Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

6.   Едва ли са по-щастливи или по-нещастни от останалите. Имат по-голям шанс да осъществят мечтите си, но дали това ще ги направи щастливи е отделен въпрос.
И в края на краищата - не щастието е целта на живота, а развитието. Щастието е само мимолетна награда за успешното преминаване на даден етап от развитието.
Човек трябва да умее да дозира приятните и неприятни (изпълнени с усилие) моменти в живота си, за да постигне баланс и да запази психическото си здраве. За това примерно 5 дена работим, след което 2 почиваме. Цяла година работим, но отиваме на зимна и лятна почивка. От време на време по някои национален или религиозен празник, за да може човек да разнообрази, да се види с приятели и да има хубави мигове.

От друга страна, ако човек дълго време остане в някаква приятна и удобна обастановка, т. нар. "зона на комфорта" - той престава да полага усилия и да се развива, което не е хубаво! Умният човек отчита тези неща, и полага усилия да ги избегне. Глупавият седи там, докато не започнат големите проблеми...

7.   автора съм.. да така е, имам ниско самочувствие. А в същото време виждам хора, очевидно тъпи, които са доволни от себе си, а аз не съм. Понякога не разбирам какво ми говорят хората, не им разбирам шегите и това ме кара да се чувствам глупав.
Харесва ми рисуването, философията и историята, но съм много слаб в почти всичко останало. По цял ден рисувам и се справям добре, помага ми да съм по-концентриран и някак си ми развива креативността, но пък в същото време се чувствам безпомощен, когато трябва да се занимавам с нещо различно. Смятам да се занимавам с кино и по-специално с документални филми с образователна насоченост. Смятам, че това ще е професията, която най-ярко ще израси същността ми. Но ако не приема себе си, ако не подобря самочувствието си и не постигна щастието, което търся, просто не знам до къде ще стигна.

8.   За съжаление май колкото си по-умен си толкова по-нещастен. И сам го казваш, умните хора съзнават, че реално не знаят нищо, че имат безкрайно много неща за учене, че винаги ще има някой по-умен...
А глупакът-няма значение каква глупост е направил, в собствените си очи, той винаги ще е най-най-най-великият, умният и другите са му виновни, че не оценяват таланта и постиженията му.
Най-трудното от всичко е да постигнеш баланс, т.е. нито да се подценяваш, както правят повечето умни хора, нито да се надценяваш както правят глупаците. Аз още не съм го постигнала, обаче работя по въпроса.
А иначе още древните са го казали, колкото си по-умен, колкото повече знаеш, толкова си по-тъжен.

9.   от 2/3: Човек, стига си гледал разни хора, гледай себе си, съсредоточи се върху своето Аз - в това е ключа! - щом те влече философия би трябвало да не ти е трудно да го постигнеш.

Недей да завиждаш на другите хора за самочувствието, защото както сам виждаш от личен опит в момента - да нямаш самочувствие е супер тегаво и спиращо. Може би това изживяване в момента и е един урок, който трябва да разбереш - всеки има право на самочувствие, всеки има право да се чувства добре - и рибата, и слона, и лъва, и свинята. Всеки има право да е щастлив.

10.   Умните обикновено са нещастни, но само тези, които в комбинация са и неосъзнати. Аз се смятам за интелигентен, но до скоро бях твърде неосъзнат, за да съм щастлив.

След дълги години на депресия, повратната точка дойде, когато осъзнах, че всъщност през цялто време не съм бил ОК със себе си. Вечно съм играл несъзнателни роли в стремежа си да стана нещо повече. И когато не успея да покрия собствените си изисквания, започват комплексите за малоценност, които с времето стават непоносими. В крайна сметка когато станат достатъчно непоносими, или влизаш в лудница, или ти светва лампата.

Какво имам предвид? Умните хора имат вечно изисквания за себе си - да се развиват, да постигнат, другите да ги харесват и т.н. Т.е. ако те се намират в т.А, тяхната цел е да бъдат в т.Б. Мислят, че ако не стигнат т.Б, няма да са щастливи. Автоматично поставят щастието си в зависимост от достигането до т.Б. Колкото по-голямо е разстоянието между А и Б, толкова по-малко е щастието.

А формулата е проста. Целта не е да бъдеш Б, В или Г. Целта е да си си А. Такъв какъвто си. С всичките си недостатъци, без нужда да се доказваш пред когото и да било, без да се притесняваш от слабостите си.

