Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Важно е след 10г да не сте пак в същото положение. По мои наблюдения след 32-33 се ускоряват нещата - може би осъзнаване, че вече няма за кога да се отлага.

8.   Ако си мислиш, че на родителите ти акъла им е бил "възрастен" на 27, жестоко с елъжеш. Просто по тяхно време имаше едни народни банки, който даваха много ниско лихвени кредите на млади двойки и твка доста се сдобиха с жилища.
Надявам се, да не се учудиш, ако разбереш, че хората са в подобно положение в цял свят. Да, все ще видиш някоя "юпи" от твоя клас, което демонстрира богат начин на живот, но това са единици. Повечето хора са на квартири с приятели или живеят с патньори, а тук не говоря за БЪлгария, а за богати европейски страни.

Каза, че искаш съвет, но какъв и за какво?
Ако ме попиташ, как да се почувстваш по-добре, то ще ти кажа, да си намериш някакво хоби/страст и да ги преследваш яростно. Повярвай ми и аз си бях на подобна вълна в един момент.

9.   Точно вчера гледах едно предаване, в Канада се разиграваше действието. Там е съвсем в реда на нещата детето да се изнесе на 18, да стане самостоятелно и да започне да живее своя живот. Тук имам чувството, че не само поколението, ами и самите родители подстрекават младите да са зависими от тях до късна възраст. Или ако не живеят с тях се чувстват длъжни да им купят апартаменти и коли, за да има за младите. Аз честно да ти кажа харесвам повече модела- колкото по-рано се изнесеш толкова по-добре. Но познай - точно от нашите срещнах най-голяма съпротива за това. Аз вече на 20 чувствах, че не искам да живея с тях, че дори не искам да им бъда в тежест. Моята визия за живота беше- до пълнолетие живея с тях, след това уча, междувременно си намирам работа, изнасям се, поживявам сама няколко години и се устройвам и след това създавам семейство. Да, но не очаквах, че точно от най-близките ми ще срещна най-голяма съпротива това да се случи. Започна се- не можело жена сама да ходи да живее. Едва ли не за тях беше нормално жената от семейството, да отиде директно да живее с мъж. Че даже баща ми ме сватосваше с някакъв, който имал апартамент. А никой не разбра, че аз искам да поживея малко със себе си, да си изясня коя съм и какво искам. А и доста от моите приятелки да не кажа всички, точно така станаха семейни жени - от семейството при приятеля и после съпруг. Исках да имам някаква лична свобода и пространство, но тук манталитета е такъв - ти си вечно дете в техните очи, което не може само да се оправя, дори и да можеш. Аз лично се измъкнах от това с цената на много упреци и неприемане на начина ми на живот, но това е друга тема. Шокирана съм от всичко, което гледам и слушам около себе си. Например как една възрастна жена отива в чужбина да изкара пари, за да издържа дъщеря си, която била бременна и мъжа и. Е може ли такова безумие? Значи дъщерята и мъжа не могат сами да се издържат и пращат старата жена да работи за да ги издържа. Друга беше отишла пак да гледа възрастни хора в чужбина за да плати сватбата на дъщеря си. За мен това е безумие, и хич не го възприемам за грижа, а за сбъркана психика. Докато има такива родители, ще има и такива поколения изпуснати. Защото един родител на първо място трябва да научи детето си да бъде самостоятелно и да се оправя само, а не цял живот да го храни с лъжичка. Затова има и толкова сбъркани мъже, които са особена слабост на майките си и цял живот са момчето на мама и някоя да не го излъже. Тук манталитета е такъв и вие сте жертва. Аз съм малко над 30 но знам какво ми костваше да се боря срещу тази селяния, ако имаш сили старай се да станеш самостоятелна дори отначало да живееш мизерно, иначе така може и на 50 да станеш и да си в същото положение. И дори това поколение не е толкова зле, защото преди са живеели по 3-4 поколения в една къща и се е считало за нормално. То и затова е толкова трудно да се надмогне тоя модел и децата да могат по-лесно да се откъсват и да живеят самостоятелно. Трудно е и те разбирам, но ако искаш да се откъснеш и да живееш според собствените си разбирания, трябва да положиш повече усилия.

