 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Самообвинявам се за най-малкото
преди: 6 години, 26 дни, прочетена 1147 пъти
Здравейте. Пиша тази тема, понеже просто искам да споделя с някой как се чувствам. На последък(по-скоро от 1-2 години) започнах да се обвинявам за най-малкото и да се чувствам зле. Ето ви един пример: Ходя си по улицата за вкъщи, и виждам съзрастна жена да продава цветя, седнала на малко столче, с леко измъчено изражение. Седи и се надява някой да си купи цвете от нея, но това не се случва често. И само като минавах покрай нея ми стана жал, но незнайно защо не спрях да си взема цвете от нея, или пък просто да и дам някакви пари. После сигурно съм я мислил тази случка цяла нощ. Ето и още един пример: разхождаме се с приятели из центъра на града и виждаме едно момиче, младо, горе долу колкото мен(аз съм на 18), седнало на земята на едно одеало и рисува. Спряхме и огледахме какво е нарисувал, и и пуснахме малко стотинки, като и казахме колко са красиви рисунките и. По-късно вечерта се прибрах, оправих се и си легнах, но не заспах. Мислех си как седи там по цял ден, прегърбена на земята, и рисува за някакви мижави пари. Не знам защо се чувствах виновен, че не съм помогнал повече, като бях помогнал с каквото мога. И така го мислех почти цяла нощ, като тогава се сетих и за жената с цветята и за още много други примери, и се чувствах мега виновен защо не съм помогнал на всички, като съм можел и съм имал възможност. И така ми се е случвало супер много пъти. Да се замисля за някакви такива случки, и да почна да се самообвинявам. Какво бихте ми дали като съвет, за да не се чувствам така?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 6 години, 25 дни hash: b07df242d4 |
|
1. Според мен всъшност те е страх да не изпаднеш в подобно на тяхното положение - нещо което ти намираш като провал. Бабата сигурно има пенсия и къде да живее, не тъне в разкош, припечелва малко отгоре, но с какво толкова би й помогнал ти в дългосрочен план. Момичето сигурно е художник влюбен в занаята, който харесва да работи наоткрито.
|
| преди: 6 години, 25 дни hash: 686e603326 |
|
2. Това е някаква форма на доброта. Да търсиш проблема в себе си, но е грешно ако го правиш постоянно, защото хора са гадни и ще се възползват всеки път, щом си добър с тях. Не го прави. Трябва да е балансирано.
|
| преди: 6 години, 25 дни hash: 216f7c12bc |
|
3. Според мене имаш натраплива невроза. Изглежда като състрадателност, но не е добре цяла нощ да не можеш да превключиш от темата. Не си спокоен вътрешно за нещо друго и ти избива. Подсъзнателно е. Силно разтревожен си за нещо, което няма общо с тях.
|
| преди: 6 години, 24 дни hash: 3f9d118847 |
|
4. Поздравления.... повечето хора са малоумници, които обвиняват другите и не поемат отговорност за нищо... ТИ.. ти умееш да се поставяш на мястото на другите и осъзнаваш че все някой трябва да помогне на света и единствения човек за когото се сещаш си ТИ... така че това е хубаво нещо... просто идеята е да осъзнаеш, че не можеш да помогнеш на всички.... аз общо взето съм същият... като видя примерно просяк ми става жал и ми се искаше да можех да му помогна.... затова и целта ми е да успея, а стана богат и така от една страна няма да изпадат в същото положение, а от друга ще мога и да помагам на такива хора... но първата стъпка към успеха е... поеми вината.... защото така осъзнаваш, че всичко си зависи от ТЕБ
|
| преди: 6 години, 24 дни hash: 12e9ef6ec6 |
|
5. Аз съм същия и ще ти кажа с годините какво съм открил - това тръгва от ранното детство и е свързано с чувството за вина и прекален нарцисизъм (да се мислиш за по-важен, отколкото си реално). Аз постоянно имам вътрешен конфликт дали да давам пари на просяци примерно. Друг пример: веднъж дадох пурета на един просяк, понеже нямах цигара и му казах, че тя не се вдишва в дробовете, но той беше пиян и не ме чу и май започна да я пуши с вдишване. После 3 дни се самообвинявах, че понеже пуретите са по-вредни от цигарите, а той я вдишваше, то допринасям за развитието му на болести свързани с тютюнопушене при него, и така нататък...
А истината е, че практически няма значение. В реалността ще помогнеш на бабата с 1-2 лева, но ще има още стотици хиляди бедни в България, и стотици милиони в целия Свят. Само дето по време на случката рационалният мозък е забутан в трета глуха и ти, подобно на мен, се поддаваш на чувствата и емоциите свързани с вина и състрадание, които пък от своя страна тръгват от някакви модели от ранното детство свързани с оцеляването, парите, чувството за отговорност, вина и тн.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
