 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Защо в града се чувствам депресиран
преди: 5 години, 9 месеца, прочетена 1640 пъти
Когато бях малък исках да се махна от село, да уча, да имам кариера и семейство, вместо да работя земеделие на село, защото там няма много други възможности. Така и стана - изучих се, имам добра работа, създадох добро семейство и това е живота, който искам. Не ме блазни идеята да живея на село, в града си ми харесва.
Обаче когато отидох в града, изпаднах в депресия. Чувствам се щастлив, постигнах мечтите си в града, но някак изпитвам някакъв стрес или тревожност, не знам как да го обясня. Дали е, защото първите ми години в града бяха трудни, не знам. В началото ме тормозеха гамени, баща ми пиеше много и правеше скандали постоянно.
От години се боря с депресията - с антидепресанти пробвах, по психиатри, психолози и т.н. Нямаше ефект. Обаче онзи ден се наложи да отида на село да сключа една имотна сделка с един комшия от село. Човекът между другото е най-добрия и непринуден човек, когото въобще познавам. Самите хора и самото място така силно ми въздействаха, че депресията ми мина мигновено. Изпитах едно топло чувство, почувствах се някак свързан със самия себе си. Не мога да го обясня, но изпитах невероятен вътрешен мир там. Толкова силно беше това чувство, че няколко дни не ме напусна и усетих как съм в мир със себе си и нямам тревожност. Едва сега осъзнах, че депресията ми е пряко свързана с градския ми живот.
Стана ми интересно и попрочетох това-онова и разбрах, че депресията е предимно градска болест. Но така и не намерих смислено обяснение за причината. Странното е, че не искам да ходя и да живея на село, в града си ми харесва, но пък в града имам депресия, на село не. В града някак енергията е друга. Не съм в прекалено голям град, така че не е заради забързаното ежедневие.
Дали е, защото подсъзнателно свързвам града с тормоза в първите ми години, дали е, защото свързвам селото с детството си, дали самите хора и обстановка някак не ми влияят добре, пък не мога да се оплача от хората около мен, по-скоро не ми харесва това, че непознатите масово са намусени. Или по начало града повече предразполага към депресия, не знам, но се надявам някой тук да ми даде логично обяснение, за да знам как да се променя и най-после да се почувствам щастлив, а не само успешен.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 5 години, 9 месеца hash: afb94d7a11 |
|
1. Вероятно ти липсва спокойствието и природата, които можеш да имаш само на село. Много хора като млади живеят и създават семейство в града, където възможностите за развитие са по-големи, но избират да прекарат старините си на село сред природа и чист въздух. Неслучайно толкова чуждестранни пенсионери идват в България и си купуват и ремонтират къща на такива места. Не е нужно да се занимаваш със земеделие, а само да си поддържаш градинка, ако имаш желание. Така че може да помислиш някой ден, когато децата са големи, с жена ти да се преместите на село и да си устроите един спокоен и здравословен живот.
|
| преди: 5 години, 9 месеца hash: 0f8d4af5c3 |
|
2. Глупости на търкатлета. Депресията временно се потушава с нови усещания.
Я тръгни на едно пътешествие, да видим дали ще има помен от депресията ти? На бас се хващам, че няма.
Обаче.. после се връщаш там където си ментално и всичко се започва отначало. Ако разбира се говорим за истинска депресия.
Точно това се е случило и със селото. Почувствал си нещо ново и веднага си забравил що е депресивно състояние. Обаче върнеш ли се там... си обречен след като си тръгне чувството на новост.
Съвет... ПРАВИ повече неща, приятелю. Ходи на чужди места, имай други цели, преследвай ги. Само така се "лекува" депресия.
Братан.
|
| преди: 5 години, 9 месеца hash: 22403be98a |
|
3. Братане, работя по нови цели, пътувам, всичко е 6 точки, обаче за месец. След това новата ми цел не ме блазни, изпълнявам я вече по задължение, спомените от пътешествието са избледнели и така.
|
| преди: 5 години, 9 месеца hash: 53c2b2a6fc |
|
4. Грешиш, депресията не е предимно градска болест. Нито пък предимно селска. Човек може да развие това състоятние независимо къде живее, с какъв социален статус е и.т.н.
Обикновено хората в село, които са изпаднали в депресивно състояние просто не използват думата "депресия" за да го дефинират, което няма особено значение по принцип, но донякъде оттам тръгва заблудата, че депресията била типична само за градското общество. На село депресираните не са склонни толкова към дълбок и искрен самоанализ, вместо това всяка вечер активно се "самолекуват" с ракия или друг твърд алкохол, който сами са си направили или купили от съседа.
Е не, че и по градовете няма такъв тип хора.
