Случайност или съдба?
преди: 5 години, 6 месеца, прочетена 809 пъти
Здравейте, не съм писала до сега в форума и дълго време се чудех дали да споделя историята си. Казват че, случайности не съществуват но при мен това не ми се струваше нормално въпреки всичко и така. Та случаят ми е следният. Преди известно време се запознах с едно момче, което ми допадаше доста в последствие се оказа, че ми е комшия блок до блок живеем аз го бях виждала няколко пъти но от нас само. Та излязохме няколко пъти и до там. След това започнах постоянно до го засичам и не само в квартала. Е така от нищото се показваше точно в момента в който излизах или до магазина или е така да се разкарвам и точно тогава той се появява. Никога до сега това не ми се беше случвало с друг човек. Да мислех си за него но чак толко. В момента не в града даже от доста време и до преди месец започнах да засичам майка му и то доста често а преди това никога не съм но тя не ме познава по принцип. По която и улитца да мина дали с колата дали пеша в повечето случай я засичах. Съдба, случайност или не нз. Ще се радвам ако някой е имал подобен случай да ми пише.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 години, 6 месеца hash: 85a37caa48

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Първо, ще бъда малко досадна относно значенията на понятията. Няма разлика между „случайност“ и „съдба“. Хората бъркат „случайно“ с „безпричинно“. Безпричинни неща няма, защото е нужна причина, за да ги породи. Случайността е съвсем възможна, дори ничий човешки замисъл да не участва в нея. И това е съдбата, независеща изцяло от нашите избори. Сега до твоят случай. Нормално е като живеете близо един до друг да се засичате и да сте заинтригувани един от друг. Опитай да се запознаеш и сближиш с въпросното момче, ако наистина го харесваш. Даже да не ви се получи, може да ти донесе някакъв ценен опит.

 

...