Някой ще пита - как тогава ще се развива? Ами много просто - когато човек се приема напълно, развитието се получава автоматично, защото е спонтанно мотивиран и се движи без усилия и напрежение. Ако постоянно си повтаряш, че трябва да си по-богат, по-умен, по-красив, по-добър човек, по по по, то кога си си ти в крайна сметка? Кога спираш да издевателстваш с безкраен списък от изисквания към себе си?

ПОвечето хора дори смятат това за хубаво и го приемат за градивна самокритика, като си мислят, че така ще подобрят лошите си страни и ще ги направят по-добри. НЕ, няма. Така само се блокират. Замислете се, че не можете да бъдете добри във всичко. Има неща, в които сте добри и в които сте лоши. По-добре се фокусирайте върху добрите си страни и ги развивайте, защото в тях сте добри и ще ви отнеме много по-малко усилия, за да ги развиете още, отколкото да се мъчите да подобрявате нещо, което така или иначе не ви се отдава.

Любовта към себе си не е "ако стана добър, ще се обичам", не е и "обичам се, защото съм умен". За любовта към себе си не трябва да има условия. Трябва да е "може да не съм най-богатия, но се опитвам и правя всичко по силите си, за да си изхранвам семейството" примерно или "да, не съм най-големия сваляч, но този ми недостатък си е част от мен така или иначе и аз си го обичам, защото това съм си аз". Хвалете се. Забележете, че във всяко желание има добри намерения. Ако искаш ад си богат, значи искаш да се грижиш по-добре за семейството си или обичаш себе си и искаш да си подариш малко повече свобода. Не искайте да сте перфектни на всяка цена, но си признайте хубавите страни и се хвалете, всеки си има хубави страни и лоши.

Всичко това, което казвам, би било безсмислено, ако го разбирате само интелектуално, без да го осъзнавате.

Ще се опитам ад го обясня така, че да го осъзнаете.

Примерно искаш да имаш хубава кола. Започваш да идеализираш колата, гледаш снимки, мечтаеш. След години на мъчения, че никога няма да си позволиш тази кола с 1000 лв заплата, започваш да се чувстваш смазан. Започваш да се комплексираш, че не си достатъчно предприемчив, умен и т.н., че да изкарваш достатъчно. И така поставяш щастието си в условност от тази кола. Ако имам колата, ще съм щастлив, но до тогава ще съм нещастен. Да речем, че удариш от тотото и си купиш тази кола. Радваш и се няколко месеца и започва да ти изглежда не чак толкова идеална колкото си си мислел. След още няколко месеца вече ти почти безразлична и я смяташ за кола като кола. А след още няколк може искаш да я смениш с още по-скъпа.

Имайте предвид, че статистически средната радост от удрянето на джакпота от лотарията трае 2 г. Т.е. само 2 г. след джакпота човека си става пак същия нещастник. Толквоа бързо ни омръзват постигнатите успехи.

И после започва пак същия цикъл на страдание, защото вече сме си поставили нова още по-висока цел, която я постигнем някога, я не, а и да постигнем, много скоро след това, пак ще сме с нова цел и пак влизаме в нов цикъл на страдание.

Но кога ще дойде момента, в който ще си кажем - ето постигнах всичко, каквото някога съм искал и вече мога просто да се отпусна, да се наслаждавам на това и да съм щастлив. Ами с това ниво на осъзнаване никога. Защото дори и да достигнеш тази точка, тогава пък ще осъзнаеш, че това няма как да е трайно, най-малкото защото сме смъртни. И тогава пък ще живееш в страх кгоа аджеба каляската пак ще се впревърне в тиква и колко болезнено ще е да паднеш от високо.

Ако разберете, че успеха не е това да постигнеш някаква по-добра версия на себе си, а осъзнаването, че ти и сега си си най-добрата версия и че всъщност няма нужда да постигаш каквото и да е и да стигаш където и да е, защото ти вече си там - в целта.

Няма разрив между т.А и т.Б. Няма по-добра версия на самия теб от настоящата.

Ти вече не мечтаеш за идеален живот с Ферари, къща на Малдивите и Джесика Алба. Този перфектен в твоите очи живот, ВЕЧЕ го имаш. И то независимо от обстоятелствата, защото ти и да си най-бедния на света, ако мислиш за това като най-добрата ти версия, респ. целта, пак ще си щастлив. Тогава няма условие, което да заличи щастието ти.