10.   Здравей, аз съм на 35, живея с майка си, нямам гадже засега, но занапред като си намеря работа като инженер, ще видя коя ще ми хареса, ще видим! А и твоите съседи или каквито са там, много зависи какво образование имат! Сигурно са кондуктори в местния транспорт или в ЖП-то! Там заплатите не са големи, но и си на работа, в делник и празник! За там ти трябва да имаш средно образование, минаваш обучителен курс и те назначават! Аз имам вече завършено висше образование в ШУ! Радиокомуникационна техника и технологии изучавах, не беше лесно, сега уча Сигнално охранителни системи и технологии, като второ висше! Не бързах да си търся работа, защото исках да снимам концертите на сцена "Раковина"-от Варна съм! Това ми е хоби! Освен да гледам телевизия, обичам и аз да си правя такава! След премахване на излишните кадри, ще имам цял концерт, макар и без надписи! А ти от какво се оплакваш? Кой те кара да ходиш по кафета и купони? По-добре отиди на някой безплатен концерт в твоя град, догодина пак ще има, тези концерти са из цяла България, не само във Варна! А знаеш ли, че човек да отида на квартира, трябват маса пари и това не са някакви100-200 лева! Хазайна иска минимум 1000 лева предплата за 1 година, да не говорим за наема, който също се плаща! Йко жилижето е обзаведено, наема скача до небесата, а и да не говорим, че жилището трябва да се пази и при напускане, трябва да се предаде във вида, в който е било преди да се ползва! Казвам го не за друго, а защото съм чел, че който не се съобразява с договора, просто трябва да напусне квартирата незабавно-кучета, котки, деца-ако при съгласие на хазайна, затова тези неща се уточняват още при огледа и ако е съгласен в жилището да има животни и/или деца, тогава може, а ако има щети, то те ще се отстраняват от наемателите! Но има различни хора, затова се проверява на място! Лошо е, когато нямат наследствени жилища от бабите и дядовците им, та най-вероятно затова да са още при техните! Не ги укорявай! А и те не са бизнесмени, че да не си знаят парите и да се отделят от техните, човек знае 2 и 200! Лошо е да са зависими, но ако имат поне малък бизнес, ще могат да се отделят и да заживеят сами!

11.   То по принцип и преди поколенията са живеели заедно , но е било по - лесно да си направиш къща . Сега хората се женят по - късно . Аз с наще не бих живяла , всеки тръгна по своя път и ние със сестра ми останахме да живеем сами след 20 г . , но след определена възраст е трудно с родители .Сега живея с мъжа ми и родителите му , те са на друг етаж , но определено самостоятелно е на - добре . Аз не разбрах дали си мъж или жена , но като намериш половинка се отделете .

12.   Мъж съм на 25 и споделям мнението ти.
Аз лично се чувствам като 25-годишно хлапе. Висше завърших, от работа и доходи не мога да се оплача (за разлика от 90% от Българите, за жалост), но моя проблем е че все още съм девствен и никога не съм имал приятелка.
И как сега на тези години да мисля за жена, деца, семейство, като откакто съм на 15 съм гледал как хората си живеят живота, а аз така и не изживях моя. Сега тряба да се занимавам с връзки и глупости, когато вече те не са удоволствие, а ангажимент. Някак си ме отблъсква тази мисъл, че дори една жена да ми каже че ме обича, тя вече го е казала на 10 човека преди мен.
Освен това оставам с впечатлението, че вече няма верни и честни хора. Въпроса не е "Дали ще изневери?", а "Кога ще изневери?"
Всичко изглежда като един огромен майтап.
Аз лично гледам да си развивам кариерата и от там натам се чудя само с каква просотия да се захвана.
Кой да предположи, че ако дадеш на хората шанса да отлагат, те ще отлагат докато не стане твърде късно.

13.   Икономическата ситуация в страната не позволява всички да се изнесем на 18 и да имаме апартаменти. Дори не можем и да изплащане да си вземем.

А ти авторке не каза нищо за мъж... имаш ли, нямаш ли, не искаш ли да имаш деца? Какви са ти целите. Аз от статията ти разбрах, че нещо ти се е изплъзнало от живота едва ли не, но какво е то?

14.   Авторката: Не мога да родя дете, ако знам, че няма да имам финанси да го отгледам - ами ако с мъжа се разделим? И аз, и родителите, и обществото сме виновни. Номер 2, съгласявам се с всичко написано.

