Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

6.   Авторката съм.

Допуснала съм грешка, тъй като пиша от телефон - трябва да е 'параноидна шизофрения'.

Също така, искам да се извиня ако с темата си бих засегнала някого.

Целта е да разгледаме при какви обстоятелства са се появили определени 'отклонения' (дори не ми се иска да ги наричам така, защото звучи грубо) у всеки от коментиращите в темата (ако споделелят личен опит) като може и да не са диагностицирани от психиатър, може да не назовават емоциите, мислите и поведението си с термини, а може и да са диагностицирани, така ще направим и разлика между един недиагностициран човек и такъв с диагноза.
Аз не съм диагностицирана, но имам своите 'отклонения', за да повдигам темата, значи ме вълнува и лично, изчела съм, и доста литература, но не искам да си самовнушавам, а и от едно име 'диагноза' няма да се подобря (с презумпцията, че не вярвам в медикаментите като средство за решаване на 'проблема', те регулират химичните вещества, и хормоните, но не поправят мислите, и чувствата завинаги), но за медикаментозно третиране е нужна правилна диагноза, факт, за да не стане по-зле, така че - не го изключваме като опция в коментарите, всеки може да напише каквото иска да сподели по темата.

7.   Първо кажи на колко си години, мъж ли си или жена и с какво се занимаваш. Ти вероятно живееш сам/а и сподели ти самия/самата какви психични и душевни разстройства имаш. Живеейки сам/а този факт смущава ли те? Дай повече информация.

8.   Авторката съм.

Благодаря за отговорите.

Към 1 - чудно ми е защо самотата, живеенето сам и намалените социални контакти са катализатор на лоши чувства, и мисли, които може да станат натрапливи и проблемни, сякаш не сме спокойни сами със себе си.

Към 2 - имам и от детството, и в по-късна възраст. Мисля, че с времето си проличава повече, дори изборите, социалните избори, които правя са продиктувани от миналото и спомагат задълбочаването на 'психичните и емоционални отклонения'

(Отварям скоба за тази дума 'отклонение', отклонение от нормата, но ми се струва, че много хора са извън нормата за нормалност, която е 'баланс', просто на някои не им пречи, иначе, всеки четвърти е с психично разтройство, по данни, чиито източник. не мога да цитирам в момента. )

Към 3 - да, но не ми се иска да оправдавам всичко с наследствеността и гените. Баба ми, така си обяснява, защо синовете й са некадърни, според нея е, защото, баща им, нейният съпруг, той е с лош характер и видиш ли, предал им го, а в същото време, тя невинната, макар да са отраснали с нея, и тя да е била пример и възпитател за тях - според нея, тя няма общо за това, че те са некадърни, по нейни думи. Има наследственост, но има и друго, освен това, силно ми се иска да вярвам, че имаме свободна воля и можем да се справяме с 'предначертаното'. Имам алкохолици в родата, аз също обичах вкуса на определени алкохоли и нямах мярка в пиенето, затова избрах да не пия изобщо. С психичните разстройства, мисля, че изборът на светлата мисъл и действието - това са начините.

Към 4 - действие, да, но понякога и от прекомерна ангажираност се получава 'burn out', нервни разтройства, които мисля, че са повече насочени 'навън' извън преживяващия напрежението, познавам такива хора, постоянно викат, и реагират нападателно когато нещо не е както им се иска, бързо им преминава след като се навикат, но тероризират околните.

Към 5 - благодаря за споделянето! Докато те четях се чудех, дали си в процес на справяне със себе си и се чувстваш добре в определен момент, а в друг - не. Докато мислиш, че ще си така? Правиш ли нещо, за да се чувстваш добре, като например, аз си поставям цели, които за жалост стават мании и реално, не си помагам. При мен се получава едно постоянно, периодично на моменти, чувство на недобри мисли и усещания...

