Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Аз те разбирам отлично. Може да се каже, че мисля като теб. Момиче съм на 19, но живота доста ме е смазвал.. не знам какъв е смисъла наистина..дали някога ще го открием изобщо?
L.B.

7.   Подкрепям 5 номер относно въпроса за Левски и цигавива. Животът е тук и сега! Не след 5 години, не след 5 дена, не след 5 мин. Сега! Това че ти е тъпо и скучно сам си го правиш. Живей в истинския аспект на думата и тогава ще видиш смисъла да живееш!

8.   Аз съм автора и ето какво намерих! Това потвърждава думите ми.

Въпрос: Какъв е смисълът на живота?

Отговор: Какъв е смисълът на живота? Как мога да имам цел в живота, как да се реализирам и да получа удовлетворение от живота? Ще имам ли потенциала да постигна нещо, което да има трайно значение? Мнозина са хората, които непрекъснато мислят върху това какъв е смисълът на живота. Години по-късно те поглеждат назад и се чудят защо отношенията им с някои хора са се развалили и защо се чувстват толкова празни, въпреки че са постигнали онова, което са си поставили като цел. Един бейзболист, когато бил на върха на славата си го запитали какво би искал някой да му беше казал в самото начало на кариерата му. Той отговорил: “Бих искал някой да ми беше казал, че когато стигнеш върха, откриваш че там няма нищо. ” Много цели разкриват своята празнота и безсмисленост едва години, след като си се стремил да ги постигнеш.

В нашето хуманистично общество, хората преследват най-различни цели, като си мислят, че ще намерят смисъл в тях. Някои от нещата, към които се стремят, са: успех в работата, богатство, добри взаимоотношения с хората, секс, забавления, да правят добро на другите и т. н. Хората свидетелстват, че дори и когато постигнат тези цели: богатство, взаимоотношения и удоволствие, в тях продължава да съществува голяма празнина – чувство на празнота, което нищо не може да запълни.

Авторът на библейската книга Еклисиаст дава израз именно на това чувство, когато казва: “Суета! Суета на Суетите! …Всичко е суета! ” Той имал неимоверно голямо богатство, мъдрост, която надминавала мъдростта на хората от неговото време, стотици жени, дворци и градини, за които всички в царството му му завиждали, най-добрата храна и вино, имал на разположение и всякакви видове забавления. В един момент той заявява, че е постигнал всичко, което сърцето му е искало. Но въпреки това, накрая обобщава всичко постигнато с думите: “животът под слънцето” (животът, живян така сякаш единственото, което е важно, е това, което виждаме с очите си и възприемаме със сетивата си) е безсмислен! Защо съществува такава празнина? Защото Бог ни е създал за нещо, което е извън това, което можем да преживеем тук и сега. Соломон казва за Бога: “И е поставил вечността в сърцето на човека…” В сърцата си ние осъзнаваме, че животът “тук и сега” не е всичко.

9.   Не си сам... :(

10.   Чувствам се виновна за децата си дори за вас. Заради това, че се чувствате така. Вие младите не намирате радост в живота и затова сме виновни ние вашите родители. Защото не сме ви научили и показали, че радоста от живота е да се трудиш да създаваш дори да посееш нещо и то да расте пред очите ти. Не сме ви научили на труд. Уж от съжаление "те децата са още малки" ви осъкатихме. Сега какво, младите търсите радоста, смисъла на живота в в шляене и мързел и най лошото е, че друго не сме ви научили. Благодарна съм на мойте родители, че на 9-10 години трябваше да копая редом до тях царевицата, да събирам сено и т. н. да нося тухли на татко, да ми показва как се строй къща. Няма как да ме разберете деца, но да знаете радоста в живота я търсете в създаването на блага. Човешките същества се радваме най много на това което създаваме или сме създали със собствените си ръце.

11.   Към номер 10,

не е точно така, не съм точно дете. И аз от малък помагам на родителите си (живях в село) и на дядо си. Не съм мързелив, просто от скоро мисля по цял ден за такива неща.. Търся смисъл, но не намирам. Явно е по-добре да не мислиш за такива неща, а просто да си изживееш живота.. ей така.

