Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Номер 3, струва ми се, че ти си авторката, може и да греша. Надявам се коментарът ми да е полезен.
Не вярвам, че си чак толкова слаба, а да си дефектна духовно абсурд. Просто може би има неща, които са се случили в живота ти, детайли, които тук няма как да ни опишеш, може би случаи, които самата ти не помниш добре, хора, с които си живяла или си се срещала и които са те белязали. Разбирам как се чувстваш и аз съм се чувствала така. Щом пишеш тук значи отчаяно се нуждаеш от промяна и тайно в себе си силно вярваш, че тя е възможна. И аз като номер 2 бих те посъветвала да отидеш при добър психотерапевт или психолог, не психиатър, дано да има такива в твоя град. Все пак това са хора, които години наред са учили, за да помагат точно на хора като теб. Явно сама ти е трудно да преодолееш проблемите си и се въртиш в омагьосан кръг и чувстваш, че отникъде няма надежда. Аз не вярвам, че си родена, за да си нещастна и за да водиш живот, който не ти харесва, тъкмо напротив. Просто имаш психологически проблеми, което не значи, че си луда или нещо подобно да отбележа и аз, които според мен, надявам се да не се обидиш ако ти изредя проблемите, които според мен те тормозят, а да го приемеш като градивна критика и тласък за промяна, са: ниско самочувствие, липса на вяра в себе си и в живота, комплекс за малоценност, страхова невроза, може би социална фобия. Пак повтарям не го приемай като обида. Разбирам те, искам да ти помогна, виртуално няма как, мога само да пиша тук. Не се страхувай и срамувай да потърсиш помощ, просто провери този, при който решиш да отидеш. След това ще имаш сили да смениш средата, а след това и да започнеш работа, да отвоюваш независимостта си, да си намериш приятели и човек, който да те обича и подкрепя. Пак ще повторя, че те разбирам, дори да ти прозвучи клиширано, фалшиво, няма как тук да ти обясня защо, но много се надявам да се събудиш един ден и да си силна жена, която контролира живота си и има всичко, което я прави щастлива. Възможно е!!! Възможно е не по принцип, а за теб! Надявам се този ден да е скоро. Каквото и да се е случило досега, не трябва да те обезверява, че е възможен и друг живот. Препоръчвам ти една книга Мадлен Алгафари- Вяра имам. Бори се, ти можеш! Ако нещо ти тежи пиши тук, пиши как се развива живота ти, може да се намери и някои друг, който да ти помогне, да те насочи, когато най-малко очакваш. Отново успех, късмет и вяра ти желая!

7.   Здрасти! Аз съм мъж на 30 години и също минах през всичко това: тежко детство, паническо разтройство, години на съвземане. С някои неща се преборих, с други ми е още трудно. Антидепресантите не ги спрях, но ги намалих максимално през годините. Изнесох се от вкъщи, намерих си работа. Не можах да срещна жена, която истински да се влюби в мен, защото всичко това малко или много рефлектира на самочувствието ми, а това си личи, независимо дали имаш или нямаш този проблем, особено когато си мъж и се очаква да си силен, уравновесен и стабилен.
Но все пак опитах да събера камъчетата малко по малко през годините. Фокусирах се върху силните ми страни, фокусирах се върху това което обичам да правя и ме прави щастлив и малко по-малко започнах да се усъвършенствам в тази насока, това ми помогна да си намеря и съответно хубава работа.
Не казвам че всичко ми е станало 100% перфектно, напротив все още има неща към които се стремя, все още има неща, които ми липсват и такива, които ми тежат. Но се научих да се радвам на малките неща, отворих очи и за красивите неща.
Мога да кажа, че дори надминах в житейски план, много хора, без подобни здравословни проблеми. А бях точно там където си ти сега, че и по-зле.
Просто се опитвам да ти кажа, че изход има. Малко по-малко можеш да се преборваш със страховете си и да разширяваш границите си. А човек е такова същество, че винаги иска повече и повече, иска да му е по-добре и по-добре, независимо как се чувства, къде е и от какво е боледува :)
Само не трябва да се предаваш

