Ниското самочувствие и материализмът са свързани. Вярно ли е ?
преди: 7 години, 5 дни, прочетена 1065 пъти
Здравейте,

Иска ми се да чуя мненията на хората по тази тема.
Струва ми се, че съм прекалено голям материалист. Винаги съм искал всякакви материални неща. Винаги съм искал да имам скъпи и луксозни артикули. Имаше период, в който взимах повече пари и тогава буквално харчех, като за световно. Само дрехите ми бяха за няколко хиляди лева, купени в рамките на 2-3 месеа. Отделно техника и различни видове материални придобивки, които уж си мислех, че искам. В един момент изпаднах в огромна депресия.
Това, че съм облечен за 1000 лв на ден и всеки ден съм с различни дрехи, това че имам телефон за 1200 и куп други подобни глупости по никакъв начин не ме правеха шастлив, защото всъщност нямах достатъчно преживявания и истински моменти с хора, които харесвам и обичам .
Сега се замислям наистина има ли някакво значение дали ще си купя телефон от 1200 или за 200. Оставям настрана, че единия има по-добри характеристики. Наистина има ли някакво значение какъв телефон човек ще притежава, има ли значение каква кола кара, какви дрехи носи и т.н, ако всъщност щастието е на съвсем друго място. Какво е вашето мнение по въпроса ?
Усещам, че все по-малко ми пука от нещата и от хората. Не ми пука дали телефонът ми е 200 или 1200, не ми пука, че нямам кола в момента, усещам, че искам около себе си пространство без никакви мебели. Просто една гола стая с легло и шкафове и масичка ме правят достатъчно щастлив. Less is more всъщност за мен се оказва много точно определени, след дълги години на искане и искане постоянно да притежавам, да купувам и консумирам.
Дали покупката на по-скъпи неща ни кара да се чувстваме по щастливи и успели ? Трябва ли човек да се стреми към богатство и по- луксозен живот според вас, или както казва Айнщайн е по-добре да се стреми да създаде някаква стойност за себе си и другите около него.
Какво вие е мнението за консуматорското общество, в което живеем, и от което аз също винаги съм бил част. Най-интересното е, че родителите ми и брат ми особено са коренна противоположност. За майка ми и брат ми наистина няма значение и смисъл човек да се изхвърля с някакви безпредметни скъпи покупки. Винаги съм си мислел, че това е пораженческо мислене, мислене на по-бедните хора, но така ли е наистина ?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 7 години, 3 дни hash: 0073bc5a6a

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Наопаки е. Бедните хора са искали много неща през годините, защото са нямали възможност да ги получат, а други около тях са ги имали. Цял живот си се опитвал да си пресметлив, цял живот си взимал продуктите на намаление, цял живот си събирал с месеци за тридневна почивка и после изведнъж се сдобиваш с пари. Естествено, че ще си напълниш хладилника с всевъзможни неща, които преди не си можел да си позволиш. Естествено, че ще влезеш в магазин и ще си купиш скъпо яке, защото винаги си искал такова. Естествено, че ще искаш телефонът ти да има добри характеристики и матракът ти да много удобен. Защото не знаеш какво е, искал си го и си мислил, че това ще ти донесе щастието. Бедните мислят за пари повече от богатите, защото ги нямат, а наистина им трябват за нормален живот. Последната ми година не е лека и да си призная, много искам да вляза в магазин и да не пресмятам кое ми е най-нужно, а да купя всичко желано. Богатите имат скъпи придобивки, но те не го обмислят наистина, просто влизат и купуват това, което им харесва и се води добро. Не защото е скъпо или евтино, а защото го искат.

 

...

преди: 7 години, 3 дни hash: b95d50f343

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Аз мисля, че просто обществото ни в момента е такова. Аз живея в чужбина - хората тук изобщо не се интересуват как изглеждат - дали имат грим, дали излизат със сандали и чорапи - просто се забавляват и не плащат данък обществено мнение. Сещам се, че докато живеех в БГ дори като отивах да хвърля боклука се гримирах, защото знаех, че иначе бабичките и съседите ще ме одумват. Откакто се махнах пари за дрехи и други глезотии давам веднъж на две години, ако не и по-рядко. Така ми остават достатъчно, за да си позволя екскурзии, хубав лаптоп или друга техника в къщи, а и да спестя нещо. Да си даваш парите за глупости наистина не е разумно.

 

...

преди: 7 години, 2 дни hash: 5bcf8ee94a

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Няма значение. Щастието е във вечните ловни полета. (след смъртта). На тази планета можеш само да се учиш от живота. Тук щастието е непълно, малко хора достигат до покой. Коли, дрехи, технологии те само дават моментално удоволствие. Всичко е преходно и ще се загуби в даден момент. Тогава, когато всеки ще се раздели с близък човек, какво правите? Ще мислите за коли, самолети, скоростни влакчета? Да, има и такива хора. Семейства, пари, старост, любов. И те умират.

 

...

горе^

преди: 6 години, 11 месеца hash: f865a3dc12

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Разгледай нещата по друг начин. Има понятие шопинг терапия. Нещо като неосъзната депресия, която компенсираш като правиш покупки и извличаш някакво моментно задоволство от придобивката. Радостта обаче е кратка и има нужда от нова доза - купуваш следващото. Ако обаче ти свършат парите или накупиш всичко, от което имаш нужда се стига до момент, когато няма какво толкова интересно да купиш за да си получишд дозата серотонин. И стигаш до твоето положение. По-добре купувай подаръци на някоя жена, която те привлича достатъчно много, тя ще се радва, ще ти се пуска, ти ще чукаш и ще извличаш повече серотонин отколкото от пряката покупка.

 

...