Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

7.   Да съм в прегръдките на любимия, докато навън вали, а ние сме на топло вкъщи и гледаме филм.

8.   Първият ми най-еуфоричен момент, който помня, е третия си рожден ден. Едната ми баба ми бе ушила една червена рокля от кадифе, с якичка и дантелки по краищата. Чувствах се като принцеса. Не бях самоуверено дете, но точно в него ден имах чувството, че съм по-прекрасна от всякога. Майка ми беше запазила тази рокля в едни изостанали на село багажи. Аз си я прибрах и си я пазя като спомен. Това е един от първите моменти в живота ми, които си спомням.

Вторият най-прекрасен момент беше в трети клас. Имах няколко съученички от квартала, които вярвах, че ме търсят да играем, просто защото няма какво да правят. Не смятах, че някоя от тях наистина ме харесва. В даден момент едното момиче се скара с най-добрата си приятелка (също от нашата компания) и реши да седне до мен на чина, а не до някоя друга от компанията. Тогава бях мега щастлива, защото като цяло бях аутсайдер, до тогава който и да беше стоял до мен - беше насила. И някой сам да избереше да седне до мен беше УАУ. Отгоре на това тя беше от добре приетите в класа и випуска, така че беше още по-УАУ.

Третият най-прекрасен момент беше първият път, в който майка ми се върна от чужбина. Замина, когато бях на 10 години. Една година бяхме на телефонни разговори веднъж на седмица, две или месец. Много ми липсваше. Когато я видях отново, плаках от щастие и просто стоях в прегръдките й цяла вечер, докато разказваше за преживяванията си. Тогава осъзнах колко много я обичам, колко много ми липсва, какво незаменимо чувство е да бъдеш в прегръдките на мама.

Четвъртият ми най-хубав момент е свързан с животните ми. Имах котка, взех си куче и двете няколко месеца живееха на нож една с друга, а аз бях много изтормозена от неразбирателството им. Не че можеш да виниш котка и куче защо не се разбират. Но една вечер и двете се настаниха в мен, измиха се взаимно и започна тяхната дружба. Моментът, в който маца започна да мие кучето, беше моментът, в който сърцето ми трепна от умиление, душата ми се окрили и изобщо изпитах пълно щастие. За мен беше много важно двете да свикнат една с друга, а в онази вечер минаха тази граница и препуснаха директно към трайно приятелство.

Петият най-хубав момент е свързан с детето ми. Когато бях бременна и когато родих дъщеря си, бях сигурна, че аз грижа за нея не мога да поема. Бях сигурна, че тази отговорност е твърде голяма. Не мислех, че мога да я обличам, страх ме беше да я къпя, а като помислех за това че ще трябва да я възпитавам направо ми настръхваше косата. Затова майка ми беше до мен през цялото време, тя правеше всичко за бебето. Но отиде на погребение, което не беше в града, в който живеем ние, и изведнъж се оказах с двумесечното си бебе сама. Когато майка ми затвори вратата, отидох при дъщеря си и й обясних как стои въпроса. Просто й говорех все едно е на 20 години. Казах й колко много ме е страх от нея, как мисля че няма да се справя, как не е трябвало изобщо да я раждам, колко безотговорен родител съм, как ще я отгледа сигурно баба й, а аз просто ще си тръгна на работа, за да допринасям поне с пари. Докато й говорех обаче се сещах какво е бабина прегръдка, и какво е майчина. Сещах се за това какво е съвет от баба, какво е съвет от мама. Мислех си за разликите изобщо между двете роли. Мислех си и за това, че ще отнема радостта на майка си да бъде баба - да глези, просто да обича. Не я бях питала никога дали иска да отгледа това дете все едно е нейно, а просто го очаквах от нея. Ами ако тя искаше чисто и просто да се радва на внуче, а не да гледа още едно дете и то на стари години? Това не беше момент, това бяха часове на мислене и говорене. Запитах се, когато намерих 10-дневно котенце, дали знаех как да го отгледам. Не знаех. Просто го взех и се грижех за него, ставах на 2-3-4 часа да го храня, изпишквах го, водех го на ветеринар, ваксинирах го, образовах се на тематиката и то порасна. Когато си взех кучето, дали знаех какво е това агресия в животно и как да се справим с нея? Не, не знаех. Нищо не знаех за грижата и обучението на куче, нито пък как да се справя с малтретирано такова - но факт е, че се справих и стана "душичка". Открих, че обичта ми към тези животни, бе нещото, което задвижи моя успех. Още от първия миг, в който ги срещнах, просто ги обикнах. Погледах дъщеря си и осъзнах колко много я обичам. Тогава от какво ме беше страх? Щом я обичах, значи щях да се науча как да бъда нейн родител. Взимането на това решение е най-най-хубавия момент в живота ми. Съжалявам, че не е било раждането, нито първия път, в който я видях, нито пък този, в който разбрах, че съм бременна. Най-хубавият момент за мен беше този, в който приех отговорността да бъда родител, съвместно с щастието да бъда такъв и редом със самоувереността, че мога да се справя.

9.   Всеки един момент, който прекарвах на село като бях по-малка. Особено онези, в които ходих с баба и дядо до полето и аз се радвах на природата. В мен изниква картинка как тичам по полето и после сядам и се чувствам щастлива. И не само. Моментите с приятелите ми на село. Там си имахме компания и всеки един миг бе безценен за мен. Жалко, че вече почти няма деца там... Но спомените си остават спомени.

10.   От психологическа гл.т. ми е интересно защо темите с оплаквания събират толкова коментари и прочитания, а когато става въпрос за приятни моменти, няма почти никакъв интерес. Сигурно си има логично обяснение.

11.   До номер 10
Защото ние хората, обръщаме повече внимание на това, което ни прави нещастни, отколкото на това което ни е накарало да сме изпитали щастие!Извратени сме...
Предпочитаме да ни е гадно