8.   Здравейте, да аз съм авторката и също 3-тия коментар е мой. Номер 6, знам за тревожното разтройство, за ниското самочувствие и за социалната фобия. Работя върху себе си много сериозно през последните 4-5 години, откакто някакси прозрях, че ако не се променя аз самата, нещата ще продължат по същия начин. Наистина има доста детайли, които ме "направиха" такава... Била съм при психиатър, но единственото, с което той може да ми помогне е да ми облекчи най-тежките кризи с хапчета. Но аз през повечето време нямам чак такива кризи (слава богу). Просто живея на ръба им и отстрани никой нищо не знае за това:). В един момент етсествено те избиха, вероятно за да видя проблема си в цялото му внушително величие...
Много пъти съм се хващала сама за косата и съм се изтегляла, както се казва. Толкова много победи съм имала, хубави дни също, хубави периоди... Но в крайна сметка винаги се връщам към едно - прекалено ми е трудно да живея в този свят, имам невероятен страх от живота и от смъртта, чувствам се обременена и не искам да натоварвам и други хора, за това не си позволявам да се доближа повече до някого, а като ходех на работа, избягвах колегите си в почивките. Прекалено бях заета с това да се крия, за да мога да постигна нещо трайно. Успехите ми бяха блестящи и вълнуващи, но кратки, защото сама се отказах от тях :))). Не мога нищо да задържа, бягам от хората, бягам от успеха, това е толкова естестено за мен. А когато реших да рискувам и да изживея една любов, веднага след най-силните си атаки, какво мислите се оказа - срещнах типичния подлец, който даже не можеше да говори за нас и когато аз настоях за истината - той каза нещо от сорта - Това са глупости, целия живот е изграден от глупости, живей си живота и не се съобразявай с мен. Не че се изненадах, аз знаех, че ще е така, но все пак не бях подготвена да се сблъскам и с новия си проблем - мисля, че завинаги се озлобих към мъжете и никога няма да погледна на никой от тях с доверие. Сега навсякъде виждам само фалш, хора с деца, които кръшкат, двойки, които не са никакви двойки и се правят на щастливи и спокойни. И аз ли трябва да вляза в тази игра?
А относно малките неща - това е животът ми - аз се радвам много на малките неща, умея го по принцип, но има друг проблем - хората наоколо ме гледат с недоумение - все сама ходи, а сега и безработна на 30 години. Вече гледам да излизам и да се прибирам по тъмно, да не срещам много познати и любопитни погледи. Чувствам се виновна да ида спокойно на едно кафе. Нали знаете, че и общественото мнение започва да тежи в един момент и да влошава още повече нещата.

9.   Номер 6, пак съм авторката, чела съм я книгата и я препрочитам с голямо удоволствие. И аз на това се надявам, че може някой преминаващ оттук, да каже нещо просто, нещо неочаквано, което да ми помогне. Защото сложните неща вече съм ги опитала :). Благодаря ти, както и на останалите за коментарите.

10.   И твоя живот е безсмислен като моя.. Ти си на 31 а аз на 19 и въпреки това мисля, че за нищо не ставам и никой не ме обича. Имала съм 2 връзки, по точно една като втората е под въпрос. Нз какъв съвет мога да ти дам - опитай да не се предаваш. макар че аз самата съм на ръба.

11.   Авторке, чувствам се също като теб. Понякога успявам да овладея пристъпите на страх и несигурност, понякога не. Истината е, че адски съм уплашена, защото съм сама, съвсем сама - нямам нито приятели, нито семейство. Всеки нов ден го посрещам с ужас. Страх ме да не бъда наранена отново, затова не допускам никой до себе си. И аз като теб срещнах типичния подлец и олигофрен, който две думи на кръст не можеше да каже, а аз глупачката се влюбих в него и си въобразявах нещо - е подейства ми доста отрезвяващо когато ме заряза по най-долния и кокошкарски начин, но това трая за кратко. Нямам самочувствие, за мен животът е пълна безсмислица, с която съм принудена да се боря, да полагам неистови усилия за да изкарам още един ден. Не проумявам как хората успяват да завържат връзки за цял живот, да обичат и да бъдат обичани, да поемат рискове и просто да се забявляват. На мен това ми е трудно. Знам че имам социална фобия, може би и куп други емоционални проблеми, но просто не мога да потърся помощ никъде. Има дни, когато ме е страх да изляза от вкъщи, трябва да водя неистова борба със себе си, за да прекрача през вратата. Усещам, че скоро пристъпите на паника ще започнат да стават неконтролируеми и тогава просто не знам какво ще правя. Работя стресираща, натоварена работа, боравя и съм отговорна за огромни парични суми и това ме натоварва много, непрекъснато съм под стрес дали няма да направя неволна грешка и да се окажа вътре с пари. Това ме натоварва до краен предел и в комбинация с другите ми страхове - не знам, мисля че вървя към полудяване.

