Споделена история от Други |
Наивна глупачка
преди: 6 години, 6 месеца, прочетена 927 пъти
Здравейте, млада жена на 21 години съм. Уча в университет в чужбина и преди няколко месеца си намерих почасова работа, която включва писане на статии и съдържание на различни тематики (компанията е в България, но собствениците са чужденци). Писанията ми са редовно проверявани от моя мениджър (чужденец, който си работи от тях от страната си). Още от самото начало се сприятелихме и неусетно започнахме да имаме лични разговори. В началото ми беше приятно, имахме сходни интереси за книги и филми. Впоследствие обаче го опознах по-добре. Оказа се, че е мъж над 30те, който страда от най-различни фобии и е антисоциален и не излиза от апартамента си. Той постепено започна да се обсебва от разговорите ни. Ако се случеше да не му пиша за няколко дни ставаше груб и дистанциран и това се отразяваше на работата ни. Когато се случваше да спомена за симпатиите си към някои колеги от офиса или да изразя възхищението си към някой от преподавателите си в университета, моят мениджър го приемаше като провокация и атака насочена към него, с цел да го дразня. Постоянно ме обвиняваше за щяло и нещяло, все беше засегнат от нещо и се държеше все едно сме двойка, при положение, че не сме се виждали никога наживо и сме имали само няколко скайп разговора. Когато му намеквах или се опитвах да огранича разговорите си с него, той се държеше открито враждебно. Усещах как и самата аз ставам асоциална, чувствах се манипулирана и използвана от него да задоволи нуждите си. Една седмица мълчание от моя страна и той се свързваше с мен уж във връзка с работа и ме критикуваше за дреболии, а в момента, в който имах възможност да му обърна внимание ставаше изключително мил. Накрая бях под огромно напрежение, не издържах и се оплаках на главния шеф с риск да злепоставя и самата себе си. Той е наясно с психическото състояние на мениджъра ми и се съгласи, че би било добре аз и моята колежка да не общуваме директно с него. Колежката ми каза, че към нея се е държал по същия начин, правил и много комплименти и се опитвал да и задържи вниманието и, но в нейния случай неуспешно. Почувствах се много глупаво, че съм единствената наивница налапала въдицата. Той продължи да ми пише и аз си съчиних, че сме решили да си дадем шанс с приятеля си, когото обичам и че ми е било приятно да си комуникирам с него, но искам реални преживявания. Това е голям удар за неговото его и той директно ме блокира. Чувствам се ужасно, че трябваше да лъжа по този начин, но според мен няма как иначе да се отдръпнем, защото каквото и друго да съм му казвала не е имало голямо значение. Освен това се чувстам глупава, не знам какво си мислят колегите ми за мен и се страхувам да не се отрази на работата ми. Наясно съм, че не е добре работа и лични взаимоотношения да се смесват и не очаквах, че ще стане толкова сериозно. Ще се радвам да ми дадете каквито и да било съвети. Да му се извиня ли? Много ли зле изглеждам отстрани? Как да се държа отсега нататък?
|