15.   Защото ние си скъсахме заданиците, за да имате всичко.
Извадихме от нямането, за да има за вас.
Презадоволихме ви във всяко едно отношение.
Направихме така, че да живеете лесно и удобно, а не като нас в безпаричие, безнадежност и тотален стрес...
И какъв е резултатът? Нямате мечти, нямате интереси дори! Всичко ви е хахо-хихи, игри и закачки. Никаква мисъл за никого, дори и за себе си, да не говорим за деца и т.н.
Виж темата отпреди няколко дена: "Колко деца бихте родили, ако нямахте никакви финансови проблеми?". Масовите отговори са "николко" или най-много едно... Всичко това казано от млади жени, които живеят 10 пъти по-нашироко от майките и бабите си. Защо бе, хора? Нима 4 милиарда години еволюция са отишли на халост? Представете си всички ваши предци, като започнете от едноклетъчните прокариоти! Всичките тези милиарди гадинки, в полярни студове и вулканични жеги в условията на адско недохранване и отровни газове са успявали до оживеят и се размножат, та чак до вашите родители и до вас самите, а вие? Всичко си имате, а може би не царски палат и Ролс-Ройс, но всичко за едно нормално съществуване и развитие. И въпреки това ви мързи, не искате да си разваляте рахатеца, или смятате, че имате ултимативния избор дали да родите или не! А истината е, че сте развили такива отвратителни характерчета, такъв егоизъм, че не можете да погледнете никого другиго, освен себе си! Не ви се живее даже от мързел, скудоумие и нежелание да направите и минимално усилие в живота си, включително и в междучовешките отношения.
Жалко за България, жалко за света... той ще се напълни с цигани, араби, африкански примати, индийци, китайци и всякакви други, които не са "големи" колкото вас, и не мислят, че са венецът на еволюцията, та след тях и потоп...

16.   Ние че сме изгубено, изгубено сме, ама и старото поколение не виждам да е много намерено. Гледам комшиите си - 2/3 са алкохолици. Повечето въобще не са в България, ами гледат баби и берат портокали в Испания и Гърция. Нямат елементарни познания относно пазарна икономика, пари, бизнес, инвестиции. Ние пък сме материалисти, кифли и батки признавам го. 90% от старото поколение изневеряват и се чешат с всеки втори, ако въобще не са се развели. Общо взето живота им се върти около това да си направят виното и ракията и днес да се скатаят на работа и да не се зорят много, че да изкарат до заветната пенсия от 200 лв. Едно време комунизма така ги свикна. Идеята беше да има работа, пък нищо че по цял ден бият кучето, но да не се водят безработни. Жилищата са им осигрурени от бай Тошо. И нека не забравяме, че нашето поколение до голяма степен е плод на предното, макар че и ние сме си виновни.

17.   15, много крайно се изказваш. Дори и да има елемент на истина в думите ти, прекалено е крайно. На въпроса- да, приятел имам.

18.   <14> Според мен си търсиш оправдания да си кюташ сама.

Споко - след време ще търсиш кой да ти помогне за ремонта, с кой да си кажеш някоя приказка, ще търсиш начин да заченеш ... а бе голямо търсене се очертава.

Успех !

19.   Номер 15 имаш право, но до факта с децата, толкова ли сте ограничени, че говорите за финанси, а риска да умреш докато раждаш? А болката? Къде смесваш две тутално различни неща?
Парите са едно, мързела друго, а да родиш съвсем различно!
Някой като почнат, лигли сме били и т.н., а вие и вашия смисъл, е разплод ли? Да, аз съм лигла шетам, работя имам мъж, но не мисля все още, за деца и не, защото ме мързи, а като реша, да имам предпочитам секцио и ако ще, да се събудя, но не и кошмара да родя! Е вие от едно време сте велики, как ще се спори с хора като вас, така са ви възпитали.

20.   Това, че нямаш деца не означава, че си изгубена. Но да живееш при родителите си на тази възраст не е нормално.

Аз се изнесох на 19 и ми беше много трудно, но нали точно това е идеята? Ако мама и тати ни пазят докато станем на 40 няма да придобием никакъв опит.

Що се отнася до това, че днес сме по-безгрижни, не виждам нищо лошо. Аз също съм над 30 и се чувствам като тийнейджър. Семейството и децата не са за всеки и в никакъв случай не трябва да са ти самоцел.

Моят съвет - излез на квартира, отдели се от родителите си възможно най-бързо, защото най-вероятно вече ти пилят защо си сама и кога ще им родиш внуци - това депресира много. Отиди в чужбина за няколко месеца да видиш други култури и гледни точки.

Предполагам, повечето от коментиращите сега ще си излеят комплексите или недоволството върху теб с коментари от рода "Младите сте егоистични, не поемате отговорност, не раждате деца, българската нация ще изчезне." Е, голям праз. Не обръщай внимание на такива хора. Всеки да си гледа в собствената паничка и да не си налага ценностите на другите.

21.   На 42г. съм, гледам тийн и родители, финасово и всякак, а сега си помисли, как се помага на старите и на младите, не знам за Вашето поколение, ама ние от предното, какво да кажем?

22.   Според мен трябва да правиш, това което смяташ, че трябва и ти харесва.
Аз съм интересен случай, развеждам се (не по моя инициатива и нямам вина) и се връщам да живея при мама, въпреки че оставам дете при бившата ми жена и имам друго свое жилище, което давам под наем. Просто при мама е по-лесно, може да си помагаме, а и финансово ще съм по-добре.
М33 Хайде нападайте ме!