12.   Пак съм аз №10
Предположих, че си на възраста на децата ми те са на 22-25. Те също са помагали изхвърляли боклука и мили чиниите /живеем в град/. Но аз не говоря за помагане а за труд редом с тях. На 15 едно от задълженията ми всеки ден беше да кача на втория етаж тухла по тухла 150-200 тухли от купа на двора, преди татко да се прибере в 4 часа и после да му помагам да зида къщата. Не са ме карали насила имах желание да ми позволят да редя поне един ред. Няма човек които се мисли за мързелив пък и това е много относително. Имах предвид щом не можеш да почувсташ радост от създаденото построеното /това е смисълът на живота/ сме те осъкатили от малък. Дано успееш да намериш смисъла не е задължително да копаеш или да зидаш прави това в което си най добър /компютърни програми напр. / и полазен на себе си на семейството си и на обществото. А ако успееш да изпиташ радост от постигнатото е това е щастието смисълът на живота.

13.   Към 12,

благодаря.

14.   Смисълът винаги е в мига, онзи миг, в който ти е хубаво или дори онзи миг, в който не ти е хубаво.
Живея означава, усещам, мисля, разбирам.
Самият факт - Волята, осъзнаването на думата АЗ са смисъл на всичко. Волята за свобода, стремежът към духовни съкровища, които нито гният нито могат да откраднат и такива, които ще отнесем с нас в отвъдното :)

15.   Аз знам отговора на вечния въпрос. Въртите колелото в грешната посока. Емоции пораждат мислите ви. Щом търсите смисъл, тръгнете от мисълта. Смисълът на живота е в неговото оцеляване. Животът прави какво ли не за да оцелее. Не смесвайте смисълът на живота със смисълът на вашия личен живот. Замислете се какво правите. Искате да поставите вашия личен живот над живота като цяло. Е няма как да стане. С две думи животът обича тези които го обичат.

Писането не ми е сила за което моля да бъда извинен.

16.   Ами авторе това е реалността на материалното битие. Материалното е нетрайно, а също и щастието и благосъстоянието които се намират в него. Затова и в Християнството има толкова много предупреждения да не се търси материята и богатството защото те са илюзия. И най-голямата красавица на света лицето и ще го ядат червеите, и най-луксозната кола на света един ден ще е ненужна никому купчина ламарина. Земният живот е материален затова и има край като всичко материално. Времето руши всичко материално но не така стоят нещата в духовната реалност, която не се руши от времето и която се характеризира само със състояние. Когато духа на човека е паднал достатъчно ниско той се е свързал с материалното тяло и с него е влязъл в света на материалната реалност където изпитва на гърба си нейните закони. Тази реалност е много ниска, тежка и ограничена или просто казано много гадна. Енергийно тя не е ада но се намира достатъчно близко до него за да има човек преки срещи с тъмните сили, както и да има реална опасност да бъде завлечен там ако се отпусне. Духа трябва да излезе от нея, и това може да стане само ако се извиси. Извисеният дух се познава с високо ниво на самоосъзнатост и че не само че не изпитва нужда от липсата на скъпо жилище, луксозна кола и каквито и да били материални неща особено скъпи но и той ги избягва, инстинктивно ги чувства като отрова. За него златото например има същата стойност като желязото, а жената и секса го интересуват толкова колкото го интересува и една кокошка за това. Той е прекъснал връзката си с този свят и не се интересува от него, от това какви разбирания имат хората, или какво си мислят за него. Духът му е победил плътта. Нито има нужда от приятели. В центъра на своя живот той е поставил Христос и познава неговият глас. Когато от това ниво той погледне към човечеството той изпитва едновременно неистово отвращение и съжаление към него.