Аз примерно съм нисък, плешив съм, не съм най-разговорливия, но знаете ли - ако можех да избера дали да съм по-висок и с повече коса, нямаше да го направя. Просто защото нямаше да съм си аз. Не искам да съм никой друг, искам да съм си точно този, защото го обичам това копеле (себе си) с всичките му недостатъци, всичките глупости, които е правил и с всичките неща, които не е постигнал. Обичам така, както обичам децата си, дори когато са направили беля и им се карам. Не знам дали ме разбирате.

Помнете само едно - целта е само една, а именно да си точно това, което си в момента. И тази цел автоматично вече е постигната и трябва само да се наслаждавате на постигането. Нищо хубаво не произтича от това да се самонаказваш, за дето не си нещо повече.

И между другото точно това е закона на привличането. Не да искаш да си нещо повече, а да искаш да си точно това, което си. И така да си постигнал целта си. Ако стигнеш до съзнанието, че си постигнал всичко, сиреч това, което си в момента, то ти веднага започваш да привиличаш още успехи.

Аз смело мога да кажа, че откакто осъзнах това, за първи в живота си съм истински щастлив.

Ошо: "Просветлението не е постижение, а разбиране, че няма нищо за постигане, че няма нужда да ходиш някъде. Ти вече си тук (в него) – и никога не си бил там"

11.   Номер 10, удоволствие беше да ви прочета коментара, автора

12.   Като чета коментара, номер 10 се замислих, помислих си за децата, те винаги са били така, както казваш. В началото всички деца си играят, всички са равни и живеят ден за ден, докато един ден не разбират, че са бедни, а други са богати. Започват да се втурват в някакви надпревари и да се поставят в фалшиви класации, да си поставят цели за да са "по" от другите и да убиват това, което са и винаги е трябвало да бъдат. Светът в който живеем е грешно "програмиран" ако мога така да се изразя, програмиран от заблуда. Децата са едни чисто нови същества, с чисто нови мозъчета, които светът поврежда. автора

13.   10 Говори за себе си ! Аз съм на гребена на вълната и ми коства минимално усилие, за да си подържам стандарта. Всичко е сууупер :)
Постигнах си всички цели, който имах поставени, още от 12 годишна възравст и сега се наслаждавам на постигнатото. Не мога да се сетя, да ми трябва нещо повече, така че, освен ако не "осъзная" някаква зен глупост, мисля, че ще съм си ок, окато се гътна, освен ако не измислят нещо, да правят богтите да живеят вечно. Тогава може би, ще трябва да се напъна, да изкарам някой лев отгоре.

14.   13, по-добре да си щастлив независимо от постиженията, отколкото заради тях. Постиженията рядко са за цял живот.

15.   Интересна тема се заформи, аз също смятам, че човек трябва да има цели, дори много цели, които да разбива на подцели, които да атакува всеки ден. Особенно ако целите са за развиване на вътрешни качества,
като смелост, щедрост. Добра физика, добро здраве, езици, професия, бизнес и така нататък
Целите в действителност ни правят по-щастливи. А и ни дават усещането, че вървим напред, че се развиваме, което е супер удовлетворяващо.

От друга страна човека е прав за това, че е грешно да мислим "ще стана щастлив, когато"
А че можем да приемем, да обикнем себе си и да заживеем щастливо и сега. Защото докато гони целите си обикновенно човек попада в един капан, заживява в бъдещето, заживява в мечтите си, а не в настоящия момент. Бъдещето му се вижда толкова розово и цъфтящо, че настоящия момент, в сравнение с илюзорната представа за бъдещето избледнява и става безинтересен. А в същото време когато постигнеш дадената цел, абсолютно винаги се оказва, че не е точно това, което си си представял, защото бъдещето е непредсказуемо и когато се опитваме да го предсказваме, живота ни става безинтересен. Автора

16.   Относително е. Щастието няма точна формула. Дори хора с емоционална интелигентност могат да преживеят травми от несподелена любов, от загуба на нещо, от което са зависими, привързани и обичат силно. За възприемането и осъзнаването на индивида зависи може би цяла настройка от формирани ценности, морал, вяра, нагласи и нрави създадени от семейно възпитание и обществени предрасъдаци, държавни норми, култура на среда. Още повече, че стандартта на живот, развитието и тнт. са различни за различните хора. От духовно развитие в някой Храм на Хималаите, до корпоративно развитие или обикновен учител на държавна работа. Когато виждаш една военна картина и си прозрял например чисто информативно общото развитие на човечеството, можеш да го приемеш като естествен процес, можеш да страдаш, заради неспособността ти за промяна. Току виж представите на умните кариери могат да бъдат прекъснати от идваща промяна - вътрешна или външна. Всичко според мен стои на индивидуална почва. Представата за света и теб. Няма глупави, няма умни.