Към 7 - няма да се описвам подробно, между 20 и 30 годишна съм. Живея сама. Свикнала съм да съм сама. От това, което съм изчела, смятам, че имам: гранично личностно разстройство, биполярно разстройство тип 2, обсесивно разстройство и отчасти параноидна шизофрения, която ме плаши най-много, защото живея сама и ме е страх, понякога, например - къпя се и изведнъж се появява мисъл, която ми казва, че зад мен има някой, получава сърцебиене, не мога да се къпя в страх, спирам, оглеждам се, гледам да не ми влиза пяна в очите, за да мога да виждам какво се случва наоколо, или виждам сенки, които отново ми пречат, прекъсвам каквото правя, спя на нощни лампи от години, в коридорите и банята свети постоянно, и денем, и нощем. Не е постоянно така, на периоди е и специално параноята ми е когато съм сама, сред хора я няма, будни хора обаче, защото спящите хора ме плашат, мисля си, че не са те... Другите разстройства, които споменах, те ми дават 'особености', които, които съм аз, когато съм сред хора. Поведение като 'прекалено чувствителна', 'плашлива' или пък 'неразумна', 'доверчива' и 'недоверчива', което пък е насилено от мен, за да се пазя, инак съм наистина много доверчива, 'любяща' до 'студена', отново, по същата причина, общо взето, крайно емоционална и даваща, но затворена в себе си поради ред причини.

9.   Момиче, спри да четеш глупости и да си слагаш сама диагнози. Като те гледам, нищо ти няма. Който е написал по-горе, че психическите болести се получават от бездействие, нещо бърка. Психична болест не се получава от бездействие. Но да, трябва да излизаш по-често. Смятам, че не съществува такова нещо като нормалност и ненормалност. Това са несъществуващи понятия. Аз самият съм с шизофрения, сестра ми е с биполярно разстройство. И двамата сме от голям град, женени, работещи. Навярно е - кой, кой знае- наследствено, при сестра ми се отключи в пубертета, при мен - в казармата. Пия си редовно хапчетата, ходя на психиатър, бил съм в клиника. Лекарите твърдят, че болестите са хронични, генетични, че са зависими от химичен дисбаланс, но моето мнение е, че лекарствата повече вредят. Аз се разболях на 20, от стрес, и имах симптомите на всички заболявания: на шизо, на ОКР, на психопатия и депресия, на аутизъм, на биполярно. Подобно на теб четях литература, и си внушавах, с разликата, че съм бил ама наистина, наистина, за съжаление, предразположен. При мен бяха налице безпокойни мисли, безсъние, прекомерна радост, ходене насам- натам, натрапливости, мании, суицидни мисли, липса на емоции и тъга, асоциалност, паник атаки, тревожни мисли и постоянно напрежение. После се започнаха параноята, гласовете, виденията, увереността, че ме следят. Виждам, че много хора са така, което ми дава надежда, но и ме натъжава. Забелязал съм, че тези състояния са характерни за по-интелигентните хора, за по-чувствителните, и изобщо, за съвременните хора, млади и стари, отчуждени в големият град, заобиколени от електроника, бедност и липса на духовност и перспективи. Аз бях асоциален, прекалено раним, живеех в своите фантазии, в книгите и музиката. Постоянно ме тормозеха и подиграваха, и може би това отключи болестта. Но какви са тези заболявания? Съществуват ли? Лекуват ли се? Нищо не са знае! Всичко са хипотези. Смятам, че психическите болести са като всички останали, не са причина да си стигматизиран. Аз до ден днешен се боя от хората, мъчи ме безпричинно безпокойство, почвам да крещя, да плача от усещането, че главата ми ще се пръсне, смятам че съм боклук, че не мога да живея сред хората. Да, самотата ми се отрази зле. За първи път усетих че ми има нещо още на 8 години, просто се чувствах зле, не разбирах значението на много неща, страхувах се, липсваха ми емоции и воля, усещах, че съм различен и се боях... боях да не порастна и да не се разболея, както и стана. Защо ми е било писано, незнам.

