Как да бъда човек
преди: 7 години, 1 ден, прочетена 994 пъти
На 21 съм чувствам се ужасно, последните няколко години сякаш се давя в бездънения черен кладенец на мислите си, въпреки че имам приятели се чувствам ужасно самотен, ужасно ненужен, нямам абсолютно никакво самочувствие а напротив огромни комплекси ме смазват ежедневно, изпитвам ужас всеки път когато усетя близост от момиче а да не говорим за интимност. През годините съм имал 3 гаджета, но никога сериозна връзка. Последно имах нещо като приятелка преди 2 години Направихме два - три опита за секс, но абсолютно неуспешни поради това че не получавах ерекция каквото и да правеше горското момиче. Преди нея съм спал само с още едно момиче - същата история, абсолютно разочарование. И при двете се чувствах толкова унижен след това че изцяло спрях да им пиша или да правя какъвто и да опит за по нататъшен контакт. Адски тъпо наистина, вероятно повечето хора не биха ме разбрали, но исках някак си да се отдалеч от тези моменти. Наскоро имаше едно момиче, някак си то ме разведри малко, но беше с 6 години по голяма от мен което ме потискане от самото начало понеже смятах че ще е много по опитна от мен. Стигнахме до там че на два пъти се поцелувахме, но когато дойде моментът да я изпратя до тях и нещата да станат малко по сериозни, тотално се скапах, казах лека нощ, и си тръгнах. Какво толкова щеше да стане ако се бях качил. В този момент силен като мъртво вълнение страх ме засмука назад и на повърхността останаха само отломки от това което съм. Толкова гадно се чувствах като се прибрах, още ме свива при мисълта. Никога повече не си и помислих да я потърся, тя ми писа веднъж отговорих и с няколко думи и край. Бяхме на здрасти и чао в университета известно време, после се преместих и оттогава не съм я виждал спомените за тези ми приключения ме мъчет толкова много защото за сметка на затворения си характер и всичките други гадости, съм романтик, обожествявам женската красота и момичетата които харесвам, разбира се от там следва че не мога да им кажа и една дума, е мога да си говоря общи приказки, но да флиртувам или да се опитвам по някакъв начин да спечеля момичето и дума да не става. Повечето ми приятели правят и говорят секс без задръжки, без притеснения все едно е нещо елементарно. Искам да живея с лекота, да говоря с лекота на най различни теми с всеки, и имам какво да кажа интересувам се много от кино литература музика и изкуство, спортувам, пътувам много, чувствам че всичко е наред прост този ужас вкоренен толкова дълбоко в мен, разяжда всеки мой ден. От време на време ме ударя страшна апатия и почвам да мисля за самоубийство прекалено сериозно, но мисля че все още не съм се радикализирал до там че да си посегна на живота. Имам си и хубави моменти де, сред природата съм по спокоен, особенно обичам морето. Музиката също ме прави щастлив въпреки че точ о тя често отключва най мрачните ми мисли. Както и да е малко се отплеснах, та много харесвам момичетата, ама страшно много живея за естествената женска красота и нежност, но в същото време нещо в мен се пречупи и се чувствам абсолютно неспособен и недостоен да бъда с момиче. Може би проблема идва от там че родителите ми се разведоха по много брутален начин точно като навлизах в пубертета(в нас беше военно положението няма да навлизам в детайли) което донякъде скапа представата ми за любовта, друга травма ми е че като малък бях ужасно дебел, но постепенно със спорт поотслабнах, така и не стигнах до хубаво тяло, но да кажем изглеждах прилично до преди няколко месеца когато и в университета имах малко тежки дни и така се случи че пак надебелях с 10 кг и ето ме сега тук, в най лошото психическо състояние в което съм бил. Всичко това ме фрустрира ужасно много, постоянно съм изнервен, постоянно и изпадам в изблици на ярост от най малкото нещо или ако не това ще съм в пълна апатия. Добре мисля че мога пак да отслабна по принцип знам че не е толкова трудно с добра храна и спорт, но имам чувството че и това няма да ми помогни. Имам проблем и с това че непрекъснато страшно много ми се прави секс и си мастурбирам в повечко от време на време което просто ме забива на абсолютното дъно, опитвал съм да спра и наистина усещам подобрението, имам повече енергия и съм по общителен, но пак си знам че да покажа чувствата си или да бъда с момиче няма начин за момента, което пак ме вбесява, отчайвам се и се връщам към старата песен, иначе става нетърпимо, мисля само за секс и как никога няма да правя секс. Пак почнах да се отплесвам, голям хаос е в главата ми, искам да върна баланса в живота си, да обичам и да бъда обичан. има една песен на групата nasekomix - инжектирай ме с любов - перфектно описва как се чувствам. Ако някой има съвети критики или нещо супер оригинално да каже ще се радвам да го прочета.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 6 години, 11 месеца hash: 7f8dbac5dc

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Не знам за теб, но като пуснах тая песен на Насекомикс, ми изпари всичко позитивно със звученето си. По-депресериащо ми дойде даже от чалгата, рапа и неблагозвучния метъл. :D За другото - разкарай излишното тегло и след това го следи и регулирай навреме, движи се, спортувай, дори да е нещо леко и по малко, но да е често - всеки може да отдели -21 минути на час за няккаво раздвижване. Не знам дали има проучвания по въпроса, но от лични наблюдения, май при повече сланини сексуалните ми желания и ерекцията оредяват. Предполагам защото кръвта се разпределя на повече килограми. Намали порното и мастурбацията. Всеки е с различни възможности, опитай да е само 1 път в седмицата, да видиш какво е положението. И накрая, успехите изискват постоянство, постарай се мързелът да не вземе превес и всичко да се отложи за "следващия път".

 

...

преди: 6 години, 11 месеца hash: 09b7d86bdb

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Аз нямам какво оригинално да кажа, но ме развълнува написаното. Повече от ясно е, че ти нямаш физически или интелектуален проблем, а само психически. Негативните ти преживявания са ти поставили психическа бариера. Мисля, че ако беше споделил с приятелките си това, което сподели с нас, някои от тях биха те разбрали правилно. Не комуникирайки с тях, ти си оставил впечатлението, че не си заинтересован, че не те привличат и затова нищо по-сериозно не се получава. Просто ти си ги отблъснал, като не си ги потърсил повече и си посял същата неувереност и в тях. Знам, че се страхуваш да не бъдеш наранен, разкривайки се, но любовта е доверие в другия и споделяне. Човек прощава до толкова, колкото обича! Това не важи в случай, че искаш само секс и бройки, но пишеш, че си романтичен и искаш да обичаш и да бъдеш обичан, затова трябва да се доверяваш повече на момичето, в което си влюбен.

 

...