Споделена история от Други |
Не мога да бъда от полза на някой, който не е откровен.
преди: 7 години, 3 месеца, прочетена 1247 пъти
Не знам как да започна, с кратка или дълга версия... Нека е кратката.
Изобщо, защо пиша тук? Ами, защото искам още мнения, на това странно поведение...
Един непознат, ще го нарека, защото въпреки нещата, които ми е писал - реално не го познавам, не сме се виждали, няма и да се видим. Та, този - непознат, ме намери във фейсбук, от една група където и аз бях член, и ми писа, било му любопитно, имал предчувствие, че ще се разбираме, но беше без значение за мен, защото никога не съм се интересувала от него като личност, с която да бъдем приятели, (казвам 'приятели', защото не харесвам мъже сексуално, а само като приятели, това го казвам в самото начало, без да знам за намеренията на отсрещния, просто да си знаят, тъй като някои го раздават по презумция - ти си жена, значиче харесваш мъже... побъркващо е) та и приятели - не, тъй като живее в друга държава, а и не се сприятелявам в нета, не ги разбирам тия приятелства, нито този вид общуване. Нямах намерение да общувам с него, но ми каза, че пие, (аз съм бивша алкохоличка, не съм се напивала от 7 години, а не съм близвала алкохол от 4 г. ) затова ме трогна и исках да разбера защо пие, разбрах, че са се разделили с приятелката му, той я бил оставил... Исках да разбера повече, за да му помогна някак, и му казах, че това са намеренията, с които му пиша, за да е открит с мен, ако желае, и той се съгласи. Разказваше ми за момичето, но съвсем не приятни неща... била взимала дрога, живеела на готово, не чистела, не готвела, егоистка била, не обичала себе си и затова нямало как да обича и друг, психични отклонения имала, а той я обичал безкористно, правел всичко за нея и т.н., и усетих, че е наранен и се изкарва жертва, но я обича, и му го казах. Казах му, че ако толкова много я обича, то трябва да превъзмогне обидата, защото това е нещото, което му пречи да продължи напред (нямало вариант да се съберат, защото тя не го обичала, впоследствие ми стана ясно кой-кого е оставил, поне в емоционален план)... но не е нормално да си бил с някого 4-5 години и после да се правят на непознати. Неговият начин да се справя с нещата, които го измъчват, бил - да ги избягва. Пък аз, от опит знам, че така не се решават проблеми, трябва да се обмислят, да се почувстват, в случая - да й прости. Впоследствие, каза, че не пиел, очевидно, че не беше алкохолик, никога не е бил, просто се е напивал от мъка, примерно... Както и да е, след дълги разсъждения, виждайки, че насреща си имам инат, а и усещах някаква неискреност, реших, че моята работа е приключила. Не споделях много за себе си, нито питах за него - лично, но този човек ме изненада с желание да ме види, беше зимата по празниците, и то след като не бяхме общували месеци, явно се беше прибрал, при роднините си за тези дни. Отказах му, нямам желание, не разбирам защо, след като моята работа като псевдо-терапевт е приключила и то, май - без успех.Отношението му към мен беше странно и след това, и по принцип, единственият начин, да не общувам с него, беше - логично, да му кажа, че не искам, казвах го и го показвах с отношението си докато му пишех. Радвам се, че не беше драматично като с един друг, на когото помагах да се съвземе след кома и тежки операции, който се вманиачи, обичал ме бил, рисува неща за мен... Наясно съм, че това е вид привързаност, но няма нужда от нея. В крайна сметка, аз се считам за човек, който може, а и изпитва нужда да помага, с цел да помогне, не искам емоции или подаръци, но поведението на отсрещния ме натоварва, сякаш има свои мотиви, за да общува с мен.
Цялото това, беше историята накратко, а питането ми изобщо, е провокирано от следното, което разбрах, наскоро, а именно, че момичето , май не е такова-каквото го описа той, най-явната лъжа е, че определено не работи като сервитьорка, а се занимава с изкуство, вече започвам да се замислям дали и другите характеристики, които й лепна - не са 100% лъжа, защото е ясно, че преувеличава, поради наранено его, но... да излъже за нещо изцяло, не разбирам, ако е искал да му помогна някак, да осмисли нещата (както аз предложих, а той се съгласи), тогава, трябваше да е напълно искрен за нея, не разбирам защо й измисли такъв образ.
Не мога да бъда от полза на някой, който не е откровен, сякаш, не сме имали обща цел в комуникацията си...
|
