Искам да отида на психолог
преди: 5 години, 9 месеца, прочетена 1045 пъти
Здравейте,
Първо ще се представя, след това ще разкажа моята история.
Аз съм момиче, на почти 17 години от малък град, но на крехката възраст от 14 години, се преместих в големия град, а именно- София. Ако можех са се опиша с една дума, то тя би била средностатистическа. Аз съм просто един призрак по улиците, който всички минувачи виждат, но никога не забелязват. Дали съм там или не, няма никакво значение. Цял живот, когато съм била в компанията на други момичета, аз съм тази, която момчетата питат за съвет как да се доберат до приятелките ми. Но не се оплаквам от това, че на момчетата им е все тая за мен, зная че има и по-лоши неща от това на тоя свят.
Дори в момента не знам как да продължа тази история, исках всичко да е структурно добре и да грабва окото на читателя, за да се превъплъти в моят живот, за да изкаже възможно най-добрия съвет, който може. Но не мога. Искам да си излея всичко, независимо колко разпокъсано е то
Чувствам се сама, около толкова много хора съм, но до мен няма никого. Дори родителите ми. С баща си откакто се раздели с майка ми не контактувам много, превежда ми пари по издръжката, ходя му на гости 1/2 пъти в месеца, но той никога не се е поинтересувал за мен. Никога не съм имала бащинска фигура в живота си
Дори не мога да се изкажа както искам и как наистина се чувствам, защото мозъкът ми блокира.
Наистина има някакъв проблем с мен, не мога да продължа
Има някакво тихо гласче вътре в мен, което ми проваля живота
Самата аз съм развалина, казвала съм на толкова много хора как се чувствам и че съм депресирана, но никой не го вярва, защото депресията се е превърнала в модна тенденция и всеки се преструва на депресиран.
Живея с леля си, майка ми миналата година забременя отново от мъж, който се държи като боклук с нея и тя реши просто да ме остави в столицата, а тя да се върне в родния ни град и да си направи ново семейство.
Още един факт, че на никого не съм нужна
С мен и без мен едва ли някой ще разбере разликата. Майка ми си има др1го дете, баща ми след мен има още 2
Цял живот хората ме заменят, нямам нито един истински приятел
Всички ме оставиха, сама съм
Всички ме мислят за мързелива, но истината е че просто нямам воля за живот, понякога едвам ставам от леглото, където съм прекарала дни без да ходя до тоалетната.
И когато реша да стана и да хапна нещо, отивам и го повръщам в тоалетната, защото на всичкото отгоре съм и свиня.
Наистина искам да водя пълноценен живот, защото прекарах тийнейджърските си години в леглото си и знам че ако доживея до двайсетте си години ще съжалявам много
Искам промяна в живота си, искам да отида на психолог, но не знам дали ще го приеме на сериозно + че от години моля майка си за брекети и тя вси казва, че нямаме пари, но успя да похарчи 10000 за кръщенето на малката ми сестра. Ако не отида на психолог в скоро време ме е страх да не изврша нещо много лошо, а именно да прекратя живота си
Знам че това стана много разбъркано и съм напълно сигулна че е пълно с грешки, но ако се напъна да го редактирам ще прещракна и ще изтрия всичко, а наистина те нуждая от вашия съвет, закото няма до кого другиго да се допитам
Ако някой все пак е стигнал до края на този роман му благодаря искренно и се надявам да сте добре. Поне вие.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 години, 9 месеца hash: 82b2a3d6d2

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Лъжеш или драматизираш? Ходиш на училище, затова не е възможно да не излизаш и да спиш по цял ден, може би през лятото, но през другото време - няма как. Има ти нещо, това е, че си мрънкало без воля, обвиняващо другите. Съжалявам, но не звучиш като депресиран човек, нито емоционален, дори напротив - звучиш много манипулативно и бездушно. Няма да ти давам съвети, защото не си искрена.

 

...

преди: 5 години, 9 месеца hash: 0a4a3ac79d

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Ох, съчувствам ти. Според мен трябва да отидеш на психолог. Не е срамно и мисля, че ще ти се отрази добре. Аз съм с депресия от 14 годишна. Не че някой тогава ми е лепвал тази диагноза, просто си знаех в какво състояние съм. Не обръщах особено внимание, а и без това постоянно бях тъжна, мислех за самоубийство, самонаранявах се. Е, имах и щастливи дни, но твърде малко. Да, според някои хора да си депресиран е "модерно" и едва ли не всеки човек е с депресия, но това състояние не трябва да се подценява. Аз не обръщах внимание години наред и станах по-зле. Започнах да ходя на психолог и вече съм минала 11-12 сеанса. След като изляза от кабинета на психоложката се чувствам като нов човек, но за жалост вече съм си прецакала психиката и ми трябва по-сериозно лечение. С това искам да ти кажа да не чакаш. Не трябва да мислим, че проблема ни не е сериозен, че има и по-зле от нас и само да си чакаме безцелно. Понякога си казвам, че тези пари, които давам за терапия са хвърлени на вятъра, защото депресията и другите проблеми, които си докарах след нея, още не са изчезнали, но трябва да имаме търпение. Недей да чакаш още, а вземи живота си в ръце. Може да посетиш и два-три пъти психолог, а после да продължиш сама да променяш живота си.

 

...

преди: 5 години, 8 месеца hash: 3397155de4

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   виж, от това което изчетох виждам, че си в кофти позиция или по-скоро си случила на кофти и недорасли родители. Останалото е резултат от това! За съжаление много родители в днешно време са такива. Карат се, развеждат се, създават нови семейства, кръшкат и разменят децата си като някаква стока. Накрая децата им страдат, развиват депресии, фобии и да не изброявям. Незнам какво точно да те посъветвам в краткосрочен план. В дългосрочен, изучи, намери си свестен приятел, създай семейство, не повтаряй грешките на родителите си и си хвани сама живота! Това е изхода!

 

...

горе^