12.   Аз съм авторката и те съветвам номер 11 да се спреш докато е време. Стресът и претоварването - умствено и физическо, много повлияват на паниката и я изострят. При мен големият срив стана точно след такова двумесечно много силно напрежение в работата. Тогава чашата преля. После се лекувах, съвземах, обаче сега знам, че не съм от хората, които могат да понасят много и безмислен стрес. Трябва да имам кауза, вдъхновение, човек до себе си. Иначе е чиста съсипия. Може да изглежда лигаво за някои, но това е. Грешка беше да се захващам с неща, които не са за мен и то без ниакква емоционална подкрепа и сигурност. Лошото е вече, когато човек е принуден. Трябва да осъзнаваме собствените си граници и да не се напъваме излишно... А за връзките - и на мен ми е много странно, имам способност да се влюбвам много силно, не мисля, че съм студен човек и все пак много ми е трудно да занимвам някой със себе си, незнам как го правят хората :)...

13.   Здравей,
В твоята история откривам сякаш себе си. Всичко, което ти описваш - за чувствата, за страховете, емоциите, очакванията съм го изпитала и аз.
Знам, че търсиш помощ и подкрепа и че отчаяно чакаш някой някъде да ти каже формулата, как да се справиш и да излезеш завинаги от това състояние и да си отново нормален човек...
Истината е че магическа формула няма. Никой няма да може да ти каже направи това или онова и ще се оправиш. Тук нещата опират до осъзнаването - да осъзнаеш, кое, как и защо те е довело до тук, какво е продиктувало страховете ти и каква е причината да се огъваш пред тях. Започни от там - разбери причината, анализирай я, открий какви грешки си допуснала, какво в поведението или действията ти е било неправилно и малко по-малко пъзела ще започне да се подрежда. Когато си наясно със самата себе си ти можеш по-лесно да се изправиш пред страховете си и да ги пребориш. Трудно е, изисква много воля и усилия но не е невъзможно. Постави си цели, и всеки ден изпълнявай една от тях - нека да са простички, обикновени неща, а лека по-лека и по-големи и значими.
Казвам ти тези неща от собствен опит - имала съм и победи и падения, имала съм успехи и провали, падала съм и съм ставала, страхът е сковавал и моите крака, когато е трябвало да прекрача прага и да изляза навън, целия свят се е въртял около мен и съм имала усещането, че полудявам. Познати са ми всички тези парализиращи тялото ти и спираши дъха ти усещания. Но колкото повече време минава и ти стоиш и чакаш нещо да се промени от самосебе си, толкова по-надолу падаш и "нормалния" живот ти изглежда илюзия.
Затова, вдигни гордо глава, изчисти мислите и съзнанието си от всичко, което те тревожи и тормози и се изправи смело пред страховете си. Знай, че те са като сянката - изглеждат страшни и големи, а всъщност са безобидни и ако светнеш лампата изчезват. Така е и със съзнанието, което проектира даден страх като нещо много голямо и опасно, а всъщност то не крие никакъв риск или опасност - но трябва да преминеш веднъж през него, за да "научиш" съзнанието си отново да не се страхува.
Бъди смела, вярвай и намери смисъл, самата ти си достатъчна причина, за да се бориш и да искаш да постигнеш нещо значимо и добро. А щом мислим добро, постигаме добро!
Успех и помни, след всеки залез, слънцето изгрява отново на сутринта!!!