Сега се и позачетох повече в историята си - ето израснал си с баща алкохолик. Децата расли с проблеми родители (може да не е алкохолизъм, може да е просто родител с невротичен характер, т.е. самият той изпълнен с негативизъм поради своето лошо детство, но изразяващ го например чрез агресия към близките си, нали вместо навътре към себе си както е при депресията) често развиват депресия - някои още в тийн възраст, други като вече пораснали хора, дори и да са успели да изградят един приличен стандарт на живот, да са създали семейство и.т.н. неща, които е общоприето да се смята, че ако човек се стреми към тях, или вече ги е постигнал, едва ли не е нереално да се депресира. Поне си имал късмет, че си от тези, на които депресията се отключила чак след като си изградил някакъв живот.
Решението ти е само добър психотерапевт. Никакви психиатри, никакви хапчета.
|
| преди: 5 години, 9 месеца hash: 22403be98a |
|
5. Ще обясня малко по-подробно, защото си давам сметка, че май не съм го обяснил много добре. Това усещане, което изпитах, е нещо като усещане за това да си приет безрезервно, усещане за нещо познато, но забравено, усещане за това да не усещаш хората да те съдят, ами да те приемат.
Хората там са толкова непринудени, няма го това поведение, което в града го има - "кой съм aз", "ти на моето ниво ли си", "сакън да не си помисли тоя, че съм някакъв мухльо", сакън трябва да му покажа на тоя колко съм уверен", "сега ще гледам лошо, ще се разкрача малко да изглеждам мачо". Няма го това, като влезеш в магазин да поздравиш, а те да те гледат, все едно си им виновен за всичките неудачи и мълчат.
Хората са земни, разбирате ли? Придават ти една доброта, едно топло чувство само с поведението и държанието си.
Примерно като сключихме договора, се заговорихме за вино. Защото той обичал да си прави вино. Аз му споменах, че искам да си купя малко домашно вино. И той ме закара при един близо 90-годишен дядо, който продавал много хубаво вино. Та отидохме и дядото като почна "ама елате, влезте, добре сте ми дошли". Голяма радост, че сме му отишли на гости, а ние дори не се познаваме. Викаме му, че бързаме - не, не можело така. Докато не ни нагости, не ни пусна да си ходим. И почна да разказва как правил виното, как чистел зрънце по зрънце, какъв би майсторлъка. Ама дядото както е на 90, бачка, та се къса - и копае, и всичко, няма 6-5. Толкова весел, мил и непринуден човечец. Толкова топло и мило ми стана от гостоприемството. Между другото виното му наистина е за чудо и приказ - без вода и захар, ама грам. Натурално и ароматно. Само като го отвори, се разнесе такъв аромат, че ум да ти зайде. Няма нищо общо с магазинското.
После съседа вика "абе, тука имаш треволяци, дай ще взема ремаркето, ще ги изхвърлим". Без да го моля дори. Викам "колко ти дължа". "Абе какви пари, комшии сме".
Толкова приятно ми стана, че цяла седмица след това нямаше и помен от депресията. Направо се възгордях от съселяните си. Жена ми ми вика какво ти има - ти си друг човек. Тя е свикнала да ме вижда все замислен. Вика от виното ли? :) Викам - не, бе жена в това село има друга енергия и още не мога да се отърся. После и разказах за този човек - обясних и, че човека цял живот е работил и вкъщи, и на работа, за да осигури на синовете си старт в живота, че макар че е от село, е успял да си изучи децата и е отделял от залъка си, че е най-честния и добър човек, който познавам и т.н. Тя също много уважава подобни хора и беше впечатлена.
Цяла седмица бях адски щастлив и виждах само доброто в хората. Бях сляп за арогантността, бях в рая, живота беше толкова прекрасен. Дори когато в магазина ме гледаха нацупени, аз вместо да се дразня, виждах в тях болката им и изпитвах състрадание към тях. Разбирате ли каква енергия имат тези хора и как заразяват? Ей, това може би ми липсва в града. Аз в града такова излъчване и такава енегрия не виждам. В града има дистанция между хората, има надцакване.
|
...
| преди: 5 години, 9 месеца hash: 6ec697720c |
|
6. Е авторе разбрал си че няма как човек да има и удобствата на града и спокойсвието на селото. Това твоето не е депресия, а те е достигнала истината, тялото ти те дърпа към града към материалното, а душата наобратно. Това чувство го познават хората, които са вкусили от двете, които са живели на село с години и в града с години.
