Фалшива реалност
преди: 6 години, 2 месеца, прочетена 1013 пъти
Привет на всички :) следя сайта от много време, чета историйки и коментари, пиша от време на време, подпитвам и така. Момиче съм на 20 години и съм мнооого чувствителна, силно вярваща в истинската, луда, голяма любов и обожавам мъжете. Клиширано. Понякога ми е по-приятно да прекарвам време с мъже, от колкото с жени. Просто да си говорим, да обсъждаме теми, да пием бира или вино или кафе и така нататък. А едно от най-приятните неща е да гледам мъж как върши някаква работа, каквато и да е, но да се е концентрирал в работата, топли ми душата. Към темата. Както всяка жена съм изгледала сигурно над 100 филми и сериали от типа на "Тетрадката", "Скъпи, Джон", "Сексът и градът", "Сватбен обет" и т. н. Тъй като още не съм изпитала тази голяма силна и взаимна любов, а съм изгледала всички филми за голямата любов и как всички заживяват щастливо накрая, се питам дали филмите не ни дават тази фалшива реалност за съвършенство и истинска любов до живот и за това как ще срещнеш правилния и той никога няма да ти изневери или ти на него и куп такива романтични, лигави и красиви неща. Аз мисля, че филмите от една страна ни завишават критериите при избор на партньор и ни дават едни такива нереалистични очаквания за човека до нас. Например едно от най-срещаните - красив мъж, лошия тип се влюбва в скромна девойка, тя го променя с добрината си и хоп вече не е лош, а мекушав и до уши влюбен. Всяка жена е имала един такъв, който се е опитала да промени, но безуспешно, не е станало като във филма. Дори още в детството ни с приказките за Пепеляшка, Снежанка, спящата красавица, се залъгваме с истинската любов към някой си непознат, супер красив, който се влюбва от пръв поглед, и заживели щастливо.
Според вас, има ли любов като по филмите, временна ли е или не, дават ли ни филмите фалшива реалност или нищо не е така като по филмите? Залъгваме ли се още от малки? Или просто ни карат да мислим по-позитивно и да вярваме, че рано или късно ще срещнем наистина човек, с когото ще изпитаме тази истинска любов, сигурност, щастие и ще създадем семейство. Аз съм раздвоена и нямам отговор на тези въпроси, мисля че всички въпроси имат по малко доза истина. Разбира се, става въпрос само за романтичните филми. Искам да прочета и вашите мнения и размишления. Може също да напишете кой ви е любимия филм, няма значение жанра. Благодаря предварително, бъдете живи, здрави и щастливи!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 6 години, 2 месеца hash: 99e32f00f1

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   "дали филмите не ни дават тази фалшива реалност" Ти на 20 ли си, или на 12?... Филмите са за промиване на мозъци. Правилно си забелязала, че евреите във Холивууд им е любима тема да обръщат нещата, и лошото да го представят като добро. Аз самият съм работил за индустрията, не толкова навътре, но достатъчно за да знам за какво става въпрос... Ако искаш реалността, спри телевизора, компютъра, смартфона, и се огледай. Моето впечатление е, че хората проспиват живота преследвайки илюзии.

 

...

преди: 6 години, 2 месеца hash: fc9a56fd39

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Някои неща са истина, а други са измислица. Аз вярвам, че има главозамайваща, несломима любов, която ти вдъхва живот и те кара да "летиш". Лично съм го изпитала, а отделно и съм го виждала в очите на приятелите си. Ето, примерно връзката ми с приятеля ми. Запознахме се преди 3-4 години, докато вървях към него говорих с моя приятелка и ѝ казах, че щом вали, значи ще ни върви по вода. Тя ме помисли за луда, не можело просто така да знам, че ще бъда с него. Повярвай, аз никак не съм романтичка и да кажа нещо подобно е много странно. Да, но след седмица вече бях обвързана. И така, този мъж ме накара да вярвам в романтиката. Ходихме на разни хълмове над града вечер, лежахме на старо одеяло и се смяхме заедно. Правехме си походи, а вечерите събаряхме седалките на колата, ядохме вредна храна и пихме бира на отворен багажник. Държахме се като деца, гонихме се по улиците между хората и пробвахме смешни дрехи в магазините. Когато се скарахме за първи път, ходихме от 10 месеца. Не съм си и мислила, че е възможно да си с някого почти година и никога да не се скарате. После пък ни стана навик. Представи си „Тетрадката“... нещо подобно беше, крайно емоционално. Плаках, крещях, блъсках го. Той обикаляше нервен, стискаше ме, викаше. Отне ни 2 години да се уравновесим като двойка, да улегнем. После стана малко скучно, но още можем да се забавляваме заедно. Не сме си изневерявали, но сме имали много спадове. Просто нещо ни кара да останем заедно. Има главозамайваща любов. Хората пеят песни за такава любов, те пишат романи и стихосбирки, рисуват картини. Такива чувства те вдъхновяват, те са реални, но не можеш да ги изпиташ с всеки. Ако срещнеш някого и започнеш да вярваш в магията на любовта, значи там има нещо специално. Ето, аз не съм романтичка, но харесах романтиката, когато тя беше споделена с моя човек. Понякога не е взаимно, а в други случаи е помитащо чувство, което грабва и двама ви. Аз вярвам в това. Филмите, обаче, лъжат за идеалните връзки. Такова нещо вече не съществува, а ако съществуваше, нямаше да е оценено. Хората се карат, обикновено за глупости. Всяка двойка има проблеми. Всеки човек е различен и понякога тези различия разрушават хубавите чувства. Няма връзка, която да не търпи трудности. Няма човек, срещнал половинката си, които никога да не е бил ядосан до степен, че чак да иска да нарани. Любовта е, когато си много бесен, но да нараниш другия е да усетиш двойно по-силна болка в себе си. Любовта е, когато инатът ти крещи много силно, но сърцето ти не може да се примири и нещо те подтиква да оправиш отношенията си с половинката, въпреки че част от теб е много против. Любовта е, когато имаш нужда от един определен човек да ти даде съвет и другите, които са до теб, някак не са достатъчни. Любов е да правиш компромиси. Да даваш и да взимаш. Любов е да се чувстваш свързан с друго човешко същество и да не си представяш живота без него. Уви, много е лесно да се подлъжеш, че чувстваш всички тези неща. От друга страна, ако наистина го изпитваш, никога не можеш да го объркаш.

 

...

преди: 6 години, 2 месеца hash: cdf91e5ff6

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   напълнила си си главата с клишета от телевизора "Както всяка жена", "Всяка жена е имала" "супер красив", "тя го променя с добрината си" Има две причини за промяна на човек и две посоки 1. От лесен животът му става труден - положителна промяна 2. От труден живот минава към лесен - отрицателна промяна. Тъй наречените катарзиси не се получават заради нечия добрина. Очевидно никой не се променя като му отстъпиш място в автобуса. Критериите ти не са завишени, а просто изкривени. Все пак е нормално, че не си го открила досега (на 20 г). Втори като мен няма никъде (eто ти клише от мен :D) Любими филми са ми Навитакът, Наръчник на оптимиста, Леон, Еквилибриум... и измежду всичките - Терминатор 2 10 s

 

...

горе^

преди: 6 години, 2 месеца hash: 2b411cd1d9

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Аз мисля, че това което виждаме в филмите, са уловени мигове. В нашия живот ние също ги преживяваме, но много пъти ги осъзнаваме след това...

 

...