Лично пространство и околните
преди: 5 години, 9 месеца, прочетена 931 пъти
Чудя се как се справяте с този проблем. Искам да общувам, контактна съм, но усещам, че в комуникацията някак си се размива границата. Приятно ми е да се видя с някой, да пием по кафе, да си поговоря с някого, но без навлизате в личното пространство, налагане на мнение и т. н.
Какво имам предвид, чувам се с някоя приятелка са видим. Ок. 2 часа е достатъчно, тръгвам си. Не стойте, да отидеш на гости и да си тръгнеш в 10 вечер е ок, но не да висиш посред нощ. Със съпруга ми, наскоро на едно такова гости вкъщи, дойдоха в 7 вечерта и наближаваше вече 12 и не си тръгнат. Направо заспивах на масата вече. Другото което е как се задават лични въпроси или хората разказват някакви лични такива в стил, не сме провили секс от 1 месец. Наскоро една моя приятелка ме попита, защо никога не казвам нищо за нашите сексуални отношения. Направо и казах, че това са много лични неща само между нас двамата и не желая да ги обсъждам с когото и да било. И така все такива разни ситуации в които се чудя аз ли греша някъде. Къде е границата? Нито искам да ми разказват, нито аз искам да споделя нещо лично. Ако някой ми се похвали, че си е купил нещо и е щастлив от това, казвам честито, нещо позитивно и веднага виждам как се започна от други въпросите, колко струва? Коментари, от къде го купи? И т. н. Наскоро при една такава ситуация на въпрос за цена. Присъстващия, който за първи път виждам и се познаваше с половината присъстващи отговори просто няколко хиляди, без да уточни стойността и се измъкна от въпроса. Кое е нормалното, кога и до колко можеш да попиташ и отговаряш.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 години, 9 месеца hash: a375b91e57

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   И аз не обичам разни непознати и полупознати да ми навлизат в личното пространство и да ми задават лични въпроси. Рядко чувствам някой толкова близък, че да му споделям за личния си живот. Подобни въпроси мога да задавам и отговарям само с двете ми най-добри приятеки. Когато сме насаме между нас няма теми табу. Говорим си за секс с партньорите, за пари - кой колко взима, кое колко струва. Но трябва да съм наистина много близка с конкретния човек, а не да е просто някой познат, който виждам от дъжд на вятър. Дори ако моя добра приятелка ми дойде на гости и стане прекалено късно, мога да й кажа учтиво, че вече е време да си тръгва, а тя няма да се обиди. Но затова трябва този човек наистина да е доверен и да знаеш как би могъл да реагира. Иначе, като не искаш да отговаряш и да коментираш нещо, използваш дипломатични отговори като политиците - с много думи може накрая да не кажеш нищо съществено, но питащият ще е удовлетворен.

 

...

преди: 5 години, 9 месеца hash: 5128739239

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Към авторката: Щом не обичаш да споделяш половия си живот, е ясно, че не искаш никой да знае, дори и приятелския ти кръг! Явно им нямаш доверие, поради вероятността да те разнасят навсякъде! Не знам как е при другите хора, но щом ти не си съгласна, те разбирам! Всеки си има право на тайни-все едно аз да кажа на свещеника, че гледам голи жени и им тегля снимките, понякога и клиповете, дори цели филми или пък че харесвам известните жени, които всеки ден гледам по телевизията-и си мечтая да си легна с някои от тях-естествено, че няма да му кажа, а той да каже всичко на майка ми (когато ходим на изповед, ходим двамата, като първо влизам аз, после майка ми)! Ако кажа нещо интимно на свещеника, той тутакси го казва на майка ми и тя после ми се кара защо го правя и не съм й казал! Затова вече и не му казвам нищо такова-да, знам, че това е умишлено скриване на грехове, но не искам никой, освен мен, да знае за интимните ми тайни! Един ден и греховете ще си призная, но при условие, че съм сам! Да уточня-не се изповядваме пред един и същи свещеник, но всички са еднакви-никаква дискретност! Или че се срещам с хора, които майка ми не приема и не иска да имам някакви отношения с тях! И за това премълчавам! Защото представи си, авторке-правя доста неща, не незаконни, разбира, се, но в случай, че ги изповядам, а и майка ми несъмнено ще научи, а и тутакси ще получи някой удар, после какво ще обяснявам на братовчед си, защото знам, че той много обича леля си, т. е. майка ми! С една дума не трябва да допускам това да стане никога! Засега всичко си е нормално и искам така да си остане! Вярно е, че съм на 37, а тя ме има за 15 годишен! Някой ден ще си стъпя на краката, но засега търпя положението! Това е от мен!

 

...