И аз имам къща на село, там прекарвах летата като дете и на мен ми е супер там сутрин в 6ч там ставам наспан, пия си кафето до гората с миризмата на истински дървета, все едно съм спал 10 часа, обаче си ме дърпа града с удобствата, с доста по високия доход и на село къщата старичка няма удобствата на които съм свикнал т.н. Ех ако имах възможността да имам работата си на село, веднага се местя, там ще съм и много по производителен. Но за момента не може и двете.
|
| преди: 5 години, 9 месеца hash: 42dc91ba74 |
|
8. Oт последния ти пост разбирам за какво говориш авторе и съм съгласен - суетата на село е по-малко, но не значи че няма друг вид социален конформизъм или пък отчуждение. Работата е човек да се научи да не изпада в социален конформизъм и да не става роб на суетата независимо дали на село или в града. Иначе аз на село много си почивам, идва ми добре за по 2-3 дни, но после ми се връща в града пак. Презареждам се просто. Но почти не общувам с хора като съм там, така че по-скоро си почивам от осамотението и опростяването на самото всекидневно съществуване.
|
| преди: 5 години, 9 месеца hash: 6170012de1 |
|
9. Здравей аз съм като теб.. От голям град съм в момент съм в чужбина и да депресията ме смазва. Започна с развод бившата вече беше ми разбила нервната система. Започнах да чета какво ли не докато не стигнах до енергийния баланс на тялото. Зазимяване на тялото природа вода ходене бос плодове зеленчуци и започнах да ги правя тези нещ след първата разходка бях нов човек мина време и пак за бивам нещо даваи пак природа и така при всяка възможност хващам гората.. Сега си мисля да се връщам в България да инвестира парите си в нещо да си взема една къща в някое селце имам два апартамента под наем какво друго ми трябва. Такаче замисли се от какво имаш нужда така ще забравиш за депресията.
Мъж31
|
| преди: 5 години, 9 месеца hash: 3f4ae38b4b |
|
10. Живяла съм в град, после в село, сега пак съм в град. Какво да ти кажа... Истината е, че и на двете места си има преимущества и недостатъци. Няма какво да го коментирам. Идеалният вариант е, да си вземете една къщичка близо до града и почивните дни да си ходите, да разпускате.
|
| преди: 5 години, 9 месеца hash: d0c9096fdf |
|
11. Страхотно е че си се почувствал по този начин, защото може би си открил за себе си начин да победиш депресията. Има ли шанс уикендите да прекарваш на село? А да живееш в село до града в който работиш? В смисъл ако така те зарежда с енергия защо да не намериш варянт да работиш в града, а да си почиваш на село.
|
...
| преди: 5 години, 9 месеца hash: 24aac326bf |
|
12. Авторе, аз отлично те разбирам и пиша от позицията на човек, разрешил проблем като твоя. Родена съм и съм израснала в София, но майка ми е от едно от близките до столицата села и там живееше баба ми. Всичките си ваканции ги прекарвах при нея и това беше най-щастливото ми време от годината - пълно безгрижие. След години завърших, омъжих се, живеех в центъра и два-три пъти през лятото ходех да видя баба си. Но тя почина. След време отидох в това селце просто да си нагледам имота. И виждам: бабината къща, бабиния двор с лалетата и розовите храсти и... всичко пустее и буренясва. Някаква буца заседна в гърлото ми и си казах: няма да го оставя да се руши. Мобилизирахме се с мъжа ми, той стегна къщата, обзаведе я с всякакви модерни удобства, аз направих един декар цветна градина с пътечки, беседки и арки. Естествено, започнахме да прекарваме всяка събота и неделя там. Да, но те някои растения имат нужда от ежедневно поливане, така че малко по малко се преместихме за лятото там. От 10 години периода от април до декември прекарваме на село - пътуваме си до работата в София, то е на 15 км., а четирите най-студени месеца ги прекарваме в града. Обаче вече и те започнаха да ни се виждат много, та лятото ни предстои още един ремонт, за да направим топлоизолация на къщето и от другата зима, дай Боже, вече целогодишно ще си живеем в провинцията. Няма такъв рай! Прибираш се от работа, един бърз душ и сядаш на верандата или в градината и чуваш само щурци и птички, а наоколо зеленина и рози. Имам над 250 различни сорта рози. После си запалиш барбекюто, метнеш две скумрии върху него и си откъснеш домати и магданоз от градината. Вярно, да се поддържа това не е никак лесно, но работата на открито е в пъти по-добра от фитнеса. А и като знаеш, че си го правиш за личното здраве и кеф, някак не ти тежи. Апартаментът в София си го държим за случаи, в които сме на събития, където се пие алкохол и не може да се шофира после или пък купонът е продължил до късно; ползваме го, но не ни е основното жилище.
Така че, авторе, горещо ти препоръчвам да потърсиш някоя къщичка близо до града, за да е удобно за пътуване. Направо ще се преродиш! Много мои приятели направиха същото и сега с неохота идват в София само по работа.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