23.   На работата ми идват много млади хора. Това, което съм забелязал от млади колеги е абсолютно никаква мотивация, каране по инерция, там да мине времето, въобще не акцентирам на това, че нямат умения или знания, смятам че човек ако иска може да научи всичко, за това им е по-удобно да не създават семейства, да си седят на топло при родителите и така. Младите момичета пък вместо да се впрегнат да станат специалисти в някаква сфера масово чакат някой бизнесмен.

24.   Търсим си причина да вървим надолу от мързел, неразбиране на света и скука. Никъде не прочетох за какво се бориш , макар че каза , че сте си изгубили времето. Много хора близо до 30 -те се оправдават , че с труд нищо не се постига и нямат воля за нищо голямо , а още по-малко за дом, семейство и деца. Не е виновно времето и хората, а самите ние. Аз упреквам и себе си. Дайте да се стегнем малко.
Ж27

25.   ми намерете се, бе! детски им бил акълът! ми помисли какво наистина искаш от живота, хващай се на работа и го направи. ся ако те мързи да се мръднеш и ти е по-добре по течението, си е твой проблем.

26.   22, наборе, ясно защо си се развел. Май мама е била по-мила от детето и жената, а?

23, да, младите хора наистина са демотивирани, но това до голяма степен е, защото виждаха как родителите им бачкаха от тъмно до тъмно и въпреки това едва свързваха двата края. Каква асоциация с труда ще си направи едно дете при това положение и въобще какво отношение към труда ще има? Аз като малък също недоумявах защо за Бога и двамата ми родители работеха 6-7 дни в седмицата по 16 часа, след като така или иначе пак се лишавахме от елементарни неща като дрехи, обувки, отопление и понякога дори храна.

Детския ми акъл така и не намираше логика в това. Аз обаче имах щастието това да ме мотивира да се изуча. Но много от моите набори така и не разбраха смисъла на труда и до днес особено тези, които нямаха и акъл да учат.

27.   Винаги има някакъв разрив между поколенията. Но на младия в България просто не му се дава шанс по всички линии. Ниска стартова заплата, високи наеми и после защо жените не раждат? Освен ако нямат пари или техните не издържат това дете, то просто варианти липсват. Подценявата младите хора и стига сте говорили, че в България останахме глупаците. Много е обидно и не е вярно. Но оцеляваме в тежки условия. Може и д сме безхаберни в много отношения, но системата ни мачка яко. На възрастните поне се е предоставяло жилище при 3 деца и е имало доста варианти за придобиване на жилище нвремето. Повечето дори банките няма да ни одобрят за ипотечен кредит. Навсякъде са се намърдали да работят старите и малко или много.... И после ни съдите?

28.   Аз пък мисля, че всички сме в масова депресия. Млади, стари - всички сме смачкани, демотивирани, инертни и някак спрели. Наблюдавам го през последните няколко години. Създали сме си някаква жалка зона на "комфорт" и затъваме в апатия.
За нашето поколение, аз съм на 29, бих казала, че изнасилихме младостта си, търсейки "бързо щастие". Вместо да учим качествено - "живяхме". Вместо да събираме за пътувания, бързахме да се напием и надрусаме, по възможност всеки уикенд. Вместо да търсим любов, гледахме да се "наживеем". Вместо да градим, емигрирахме на готово. И в един момент се оказахме с посредствени знания и умения, социално деградирали и за съжаление все по-рано и с разбито здраве.

29.   Това не е от поколението, а е до човека. Освен това българите по принцип не сме трудолюбиви. Преди много години може и да сме били, но сега не сме. И на млади, и на стари не им се работи особено. Гледаме да отбием номера, ден да мине, друг да дойде. Ако пък може и да пооткраднем нещичко или да прецакаме някой за 20-30 лева, направо сме царе. Оправдаваме се с ниските заплати, което по принцип е вярно, но повечето дори и не правят опит да си потърсят друга работа или да се развиват в каквото и да било. Не само младите са на издръжка на родителите си. Познавам много хора над 40, на които родителите все още помагат и то сериозно. Да, живеят отделно, само че това отделното им е купено пак от мама и татко. Желанието за работа и развитие не е до възраст. Не става до 25 да не си излизал от дискотеките и след това изведнъж да се разработиш. Човек, като има желание намира време за всичко. Другото много важно нещо е, че масово хората и сега и преди гевезят неимоверно децата си, но в същото време не отделят почти никакво време за възпитанието им. Накрая се стига до ситуацията, че детенцето 20 години е получавало всичко наготово и на мига. Нито му се учи, нито му се работи, защото просто не е имало нужда да го прави и почваме да се вайкаме какво ще правим. Еми, то си е съвсем нормално и не детето е виновно за това.