16.   Здравей бъди смела в живота. Вярвам че ще успейш и смело напред. Живота е изпитане, всички имаме лоши и хубави моменти. Аз съм преживяла много неща в живота си, но никога не съм спряла да се боря. Вярвай в себе си ще успееш!

17.   На 31 съм, несемейна, без работа в момента, същите проблеми като теб в общи линии, Но аз се чувствам щастлива. Дааа, изобщо не сме стари, напротив това са най-хубавите години, защото сега сме достатъчно зрели и можем да извличаме по-голямо удоволствие от нещата в живота. Моят съвет е просто да се отпуснеш, помисли какво искаш и можеш да работиш, все има нещо, повярвай ми аз също трудно се ориентирах към професия, но вече знам и чакам след няколко седмици да започна с нетърпение. За останалите неща не се впрягай толкова и аз постоянно се спъвам, голяма работа, засмиваш се и продължаваш. Не се обвинявай за всяко нещо.

18.   Знам какво трябва да направиш и ще ти го кажа. Ти също знаеш, много добре знаеш, но просто не предприемаш действия,
а ако предприемеш действие нямаш дисциплината и постоянството да го превърнеш в навик. В това се крие цялата истина на успеха и неуспеха.
-От къде да започна да подреждам живота си?
Състави си спасителен план.
Развинти си въображението и си се представи в бъдещето, помисли,
какво ако го постигнеш ще промени живота ти?
Почти винаги отговора на този въпрос е един и същ.
Най-важното в живота е да се развиваш.
Духовно, емоционално, физически и умствено.
Състави си спасителен план и започни да го прилагаш.
След като си направиш целите, забрави за крайната цел и
се фокусирай върху ежедневните подцели.
Върху това да ги атакуваш всекидневно и то по най-добрият начин.
Аз съм си направил нещо като календар и се подписвам
срещу всеки ден в графа изпълнено. Това ме кара да се чувствам
много добре, така като погледна тетратката, мога да
видя дали съм постоянен, дава ти усещането, че вървиш напред.
И когато 4-5-6 пъти не си се подписал, почва да ти става едно
такова гузно и искаш пак да се върнеш към правилният курс. Доказано е, че когато атакуваш подцели, допамина(един от хормоните на щастието) се увеличава драстично. Повишава се и самочувствието.
Препоръчвам ти две книги. Едната е "Изяж жабата" на Браян Трейси или
"От цел към реалност" на Велизар. В. И двете са много добри и ги има като аудио книги в ютуб. Можеш да ги слушаш. Препоръчвам ти да си избереш само едната книга, защото прекалено много информация също не е на добре, а на теб ти трябват действия.
Според мен какъвто и да ти е проблема, една от целите
ти задължително трябва да бъде спорт.
Колкото и банално вече да звучи, наистина всичко, което се казва
за спорта е вярно.
Това не е като да си казваш "ех колко съм красива и умна и
спокойна" Апък всъщност да не си...
Спорта ти помага наистина да станеш красива, здравословното
хранене прави кожата и косата ти красива.
Второто нещо, което трябва да направиш е да излезеш от зоната
си на комфорт. Тоест.. тея паник атаки..
знам за какво говориш, това те кара да се свиеш в една
миша дупка на безопасност, да избягваш опасностите. Истината е,
че когато избягваш страхът, той расте и взима контрол над живота ти.
Отиди там, където те е страх да отидеш и направи това, което те е страх да направиш.
Прави така, докато страхът не изчезне и прекарвай възможно
най-малко или дори никакво време в зоната си на комфорт.
След време ще усетиш как започва да ти се променя живота и
започваш да ставаш по-силна.
Препоръчвам ти да ходиш на походи сред природата. В интернет има много хора, които търсят спътници сред природата. Организират се групи постоянно.
Третото нещо е да започнеш да се забавляваш повече.
Гледай смешни неща, събирай се със забавни хора.
Всеки ден в който не си се смял и не си накарал някой друг да се засмее е изгубен ден!

Гледай да си по-често на слънце сега лятото... в тялото се натрупва
витамин Д. А зимата, когато няма слънце го приемай на таблетки.