17.   Това дали някой се бие в гърдите или е скромен не е въпрос на интелигентност, а на увереност според мен. Ако някой иска да се покаже като многознаещ, той значи има нужда да се докаже пред някого, но това в никой случай не го прави глупав,а просто неуверен. Ако човек е по-скромен и отбран (каквато бях аз до преди 1 година да кажем) не винаги значи, че е твърде умен за да си хаби приказката:) в моя случай ако ставаше въпрос за факти аз рядко имах какво да добавя, поради простата причина, че не съм много начетена, което също не е критерии за интелигентност,но да кажем че не се гледа с добро око и на такъв човек като мен в общоприетите норми ще се приеме като "тъп". Нямам интерес към географията, научих насила почти всички столици в Европа, но изобщо не ми беше интересно. Имам интереси в историята, но не българската. В момента чета за изчезналите цивилизации и това е. Всички останали предмети от училище са ми напълно безинтересни. Не искам да е така, но това съм аз. Това, което ми доставя най-голямо удоволствие е да разглеждам чанти и аксесоари на големи дизайнери(и да притежавам 4 артикула от тях още по-голямо). Не знам дали това ме прави глупава, но дори някой да е глупав(каквото и да означава това) не е причина да го отписваш веднага. Дали си добър или лош човек и как се държиш с хората е по-важно за мен. Харесвам хора, които могат да ме научат на нещо, но стига да не са арогантни. Но в крайна сметка ако имам нужда от подкрепа, ще се обадя на човека, който ме изслушва, а не на този който има мнение по всички въпроси:)

18.   Невежеството е блаженство. Интелигентните хора имат по-малко приятели. Гледам мои познати. Простотия страшна, къща кочина, но качваме във фейсбук всяка крачка. Нямат срам от мястото където живеят, от вида им, хигиената. Телефоните им постоянно звънят, тоя приятел оня приятел. Необяснимо за мен.

19.   13, ти тая с Кайените ли беше?
Не се и съмняваме в теб...

20.   19, не, това е онова програмистче от чужбина, което си е повярвало.

21.   Аз искам да питам всички, които са харесали номер10, дали обясняват същите неща и на децата си, или напротив - юркат ги да са изрядни и отличници и.т.н.
Умишлено не искам да ми отговоря 10, защото знам, че ако той го направи другите просто ще се скатаят зад това, което ще каже.

Според мен изказването на номер17 е доста добро.

23.   21, според мен той не говори за това, че не трябва да си отличник и да се стремиш към някакви неща. А че трябва да се радваш на настоящия момент и да се обичаш такъв какъвто си, а не да чакаш да се обикнеш когато постигнеш целта. Поне аз така го разбрах.. поправете ме ако греша!?

24.   21 съм. Май трябваше да уточня, че отдавна не съм в училищна възраст. Също така определно се стремя към разни неща... ;)

Според мен доста подрастващи, 23, изобщо не се обичат такива, каквито са и не могат да се наслаждават на настоящия момент. И причината е точно в родителите им, които им внушават, къде съзнателно, къде не, точно обратното на това, което е обяснил номер10.

25.   10 - Ok, пич, ама ако не правих нещата по-добри за себе си, ако не се бореха, да съм винаги първо, щях да съм беден, гладен и измачкан.
За мен живота е игра, в която трябва непрекъснато да се подобрявам и да покорявам. Непрестанна борба за развитие. Ако не го правя, то нищо не става. Знам, че за някой хора, това е лошо и. Е отговаря на моралните им ценности, но мен пък ме прави щастлив. Последното, което искам е, да се приема такъв, какъвто съм в момента, зщаото знам че винаги мога да съм по-добър и да имам повече. А всеки успех носи блаженство за мен. Не вярвам в недоказуеми религии и разни хинду врели-некипели, а тоя Ошо не беше ли с 93 Ролс Ройса ? Не, че нещо, ама някак си не е най-спиритуалния пичага на света.
Не вярвам в и на Ошовцо. Вярвам само и единствено в себе си. Така поне, не обвинявам другите неуспехите си, а успехите и са си мои и ги споделя , смао ако искам.

Ем, тва е. Лек ден на всички !