30.   Според мен това е напълно нормално.
Всяко поколение става все по-различно. И ние сравняваме начина ни на живот, с този на по-възрастните от нас.
И хората са приели кое е правилно и кое не, но всъщност всичко е доста относително.
Винаги ще има една граница между различните възрасти.
Ето, например, темата за децата. Все по-често чувам упреци към жени, включително и към мен, които не сме "готови" за тази стъпка в живота.
Нямало време, били сме мързеливи, можело и с малко пари да се отгледа дете, ако имало желание, което може и да е така, но факт е, че възрастта за първо дете се е вдигнала.
Но явно всичко е навързано и всяко едно нещо оказва промяна върху самите нас и мисленето ни - начин на живот, стрес, социални мрежи, порнографията, парите, беззаконието, самото общество, в което живеем и още куп неща.
Може би прекалено много обмисляме всяка една стъпка.
Но другата крайност... Сещам се за няколко познати, които набързо направиха сватби, родиха и малко след това се разделиха с половинките си. И сега са с други. А на тези другите изобщо не им пука, че излизат с жена, която има дете. Ето това пак по-възрастните не могат да разберат..
Или какво лошо има в това на някой да му се "живее", да не мисли още за семейство и да е над 25.
Защо трябва да се определяме като "изгубеното поколение"? И не е ли малко пресилено това определение? Защо трябва да сравняваме, даже да се обвиняваме и изпитваме вина, срам, че не сме еди си какви.
Да изпитваме комплекси от това на колко сме, че нямаме още деца или че живеем при родителите си.
И аз от една година се върнах при тях, защото се разделих с приятеля ми. Не е нещо, с което се гордея, но не се и срамувам, че съм на 27 и че живея с майка ми и баща ми. В момента съм в такъв етап от живота си.
Всеки се лута и си търси щастието - това е истината. А и винаги е имало "изгубени".
И да не забравяме, че всяко поколение е продукт на предходното.

Ж, 27

31.   №22 съм.
Не трябва винаги да поставяте нещата под общ знаменател. Майка ми няма как да е била по-мила с мен, защото се виждахме един път в месеца, тя често е по командировки и бяхме в различен квартал далечни.
Развел съм се, защото половинката без видима или казана причина се промени - озлоби се към всички, започна някакви неадекватни действия, липса на обич, стана мързелива, слаба майка (спи, играе игри, ходи по козметици, а аз гледам детето) и т. н.

32.   Не сте изгубени а загубени защото родителите не ви научиха как да се справяте в живота сами. Дондуркат ви на 30, угаждат ви и затова станахте безхаберни лекета. Ако ви бяха били шута на 18 нямаше сега да ревете тука.

33.   24 - Лично аз се боря за семейство. Имам приятел от 5 години. Поради финансови причини не сме се изнесли на квартира. Сгодени сме. Полагах прекалено много усилия за учене. Накрая съм със заплата около 500. Някой по-горе беше писал, че не изглеждам като човек "на купона". Така е. Отраснах с 1 родител, другият почина. Било ми е съвестно да ходя по дискотеки като тийн и да харча пари, с които утре вкъщи ще ядем. Ходех на кафета понякога. Не знам защо чувствам, че не съм щастлива, че пропилях шанс за добра заплата и бъдеще. Живея в София. Когато чуя някои колко дават за квартира, се чудя онкъде взимат толкова пари? Ние с наем и нещо живеем с приятеля ми на месец, камо ли да си позволим нещо повече. Търсих работа 8 месеца след завършването ми, накрая се принудих с връзки да работя за мизерни пари. Навсякъде искат хора с опит, нещо греша с всичко хора. Искам дете, а в стаята ли ми да го гледам и с какви пари? Изпадам в тотална депресия.

34.   "Аз като малък също недоумявах защо за Бога и двамата ми родители работеха 6-7 дни в седмицата по 16 часа, след като така или иначе пак се лишавахме от елементарни неща като дрехи, обувки, отопление и понякога дори храна. "

Или родителите ти са работели за благотворителни каузи, или са хвърляли парите другаде.