10.   Душевните разстройства - защото те са душевни, а не ментални, тъй като "психе" означава "душа" - са присъщи за хората, живеещи в друго измерение, за гении и творци. Обикновените хора няма да го разберат. Но ние, белязаните от тези болести, разбираме много по-болезнено и истински нещата, знаем какво е да си измъчван и страдащ, да се чувстваш изолиран от другите. Да знаете колко пъти съм искал да умра, да не се бях раждал! Но сега искам да живея, и искам да бъда щастлив!

11.   Авторке, не можеш да имаш всички психични заболявания. То е трудно лекар да постави диагноза, камо ли ти можеш да го направиш.

12.   Според мен не си някакъв супер тежък случай. Много хора като деца ги е страх от тъмното. Мен като малка докъм 4-5 годишна възраст, не помня точно, много ме беше страх от тъмното, да оставам сама на тъмно, да заспивам на тъмно. Всяка вечер майка ми лягаше и стоеше до мен докато заспя и задължително на светната лампа. После изведъж ми мина страха, не знам точно как и защо, но престанах да се страхувам. Днес даже ми е по - добре да стоя на тъмно, защото светлината от лампи ме дразни, от комп, телевизор телефон не ме дразни, но от лампи ме дразни и ги светкам само, когато наистина са ми нужни.

Значи не съм експерт, но ще препоръчам неща.
Ако си човек, който е склонен да се грижи за някой (казвам, защото има такива, които не са, включително и аз) ти предлагам да си вземеш куче, обаче да е някакво голямо, огромно, за да ти създава чувство и на закрила, но го вземи да е бебе да свикне с теб и дома ти по - лесно и бързо. Кучето ще ти прави компания и ще търси вниманието ти постоянно - няма да те оставя да си мислиш неща как нещо те дебне отнякъде. Казвам и подчертавам куче, а не котка, защото котките имат нужда да остават насаме със себе си, а на теб ти трябва същество, което постоянно да иска вниманието ти, с което ще трябва да се занимаваш във всяка твоя свободна минута - като си в банята например вместо да си мислиш как някой или нещо те дебне ще си мислиш как по - бързо да се измиеш, защото кучето чака да му се обърне внимание, да се разходи, нахрани, гушка, да си играеш с него и така.
Също (ако не си склонна да се пристрастяваш към гледане на сериали) започни всяка вечер преди заспиване да си пускаш серийка от някой забавен сериал, нещо да е банално, леко тъпо, ето потърсих ти няколко примерни - baby daddy, melissa and joey, 2 broke girls, the big bang theory, mike and molly, happily divorced, hot in cleveland - нали нищо, което да е с насилие, с духове, с паранормално, с дебнене, със стрес, с убийства. Това мисля, че ще ти помага да заспиваш с усмивка и по - спокойна, заедно с кучето, което веднага ще реагира и ще се разлае, ако действително има някой или нещо, което да ти желае злото.
Кучето ще ти помогне много според мен дори и за общуването с хората.

13.   Здравей. Разбира се, че може да имаш симптоми на психични разстройства, които са вследствие на самота. Миналата година бях загубила социалните си контакти, нямах работа, приятели и по цял ден стоях сама без да има с кой да си кажа две думи. Изпаднах в дълбока депресия, имах налудничеви мисли, сърцебиене, задух, безсъние, кошмари. Не съм ходила по психолози и т. н макар, че не е лошо. Смених рязко обстановката, намерих си приятел, заобиколих се с хора и всичко изчезна. Мразя да съм сама и винаги съм се страхувала от самотата въпреки, че доста често ме преследва. Но за разлика от мен ти казваш, че това ти харесва. Говориш прекалено малко и мислиш прекалено много и така в главата ти изплуват разни глупости. Най-добре се посъветвай със специалист.

14.   Авторката съм.

