Дали да общувам с тях?
преди: 5 години, 11 месеца, прочетена 1096 пъти
Здравейте,

Реших да попитам в анонимен сайт, защото ще сте най-обективни.
Аз съм човек, който обича да дава (внимание, разбиране, емоционална и материална подкрепа), често изслушвам дори и непознати с техните лични проблеми, и искрено се опитвам да вляза в тяхното положение, за да им дам някакво разбиране. Правя материални подаръци на по-близките около мен, ей така и без повод, или ако нещо не ми трябва, или ако видя, че наистина искат някаква моя вещ - давам я.
Когато давам с желание - нямам чувството, че ме използват, но понякога... хората прекаляват, а аз не винаги съумявам да им го кажа, защото ми е приятно да общувам с тях и сякаш ме е страх, че ще ги засегна, и отношенията ни ще охладнеят. В същото време - не мога да поддържам много близки отношения с никого, защото имам чувството, че ще се обвържа емоционално, а аз не искам, защото съм наранявана от доста хора. И така - получава се следното, че хем нямам близки приятели, хем давам на хората около мен, които не бих нарекла приятели, и се чувствам леко използвана. Затова и преди време, започнах да общувам с хора в интернет, реших че няма да могат, да ме използват, а в същото време ще запълнят липсата ми от взаимоотношения с моите бивши приятели и познатите, които имам. Нищо добро не излезе от това нереално (виртуално) общуване, обаче...

Как мислите - да се опитам ли, да допускам хората по-близко до себе си, дори и да ме използват?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 години, 11 месеца hash: 975ff80997

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Човешките взаимоотношения, за да бъдат здравословни (правилни) е добре да има равен обмен. Щом се чувстваш използвана, спри да се раздаваш. Не е нужно да се стига до сърдене, просто се научи да казваш не. Ако не се научиш, животът учи най-добре, но по труден начин - като страдаш. Успех!

 

...

преди: 5 години, 11 месеца hash: 4dbf706ad5

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   При хората е заложено в ДНК-то да се интересуват от теб само, когато си им полезен. Иначе няма смисъл да се хабят емоционално (ако могат да изпитват емоции изобщо). При мен е така - когато някой ми звънне първите му думи са как си... преди да отговоря следва въпрос: "Извинявай, но ще може ли да ми услужиш с..." Аз както обикновено давам назаем нещото... После следва 3-ти етап - нещото, което съм дал обикновено (може би на 100% от случаите) или не ми го връщат, или ми го връщат със закъснение от 3 месеца и лееееко повредено... Не чакай нищо добро от човешки същества авторе. И аз като теб може би поради тази причина предпочех виртуалната реалност - има нещо красиво, съвършено в нея. Можеш да си пуснеш и красива музика, докато си пишеш с някого - било то човек или виртуален асистент ! Машината никога не ме е предавала, никога не е била лицемерна с мен, никога не се е опитвала да ме унижи, да ме измести на работното място с к..венски номера, убие !!! Хората са си го казали - "Интереса клати феса!"

 

...

преди: 5 години, 11 месеца hash: 9c1b77be85

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   просто се научи да поставяш граници в общуването. Когато нещо ти е неприятно, просто не го прави. Ако наистина те кефи да подариш нещо - подари го, но ако не - недей. Няма нужда да обиждаш хората, можеш спокойно да кажеш, че нещото ти трябва и толкова, би трябвало да разберат от намека Прекаленото поставяне в услуга на хората се тълкува като безгръбначност и липса на собствено мнение. Добротата също има граници

 

...

горе^

преди: 5 години, 11 месеца hash: a553f19406

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Мерси 1, прав си. Номер 2 - допреди 4 години, все се занимавах с многото си ”приятели” и имах чувството, че си губя времето с тях, все пак, давам си сметка, че се научих да разпознавам хората, защото имах всякакви приятели, научих уроци от взаимоотношенията си с тях, но се чувствах с изпита енергия, вечно главоболие, затова от приятели ги направих - познати, държа ги по-далеч, така и видях колко са ми близки, всъщност и как се покриват, освен ако нямат полза, разбира се. Интернет... в интернет мога да чета, да гледам филми, да научавам много теоретични неща, което ми е полезно, но т. нар. общуване с непознати от разни форуми, сайтове и вкл. фейсбук, ми донесоха само лоши емоции. Попаднах на един преследвач, на един емоционално нестабилен наркоман, на един мъж, към когото все още имам чувството, че изпитвам чувства, но не живее в България... да не споменавам малките разговори с разни агресивни и лицемерни типове. Имаше и някои нормални, но вече съм толкова мнителна, че не мога да дам шанс на някой от интернет, на живо ми е по-спокойно да общувам, защото поне виждам кой ми е насреща. Това, което се получи от онлайн общуването е, че вече имам страх да разкривам коя съм пред хора от нета, да давам тел. си номер и да говоря по телефона.

 

...

преди: 5 години, 11 месеца hash: 47d81955f9

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   Ако се нагаждаш и умилкваш докато те използват, ще изглеждаш като глупак и никога няма да спрат да го правят.

 

...