Еволюция
преди: 13 години, 7 месеца, прочетена 2990 пъти
Всеки на този свят е различен, със своите добри и лоши качеста! Няма само добри или само лоши хора. Но всичко това е строго субективно. Тогава обаче когато си твърде различен по природа, някак си целокупно хората не те приемат, а най неприятното е, че нямаш право да им се сърдиш!

С какво е по различна моята скромна личност ли? :)
Аз съм до болка откровен човек, а хората не обичат като цяло да им се казва истината, нищо че всеки твърди обратното. Винаги съм естествен и непринуден, но нали се сещате, че това провокира в мен необмислени постъпки и изказвания - няма как, не го правя нароно. Когато умишлено си мълча и това не се харесва на хората, мислят си че нещо се имам за повече от тях или пък просто се цепя защото не ги приемам, а истината е че малко всъщност приемат мен! Странно нещо е еволюцията, тя е направила така че да се срещат и хора като мен в този лицемерен свят - нито се имам за уникален, нито за нещо повече или по - малко от другите, просто те - другите, ми пречат да бъда себе си, защото не съм приет такъв какъвто съм! Всичко това ми е носило доста негативи в живота, но като се замисля едва ли отстрани е приятно да си с човек като мен и какво от това че съм истински тогава...

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 13 години, 7 месеца hash: 76900ff7dc

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Ами, младеж, това е една от основните и от най-трудните задачи в живота - хем да бъдеш в достатъчна степен себе си, хем да се сработиш с другите... Ако един ден преодолееш егото си, ще разбереш, че всъщност няма "себе си" и "други", а всички сме свързани на едно доста дълбоко и отвъд-сетивно ниво, и на практика сме едно цяло. И колкото по-бързо разбереш и осъзнаеш това, толкова по-успешно ще влезеш в хармония и със "себе си", и с "другите", само че тогава ще си само в минимална степен "аз" и едва ли ще ти пука особено за "себе си". "Истината" е относително нещо, и за да не кажем съвсем, че тя е различна за всекиго, ще подшушнем само, че тя е многопластова и в зависимост от това до кой пласт имаш очи да я видиш, тя може да изглежда по коренно различен начин. Така че изказвайки на висок глас своята истина на околните, ти просто се опитваш да им натрапиш своето виждане за нея и нищо друго... Това не те прави "истински", а те прави поредния кресльо с голяма уста, който си е въобразил, че всичко на този свят му е ясно, а всички, които не възприемат неговата (предполагаемо "абсолютна") истина са лицемери или глупаци. Да, в трудни времена живеем - времена дълбоко материалистични, дълбоко лицемерни, със съмнителни ценности и морал, но помни - всеки един от нас във всеки един момент дава от себе си най-доброто, на което е спосебен... Ако поведението или мнението/разбиранията на един човек не ти харесват, или ги смяташ за по-низши от твоите, то не бързй да го упрекваш и съдиш - той просто толкова си може, и така смята че е най-правилно... Не би нарекъл едно дете "глупак" само защото не знае висша математика, нали? Поздравления за самонаблюденията и самоанализите! Мислите ти (последните редове от писанието ти) са тръгнали в правилна посока! Ray

 

...

преди: 13 години, 7 месеца hash: 5726b084d2

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Ray много ми хареса коментара ти, но ще помоля за подължение. Имам същият проблем като автора и не мисля, че се дължи на егоизъм. Аз също се питам защо не съм приет такъв какъвто съм. Мисля, че щом приемам хората с всичките им негативи, защо те не ме приемат. Не смятам чуждото мнение за по-низшо, наясно съм, че всеки преценява ситуацийте според опита си и затова преценките са различни. Но след като аз приемам тяхното, защо те когато чуят моето ме нападат или отблъскват от себе си, ако си мълча си мислят, че се имам за повече от тях или просто се цепя или съм по-прост и затова нямам мнение. То ни да кажеш нещо ни да не кажеш. Налага се да обмислям нещото което ще кажа толкова дълго, че в повечето случай темата на разговор е отминала и е почнала друга. Чувствам страх да се изкажа. Да хората ме приемат като "поредния кресльо с голяма уста който си е въобразил, че всичко на този свят му е ясно, а всички, които не възприемат неговата (предполагаемо "абсолютна") истина са лицемери или глупаци. " но всъщност не ги приемам за глупаци, а за хора с различно мнение и след като те искат да ме убедят в правотата си защитавам мнението си. Защо след като те защитават своето мнение аз нямам право да защитя моето? Защо защитата на моето мнение се приема като нападение или обида? .

 

...

преди: 13 години, 7 месеца hash: 45afb8827e

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Ray, благодаря че си се включил, но прости ми - нищо не си разбрал за това що за човек съм и какъв ми е всъщност проблема! Тоест, както ти казваш - изказваш мнение, което смяташ за истина, но всъщност си далеко от това което съм искал да предам! Но не те упреквам, аз самият не съм навлязъл в подробности! Номер 2 - личи си, че имаме сходства в натурите и смятам че правилно си ме разбрал! Знаеш ли Ray, личи си че си подходил с предубеждение към мен, от което се е сформирал и определил отговора ти - да не съм в трета възраст, но и определено не съм младеж :) Виждам, че доста смело и уверено се изказваш в доста теми, но нека това не е самоцел! Защо го правиш тогава, ако наистина смяташ че мнението на даден субект е въпрос на пласт от цялото, или при теб не е така? ! Понякога трябва да се вникне в темите и да се отговори, не на база принципно мислене, а на база личен опит - за това един човек никога не е достатъчен! Но все пак ми бе интересно да разбера как бих въздействал на човек като теб :) - повярвай интересно е! Номер 2 - на последният ти въпрос бих отговорил така - проблема не е в защитата на това което си казал - в живота има едно основно явление - доминация. Ако не си успял да изградиш образ на лидер сред мнозинството тогава си по малко приеман на сериозно и просто нямаш достатъчно авторитет! За да завърша бих казал следното - знам кога какво и на кого да го кажа, как да се държа и какво да направя ако искам да постигна нещо, правил съм го много пъти и съм постигал нужното, но просто това ме изморява и бих искал да не ми се налага да го правя! Имам доста по развита сетивност и просто умея да усещам хората - човек на чувствата съм и мога да кажа че те въобще не се изчерпват с онези няколко банални думички - любов, омраза...! Тук става въпрос за истинска толерантност, както аз приемам всеки, така и мен да ме приемат, защото всеки е някой по заложби които е развил в себ си! За това кои сме, носи отговорност и същото това общество което отхвърля разнообразието, а приема еднообразието - противоприродно е нали...? !

 

...

горе^