Моята историйка
преди: 6 години, 8 месеца, прочетена 1127 пъти
Макар и с "риск" и вие да си помислите, че ми има нещо, та нека да започваме. Като по-малък бях нещастник, богохулник, материалист,
човек с ниско самочувствие и още неприятни за мен и от друга страна лоши неща. Нещата почнаха да се променят, когато влязох
в депресия, страхливостта в мен почна да говори, това, което не
знаех, че беше в мен до тази степен, проговори и нещата, които
почнаха да се случват бяха, ако искате кажете необикновенни,
ако искате ме наречете откачен или каквото желаете правете.
Та първо да ви попитам дали вярвате в чудеса, ако кажете - НЕ,
то значи, най-вероятно ще ме помислите за луд, опс, леко отклонение. След като бях в депресия, притискан от нещастието,
смятах, че бог ми е виновен и го хулех, това не беше само веднъж,
даже на коледа хулех Христос, тогава депресията почна да изчезва, но това, което щеше да се случи, ако бях поел по този път, щеше да я увеличи до огромна степен. След като тя изчезна
Февруари месец, нещата бяха много добре - тогава решиш истински да приема бог, приемайки го ми изникнаха в главата много крайни мисли - да почна максимално да се държа добре, да почна това максимално и онова. Споменът от депресията още стоеше и в един ден, забелязах, че спирайки кислорода си, то можех да се отърва от мислите си, понеже цялата депресия беше свързана с тях, а елиминирайки тях си помислих, че нея ще я елиминирам завинаги.
Стигнах и до това, което ще кажа, понеже си помислих, че съм луд, мислех постоянно на акъла си и си помислех, че съм като хората, които си говорят сами на глас. Това което направих беше опасно, но смятам, че най-вероятно се измъкнах след по-малко и от година, почнах да затъпявам мисленето на акъла си, спрях да го правя, опитвайки се да го спра изпитвах голямо желание, все едно на момче на 16 години му казват "ето ти ферарито - влез вътре на една крачка е". През пътя си да бъда максимално добър почнах да изглеждам зле в очите на хората, подиграваха ми се. В един ден стана така, че ми дойде още една мисъл на акъла за елиминирането на мислите и почнах да действам. Два дена по-късно стана така, че се забелязах проблеми с нервната си система - гледах числата и нищо не разбирах, пък нещата бяха елементарни и не само това в последствие имах проблеми с паметта - чеятх и след 10 секунди не знаех какво съм прочел и подобни. В този момент започнах да се отказвам от нещата които бях направил - максималностите, сметнах, че бог не желае така.
Почнах в началото - проблеми с нервната система, проблеми щях да ходя на психиятър и пак максималности, понеже не бях толкова сигурен дали бог така желае, от максималност разберете натоварване всяка секунда, всяка, всяка, всяка и пак всяка.
До тогава имах умения в програмирането и смятам, че мозъкът ми беше развит и вижте какво стана, сами си прицинете, дали преувиличавам от стрес или не. Колкото до стрес - нямам и не съм имал от както приех бог, през цялото време, когато го хулех го молех никога да нямам депресия - така и стана, 2 почти по-късно, след повече от 100, 000(ще разберете малко по-късно, че говоря буквално) изкушения и възможности да се подхлъзна - нямах. Нека да отидем напреде при психиятъра, тогава почнах да се хлъзгам яко, имах проблеми с памета, с речта и подобни ситуацията беше нещо подобно на това - АКО НЕ ДЕЙСТВАШ СЕГА - ГУБИШ. Все едно мозъкът щеше да изгуби ритъм и да стане огромен проблем, ако не действах, ако не си напъвах мозъка. Малко преди психиятрията си оправих паметта по този начин, в дясното ми слепоочие все едно това, което щях да запаметя от прочетеното се премахваше и не го запаметявах, но дойде един момент, когато просто това се оправи, усетих друга болка там, по-късно, оправих и мисенето на акъла си, което исках да унищожа, но не по такъв начин. Когато отидох на психиятъра проблемите щяха да ме погълнат, понеже борбеността ми спираше - желанието спря и тогава стана нещо, повечето неща просто в рамките на 60 секунди свършиха, сякаш
станах по-лек, но продължавах с тези неща.

Това е първата част, смятам да продължа някой друг път,
понеже сега, както виждате пиша много добре и всичко,
което ми беше проблем тогава - сега не е.

Знам, че ще кажете, че нямам доказателства и аз по това
се водя, след като опрях до онези проблеми, понеже за
депресията принесоха участие и многото фалшиви втълпения,
но сега не ми се пише. Чао, чао:) Извод: С БОГ НАВСЯКЪДЕ СЕ ПЕЧЕЛИ!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 6 години, 8 месеца hash: 122ef52887

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Момче, отивай на психиатър, наистина! Това не е хейт, а сериозен, спешен съвет.

 

...

преди: 6 години, 8 месеца hash: 850fb26be3

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Странни изказвания, написано изключително объркващо. Не знам дали търсиш съвет или просто изливаш душата си, но си личи, че си имал някакви проблеми и според мен все още имаш. Пожелавам ти всичко да бъде наред с теб.

 

...

