 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Тези стихотворения стават ли за нещо?
преди: 5 години, 11 месеца, прочетена 981 пъти
1-вото:
Има място, на което
се чувствам, като детето,
което можеше да бъда.
Това е мястото, където
забравям, че времето го има,
забравям, за всичките страдания,
забравям за човешката алчност
и за думата "притежания".
И може би, ако отидеш и ти,
на морето, по малкия път,
по острите скали и до
планинския връх,
ще видиш чистотата
на мястото, в което
е заровено детето,
което можеше да бъдеш.
И може би, просто може би,
ще усетиш красотата на страната,
ще се освободиш от
нелепите желания
и ще видиш, че светът
не е създаден за
човешките създания.
2-рото:
Сянката поглъща
всеки слънчев бряг.
Не можеш от нея да се скриеш,
някой ден и ти ще станеш прах.
Тя ще те обгърне
със студения си мраз
и познато ще ти стане,
защото никой там няма глас.
Все едно това е мястото,
където си растял
всички тез детските лета,
където си играл в самота,
където вселената шушука
истините за света
и ще я послушаш чак сега,
защото няма накъде да тръгваш,
обречен си на вечността.
Обгърнат от безкрайното пространство
и космоса потаен,
ще си част от хиляди звезди
и няколко плата.
Но кой ще се замисли,
че ти е дадена частичка от света?
Нима симпатия очакваш
да ти дадат човешки същества,
които дори не знаят
простите истини за света,
които глупави се раждат
и по-глупави умират,
с чувство за вина,
изгасващо година след година
с техните тела.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 5 години, 11 месеца hash: e8d4e58836 |
|
1. За какво, за прехрана.... не. Няма добри доходи в БГ от поезия. Само един-двама има, които докарват някакви суми от това и то скромни суми. И за хоби не става. Не се обиждай. Казва ти го филолог, който пише добре и не му се занимава.
|
| преди: 5 години, 11 месеца hash: c477d73ce0 |
|
2. Преориентирай се към писане на проза. Къси разкази за начало.
Тези двете са с хубав смисъл, но не са стихотворения. Или ако много държиш да пишеш в стихотворна форма, виж в интернет как се прави, или се запиши на уроци по творческо писане.
|
| преди: 5 години, 11 месеца hash: 08ddf9b51c |
|
4. Не, това даже не са стихотворения, а изречения с по някой нов ред. Black Sabbath
|
| преди: 5 години, 11 месеца hash: 065d92c2c4 |
|
5. Не, не стават за нищо.
|
| преди: 5 години, 11 месеца hash: c584fef4ec |
|
6. Не знам защо не ми публикуваха коментара в който бях казал че ми харесват стиховете ти и да продължаваш да пишеш, искам да прочета още нещо твое! Или тука позитивни коментари не се допускат??
|
...
| преди: 5 години, 11 месеца hash: d2136c819c |
|
7. Номер 6, не окуражавай автора, защото му вредиш. Цял живот си изкарвам хляба с писане. Ако сега си избирах професия, щях да послушам баща си и да запиша архитектура. Ама аз - не, литература! Е, хубаво. Завърших литература в чужбина. Върнах се - работа никаква. Издадох две стихосбирки и какво от това? Пари за семки. Превеждах книги до едно време - убийствен и много ниско платен труд. Издателствата работят с по един-двама редактори, обикновено роднини, в повечето случаи това са семейни фирми, така че и тук няма ниша. Захванах се с журналистика и така вече 22 години. Ужасен занаят - отново жълти стотинки и невероятно напрежение. Редактирала съм също чужди книги пак за по лев-два на страница. Срам не срам, ще си призная, че ми се е случвало да съчинявам текстове за некролози за една печатница. Нали знаеш, че хората обичат да има стихотворения в памет на близките им. В момента само като чуя думата "писане", започва да ми се гади, защото пиша по над 100 000 печатни знака на седмица, за да мога да печеля относително прилично от хонорари. Това е тежък интелектуален труд, от който си чувстваш мозъка като пихтия. И пак не мога да вържа повече от 1000-1200 лв. месечно. За поезия не ща и да чуя. Познавам целия бранш. Нито един от колегите не се издържа от книгите си. Да не говорим, че първо няма авторитетно периодично издание, което да публикува стихотворения, и второ - хората пари за хляб нямат, камо ли да купуват стихосбирки, това пък им е последната грижа, а книгите са скъпи. Т.е. нито има търсене, нито съответно - предлагане. Абсолютно загуби-време е цялата работа. Ей така да си пусне творбите авторът в някой форум - бива. Но да вярва, че това ще го направи богат и известен - забрави. Преди два века - може. По Бай Тошово време - със сигурност. Днес - не. И не само в България е така.
|
| преди: 5 години, 11 месеца hash: a423e264bb |
|
8. Не пита за прехрана, а дали стават стиховете. А те не стават.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