Към 9 - не чета от сайтове, а чета специализирана литература, също и един канал в youtube, който е посветен на психичните разтройства https://www.youtube.com/channel/UCyGOloOIJWt8NlE4tnejQeA
Интервюират чуждестранни лекари, най-много харесвам една жена - индийка, тя е психотерапевт и обяснява изключително ясно, така че не е необходимо, човек, да е завършил медицина, за да я разбере.
И аз като теб, от малка имам странни мисли, не ми се иска да ги споделям..., бях на 9 г., може би, когато опитах да си прережа вените, но ме спря чувство, че имам какво да изживея. На 13г. започнах да чета езотерична/окултна/духовна литература и да... мирогледът ми се промени, ако изобщо го е имало допреди това.
Номер 9, тъжно ми е за теб, защо се страхуваш от хората? Страх ли те е от теб - самия? И ти си човек :) Все още се чудя защо ме е страх от спящи хора, след като будните са опасните :-D
Забелязала съм, че се самонаказвам когато някой ме разочарова, въпреки че здравият ми разум, ми казва, че не съм изцяло отговорна за поведението на този, който ме е разочаровал с отношение, донякъде имам отговорност, но не цялата, и вместо да разговарям, аз се самонаказвам, така развих анорексия, булимия (вече преодоляни, мисля...), но си остава орторексията (вманиаченост към 'чиста храна', което е и донякъде полезно :) ), която е стремеж към идеалност, но не външна, и толкова физическа, колкото вътрешна, на личността, идеалност, с която, да не предизвиквам хората, и да няма разочаровани. С времето осъзнах, че колкото и да съм перфектна, все някой ще бъде предизвикан от някое мое качество или дума, няма как, и в такива ситуации се научих, вместо да се затварям и самонаранявам - да разговарям.
Може би, твоят страх от хората е точно това, страх, че не си достатъчно - какъвто искаш или какъвто мислиш, че те искат - хората, че ще бъдеш отхвърлен и вместо да преживяваш този стрес, ти си избрал да не чувстваш, да не общуваш, а това води до празнота, ужасна е. На някой може да му прозвучи високомерно, но смятам, че с воля, можем да контролираме себе си. Хапчетата са като очила, които слагат лекарите на пациентите с диоптер, но вместо да им помогнат, те правят очния мускул - ленив. Аз ги носих половин година и се удивих, колко по-зле виждам без тях, по-зле отпреди, махнах ги и се оправих със самовнушение, колкото и странно да звучи. Опитай да се харесваш, да се разкриваш, пред хората, тази т.нар. от теб прекомерна радост, може би е напълно нормална, забелязала съм, че хората са станали затворени и студени, така че не съди по тях ако това правиш, и изобщо, сравнения от всякакъв вид са вредни. Отделяй време за почивка сред природата, ела, някой път :) https://m.facebook.com/groups/1418698631703123?ref=bookmarks

Към 10 - по ирония, занимавам се с изкуство :-D

Към 12 - изпитвам ужас от раздели и изоставяне, като се има предвид, че в детството си съм била изоставяна, нямам близки... Не мога да преживея отново същото (изоставяне или смърт на близък), не искам куче, нито нищо живо, което може да умре. Всъщност - искам, но не мога... затова не се обвързвам и привързвам, а толкова много искам да се грижа, и да обичам... Още не знам как ще се случи.
Относно сериалите, не знам дали си прочела, че си поставям цели, които стават мании, аз във всичко се влагам на 10000%, и определено се спристрастявам, само и единствено, любовта към себе си ме отърва от алкохола, наркотиците, и донякъде от хранителните разтройства. Нямам нужда от това да правя нещо, денят ми е достатъчно запълнен с неща, които харесвам, не е в това проблемът, също и общуването с хора, умея го без проблем, само аз си знам обаче какво изпитвам когато съм сама и защо съм сама, защо не допускам никого до себе си... Работя по въпросите, но междувременно полудявам, наистина се влошавам откъм себеусещане, и въпреки че не съм психиатър, и въпреки, че знам, че няма ползвам услугите им, и хапчетата им, чета клинична психология за обща култура, без да си внучавам, изкглеждам като човек, на когото всичко му е супер, но имах познати, които изхлеждаха супер, а се самоубиха, така че, не се знае.