преди: 6 години, 8 месеца hash: 3379c2a4fb

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Извод, не си бил добре когато си го хулел, но не си търсел помощ, за да не съгрешиш пред бог? Е това вече е лудост! Едно е, да вярваш, а съвсем друго да откачаш, едно е да се молиш и да не правиш зло. Друго е да си луд и, да гледаш ако ще да умреш ама, да не съгрешиш търсейки помощ. Психиатър? Психолог ти е трябвал, ти не си луд. Имал си чисто емоционални проблеми. От, който вече си се отърсил. Просто си преживял нещата, който са те карали, да се чувстваш зле, а сега вече не те определям като нормално мислещ човек. Щом мислиш, че ако идеш да видиш, за решение на проблема си, но не отиваш заради Бог - еми нещо ти хлопа дъската. Бях вярваща дълги години, дълги години се лъжех! Бях мачкана, тъпкана, а аз гледах да не съгреша! И какво стана ли ами осъзнах се. Това мое вярване ме докара, до депресия! Защо ми се случваше всичко, ако Бог ме обича и ме закриля? Аз мълчах, докато ме мачкаха, обиждаха, биеха. Аз преживях много неща! Къде беше Бог, в който вярвах? Къде беше когато направих спонтанен аборт? Къде беше питам аз? Моя близка, също вярваща почина скоро, дълго се мъчеше - страшни мъки, а цял живот е спазвала всичко и пости и какво ли не, молеше се постоянно. Знаеш ли какво ми казаха, други вярващи - такава била божията воля.? Моля? И ако това му е волята, на какво отгоре го хвалите и величаете? На същата жена детето и го убиха? Къде беше всемогъщия? Пак отговора беше, че е имал грехове и бог е решил, да го прибере. Малки деца умират, и пак нищо - било заради греховете на родителите! Ама страхотно мислите! Изпращал страдания, за греховете ни? И това, ви се струва нормално? Не е ли съдистично, щом причинява страдание, нали бил милозлив и добър? Баба ми е вярваща и то силно вярваща, и какво ли ами чак си общуват помежду си фаза на лудост! Аз я лъжа, тя го пита и, и отговарял така било? Ама аз лъжа, за да проверя дали е нормално и реално. И все още вярвам, или ми се иска да повярвам, че просто не може, да помогне на всички колко и да иска. Иначе всичко друго води, до не съществуване или егоизъм, садизъм и т. н. Дано заради хората, който говорят, че така искал, такава била волята му и е трябвало да стане, аз да греша в мисленето си, но реално не мисля, че някога ми е помогнал или спасил, колкото и искрено да съм се молела. Случиха ми се много неща, за който ревях в искрени молитви, но нищо - нещастие след нещастие и това ме накара, да мисля по този начин. Моя приятелка остана без баща, и защо? Като ми кажат, че така иска бог, откачам звучи егоистично. Дано не е така и наистина просто да не може да спаси всеки, и от всичко. В противен случай, не е нормално да се възхвалява човек причиняващ болка заради грехове на някой си. Дано това не е така, и тези който го казват да грешат. Мога да се помоля, на майка богородичка, но събитията в живота ми ме озлобиха към Бог. Нормално е да си вярваш, да се помолиш, да не лъжеш, да не крадеш, но и друго съм чувала, да не се лекуваш, защото каквото е писано трябвало, да стане иначе си нарушавал божията воля. Това се надявам, да е плод на нечие въображение, а не истина както и другите неща. Ако просто си вярваш, нека това понякога те изправя в живота, но ако си в секта или не православна църква не е нормално нищо буквално там ставаш луд. Аз съм объркана. След всичко мисля, че не желае доброто на хората, а ми се иска да вярвам, че просто не може да помогне винаги, а не че е такава волята му - някой да страда.

 

...

горе^

преди: 6 години, 8 месеца hash: 3379c2a4fb

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   До номер 1. Какъв психиатър? Човека има депресивни, състояния в следствие от проблеми и т. н. при такива неща се обръщаш към психолог. Аз не виждам, да има някакви признаци на лудост, психични проблеми и т. н., а нормалните ежедневни ядове, който ни карат, да се чувстваме зле. Тръгва по лош път отново, щом приема вярата толкова на сериозно, но това също не го прави психически не добре. В психиатрия, при психиатър ходят хора с проблеми, но не житейски, а хора, който не живеят в реалнлста, пс. болни, луди и т. н., за пример ще ти дам една, която откача и както стои спокойно хуква да гони хората. Гледа небето и се върти, а после се усмихва широко и почва, да те псува, че ще те убие и т. н. е тя ходи на психиатър, но уви не и помага. И хора с проблеми не е нужно, да си ненормален до такава степен има хора с различни разтройства, който редовно посещават психиатрията други от там са директно, за лудницата. Колкото до психолога, той помага на объркани, изгубени думи, подтиснати от проблеми и т. н. и бих му препоръчала, да посети такъв човек. Няма нищо лошо в това, напротив понякога е приятно и наистина може, да ти помогне. Не е за луди, а за объркани, обезнадеждени и т. н. общо взето ти помага, да осъзнаеш нещата и да се справяш с проблемите.

 

...