35.   Аз виня главно политиката на държавата, в която цените на услугите, имотите и храната не надвишава многократно приходите. Там е разминаването и от там се появява невъзможността на младите особено в по-големите градове да си поемат живота в ръце без да разчитат на помощ от родителите.
За семейството нямаш оправдание. В БГ от край време е част от манталитета да живеем 2 и повече поколения под един покрив с цел спестяване от сметки или помощ в един или друг вид. Направи си профил някъде поне да черпиш идеи за облекло, пътешествия или друг вид мотивация
Най-важното-открий целта на живота си. Струва ми се че това ти е проблема. Намаш мечта, цел и смисъл в съществуването ти

36.   Благодаря за смислените коментари. Явно в spodeli нещата са се променили. Очаквах упреци и много остри критики, а получих разбиране и вникване в проблема ми. Ще се вслушам в съветите, четох много внимателно всеки един коментар.

37.   Коментарът на номер 30 най ми хареса. Призовавам ви да го прочетете повторно.

38.   30, то или искаш семейство, или не искаш. Не може на 25 да не искаш, а на 30 да искаш. Да не си готов е съвсем друго нещо. С "живеенето" е същата работа. нека никой не си прави илюзиите, че ще е бройкаджия, алкохолик, наркоман и изведнъж на 30 ще се събуди любящ партньор, с прекрасна кариера и идеално семейство. Подобно нещо дори и по филмите трудно се случва. Истината е, че на всеки един етап от живота си човек трябва да полага определени усилия, за да има успех. По мои наблюдения можеш да си позволиш лукса да си по-мързелив най-много до завършване на средно училище. И то само при положение, че имаш по-заможни родители, които могат след това да ти дадат по-добро образование, за което обаче пак ти трябва вече да се потрудиш. Обратно, сериозните са сериозни и на 16, и на 26, и на 36. Тук не става въпрос да седиш по цял ден над учебниците, без да си подаваш носа навън. Идеята е да си организираш времето така, че да можеш както да учиш или да работиш, така и да разпускаш. Имам една позната, за която "живеенето" винаги е било цел номер 1. До 30 не спираше да обикаля всякакви кръчми, дискотеки, кафета и т. н. Нямаше приятел и никога не беше имала, но не защото никой не я харесваше, а защото тя така искаше. Прибираше се с който й се лепне по дискотеките, без изобщо да подбира. Това за нея си беше "истински живот". Деца също не искаше. Не било "сега" момента, както се изразяваше. Та, караше я по този начин до 30. После явно реши, че трябва поне за пред хората да има семейство. Омъжи се за мъж, който изглежда доста свестен, въпреки че не го познавам лично. Хубаво, ама то си личи, че всичко е изкуствено. Вече е на 37 и продължава да няма деца. По всичко личи, че просто не иска да има. До домакинска работа също не се докосва. В професионален план също не постигна нищо, въпреки че родителите й не са случайни хора и са с доста солидни връзки. Бяха й уредили доста добра позиция в държавната администрация с още по-добри изгледи за развитие, но не се възползва от това. Общо-взето нищо не я интересува освен "живота".
Та, не става така. Не се събуждаш просто един ден и вече си нов човек.

39.   Страшно клише ще кажа, но го вярвам. Нашето време върви по друг начин. Нашата средна продължителност на живот е по-голяма отпреди 50 години. Това ни кара да се облегнем назад и да си кажем "има време". И наистина разполагаме с повече време. Освен това сегашните 60-годишни също са живели две-три поколения заедно и като че ли няма кой да научи новите поколения на самостоятелност. Учим се сами, в движение, както можем. Аз се изнесох на 23, направо в чужбина. В родната ми София нямах шанс финансово да го постигна! Това беше 2001-а. Чак на 26-27 вече нямах нужда нашите да ми помагат и се поех сама финансово. Същите мисли ги имах като теб. Че бащите ни вече дете и жена са издържали на нашите години. И е така, и не е. Те не са живеели под наем, не са имали кредит на тези години. Делели са малко жилище с родителите си, както и сметките. Имали са на разположение безплатни детегледачи-пенсионери. Така че 30 е новото 25 според мен.

40.   Номер 35 съм. Без да искам съм написала НЕ надвишава и явно за това получих 1 звездичка
Поправям се че НАДВИШАВА многократно

41.   38, защо си мисля, че ако тази твоя позната беше родила и вършеше домакинска работа, то автоматично щеше да гледаш на нея като човек, който е Окей...
(друг е въпорса защо пък чак толкова те е интересувала и то толкова години наред.. )

Във връзка с прекрасния коментар на номер9 и покрай това, че видях, че някой по - горе вече е дал препратка към друга тема, аз също искам да дам такава. Темата е по мое мнение Златна:
Млади хора, които разчитат на финансова помощ от родителите си за да си гледат детето

