (а тогава може и да ти потрябват пари и да искаш да го продадеш/отдадеш), просто защото няма да има кой да го купи, т.е. няма да е ликвидно. Така че моята препоръка, ако толкова си решил да купуваш нещо, е да купиш жилище, което можеш да изплатиш за максимум 5-10 години и да не разчиташ, че то ще има някаква стойност след години - това по повод популярната заблуда, че всеки имот има стойност. И още по-силно препоръчвам да си помислиш добре дали искаш да влагаш толкова пари в жилище в България, от която младите бягат презглава. И да го изплащаш по 25-30 години, както правят редица не особено добре с главата хора. Успех!
|
| преди: 6 години, 7 месеца hash: 01a56cf4f8 |
|
5. Ти така или иначе даваш пари за всеки месец наем, може би има смисъл да си купиш жилище, но само в градове като Варна, Пловдив, Бургас, защото има доста хора, които биха живяли там.
В по-малки градове жилищата се обезценяват, може да се окаже че плащаш за нещо което с времето губи стойността си. Успех!
|
...
| преди: 6 години, 7 месеца hash: 7b43832f74 |
|
6. Заплатата расте, не е константа, така че и стандартът ти на живот ще се вдигне след време, ако си намериш стабилна и работеща жена още повече, така че избирай умно. Аз и приятелят ми вадим по равно и ще си купуваме апартамент. Хич не ми дреме, че ще взимам ипотека. Друг начин няма. Който си е мислил, че ще мизерува на квартирка и ще събере кеш е сбъркал, за нула време имотите са по над 1000евро кв м. По-добре в собствен дом от ден 1. Застраховка искаш не искаш при ипотека ще сключиш. Само в БГ приемаме за робство да вземеш пари от банката... А какво ще стане никой не знае. По-добре ли е да чакаш лошото, то да не дойде и да съжаляваш, че си си пропилял живота в скатаване за черни дни?
|
| преди: 6 години, 7 месеца hash: 598bc6e6c1 |
|
7. Помисли страшно добре преди да вкарваш пари в тухли в провинциален град! Тухлите са страшно неликвидни! Номер 4 го е казал добре. Освен това не съм съгласен, че трябва да оставиш жилище на детето си (който е нероден Петко) дотогава то може да е неликвидно, а и децата кой знае къде ще искат да живеят. Провинцията в България е пре, пре-застроена! По принцип жилищата крият голям риск, а и искат влагане на много средства за дълъг период от време. Човек не може да предвиди бъдещето, и точно по тази причина, когато да речем ти затрябват пари, те няма да са налични. Ако си млад пази си ликвидността като очите си!
|
| преди: 6 години, 7 месеца hash: 598bc6e6c1 |
|
8. Забравих да добавя. Мисленето, че парите за наем са пари хвърлени на вятъра е погрешно. Има куп други активи, които ако купиш на сума отговаряща на вноската ти за заем, ще ти покрият наема в някаква степен, че даже и в голяма степен без при това да се заробваш със заем. Все пак финансова свобода е важна. Погрешно е мисленето, че дългът след смъртта ти изчезва. Той се погасява от наследниците ти, които и да са те. Банката няма как да не изисква застраховка и въпреки всичко ще настояват за пълното изплащане на заема и накрая ще го постигнат. Банката си е вързала, че и пре-вързала гащите. А ако се разболееш сериозно, жилището става огромно бреме.
Има и друго, взимайки заем за жилище ставаш участник на пазара на имоти със сумата заета ти от банката (нарича се левериджинг или да го наречем умножител) Това значи, че ако цената на имота падне, загубата не е върху първоначалната ти вноска за жилището, а върху цялата заета сума. Това последното пък е доста вероятно поради факта, че България и провинцията се обезлюдяват. Това е финансовия риск, умножен, който ти поемаш и за който банката не ги е еня. Има и трето, да речем, че бъдещата ти жена живее някъде. Тя трябва да остави своето си жилище за да дойде при тебе, т. е. едно жилище остава свободно на пазара, без значение дали нейно си или под наем. Така, че първо си намери жена, вижте как сте и тогава купувай жилище. Трябва да си сигурен, че ще живеете поне 5 години в това жилище на семейни начала. Грубо казано чак след този период жилището ти излиза на финансова сметка, при условие, че цените на имотите са поне на едно ниво и не падат! Ако сега имаш свободни пари, заинтересувай се какво друго би могъл да направиш с тях вместо да си купуваш жилище.
За жилище може да се гледа като на инвестиция само ако го отдаваш под наем. Дотук беше чисто финансовата страна.
Ако живееш в него обаче, не е вече така. Има и емоционална страна. Ако мисълта, че си имаш собствено жилище те кефи или те вълнува, че другите си имат жилища, а ти не, и си готов да плащаш за емоционалния си комфорт, то тогава си купи жилище без да правиш финансови сметки.
Наоколо масове се купуват лъскави скъпи коли. Това са огромно количество пари, буквално хвърлени по паркингите, които се топят с всеки изминат ден. От прагматична гледна точка е пълна глупост. Но ако човек го кефи, че може да се изфука пред някого си или се кефи на малкото часове прекарани в колата, говорим за емоционална страна. Така е и с жилището. Спорно е дали жилищата са актив. Да кажем, че жилището е актив със силно емоционална страна, а от написаното от тебе, си сложил ударение точно върху нея.
|
| преди: 6 години, 7 месеца hash: 8a32a078b6 |
|
9. Каквото и да си говорим, под наем не си е работа-по-добре в собствен дом, дори с ипотека. Под наем човек е зависим от наемодателя-нещо може да се случи и хвърчи навън да си търси друго жилище. Плюс това и болт не може да завие в дома без съгласието му. И още доста "не може".
Бях и от двете страни-наемодател и наемател в различни години. Бях отдала под наем апартамент. Наемателите не бяха много точни, но с общи компромиси останаха 2 години. Но на 3-тата починаха родителите ми и аз пожелах да си живея в дома. Е, видях зор не 1 месец, а 3 - с разправии и подканяния да излязат, за да си вляза аз. Та чувство за вина ми вменяваха, че имат дете, та се бавеха, та чудо..
Бях и наемателка в друго време. Смятах да живея в имота дълго, но се случиха разни трагедии... и се наложи да предупредя едва 4-5 месеца, след като се нанесох.
Та ето-всичко става. Наемодателят може да почине, да продаде имота-и човек е безсилен. И търси друго жилище, транспорт, време, нерви, мести мебели /ако са си негови/, взема си отпуска, зада се справи с пренасянето..
Авторе, по-добре ипотека-виж н. 3. А и както казва н. 1-имаш ли 100 хил. и дори само 50 накуп? !
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