26.   25, не си ме разбрал правилно.

27.   Поздравление за мнението на 21/24. Наистина много български родители са под всякаква критика. Ако родителите на този автор си бяха свършили работа като родители, то той изобщо нямаше да почувства нужда да ни пише.

28.   Интелигентност, ерудиция, далновидност...

29.   "Парадоксалното обаче е, че глупавите, повърхностните хора живеят по прост живот и по всичко им личи, че изглеждат по-щастливи. "

Мда... изглеждат по-щастливи когато си пийнат или си почешат егото с някоя простотия. :) Не съм съгласен с обобщенията изобщо, не само с твоето мнение. Моите наблюдения са, че и между глупавите има всякакви. "Щастието" е според съдържанието в мозъка.

30.   Мен пак ме радват постижения и коли.... Ама все някой иска да ами каже, че съм бил нещастен. Не знам защо.

31.   Аз мога да погледна на нещата по два различни начина.

1- Умните са по-щастливи, защото е по-малък рискът някой да ги вкара в измамни схеми, от които те губят.

2- Тук ще използвам себе си като пример. Аз не съм най-умният човек, в училище имах тройки и четворки, нямам висше. Но въпреки това съм по-богата от повечето умни хора. И това не е, защото съм по-интелигента от тях, а защото аз не мисля много, а направо действам. Умните хора се страхуват от рисковете и никога не действат, заради страховете си. А аз от малка съм първосигнална и не мисля как нещо няма да се получи, а просто отивам и го правя.

Също така зависи и какво разбираш под "щастлив". Ако под това разбираш да си богат, то тогава си прав-повечето много интелигентни хора са нещастни.

Но ако под щастие разбираш приятели, вътрешен баланс и хармония, самоувереност, спокойствие, добро здраве, тогава вече е спорно, защото зависи от човека.

А глупавите хора често не виждат ясно света около себе си, не виждат нещастията и проблемите, за разлика от по-начетените и интелигентни хора, и това също може би е причина да бъдат по-щастливи и добронамерени.

32.   За мен умните хора са щастливите хора, а ако не си щастлив, значи не си умен. Да си умен за мен означава способността на човек да се справя с живота. Ако не си се смял поне веднъж днес, значи си тъпанар! Автора.

33.   Браво, авторе! Съгласна съм! А защо ни питаш като си го знаеш, а? Всъщност, разбирам. Любопитството е пътят, по който човек поддържа своята интелектуална форма. Жаждата да научиш колкото се може повече за този чудесен свят, който обитаваме, е начинът да опознаеш и самия себе си като част от него. Един момък по-горе каза, че най-много го радват "постижения и коли", с което ме разсмя от сърце, защото си представих как му светят очите, докато се качва в някаква бракма, с която да стигне от "Младост" до "Люлин" и това е връх в израстването му като човек. Мили Боже, ако имам възможност, с радост бих му подарила тази бричка на човека, че и той да се зарадва един път. А иначе, сериозно: който трупа мъдрост, събира и печал. В Стария Завет още го пише - за който си пада по древни писания.

34.   Пуснах темата, просто за да поразмишляваме. Според мен Марк Твен, когато е казал "Щастието и здравият разум са невъзможна комбинация".
Според мен, той е имал предвид децата и тинейджърите. Децата правят това, което ги прави щастливи. Младите хора имат ентусиазма и идеите да завладеят света, но нямат необходимият опит. Големите пък имат необходимият опит, но нямат детският ентусиазъм. Грешката на повечето големи хора е, че прекалено на сериозно почват да се взимат според мен. Това съм го забелязал към 18-19 годишна възраст, на тази възраст обикновенно забелязвам едно поведение... "Аз вече няма да правя това, защото големите не го правят". Ако става въпрос за отговорност, принципи и изграждане на личността- това мислене е правилно. Лошото обаче е, че много хора спират да се забавляват. Стига се до там, че вече "аз няма да танцувам за да не ме помислят за смешен", да не кажат "ей тоз полудя".. Това до някаква степен е провокирано и от очакванията на околните. Едва ли не като си пораснал, вече трябва да си бетон, трябва ходиш на работа, да си сериозен, да правиш точно определени неща, които се изискват от теб и да не правиш други, които "големите не ги правят". Да си голям( така както го разбира масата) и да си израстнал личностно са две различни неща. Трябва да си чисто луд според мен, да си див и да правиш това, което ти харесва без значение в каква ограничена среда живееш.