42.   Номер 41, аз не гледам никак на нея, просто споделям какво съм видял. Със сигурност обаче, АКО беше родила, АКО вършеше домакинска работа и АКО имаше още няколко АКО-та, най-вероятно всички, които я познават щяха да гледат по друг начин на нея, не заради друго, а защото щяхме да си говорим за съвсем различен човек. Иначе, познавам я от 10 години и се движим долу-горе в една среда, няма как да не знам какво се случва с нея най-общо казано. Тя обаче е само един показателен пример. На човек или му се работи, или не му се работи, или иска семейство, или не иска. Принципно, може и дете да роди, но това дете 100% ще го отгледа бащата, бабите или някоя бавачка. Тя гарантирано няма да се занимава, нито пък ще пипне домакинска работа.
От 38

43.   Ами виж сега, всеки сам решава какво да прави с живота си. Ако за теб е по-важно след работа да обикаляш кафенетата с приятелки вместо да работиш над себе си, примерно да ходиш на курсове, за да си намериш по-добра работа-проблемът си е твой. Да си напълно самостоятелен в България преди да навършиш 30 е много, много трудно, но не и невъзможно, стига да си положил достатъчно усилия за това. А и пишеш, че имаш една приятелка с мъж и бебе, всъщност това, че има бебе не означава, че е самостоятелна. Има куп примери за млади хора с деца, които все още чакат помощ, че и направо издръжка от родителите си. Така, че това да си родител също не означава, че си самостоятелен и успешен. Обаче пак казвам, от теб и от твоята амбиция си зависи. Докато работиш колкото просто да се каже, че имаш някаква работа, а вечер и в почивните дни просто обикаляш нагоре-надолу е няма как да можеш да си позволиш да се изнесеш от вас и да не зависиш от родителите си. Знам кофти звучи, но в България има нещо наречено работещи-бедни и за съжаление повечето млади хора са в тази категория. Хем работиш, хем парите не ти стигат да си самостоятелен. Тъпо, много тъпо, но това е положението! И за да се измъкнеш от това положение имаш два варианта. Започваш да работиш над себе си, да се развиваш, накрая си намираш добра работа с висока заплата и се изнасяш или си намираш гадже, което е постигнало всичко това и е готов да те издържа. Е, второто си е пак един вид зависимост, защото ако преди си зависила от родителите си, сега пък ще зависиш от него и ако се разделите пак се връщаш в изходна позиция, т. е. пак опираш до помощ от вашите. Обаче това е положението и както сама си го написала важи за цяло едно поколение, което е много жалко защото скоро когато родителите ни се пенсионират от нас ще се очаква да взимаме решенията, а ние просто няма да сме подготвени за това.

44.   Номер 23,

Младите хора не искат и да чуват за бачкане, не щото са лоши или мързеливи, а защото видяха как родителите им години наред, разни комплексирани и неуки работодатели, оп - робовладелци ги унищожаваха. Много ясно, че не искат да бачкат. Все още в тая страна има заплати от по 500-600лв, докато шефовете карат коли за 1 милион. При тва положение е задължително да не работиш, а да си съботираш фирмата.

45.   Правенето на деца не опира само до финанси, макар че дори със средна заплата и майчински за единия родител - как се гледа? Ако на квартира може, то дете и квартира не знам как може. Тук изобщо не зависи от образованието, тъй като на много места специалистът не се заплаща достатъчно. Още по-малко на държавна работа. Не е въпрос да работиш от сутрин до вечер и да не виждаш семейството си също така.
Като стана въпрос за висшето и познанията - това, което аз видях в нашите фирми и работодатели е една пълна мръсотия. Как ще ти се работи и как въобще ще ти се прави бизнес в подобна действителност? Да не говорим, че много бизнесмени не се чувстват сигурни. Та това, което лично ще ме спира да оставя поколение - сигурността, общество, образователна система и др. Личен избор е.

46.   -и, зависи от гледната точка. Ако наистина искаш да имаш деца, ще намериш начин да ги осигуриш някак си. Не е задължително да ги возиш в количка за 2 хил. лева. Да не говорим, че вече може да отидеш и навън. Работлив ли си, нещата се нареждат. Аз отраснах в най-мътните времена през 90-те, като през почти цялото време работеше само татко, който не вземаше висока заплата. Вярно, че не беше лесно, но пък се справихме и винаги сме си били щастливи. Успяха и да ме изучат и сега имам прекрасна работа. Е, да, не съм киснал по дискотеките и не съм ходил с кола в университета, но не съжалявам за нищо.