17.   живота е една непрекъсната борба, трябва да знаем какво искаме от живота и ако не ни харесва да го променяме, ала трябва да сме силни и разумни, да си определим пътя, посоката, когато нещата ни се случват лесно и даром-всичко ни се струва след време тягостно, човек трябва постоянно да търси новото, различното, защото това което притежаваме не го зачитаме и искаме по-вече'човек трябва да се научи да се радва на малките неща да обича хората до себе си и да те обичат, а това е ключът към самия себе си-независимо дали сте беден-богат, обикновен или образован, всеки има едно сърце, една душа. духовното трябва да бъде на първо място в този живот. може ли да се живее с много пари но без душа, по добре е да притежаваш и двете макар и по малко всеки трябва да намери своя смисъл в живота

18.   Някой сутрини се събуждам точно в такова настроение още първата ми мисъл е и сега какво защо живея защо се събуждам мамка му какво трябва да направя за да съм щастлив и изобщо ако го направя ще бъда ли щастлив и изобщо защо да го правя като ще го направя и после какво? ...

19.   Аз мисля, че смисъла на живота е да се учим, да правим избор между добро и лошо, да развиваме дарбите си, и да преодоляваме изпитанията които ни се дават защото това не е единствения ни живот и това не е е единствения свят в който живеем сега, колкото по добре се справиш с мисията си в този живот толкова по добре ще си в следващия, затова трябва човек да се пребори с глупостите които ни дърпат надолу, злобата зависта, горделивоста, да си над тези неща, смисъла е да обичаш себе си и другите а смърта е само един преход, не си струва да се мисли за нея, на всеки се дават изпитания които може да преодолее, ти сам си ги избрал и щастието е в самия път, не в крайната цел и крайния резултат, радвай се на нещата които са около теб, на семейството си, на това което си постигнал и винаги пробвай нещо ново, пътувай, запознавай се с други хора, слушай музиката която ти харесва, чети хубави книги, вдишвай живота, усещай го със всичките си сетива и ще си щастлив, а гадните мисли ще изчезнат, когато спреш да ги храниш. Всеки е нимавал през кофти настроения, обаче си силен когато се научиш да им биеш шута. Успех!

21.   Не си мисли, че повечето не са като теб или в подобно състояние. Просто добре се маскират. Да не ти пука. За много неща си права. Трябва да развиваме духовното. Карай напред. Нямаме избор просто.

22.   И аз бях така, не намирах смисъл в живота мислих мислих и пак не го намерих. Накрая се записах на бокс и разбрах, че това е единствения спорт който може да ти помогне с депресията и проблемите. Знам че това не е по темата но едно ще ти кажа. Дори и да си момиче запиши се на бокс и след време ще ми благодариш.

23.   Малко повърхностно гледаш на нещата. Да, утре пак ще си гладен или пък има опасност да загубиш всичко и да изпаднеш в бедност или пък прекрасните ти дрехи ще остареят и ще се скъсат, но това са все материални неща. Помисли за другото, което можеш да постигнеш в живота си, да помогнеш на много хора, да направиш велико откритие или дори просто да имаш дете. Това са все неща, които остават след теб. Нима ще ми кажеш, че животът на един Моцарт е бил безсмислен? Или пък на някой учен открил лекарство за тежка болест и спасил живота на милиони? Пък и дори да не постигнем толкова много, пак има смисъл. Нима не познаваш поне един човек, който е известен с добрината си и как помага на всички? Ами собствената ти баба? За нея пък, примерно смисъла на живота е бил в това да създаде семейство, да има деца и внуци и да ги гледа как растат и се превръщат в независими хора. Така, че колкото и да не ти се вярва, смисълът на живота съвсем не е в последния модел телефон, който след 2 месеца вече няма да е последен модел, нито в скъпата кола или черния хайвер. Смисълът е в това да си оставил нещо след себе си, било то поема, картина, опера, книга, лекарство или просто хората да те помнят с добро. Защото съгласи се 99% от нас няма да оставят нещо значимо за цялото човечество, но пък е достатъчно, че хората около нас ще помнят добрите ни дела. Ето, за мен това е смисъла! На 90, дай Боже да ги доживея, да знам, че ще оставя нещо мислено след себе си, пък ако ще и да е само един мил спомен на хората, които са ме познавали. Стига ми! Да знам, че съм направила нещо, макар и малко, което е променило нечий живот към добро.
Разбира се, това си е личното ми мнение, сигурно за повечето хора смисълът е в нещо друго.