Тъжно ми е!
преди: 5 години, 8 месеца, прочетена 725 пъти
Напоследък ми минават мисли и желания да се самонараня. Изпитвам страшна не удовлетвореност от себе си и животът си. Изпитвам Завист и злоба към хората които имат успех. Мразя се, не мога да се понасям. Не виждам никакъв смисъл от мен на този свят. Имам нужда от помощ, имам нужда от любов. Всъщност това ми липсва-нуждата от сигурност и някой да ме обича и аз него. Да намеря упора, да се облегна на рамото на човек с който ще се чувствам жива. Ударих дъното. Адски съм самотна. Все още не съм изпитала любовта, защото всеки който срещна няма и желанието да ме за обича и опознае. Всичко се свежда до това да пробват да ме използват. Знам че проблемът е в мен, знам, че трябва да поправя някои мисли, нагласи и убеждения, знам че трябва да се обичам, за да ме обичат и другите. Понякога правя кризи, състоят се в това, че в един момент настъпва силно желание да бъда прегърната. Всеки път тази криза направо ме унищожава. Още от дете съм такава-вечно търсеща нежност. Но колкото отвътре съм една, толкова отвън съм като камък за хората. Искам промяна, искам емоции, искам нежност, искам искреност и желание.