47.   46, почти всички на и около твоята възраст сме расли по същия начин като теб, НО не всички сме били щастливи, повечето не сме били щастливи. Дори подозирам, че ти самия също не си бил щастлив, защото иначе изобщо нямаше да забелязваш, че някои возят децата си в колички от 2000 лева, дори нямаше да се сетиш да се замислиш за такова нещо, нямаше да ти прави впечатление, че има хора, които киснат по дискотеките, нито пък щеше да се сетиш да ни изтъкнеш, че не си ходил с кола в университета, защото просто нямаше да си се замислял за това, че някои ходят и са ходили с кола, а ти не си. Истината е, че щастливият човек не се замисля, за тези неща - не се замисля кой какво има, сори.
А някои хора просто не искат деца по принцип. И пишат - 'нямам дете, защото пари това и онова', защото иначе кажат ли 'нямам дете, просто защото не искам' и веднага се намира по някой псевдоморалист да се издудне, което е доста досадно дори леко товарещо, защото е типично поведение/реакция. Затова хората, които нямат дете (в повечето случаи) казват някакви причини, които не биха им попречили иначе да имат, ако действително го искат.
А аз се похабих да напиша този коментар, защото ми е писнало разни хора да повтарят как като малки нямали това, не били ходили там, не карали коли и. т. н. като някакви малки досадни 'добрички' дечица, дето само чакат някой чичо или леля да им каже: 'бравооо, браво на момчето/момичето, колко е послушно' и. т. н. бозавки нещица. Аз нито съм имала пари за дискотеки, нито за кола през студентството, дори по почивки не са ме водили като дете, ама не съм тръгнала да го вкарвам в контекст (е сега го вкарах, ама ти ме предизвикват и се надявам такива като теб да ми прочетат коментара и да се замислят повече да не го правят, защото е досадно) та да получат, примерно някаква похвала или поне отлично гласуване от някой застаряващ 'авторитет' или друг задръстеняк.. примерно. Тъпо и смотано е.

48.   47, това, какво лично теб те дразни много слабо ме интересува. Всеки си има мнение и е хубаво да си го изразява, а не да се прикрива, както някои го правят в случая с децата. Има и хора, които наистина нямат пари и отлагат временно раждането на деца, но са активни, устройват се и след време си имат деца. В същото време има такива, които просто не искат, но не си го признават. Първо чакат да си купят апартамент, после той не е достатъчно голям и започват да търсят къща. Когато тя е готова се оказва, че е в покрайнините и не е удобно. Колата също е "малка" и т. н и т. н. В тази връзка, преди не много години редовно виждах всяка сутрин една жена с 3 малки деца да ги води на градина с градския транспорт. Хич не й беше удобно, повярвай. Никога обаче не я видях начумерена, изнервена или нещо подобно. Напротив, беше си винаги ведра и усмихната. Та, всичко опира до желанието, както казах в предният си пост.
Колкото до това, кой, как е расъл, ми се струва, че няма как да знаеш. При всеки е различно. Примерно, по онова време имах приятели, които ядяха само боб и леща, докато в същото време имаше и много, на които семействата имаха коли, ходеха си редовно на почивки, носеха само маркови дрехи и не се лишаваха от абсолютно нищо. Няма да коментирам "изключителните" ти способности да преценяваш чувствата на непознати хора, но ще се опитам да ти го обясня по-просто. Да, и аз исках да имам повечето от нещата, които имаха останалите деца на заможни родители, но не до степен това да ми е някаква фикс идея, да изпадам в депресии и да се тръшкам по земята. Напротив, бях си много щастлив и си имах прекрасно детство. То, аз сега нямам яхта, и частен самолет нямам, ама не се потопил в мъка. Дори карам стара 17 годишна кола, въпреки че спокойно мога да си позволя скъпа, чисто нова от магазина. Просто не ми прави впечатление и ще я сменя едва, когато започне да ми създава грижи. Пиша всичко това не, за да разберат другите какво съм имал или нямал ( хорското мнение принципно много слабо ме интересува ), а за да стане ясно, че всичко е въпрос на желание.
От 46

49.   Ами точно де, не малко хора не сме изпадали в депресии и не сме се тръшкали затова, че родителите ни са нямали, а в същото време на някои родителите са имали, но пък не сме тръгнали да го обясняваме наляво-надясно. А вместо това сме си гледали себе си, и тогава и сега.
Да, има такива, които не си признават, че не искат деца и обясних защо. А теб какво те вълнува чак толкова кой си признава и кой не си признава, кой си купува апартамент, пък решава, че му е тясно, и си взима къща? Не е ли в правото си да го прави, има възможност и го прави, теб какво те бърка, нали си щастлив?
Иначе аз лично всичко си признавам, даже с кеф :)
Не се вълнувам нито за тези, които не им стига големия апартамент, нито пък за тези, които возят трите си деца в градския транспорт, всичко е въпрос на избор, който избор си е тяхна работа - нито моя, нито твоя, нито на който и да било друг.