Предубедена съм към хората и това ми пречи
преди: 13 години, 8 месеца, прочетена 2430 пъти
Здравейте! На 24г съм, имам си сериозна връзка, но нещо ми липсва.. може би приятелствата и контактите с хората.. Прежиявяла съм някои неща, които ме направиха много мнителна и негативно настроена към околните..

Случвало ли му се е на някого?
Всичко проверявам.. Все си мисля че някой говори зад гърба ми, имам по-ниска самооценка явно..
Парила съм се неведнъж, и постепенно станах много затворена.. общувам с много малко хора, и то те са по-скоро приятели на приятеля ми...
Тягостна ми е тази самота.

Някой чувствал ли се е така като мен?
Колкото добрини съм првила, нищо не ми е връщано, говоря като жестове, не в материален аспект...
Живея в собствената си черупка... и това не ме прави щастлива...

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 13 години, 8 месеца hash: a725f507b8

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   ако си от Плд да се видиме да пием по едно кафе

 

...

преди: 13 години, 8 месеца hash: 2eccfcb343

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Не си единствена, аз също трудно допускам хора до себе си, а ако някой от новите ми "приятели" сгреши, веднага го сравнявам със стар, който ме е предал и се отдалечавам моментално, което също пречи мнооого, все пак на всеки може да се случи да сгреши в началото, но... Такава съм- недоверчива, тругно споделям, че дори не го правя... Но така ме научил животът. След толкова предателства по толкова гадни начини, би било тъпо да продължа да си изливам душата пред всеки, който се пише потенциален приятел :)

 

...

преди: 13 години, 8 месеца hash: 827cbf0ffc

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   И аз съм такава - недоверчива, мнителна, най-малката грешка на отсрещната страна и край с приятелството, каквото и да е то. И да ти кажа винаги съм била такава, от малка. Винаги съм била искрена, доверявала съм се, а после какво получавам - нож в гърба. На тази земя хората имат мисия. Не чакай признание, одобрение, благодарност. Някой хора просто не го получават. Аз съм една от тях. Гадно ми е по някога, мъчно ми е, но какво от това. Така и не се е намерил човек до сега да ми благодари за каквото и да е или да каже - да права беше. Прави това което трябва, пък да става каквото ще - не напразно хората са го казали. Тоя от горе гледа и рано или късно ще бъдеш възнаградена. Само, извинявай, какво общо има между връзката ти и липсата на контакти?

 

...

горе^

преди: 13 години, 8 месеца hash: 7fbe5f4058

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Това си е направо болестно състояние ващо

 

...

преди: 13 години, 8 месеца hash: 023a2a1b14

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Към 4 - покажи си лекарската диплома и тогава пиши такива коментари! Задръстена работа, ей! Към авторката : Аз съм на 20 и от 3-4 г. съм така. Даже точно същия начин на живот водя, който описваш. Създавам вече някакви повърхностни приятелства, както се казва колкото да не е без нищо. Но как да се доверя на някой като са ме предавали хора, които съм имала за по-близки от сестри? Жалко е, но обществото ни го налага- да се затваряме в своите си черупки и да си подаваме главата само да гледаме как другите си живеят живота, а нас ни е страх... Но всъщност това е нормална човешка реакция - ако се опариш веднъж, утре пак ли ще пипнеш печката? Не, разбира се... Така, че не се притеснявай, авторке, всеки има такива терзания, при някои повече, при други по-малко... Дано имаш късмет да срещнеш повече истински хора занапред и да не ти се налага да се съмняваш толкова! Но просто не се задълбочавай в тези мисли, това не е проблем, това е ежедневието...

 

...